Убиват демокрацията, защото пречи

Убиха Беназир Бхуто. Новината не е неочаквана – от завръщането и в Пакистан нейното появяване пред публика е почти винаги свързано с безредици и опити за атентати. Някой може да каже, че сама си го е търсила – след като постоянно вървяха предупреждения за живота и.

Но истината е, че не само ислямистите искаха да посегнат на Бхуто. При пристигането си в Пакистан преди няколко месеца тя беше написала едно писмо, което мъжът и да предаде на президента Первез Мушараф в случай, че бъде убита. Там, в писмото, бяха посочени хора от тайните служби на Пакистан като пряко отговорни за смъртта на Бхуто. Последваха няколко посегателства срещу живота на Бхуто, безуспешни. Мушараф, разбира се, не смени посочените лица.

Не Ал Кайда уби Бхуто, а хора от разузнавателния и военния елит на Пакистан. Те се страхуват от демокрацията и ще направят всичко възможно, за да задържат Мушараф или някой като него на власт.

В тази част на света демокрацията така или иначе не е много популярна. Но убийството на Бхуто може би маркира началото на нова ера на нестабилност в Пакистан, която ще има дългосрочни последици. Убийците на Беназир Бхуто може би си представят, че нейната партия ще загуби изборите и всичко ще продължи по старому. Според нас Бхуто е калкулирала смъртта си и е имала план. Остава да видим дали оттук насетне Пакистан ще поеме по пътя на демокрацията (макар и особена), или ще заприлича на Ирак.

По-важното е друго. По стратегически причини САЩ и страните от ЕС никога не са били твърде критични към особеностите на управлението на Мушараф. В името на стабилността на Пакистан НАТО не извършва операции на територията на Пакистан, където се крият, прегрупират, въоръжават талибаните и членовете на Ал Кайда. Част от тази „сделка” с Мушараф, разбира се, беше постепенното въвеждане на партийната демокрация в Пакистан като бариера срещу влизането на ислямистите във властта. Мушараф се провали.

Не намираме никаква логика в продължаване на подкрепата за президента на Пакистан. Според нас сега е моментът да се свърже убийството на Беназир Бхуто с пасивността на Мушараф срещу ислямистите и Ал Кайда. Впрочем президентът на Афганистан, Хамид Карзай, отдавна предупреждава, че Мушараф не е този, за когото се представя. Крайно време е САЩ и Европейския съюз да заемат принципна позиция срещу него.

Румен Петков и организираната престъпност

Факт: магистрат предлага на друг магистрат съдействието на Румен Петков, за да спре разработката за корупция, която се води от ГДБОП, срещу 20 000 евро.

Изнудваният магистрат (Милев) отива директно при главния прокурор Борис Велчев, за да се оплаче от изнудването на другия магистрат (Дончев). След като Милев подава сигнала до главния прокурор, в ГДБОП е образувано досъдебно производство. Започва подслушване на телефоните на Ангел Дончев, за кратко време са набавени и белязани и изисканите от висшия магистрат 20 хил. евро.

Срещу изнудващия Дончев се използват Специални разузнавателни средства (СРС). Използването им е разршено, забележете, не от съда, а от Румен Петков. Това позволява закона "в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност". Което води на извода, че Борис Велчев му се е обадил на часа.

Въпроси:

1. Ако приемем, че Румен Петков е момина сълза, на какво е разчитал изнудващия Дончев, за да спре разработката на ГДБОП срещу Милев? След като са използвали СРС срещу Дончев, защо не са засекли връзката му в ГДБОП, която би могла да гарантира спиране на разработката?

2. Ако приемем, че Румен Петков е момина сълза, защо сам е разрешил СРС, в рамките на което поне теоретично могат да се съберат достатъчно данни за опит за извършване от него на тежко престъпление?

3. Ако приемем, че Румен Петков е момина сълза, откъде е знаел, че името му ще бъде замесено ПРЕДИ да се използват СРС между двамата магистрати? Дали пък някой не подслушва кабинета на главния прокурор?

4. Румен Петков момина сълза ли е?

Нов балон се надува

Над 1 милион лева е достигнала сумата на парите, присвоени от изпълнителния директор на общинско дружество "Трамкар" Христоско Вретенаров според Софийска градска прокуратура.

Нищо ново под слънцето, така да се каже. Преди време проследихме един друг сериозен скандал – за аферата „Топлофикация – София” АД. Общите елементи са:

• общинска фирма;
• корумпиран директор;
• борд, назначен от политически партии;
• разследване, което започва шумно и се замесват нови лица.

По-важното е какво ще последва от скандала с Трамкар. За съжаление – вероятно нищо. Делото ще се точи с години, Вретенаров ще е ту на свобода, ту болен. Адвокатите му също ще се разболяват, пътуват и прочие. Най-вероятно Вретенаров няма да получи такова медийно внимание, както Валентин Тодоров – тук грабежът е в по-малки размери. С други думи бушонът изгърмя, но кражбата си върви.

Докато медийното внимание е фокусирано върху Трамкар, Бойко Борисов раздава бюджетния излишък на Столична община в размер на 30 млн. лева. Вярно, не е 1 милиард, како при правителството. Но там поне ни предоставиха една схема, която надлежно публикувахме. Тук о.з. генералът мълчи.

Изобщо на фона на данните на Центъра за изследване на демокрацията, че организираната престъпност е наляла 200 млн. лева в местните избори, престъплението на Вретенаров някак си бледнее.

Прокуратурата си остава една безпомощна регистратура.

Изводите след приемането на Закона за Национална агенция „Сигурност”

Вече обсъдихме основните недостатъци на вече приетия Закон за Национална агенция „Сигурност”. Самият процес на приемането му от Народното събрание е показателен – разменяха се обиди, Татяна Дончева вдигаше разноцветни флумастри.

Основните изводи можем да обобщим така:

1. Създава се нов център на управлението на националната сигурност, който обединява дейностите по контраразузнаване и борба с организираната престъпност;
2. Частично се дублират функции на вече съществуващи служби в МВР;
3. Георги Първанов ще определи директора на Националната агенция „Сигурност” напук на всякаква логика, като така ще запази контрола си върху тази дейност и за в бъдеще;
4. Румен Петков е загубил доверието на своите благодетели – Пъранов и Доган. Може би е взел нещо, което не е трябвало да взима, или се опитва да играе тройна игра;
5. Национална агенция „Сигурност” ще изпълнява политически поръчки в по-голяма степен, отколкото досега това правеше МВР и по-конкретно Националната служба за сигурност;
6. Преструктурирането на сектора ще се използва за чистка от Първанов и Доган – в службите все още работят хора, които са меко казано неудобни за тях;
7. На нас ни е трудно да си представим как Националната агенция „Сигурност” ще подобри работата по защита на националната сигурност само защото има повече правомощия и по-голям бюджет;
8. Проблемът с нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства (СРС) и бази данни на МВР ще се изостри;
9. Напълно е възможно да има ново преструктуриране след няколко години, когато се промени политическата конюнктура в страната.

Да здравствует Медведев!

Владимир Путин е определил своя заместник - Дми́трий Анато́льевич Медве́дев. Президентът е изразил подкрепата си за Медведев по време на среща с лидерите на три други партии, стоящи зад кандидатурата на Медведев.

Медведев е част от кръга Санкт-Петербург, към момента първи заместник министър-председател на Руската федерация, и, забележете, председател на съвета на директорите на Газпром.

Така Путин прави поредната стъпка в посока бетониране на модела на управление, носещ неговото име. Медведев надделя над силовика Сергей Иванов. В класически руски стил първите думи на подкрепа за кандидатурата на Медведев идват от президента на Чечня и Московската патриаршия.

Всъщност Путин затвърждава либералния курс в икономиката и стремежа към стабилност. Стъпката е логична, остава да се види реакцията. Ние вече предвидихме, че реакция ще има – доколкото на Путин ще му е все по-трудно да балансира всички интереси в и извън Кремъл.

Но е безспорно, че Медведев е свеж полъх в управлението на Русия. Другите варианти бяха доста по-мрачни. В този смисъл му желаем успех.

Голямото раздаване

Станаха ясни в общи линии разходите от бюджетния излишък. Оказа се, че парите, които ще се харчат, са близо 1.4 млрд. лв., или с 200 млн. лв. повече от одобрените до момента средства от парламента.

Както и предвидихме, парите са ужасно много и без никаква обосновка за необходимостта от тяхното изхарчване. Но боде очите сумата от над 350 млн. лева, или 25% от тези разходи. Та тези 350 млн. лева били предвидени за министерства и програми под контрола на ДПС.

Считайте, че от тези пари поне половината ще бъдат директно откраднати. Но това е едната беля. Другата е очевидното нарастване на влиянието на ДПС в тристранната коалиция и БСП.

Ясно е, че кризата в НДСВ (насърчена от самия Доган), разклати коалицията. Но е изненадващо колко бързо и колко доходоносно ДПС успяха да превърнат в пари своето нараснало значение в коалицията. С други думи ако гледаме тези 350 млн. лева, схемата вече не е 3-5-8 (която отрежда на ДПС около 18%), а нещо друго (където ДПС взима ¼).

Този феномен, наред с идеята Първанов да назначава директора на Национална агенция „Сигурност” води на извода, че Доган се опитва да се окопае едновременно в службите за сигурност и в икономиката на страната.

Питаме се това ли е бъдещето на България – слаби партии и един супер-олигарх, който балансира всичко и всички?

Топ 3 за ноември

1. Националната агенция „Сигурност” – нов гамбит на другарите

Очевидно темата за Национална агенция „Сигурност” продължава да ви вълнува. Анализът ни остава същия – борбата е за власт, и то в самата БСП. Интересно беше да чуем как Татяна Дончева се оплаква от подслушването, което според нея е организирал Румен Петков. Тя като че ли засега е единствения политик от БСП, който в публичното пространство си позволява директни атаки срещу министъра.

Според някои прогнози разривът в БСП е стигнал до директна конфронтация между Румен Петков и Сергей Станишев.

2. Отвратителни човечета

Статията за тъжната истина на българската политика малко изненадващо отива на второ място. Тъжно, но факт – много от копоите на ДС по тарлъци продължават да влизат във властта.

3. Мехмед Дикме – лъч светлина в пещерата на ДПС

Битката на Мехмед Дикме в Ардино продължава да привлича вашето внимание. Въпросът сега е дали той ще продължи самотната си борба срещу Доган, или ще се предаде.

Атаката на Путин

Преди време обяснихме, че Путин просто няма друг избор, освен да вземе максимума на парламентарните избори. Това е така, защото самият той има нужда от цялата подкрепа, която може да събере. Но какво би могло да притесни Путин дотолкова, че да прибегне до мерки като заплахи за уволнение и спиране на бюджетното финансиране за учреждения и болници?

Политическата съдба на Владимир Путин все още е поставена на карта. Дори и да прати свое протеже в Кремъл, това не му гарантира нищо. От друга страна за сега не дава сигнали, че е готов да прегази конституцията.

Тогава му остава само едно – да консолидира силна организационна подкрепа (което и прави с мощната победа на „Единна Русия”). Путин много добре знае, че за да има баланс в групата от Санкт-Петербург, е необходимо той да има достатъчно инструменти за влияние след като слезе от поста си.

Ако погледнем резултатите ще видим, че с всичките ресурси на държавата Путин си е осигурил 63% от гласовете. 63% при положение, че той лично води федералната листа и че използва всички позволени и непозволени похвати изобщо не е толкова много. Най-вероятно далеч преди изборите Путин е знаел, че ако не се намеси решително и със здрава ръка в кампанията, „Единна Русия” може и да не придобие лелеяното мнозинство, още по-малко пък конституционно.

Така че Путин съвсем логично се хвърли в борбата, за да спечели това, което може да му гарантира реална власт и след 2008 г.

Отделен е въпросът, че според нас не си е направил добре сметката и че най-вероятно в Архангелское вече се водят консултации за неговото обезвреждане.

Корупция и смърт, смърт и корупция

Така можем да определим новия девиз на тройната коалиция. Вижте какво се случва: стрелят по наркотрафиканти и мутри през ден в София, за н-ти пореден път загиват миньори, най-вероятно поради разхайтени мерки за безопасност на труда; деца се изтровиха неизвестно как с диазепам, забележете, в детска градина.

Какво прави правителството през това време? Усвоява бюджетния излишък, опрощава данъци за хазарта, въвежда социалистически похвати в търговията с лекарства.

Тоталното грабене се отразява на държавата. И то не толкова защото я отслабва, а защото унесени в „далавери” политиците от БСП, ДПС и НДСВ забравят да си вършат другата работа. Пък и ги е страх че ако започнат да налагат ред, редът ще стигне до тях…

Липсата на държавност днес въпреки Европейския съюз е сравнима с периода на управление на Любен Беров. Има и две общи черти със сегашното правителство – участието на БСП и ДПС.

За нас е неприемливо корупцията да взима живота на български граждани. Ако продължим да си затваряме очите пред фактите жертвите просто ще стават повече.

Надяваме се това правителство да си отиде час по-скоро. Не че имаме особени надежди за следващото, но това наистина е ужасно.

Косово на кръстопът

Както с много други неща в геополитиката, ситуацията в Косово се усложнява от нежеланието да се кажат очевидни неща.

Очевидно е, че Сърбия не може да контролира провинцията. Дори и да се върнем назад във времето преди мисията на ЮНМИК се вижда, че Сърбия няма капацитет да управлява предимно албанското Косово. Постоянно ни се обяснява, че признаването на този факт в Сърбия било равно на политическо самоубийство. Тогава остава само един вариант – да се набие истината в главите на сърбите, за да приемат неприемливото.

Очевидно е, че абсолютно независимо Косово със собствени въоръжени сили е заплаха за баланса на Балканите. На косовските албанци, а и на Албания трябва да е ясно, че всякакви движения за обединение, както и всякакви „освободителни” борби в Македония, ще доведат до неблагоприятен резултат за тях. Трябва ясно да се каже още сега, че абсолютно независимо Косово никога няма да има.

Не на последно място, очевидно е, че Русия налива масло в огъня. Декларациите на Путин може да са за вътрешна употреба, но трябва да му се припомни, че игра с мира на Балканите е неприемлива. Русия е слаба и ще си направи услуга, ако се концентрира върху собственото си развитие вместо върху разпалване на въглените в Сърбия и Косово.

За съжаление очевидно е, че Европейският съюз няма ясна стратегия за Косово. Някои държави ще признаят независимостта на провинцията, други не. Традиционно България ще чака до последно да види накъде духа вятъра. В конкретния случай обаче не можем да си позволим излизане на ситуацията от контрол - освен ако не ни се занимава с военни операции в Македония след време.

Игра за 1 милиард лева: „Дайте да дадем!”

Оказа се, че правителството ще изхарчи над 1 млрд. лв. от натрупания бюджетен излишък. Според вестник Дневник парите ще отидат за пътна, железопътна и екологична инфраструктура, безлихвени заеми на общини, свързани с довършване на европроекти, както и по два неизпълнени ангажимента пред Брюксел - изграждането на тел.112 и попълването на нефтените запаси.

Забележете, парите ще се харчат за вече планирани, но закъснели или дори провалени инфраструктурни проекти. С други думи правителството ще плати над 1 млрд. лева допълнително за неща, които вече е трябвало да са готови. Обещава се, че ще има точен списък и подробна информация за кои проекти ще се дадат пари.

На нас това ни прилича на пладнешки обир в стил „последно раздаване”. Докато не се види конкретния списък и не се засекат вече направените разходи с предложените плащания от излишъка не можем да преценим дали наистина не става дума за корупция в гигантски размери. Вече има такъв прецедент с фонда на Милен Велчев за инфраструктурни проекти. Впрочем тези нови разходи се защитават от цялата коалиция в един глас; рамо до рамо са довчерашни врагове.

Очакваме с интерес списъка с проектите и разчетите къде ще отидат парите. Дано не сме прави.

Първа среща на Бойко с народната любов

Само няколко седмици след местните избори и след множество обходни маневри стана ясно, че Бойко Борисов все пак ще отвори депото в Суходол. Разбра се още, че за балиране и извозване на отпадъци са платени над 150 милиона лева. Сега ни в клин, ни в ръкав Бойко Борисов се сети, че депото имало капацитет за още 18 месеца.

Съвсем разбираемо жителите на Суходол скочиха като един. Тук не е мястото да обсъждаме дали имат моралното право да протестират. Факт е, че Бойко Борисов няколко пъти ги увещаваше, че работи за нови площадки, заводи и т.н. Факт е още, че извозването на софийския боклук се оказа една от най-скъпите обществени дейности в цяла Европа.

Така минаха няколко години, за да се окаже сега, че Бойко Борисов няма полезен ход. Парите за балиране са дадени, концесията е прехвърлена от Вълка на Equest, но решение няма. Освен всичко друго се оказва, че в Суходол не могат да се депонират бали и че най-вероятно Столична община ще плаща неустойки по договорите с фирмите за балиране.

За политик като Бойко Борисов сблъсъкът с гражданите на Суходол ще е тежко изпитание. За пръв път той ще бъде от другата страна на барикадата – срещу недоволните, защото ги е излъгал. По навик Борисов ще се оправдава със Станишев, кишата и международното положение. Но на суходолци тези приказки май вече не им минават. За пръв път ще станем свидетели на много тежки сблъсъци между граждани и МВР след 10-ти ноември.

Това, което убягва на стратезите на ГЕРБ е, че това е само началото. Криза с боклука в близо двумилионния град София ще е сериозен удар срещу платформата ГЕРБ.

За нас остава да си отговорим на въпроса – от тези 150 милиона лева колко всъщност са отишли по сметките на Борисов? И ако утре той стане министър-председател какви други емоции ще ни създаде?

Европейски фал на Доган

С гласовете на БСП, НДСВ и ДПС парламентът в сряда отхвърли искането на депутатите от ОДС в седмичната програмата да бъде включен проект за декларация, с която Народното събрание да се разграничи от изявлението на лидера на ДПС Ахмед Доган, че купуването на гласове по време на избори е "европейско явление".

Нищо ново под слънцето. Как да очакваме друго от хората, които валидираха схемата 8-5-3, измислена от Христо Бисеров? И все пак ставащото заслужава внимание, защото може би е началото на нещо доста по-сериозно.

Нека се обърнем към основните понятия. Представителна демокрация означава, че мнозинството (гласоподавателите) избира определени представители (депутати, кметове, общински съветници, президент), които да управляват в интерес на това мнозинство. Едновременно с това съществуват правила, които защитават правата на малцинството (за да не бъде обект на тотална дискриминация от представителите на мнозинството).

Какви са малцинствата и мнозинствата зависи от много фактори – икономическо развитие, традиции, качество на партийните платформи, външни влияния. Сега нека видим какво всъщност става в България.

Чрез купуването на гласове се извършва добавяне на политически ресурс към определен кандидат или листа. Но представителите на тази листа вече нямат онзи ангажимент и отчетност, който биха имали към „обикновени” гласоподаватели. Принципът е „пито – платено”. Но дори това не е най-големия проблем.

При относително пасивно мнозинство и при добра мобилизация на малцинството плюс използване на купуване на гласове от мнозинството на практика се променя баланса на силите и представителите на малцинството получават непропорционално представителство. Платените гласоподаватели от мнозинството са само инструмент за разширяване на влиянието. Това е бизнесът на ДПС.

Разбира се, това е бизнесът и на БСП, и на ГЕРБ. Но те поне биха могли да кажат, че „домотивират” иначе пасивните гласоподаватели, които така или иначе няма за кой друг да гласуват. Доколкото дясното пространство е разбито аргументът е верен.

Положението е съвсем различно с ДПС. Тази партия обслужва поне на теория една определена етническа група (на практика обслужва само елита на тази група, но това е друга тема). По определение ДПС няма как да има нещо общо с интересите на закупените гласоподаватели – дори и те да са цигани. И няма защо да се учудва ръководството на ДПС, че то отнася критиките. Просто ДПС променя политическия баланс в посока непропорционална тежест на представителството на една етническа група в управлението. В допълнение на купуването на гласове ДПС постига това и с изборния туризъм.

Защо тогава Ахмед Доган заостря вниманието към този феномен с тъпото изказване, че купуването на гласове е европейско явление? Според нас в ДПС се случват две неща – 1. самият Доган вече не е съвсем адекватен на ситуацията и 2. някои представители на ДПС се замислят за някакви реформи на движението.

За да сплоти ДПС и за да поддържа ритъма Доган се нуждае от противопоставяне. Най-лесно е да постигне това с подобна цинична теза. Сега коментираме какво е казал той за явлението, а не как е участвал в самото явление, така да се каже. В суматохата въпроси като тези за затопляне на отношенията ДПС-ГЕРБ и за безумията в Ардино минават под чертата.

Тактиката на Доган има един основен недостатък. Тя насочва вниманието към непропорционалното представителство, за което стана дума. Доколкото гласоподавателите от мнозинството не могат да очакват някаква санкция за ДПС от други партии (вж. първия параграф), те могат да решат друго. Ние вече предупреждавахме за това друго. То се нарича етнически конфликт и ако изобщо се случи в България няма да прилича на Косово. Този конфликт ще доведе до още по-дълбоки разделения в самото българско общество, доколкото много български политици асистират на олигархията в ДПС.

Което ни връща на ролята на ГЕРБ. Ако Бойко Борисов иска да бъде някаква историческа фигура той има само един полезен ход – да изкара Доган от управлението, за дълго. Всичко останало ще причини рано или късно съществени разделения сред българи и турци и ще дестабилизира страната.

Вече го казахме, ще го кажем пак – Ахмед Доган е заплаха за националната и регионалната сигурност. Можем да добавим няколко думи за мислещите в ДПС – от вас зависи дали утре ще живеете комфортно в тази страна; от вас зависи дали децата ви ще останат тук. Доган вреди на всички и не ви защитава. Сриването на Доган е въпрос на време, но как ще работим заедно след това?

Запознайте се с най-опасната държава в света – Пакистан

След като Первез Мушараф обяви извънредно положение и арестува стотици представители на опозицията и адвокати, пристигат сведения, че въоръжени бунтовници, ръководени от проталибански, ислямистки духовен водач, са установили контрол над северозападните части на Пакистан.

Случва се нещо много сериозно. За повечето експерти по геополитика Пакистан (а не Иран, Ирак или Северна Корея) е най-опасната държава в света.

Защо те смятат така?

Пакистан е всъщност изкуствена държава, създадена след отказа на мюсюлманите в колониална Индия да участват в създаването на новата индийска държава. 169 милиона пакистанци са разделени между поне 5 етнически групи, които имат малко общо помежду си. Най-проблемни са пащуните (етническа група, която живее и в Афганистан). Пащуните са силно повлияни от движението на талибаните и Ал Кайда. Смята се, че самия Осама бин Ладен се крие някъде по границата между Афганистан и Пакистан.

Основното разделение в Пакистан е между светски настроените жители на градовете и ислямистите в планинските райони. Досега пакистанската армия удържаше целостта на държавата и обществения ред. Напоследък обаче зачестиха терористичните атаки вътре в Пакистан, а съдебната власт открито се противопоставяше на Мушараф и в известен смисъл толерираше ислямистите, за да упражни натиск върху военния режим.

Сега Первез Мушараф се бори както за запазване на единството на Пакистан, така и за личното си оцеляване като лидер. Според много наблюдатели може би е най-добре Мушараф да бъде заменен от друг лидер и все пак да се проведат избори, дори и забавени. По този начин ще се неутрализира недоволството срещу генерала и ще се спечели време в борбата срещу ислямистите.

Остава да видим дали пакистанската армия ще се справи с бунтовниците. В противен случай може да се стигне до разпад на държавата Пакистан с изключително тежки последици за международната сигурност.

Равносметката след местните избори

След проведения балотаж за кметове на общини, кметства и райони е време да направим равносметка на местните избори ‘2007.

Заслужава си да първо обърнем поглед към резултатите – те са истинската оценка на политическия пазар.

Общински съветници

Както вече отбелязахме, най-много ни интересуват получените гласове за общински съветници, защото те са сравнително обективен критерий за политическото влияние на партиите в цялата страна. По този критерий ГЕРБ печели изборите с около 590000 гласа срещу 512000 за БСП.

Кметове на областни центрове

Следващия важен резултат е за кметове на общини – областни центрове. Това е така, защото областният център е реалният лидер на областта; много инфраструктурни проекти и административни процедури зависят от тези кметове. По този показател БСП спечели кметове в 11 областни града, а ГЕРБ - в 10. БСП ще управлява в Благоевград, Варна, Ловеч, Перник, Разград, Русе, Силистра, Смолян, Търговище, Хасково и Шумен. ГЕРБ печели в Бургас, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Пловдив, Сливен, София, Стара Загора и Ямбол. Представители на десните сили (главно СДС и ДСБ) спечелиха във Велико Търново, Кюстендил, Плевен, Пазарджик и Монтана. ДПС печели в Кърджали.

Кметове на други общини и кметства

Според ЦИКМИ кметовете на кметства на БСП в цялата страната след преброяване на протоколите са 700, но в това число влизат и непартийните кандидатури. Броят на кметовете на кметства за ДПС са около 700, ГЕРБ ­ около 300, СДС и НДСВ имат по над 200, Земеделски народен съюз и ДСБ имат около 150 и "Атака" ­ 31.

Анализ на резултатите

Според нас има две основни тенденции след местните избори ‘2007: опорочаване на процедурата за гласуване и неубедителен възход на ГЕРБ.

Гласуването беше опорочено на много места – ние вече писахме за ттактиките на ДПС и ГЕРБ. Разбира се, БСП не остана много по-назад, макар че на практика дишаше прахта на ГЕРБ и по отношение на купуването на гласове, и по силови тактики. Каквото и да мислим за Румен Петков вярно е, че без засилено присъствие на МВР в градове като Перник щяхме да сме свидетели на много грозни гледки. На други места като Созопол обаче МВР си писа дъждовни и остави мутрите с красиви имена да се оправят както могат.

Това е основният проблем на тези избори – тактиките на ДПС и ГЕРБ, в по-малка степен БСП, тотално обезкуражиха тези, които и без това изпитват недоверие към изборите. Тези, които гласуват пък се питат: „какво значение има моя глас ако за другия кандидат гласуват всички роми и дори леля ми, защото дава по 100 лева?”

Ако не се положат усилия и не се предприемат мерки най-много ще пострада БСП, доколкото има най-малко оперативен опит в подобни мероприятия, пък и не е добре финансирана. Що се отнася до демокрацията, тя очевидно деградира. Деградацията може да създаде сериозни проблеми при радикализация на част от гласоподавателите дори отвъд проекта „Атака”.

ГЕРБ очевидно НЕ спечели тези избори. Да, резултатите са добри, но честно казано ГЕРБ можеше да постигне много повече. Заиграването на Бойко Борисов с дебелите вратове дразни хората, както ги дразнят и някои негови представители по места, които вече се държат като местни феодали. Част от хората разбраха, че извън Борисов всъщност ГЕРБ няма кой знае какъв пълнеж. Димитър Николов в Бургас беше може би единствената приятна изненада.

За другите партии като че ли няма кой знае какво за казване, ако изключим будещата недоумение и донякъде умиление арогантност на Ахмед Доган. Десните сили се понапънаха и родиха някакви резултати, но фундаменталният проблем с лидерството си остава. НДСВ е просто бележка под линия – дори Сакскобургготски се престраши да каже, че са очаквали повече.

Заключението е следното – категорично няма условия за предсрочни избори освен ако събития извън контрола на тройната коалиция не я разбият. Поведението на ГЕРБ намалява техния потенциал и закономерно няма да доведе до стабилно мнозинство в следващия парламент. Ахмед Доган започва да става реална заплаха за националната и регионалната сигурност, доколкото може да радикализира част от обществото до степен да предприемат насилствени антитурски действия.

Топ 3 за октомври и 100 статии в Реалполитик!

Топ 3 - октомври

През изминалия месец в България и по света се случиха много неща, но вашите предпочитания за статии на Реалполитик бяха:

1. Мръсната игра на Доган – статията за похватите на ДПС и лидера им Ахмед Доган за „ударно” печелене на гласове беше фаворит за изминалия месец. Със съжаление отбелязваме, че те вече намериха своя достоен наследник в лицето на ГЕРБ, които дори разнообразиха номерата.

2. Коалиция под учителска обсада – историята на учителската стачка съвсем закономерно беше в центъра на читателското внимание. В поредица от статии се опитахме да представим гледната си точка относно образованието, публичния сектор и заплатите в него.

3. Мехмед Дикме – лъч светлина в пещерата на ДПС – предимството на читателите на Реалполитик е, че често научават в аванс какво ще се случи в близко бъдеще. Правилно предвидихме, че Дикме е първата реална заплаха за олигархията в ДПС и лично за Ахмед Доган от много време насам. За Дикме в Ардино гласуваха почти всички реални жители на общината, а за човека на Доган – автобусите от Бурса и Измир.

100 статии в Реалполитик

В изминалите 10 месеца сме публикували общо 100 коментарни статии. От тях 74% са на вътрешнополитическа тема и се разпределят както следва:

МВР, правосъдие, национална сигурност	Социални въпроси и образование	Корупция	Вътрешна политика, избори	Други
14,6%	8,3%	8,3%	33,3%	9,4%

26% от статиите коментират външнополитически въпроси:

Турция, Македония, Косово	Русия	Европейски съюз	САЩ	Ирак, Иран	Други
4,2%	5,2%	6,3%	3,1%	5,2%	2,1%

И през следващите месеци ще се постараем да ви предлагаме качествени коментари на важни и разнообразни теми от политическия живот в България и по света. Благодарим ви за доверието!

Балотажни страсти

Макар и малко встрани от общественото внимание премина подготовката за балотаж. 162 общини ще участват във втори тур на Местни избори '2007 за кмет според ЦИК.

В 20 областни града ще има балотаж в неделя. На много места се изправят кандидати на ГЕРБ срещу кандидати на БСП. Има и куриози като в Благоевград, където уж левият досегашен кмет Причкапов подкрепи десния Тасков срещу Костадин Паскалев.

Въпросите, на което си заслужава да се обърне внимание за втория тур на изборите са:

1. Ще успее ли ГЕРБ да затвърди успеха си в София и при районните кметове?
2. Колко областни градове ще осъмнат под знамето на ГЕРБ или БСП?
3. Как ще продължи практиката за купуване на гласове в страната?

Въпросите не са чак толкова трудни, ако се има предвид един важен детайл: изборните тактики на ГЕРБ.

Появиха се достатъчно сведения, че на много места представителите на ГЕРБ са били на върха на вълната на нарушенията на изборния процес. По-конкретно:

1. Купуване на гласове с много висока цена за един глас;
2. Използване на мутри и добре известни местни криминално проявени лица като представители на кандидатите на ГЕРБ;
3. Директно купуване на цели изборни комисии или подмяна на бюлетини;
4. Договорки с ромски босове и представители на ДПС за подкрепа срещу участие в „кериза” след изборите.

Не е трудно да си представим как ГЕРБ печели убедително на много места, ползвайки успешно тези „инструменти” – за ужас на БСП и за почуда на ДПС, които досега водеха в първенството по изборна корупция.

Ние ви казвахме за учителите

Което си е вярно, вярно си е. Липсата на единна позиция на българското правителство за учителската стачка доведе до радикализация на протестите извън контрола на синдикатите. Политиците, които подкрепяха стачката като инструмент за ограничаване на изборния резултат на БСП не разбраха, че наливат масло в огън, който няма гасене*.

Сега всички те, барабар със синдикатите, се чудят какво да правят. След като проспаха всички възможности за разумен диалог още преди да е започнала стачката, след като използваха за лични цели протеста на учителите, сега всички се гледат умно и се чудят: „ние каква я мислехме, тя каква стана”.

Последиците от учителската стачка са ясни: неудовлетворени учители, неизвършени реформи, изнервени родители и пропуски в обучението на децата. Всичко това се случва, защото тримата умни глави – Станишев, Сакскобургготски и Доган, си запушиха ушите и пет седмици се правиха, че няма протест или в най-добрия случай – че протестът е неуместен.

Станишев постоянно им повтаряше, че не са прави и ако обичат да се връщат в класните стаи. Нашият любимец Доган направо им обясни, че 90% от тях не стават за нищо. Сакскобургготски просто не им обърна внимание.

Тези трима господа лично са отговорни за всичко, което има да се случва, докато стачката на учителите отмре в гърчове.

*Имаме предвид конкретно президента Първанов и ГЕРБ като катализатори на протеста чрез синдикатите.

Мръсната игра на Доган

Получиха се първите резултати от местните избори и в по-голямата си част те потвърждават нашите предварителни прогнози. Ние ще ги анализираме в следващите дни. Имаше и много нередности, за които също ще говорим.

Тази вечер ни се иска да обърнем внимание на гнусните номера на Ахмед Доган в Ардино.

Това, което се случи в Ардино, беше бой по каската на Мехмед Дикме. Болната амбиция на Доган не можеше да допусне загуба на ДПС от Дикме. Затова той закри кампанията на ДПС за местните избори точно в Ардино, като се опита публично да унизи Дикме. В най-добрите традиции на жанра той припомни историята на Дикме, как го е „издигнал от безработен” и прочие простотии. Дотук нищо страшно.

Ахмед Доган има една амбиция – че владее всяка паланка и махала в Родопите. Затова не можеше да допусне дори балотаж в Ардино. Следователно трябваше да смачка с всички средства Дикме.

Влязоха в употреба всички хватки – знак върху самата бюлетина; изборен туризъм; заплахи; пари на ръка; мутри и джипове със софийска регистрация. Доган буквално не се спря пред нищо, за да си осигури победата в Ардино (остава да видим колко граждани на Адрино все пак са теглили една на ДПС).

Дори и това нямаше да е фатално, ако не се забеляза още един факт – реакцията на Румен Петков. В желанието си да отклони вниманието от изборния туризъм към Ардино той си измисли „сериозно засилване на трафика от Македония”??? Петков още бил заплашван, о ужас.

Какво се оказва – за Доган Дикме беше най-голямата заплаха на тези избори. Наред с мутрите и автобусите от Турция той си беше осигурил подкрепата на скъпото си протеже Петков, за да няма никаква издънка в плана. Нищо, че БСП формално подкрепя Дикме.

Сега Дикме ще обжалва, което е логично. И ще загуби, защото членове на ЦИКМИ вече увъртат за нарушенията в Ардино.

Нарушения от подобен характер не са изключение за България. Но в случая ДПС и лично Доган проявиха тотална наглост и непукизъм. Те наистина си мислят, че никой не може да им се опре.

Повод за размисъл: освен Румен Петков още колко членове на ръководството на БСП държи Доган? А на СДС? А на други партии?

Гласувайте за Мартин Заимов!

Откакто го има Реалполитик не сме си позволявали да отправяме директни внушения кой как трябва да гласува. Но изборите за кмет на София не са просто поредните избори. Ето защо сега ви казваме: ако имате надежда за бъдещето, ако не искате да сте сляпо оръжие в чужди ръце, гласувайте за Мартин Заимов в София.

Ограничаваме се със София, защото в този град живеят близо 1/4 от всички българи и защото София е лицето на България. И още защото Мартин Заимов наистина олицетворява каузата на дясното.

На фона на Бойко Борисов и Бриго Аспарухов, Мартин Заимов е реален, обещаващ кандидат. Нещо повече, той е автентично десен. И ако не искаме бизнес отрядите на Бойко да жънат из Столична община, е крайно време да заемем позиция и да гласуваме.

Турция влезе в Ирак

Турската армия е атакувала позиции на кюрдските бунтовници в Северен Ирак между неделя и вторник вечерта, потвърдиха пред Ройтерс военни източници.

Всъщност очаквахме това от момента, в който турският парламент даде зелена светлина за операция в Ирак на 17 октомври. Правителството на Ердоган просто нямаше друг избор след като в неделя загинаха 17 турски войници, а над 20 други бяха ранени при атака на ПКК.

Развитието на ситуацията през последните месеци в Ирак тревожеше все по-силно турските политици и военни. Липсата на ангажимент на САЩ по отношение на контрола на Северен Ирак, както и тенденцията Иран да работи за разделяне на Ирак между шиити, сунити и кюрди станаха „код червено” за турските власти. Турция (не без основание) се притеснява от независим или силно автономен иракски Кюрдистан.

Именно страхът от износ на революция от Ирак към Турция ще изпрати турски войски в Ирак. Ситуацията поставя САЩ в наистина неизгодна позиция. От една страна, те се нуждая от Турция в политиката си срещу Иран. От друга, САЩ определено не искат въстание на кюрдите в единствената област на Ирак, която досега беше мирна и относително спокойна.

Има още един детайл. Турция прави в момента своята заявка като водеща регионална сила. Турските политици смятат, че нито САЩ, нито ЕС и още по-малко Иран се грижат за техния национален интерес. След изричния отказ на Саркози да приеме идеята за Турция в Европейския съюз, Анкара може да действа, без да играе по европейските правила. Както вече стана дума, САЩ се нуждаят в момента от Турция повече, отколкото Турция се нуждае от САЩ. Иран и другите арабски държави не са в състояние да спрат Турция.

Така Турция има своя шанс да поеме инициативата и да заяви своята роля като регионален лидер. Остава да видим дали Ердоган няма да пресоли супата, защото, както е известно, Турция има само един подход към етническите малцинства - терора.

Разбор на силите преди местните избори

Дойде време да видим къде са партиите и коалициите малко повече от седмица преди местните избори. Тези избори са различни от всички предишни свободни местни избори поради ред причини – тройна коалиция, стачка, членство в ЕС – все фактори, които влияят на избора на гласоподавателите.

Колко хора ще гласуват?

Този въпрос няма ясен отговор към момента – но прогнозите са за около 40% активност. Според Алфа Рисърч в общини, където има силни алтернативи на сегашните управляващи е възможно активността да е над средната за страната. По-висока активност се очаква и в общините със силни позиции на ДПС. Обратно, в общините, където няма силна конкуренция на действащите местни власти, активността по всяка вероятност ще остане ниска.

За кого ще гласуват хората?

Прогнозите са разнообразни, като резултатите варират по региони. Стара традиция е на местни избори всички да се изкарват победители по някаква собствена логика. Така или иначе основният въпрос е доколко ще бъдат изравнени силите на БСП и ГЕРБ? Единственият разумен критерий ще бъдат гласовете за общински съветници (доколкото и БСП, и ГЕРБ на повечето места ще имат самостоятелни листи).

Призивите на Бойко Борисов за предсрочни избори в момента хич не са случайни – той знае, че стабилизацията на тройната коалиция след местните избори и старта на усвояването на еврофондовете ще подкопаят подкрепата за ГЕРБ. Не е невъзможно в тези си призиви той да е подкрепен от президента Първанов, който вече разбира, че няма много политически капитал – което се доказва и от почти неминуемия провал на неговото гражданско движение.

Традиционно десните партии направиха, каквото можаха, за да демобилизират своите избиратели. Все пак на места като София, Плевен, Пловдив СДС и ДСБ могат да получат добро представяне. Има няколко по-малки общини в България, където СДС или ДСБ също могат да спечелят и по някой кмет. Като цяло десните партии продължават да потъват, а кадрите им отиват в ГЕРБ.

Нека направим един бърз обзор за най-големите градове:

София

Бойко Борисов може и да успее още на първи тур, важно е и колко съветници ще успее да вкара ГЕРБ в общинския съвет. Тежките пререкания с Бриго Аспарухов са вероятно най-големия политически удар за Борисов досега. Мартин Заимов ако не говори много се справя добре.

Пловдив

Славчо Атанасов от ГЕРБ въпреки обвиненията в хулиганство и педофилия е на път да стане кмет на Пловдив още на първи тур. Спас Гърневски успя тотално да разбие дясното в града.

Варна

Кирил Йорданов е почти сигурен победител, във Варна интригата е кой колко съветници ще има в общинския съвет. Димо Гяуров може да консолидира донякъде десните избиратели там.

Бургас

В Бургас ще има оспорвана битка. Засега водещи позиции има кандидатът на ГЕРБ Димитър Николов, но до момента няма яснота с кого ще се яви на балотаж. С близки позиции и респективно шансове да стигнат до втори тур, в кампанията влизат действащия кмет Йоан Костадинов и кандидатът на една от местните бизнес партии Ваклин Стойновски.

Русе

Борбата е между Божидар Йотов (независим, подкрепен от БСП) и Ваньо Танов (ГЕРБ). Най-много гласове за общински съветници ще получи БСП, следвана от ГЕРБ.

Благоевград

В Благоевград битката ще бъде оспорвана – между Лазар Причкапов и Костадин Паскалев. Има сериозен шанс Паскалев да е новият (стар) кмет на града.

Който много дава, скоро ще проси

Избрахме това заглавие, което е стара българска народна поговорка. Тя от тези поговорки, които не се включваха в социалистическите букварчета. И има защо.

Поредния кръг от учителски протести затваря центъра на София; задълженията на "Пирогов" в края на годината ще са около 15 млн. лв., което означава, че е в необявен фалит; с предложения бюджет на НЗОК няма да може да се осигури безплатно и достъпно здравеопазване на гражданите; Николай Василев е скептичен, че ще има реални съкращения на администрацията – която всъщност е нараснала.

Всички тези проблеми – в образованието, здравеопазването, в държавната администрация и съдебната власт са резултат от уравнението социалистически подход + корупция = тристранна коалиция.

Социалистическия подход свързваме с липсата на обективни критерии и правила. Няма критерии за добър учител; няма критерии за добър лекар; още по-малко има критерии за добър полицай. Всеки, зает в публичния сектор може да „мине метър” поне веднъж седмично. Понеже е в публичния сектор може да избива комплекси, като се кара с баби и внучета; да скатава от работа. Е, трябва да си „затваря очите” за някои неща.

Социалистическия подход води до субективизъм. От субективизма до корупцията има само една крачка и в България тази крачка се прави всеки ден, навсякъде в администрацията. Това е истината. Всеки ден стотици хиляди левове и евро минават от едни ръце в други. Какъв свободен пазар, каква демокрация?

Тристранната коалиция е само числен израз (8-5-3) на социалистическия подход и корупцията. Не се сърдете на коалицията, тя е изпълнител на народната воля.

„Не е вярно!” ще извикат много обидени българи. А ние ще приведем доказателства. Според The Pew Global Attitudes Project на твърдението: „Повечето хора са по-добре в свободна пазарна икономика, въпреки че някои са бедни, а някои богати” българите са отговорили така:

Напълно съгласен	Донякъде съгласен	Донякъде несъгласен	Напълно несъгласен	Не знам/ не желая да отговоря
8%	34%	28%	18%	12%

Само 8% от българите наистина вярват в свободната пазарна икономика! Няма друга държава в Европа или Африка с толкова нисък резултат. Разпредлението е 42% "за" пазарната икономика в някаква степен и 46% "против".

Това е положението. Малкото, които работят за многото, плащат сметката. Тристранната коалиция събира в бюджета и разпределя както й дойде. За Ахмед има, за Симеон има, и за Сергей има. А многото неохотно ги подкрепят, защото и без това не им се живее в конкурентна среда.

Нобеловата награда за мир – знак за внимание

Бившият американски вицепрезидент Ал Гор и Междуправителственият панел за климатични промени към ООН получиха в петък Нобеловата награда за мир за 2007 г., предаде агенция Ройтерс.

За наградата тази година са били номинирани общо 181 кандидати.

Едно е сигурно - Нобеловата награда за мир е политически акт. Ето защо я дават: "за усилията им да натрупат и разпространят повече знания за предизвиканите от човека промени в климата и да поставят основите на мерки, които са необходими за противодействие на подобни промени”.

Комитетът за Нобеловата награда за мир ни казва няколко неща:

1. Промените в климата съществуват и са сериозен проблем
2. Трябва да се вземат мерки, за да им противодействаме – иначе проблемът ще стане по-сериозен, и
3. Конкретно Ал Гор и МПКП са направили доста, за да схванем 1 и 2.

Естествено, това е последното нещо, което иска да чуе сегашната администрация на Буш. Но дори и там има признаци на промяна – говори се за национални стратегии за постигане на намаляване на емисиите, които да ползват и принуда, и субсидиране, и пазарни механизми. Републикански сенатори и конгресмени като Джон Маккейн, Нют Гингрич, Джон Уорнър вече са склонни да приемат публични инвестиции за намиране на „чисти” технологии. Кандидатите за президент от Демократическата партия отиват и по-далеч – от 50 млрд. долара (Хилари Клинтън) до 150 млрд. долара (Барак Обама) за намаляване на парниковите газове.

Промяната на политиката в САЩ е само началото. Трябва да бъдат убедени още държави като Китай и Индия, за да има реален резултат от усилията на Ал Гор и Междуправителственият панел за климатични промени към ООН.

Коалиция под учителска обсада

В четвъртък между 50 000 и 70 000 учители протестираха в София за вдигането на своите заплати и срещу правителството, респективно срещу управляващото мнозинство. Верни на инстинктите си, министрите и депутатите се изпокриха, а Георги Пирински нареди да се загради с метални ограждения периметъра около Народното събрание, за да не „стане беля”.

Протестът на учителите заслужава анализ в няколко точки – за истинските причини на протеста, по отношение на реакцията срещу протестите, относно липсата на политици в България и ролята на гражданското общество.

Проблемите на учителите не са от вчера. Вече анализирахме логиката на исканията за увеличение на заплатите. Нека сега проследим причините за протеста в развитие.

Всичко започва от годините на прехода, когато се формира системата на образованието в България в сегашния и вид. Училищата се управляват от МОН по отношение на учебната програма и учебните планове, но се съфинансират и от общините. На практика всяко училище зависи и от МОН, и от кмета. Тази система има един основен резултат – значителна корупция.

Проблем първи - корупция

Може да не вярвате, но като процент от БВП България отделя достатъчно за образованието – около 3,9% от БВП. Тази цифра не е толкова далече от средното за ЕС25 – 4,9%. Но голяма част от тези пари отиват познайте за какво – за обществени поръчки и неефективни субсидии. От бюджета за образование се харчи за текущи разходи (1 933 млн. лв. за 2007 г.) и за капиталови разходи (205 млн. лв. пак за 2007 г.).

Близо половината от тези пари отиват директно в общините, 345 млн. пък харчат МОН и други ведомства. Парите се дават и за учебници, и за доставка на нафта, и за ПВЦ дограма на училищата. Всички тези пера са източник на нерегламентиран доход на чиновници от МОН и кметове на общини, евентуално директори на училища (за дребни суми и като съучастници). Учителите не участват.

Проблем втори – модернизация

Съвсем не е случайно, че толкова мащабни протести идват по времето на най-нормалния министър на образованието, Даниел Вълчев. Просто той отпочна структурната реформа, което значи тестове, матури и по-малко пари от уроци. Това удари единствения допълнителен източник на доходи за учителите – уроците. Те нямат друг полезен ход, за да запазят някакъв социален статус, а сега им отнемат дори това. От друга страна и поради нежелание, и поради липса на възможности учителите не повишават своята квалификация.

Реакцията срещу протестите

Реакцията, разбира се, беше малоумна. Не може 70% от системата на средното образование да е в стачка трета седмица, а ти да стоиш зад фикуса. Грешка на Вълчев, която се мултиплицира от нерешителността на Станишев. Първанов се опита да поведе хорото, но на всички им е ясно, че от него в случая нищо не зависи. Вълчев трябваше да ангажира премиера, който като види зор, да свика тройната коалиция (а тя хич не иска да се свиква).

Липсата на политици в България

Е много очевидна в случая. Просто няма кой да поеме отговорност, всички се крият и се усмихват лукаво, като говорят общи приказки. Пламен Орешарски за пореден път доказа, че за нищо не става; но по-важното е, че целият политически елит е неадекватен на ситуацията. Това е така, защото тези политици около и над 45 живеят в един паралелен свят на червени килими, подкупи и предателства, където няма време за дебат и политика. Камо ли за образование.

Ролята на гражданското общество

Е точно никаква. Вече стана дума, че не харесваме учителските синдикати и конкретно Янка Такева. Те са в същата зона на жълтите павета заедно с политическия елит и просто трупат дивиденти. Но има и други организации на гражданското общество, които гледат в тавана. На 3 октомври председателят на КРИБ, Иво Прокопиев, се сети, че "образователната система е преоразмерена, всеки трети учител трябва да се съкрати веднага, а ресурсите да се насочат към подобряване на качеството на образованието." Другите работодателски организации просто мълчат.

Аланкоолу, къде бяхте досега? Не разбирате ли, че липсата на качествено образование е най-големият проблем на бизнеса? Влязохме в икономическа система, която е свръхконкурентна, с училища, в които всеки компютър е повод за радост. И в тази връзка ако нямате квалифицирани работници няма да ви върви бизнеса. Специална бележка за Васил Божков – дори и Вие ще пострадате от спада на качеството на образованието, поговорете с Вашия финансов министър за това.

В заключение ще ви предоставим безплатен съвет от живия класик Ахмед Доган, даден пред младежкия актив на ДПС: „Не се надявайте на образованието, самообразовайте се. Изпреварвайте собствените си очаквания и възможности.”

Националната агенция „Сигурност” – нов гамбит на другарите

Започна обсъждането на законопроекта за Национална агенция „Сигурност” (НАС), предложен от Михаил Миков и група депутати от БСП, НДСВ и ДПС. Както вече е ставало дума, този законопроект е много оспорван и като концепция, и като съдържание. Какви всъщност са целите на вносителите му?

От политическа гледна точка този законопроект всъщност носи характера на класически гамбит на генералите и поддръжниците на Станишев в самата БСП. Гамбитът е насочен срещу групите на Първанов и Румен Петков в БСП, като целта е да се предефинира участието на президента и МВР в работата на контраразузнаването. За сметка на това се правят жестове и към Първанов (той назначава председателя и заместник-председателите на агенцията), и към Петков. МВР ще запази оперативната си самостоятелност до голяма степен, а новата Националната агенция „Сигурност” няма да може да разследва вътре в МВР. От министерството излиза Националната служба за сигурност (НСС).

Съдържанието на закона има доста недостатъци. Личи, че са го писали хора, които просто не разбират идеята за човешки права, администрация и процедури. По-конкретните критики на експерти, помолени за коментар, са:

• военизирането на състава на НАС;
• неточната дефиниция на деянията, срещу които трябва да се бори НАС;
• липсата на точна регулация относно правилата за поддържане на информационните фондове в самия закон;
• прекалено големите правомощия на директорите на генерални дирекции и териториални дирекции (това е особено важен недостатък, защото поставя националната сигурност в ръцете на своеобразни феодали);
• в проектозакона има текст, който препраща към Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), но после се казва, че органите на НАС: „прилагат и ползват разузнавателни средства при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет” – т.е. опит за заобикаляне на съдебния контрол над СРС;
• чл. 21 и 22 от проекта относно призоваването за отправяне на „предупреждения” в „служебни помещения” и незабавно предоставяне на „всяка постъпила или придобита информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон задачи на агенцията” са си откровена заявка за силов произвол;
• предвиденият парламентарен контрол няма до доведе до по-добри резултати от досегашните заради правилото „необходимо да се знае” (need-to-know) – това правило означава, че депутатите ще имат право да научават информация само доколкото е необходимо да си свършат работата – а това ще преценяват самите служители на НАС; правилото има някакъв смисъл, но у нас ще се използва за прецеждане на информацията, която стига до депутатите.

Според Wikipedia гамбит е „вид дебют в шахмата. При него една от двете стани предлага в началото на партията жертва на фигура - обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.”

Сега следва да видим дали гамбитът ще бъде приет. В шаха „приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури.”

Войната срещу тероризма - къде сбъркахме?

Войната срещу тероризма, започната от САЩ, е пълен "провал" и Вашингтон и неговите съюзници трябва да променят своята политика в Ирак и Афганистан, ако искат да победят "Ал Кайда". Това се посочва в доклад, изготвен от Оксфордската изследователска група, предаде АФП, цитирана от Фокус.

Всъщност темата за войната срещу тероризма е едновременно крайъгълен камък на дебата за президентската кампания в САЩ и част от геополитическата стратегия на Буш. От друга страна демократите са все по-настоятелни в исканията си за оттегляне от Ирак, а спорът между Обама и Клинтън е кой е бил по-против войната в Ирак. Гордън Браун също се опитва да намали британското присъствие в Ирак.

Афганистан не е по-мирен или по-нефундаменталистки, а операциите на НАТО там страдат от липса на средства и достатъчно боен състав.

Както и да го гледаме, Оксфордската изследователска група е права. Осама бин Ладен е на свобода, франчайзинги на Ал Кайда оперират в целия Близък изток, а положението в Западна Европа става все по-трудно по отношение на местното ислямско население, което се радикализира.

Стратезите на Буш опонират, че от 11 септември 2001-ва няма терористичен акт на територията на САЩ, което всъщност беше целта на войната срещу тероризма. Това е така, но цената е прекалено висока – огромни разходи, загуба на жива сила в Ирак, влошаване на позициите на САЩ в Близкия изток и ангажиране на твърде много бойни ресурси за окупацията на Ирак. Не на последно място, прекалено много лични права и свободи бяха ограничени.

Политиката на Буш срещу тероризма е един скъп провал, който обаче ще се плаща от следващото управление на САЩ и от населението на Ирак. В същото време ще са необходими допълнителни ресурси за противодействие на талибаните в Афганистан и Пакистан.

В тази обстановка са направо необясними намеците за някакви военни действия срещу Иран. Това, което може би не се знае в България е, че война с Иран обслужва стратегическите интереси само на Русия, защото ще й остане поле за действие в желаната от Москва зона на влияние (където влиза и нашата мила Родина). САЩ просто са длъжни, заради собствения си интерес, да намерят общ език с Техеран. Струва ни се, че натискът на европейските държави в тази посока не е достатъчен.

На Буш му остават броени месеци на кормилото. Неоконсерваторите около него съвсем оредяха; надяваме се, че по-често те ще се вслушват в гласа на разума.

Стъпка в правилната посока за Путин

Руският президент Владимир Путин даде ясен сигнал, че след изтичането на мандата му ще остане в политиката като премиер, за втори път от 1999 г. насам.

Това стана ясно на започналия в понеделник конгрес на пропрезидентската партия "Единна Русия". Идеята да стана премиер е реалистична, обяви Путин, цитиран от Ройтерс. За целта президентът ще оглави листата на "Единна Русия", за да си гарантира възможност за оставане в политиката след изтичане през март догодина на втория му президентски мандат.

Путин прави стратегическа стъпка в правилната посока. Така или иначе директна заявка за трети мандат би била много проблематична за него. Ако изпрати напред Зубков като кандидат за президент и премести центъра на тежестта към Думата и премиерския пост, Путин ще си запази мястото на единен държавен и партиен ръководител, избран от народа чрез „Единна Русия”.

Чисто тактически Путин ще успее надвисналите над него облаци поради силния натиск от различни групи и лобита във и извън Кремъл и народното недоволство. Ще консолидира подкрепата си сред избирателите и ще им даде усещането, че те решават. Тези идеи прозират и от речта му пред конгреса*.

Пред Путин (ако планът му успее) стои един структурен проблем. Той едновременно ще трябва да отслабва президентската институция и да утвърждава своя личен авторитет. По-голямо значение ще има партийният апарат на „Единна Русия”. Позицията му като премиер ще е по-слаба. Възможно е да се породи и конфликт със Зубков (или хора зад Зубков или който там бъде направен президент).

Така или иначе Путин избра може би най-добрия вариант за политическото си (а някои казват и физическото си) оцеляване. Поне за сега той парира и вътрешнопартийните борби, и мърморенето на търпеливите руснаци.

Остава да видим с какъв процент точно „Единна Русия” ще спечели изборите за парламент. От това ще съдим и доколко е успешен пробивът на Путин.

*Ще си позволим да цитираме един умилитен пасаж на руски език: "Только сегодня Министр сельского хозяйства докладывал, что, например, на Ставрополье собрали рекордный урожай за всю историю существования Ставропольского края."

Топ 3 за септември

Донякъде изненадващо се оказа, че вашите любими статии и през септември са почти същите. Все пак има и ново попълнение на първа позиция.

1. ГЕРБ извади торбата с обещанията

Статията за дългоочакваната програма на ГЕРБ беше вашия безспорен фаворит през изминалия месец. Както и досега, ще следим отблизо следващите ходове на Бойко Борисов не само в София, но и из цяла България.

2. Агенцията за национална сигурност – за и против

Темата е от м. юли, но си остава твърдо в топ 3. Вероятно неизясненият и до днес статут на Националната агенция за сигурност, както и неясният обхват на нейните правомощия водят до трайния интерес към темата. Румен Петков продължава борбата, ще пишем и за това.

3. За ромите, циганите и убийствата

Убеждаваме се, че има нужда от сериозен дебат по темата с ромите в България. Ще се постараем да включим поне още веднъж анализ за ромите и тяхната интеграция до края на годината.

Образование във фокус

Продължаващата стачка на българските учители е добър повод да обърнем поглед към един от двата най-важни фундамента на публичните политики – образованието. Но нека започнем така – нямаме рецепта за най-успешната реформа; не сме родени специалисти-тире-експерти по модерни образователни системи (каквото и да значи това). Бихме искали да си поговорим простичко за простичките неща и да кажем какво мислим – най-вече на учителите и на родителите.

Преди време един умен журналист каза, че в България има консенсус за миналото само по отношение на Възраждането. Без да влизаме в детайли идеята му е, че поне за този период имаме обща история (макар и малко поразкрасена). Но защо?

На първо място безспорно е, че Възраждането е период на подем на всичко в България. Бизнес, култура, общество – всичко се развива. Всички работят здраво, произвеждат повече. Увеличава се (макар и много бавно) капиталовата база на икономиката. В основата на всичко това обаче стои един феномен – образованието.

Почти няма историк който да оспорва, че образованието е гръбнака на Възраждането. Хората се учат да четат и смятат – повишава се конкурентноспособността; хората отиват да учат в чужбина – конкурентноспособността, познахте, се увеличава отново. Хората учат повече – произвеждат по-ефективно. Ето така се създава добавена стойност в икономиката – чрез знание. Защо е успешно образованието тогава? Та нали няма МОН, няма Интернет, няма Янка Такева*?

Отговорът е прост – плащат потребителите. Директно, на ръка. Ако не вършиш работа, никой няма да си прати детето при тебе. Местните занаятчии ще те прогонят и толкоз. Всъщност се е случило нещо чудесно – тотално децентрализиран, ориентиран към потребителите модел. Вярно, няма единни методологии; но има конвергентни фактори и качеството на образованието се увеличава мълниеносно.

Нека сравним сега този модел с модела в момента в България. Има единен център, наречен МОН. После има т.на. регионални инспекторати, които да прокарват политиката на МОН по места. Накрая има директори на училища, които уж са мениджъри, но всъщност не са. Кой пред кого отговаря? Кой преценява кой върши работа и кой не? Не е ясно. Резултат от социализма, да. Удобно статукво, да. Пагубен модел, да.

Къде са потребителите в този модел? Няма ги. Е, как очаквате тогава системата да ги обслужи добре? ВМЕСТО тях мисли МОН. Резултатът е ясен.

Та за родителите: първата стъпка на всеки родител е да вземе нещата в свои ръце. Започнете да управлявате образованието на детето си като проект с определени цели, не бъдете част от пасивното множество. Вашето поведение ще упражни натиск върху системата, но по-важното е, че ще получите стойност за парите си. Как да стане това – като участвате в управлението на училището; като учредите награда за ефективен учител; като задавате неудобни въпроси.

Що се отнася до учителите: замислете се! Колко от вас са се пробвали да работят с компютър? Колко от вас са научили английски език? Или немски? Или френски? Колко от вас разчитат на „уроците” извън училището? Къде ще отидете, когато във вашето училище няма деца? Какво искате всъщност – хляб или смисъл в работата? Сложете си ръката на сърцето и признайте, че във вашето училище има поне трима „колеги”, които плачат за уволнение, но не са уволнени. Вие направихте ли нещо по въпроса, за да защитите публичния интерес? Прочетете и това.

Избрахме този подход към проблема, защото искаме да има позитивен акцент. Иначе винаги можете да прочетете доклада на ОИСР за образованието и да емигрирате. Но не това е начина.

*Бел. ред. Тази жена е ужасна.