Подаръци ще има за всички от сърце

Бързо, по стахановски Народното събрание прие държавния бюджет за 2009 г. На други места можете да прочетете сериозни икономически анализи по темата. Нашето убеждение е, че този бюджет е глупаво оптимистичен, несправедлив и популистки.

Бюджетът е глупаво оптимистичен, защото заложеният икономически ръст e 4,7%, което просто няма как да стане при тежката рецесия в ЕС и САЩ. Правителството очаква над 5 милиарда евро чуждестранни инвестиции през 2009 г., което е смешно, защото те едва ли ще надхвърлят 4 милиарда за 2008 г., а за 2009 г. очакванията са за максимум 3 милиарда евро. Точно така, правителството щедро е „удвоило” чуждестранните инвестиции за 2009 г. Орешарски е надул прогнозата за инвестициите, за да не му се налага да обяснява как ще финансира дефицита по текущата сметка. Той много добре знае, че се отваря дупка между инвестициите и търговския дефицит.

Бюджетът е популистки и несправедлив, защото залага увеличаване на социалните разходи по социалистически – без да се оценява въздействието на тези разходи върху икономиката. Пенсиите ще се увеличават два пъти (от 1 април и от 1 юли – да си знаят пенсионерите за кого да гласуват - парламентарните избори ще са в началото на юли). От 1 юли се увеличават бюджетните заплати с 10% (по същата причина).

Бюджетът в този си вид няма да постигне целта на Станишев и Доган – да задържат положението до изборите и да откраднат каквото могат от инфраструктурните разходи.
Няма да стане, защото кризата вече се случва и до юли 2009 г. още много хора ще бъдат уволнени от предприятията. Много е вероятно да се засилят протестите на уволнените, земеделските производители и студентите (в момента властта се прави, че не ги вижда, което е сигурна рецепта за изостряне на протестите). Тогава на Станишев и компания ще им останат пенсионерите, мутрите и лумпенпролетариата.

Ясно е, че вървим към поредната дестабилизация. Този път обаче предвиждаме истинско социално разделение – между работещи и неработещи. Може пък да е за добро.

Мирише на ‘97

Една от основните амбиции на Реалполитик е била да ви предоставяме изпреварващ събитията анализ. За целта събираме информация, коментираме с експерти в съответната област, спорим. Разбира се, понякога прогнозите ни не се сбъдват. Като цяло обаче Реалполитик е доста добър източник на политически и икономически прогнози.

Започваме така, защото съзнаваме, че мнозина няма да са съгласни с нашето мнение. Но повярвайте ни, ние ще сме най-доволни ако сбъркаме.

Според нас се задава тежка икономическа криза в България, която по много свои елементи ще наподоби кризата през 1996-1997 г.

Кои са нашите аргументи?

Механизмът на кризата: при наличието на дефицит по текущата сметка и фиксиран валутен курс най-много пари се харчат за т.нар. нетъргуеми услуги (т.е. неща, които не можете да продадете след като сте ги употребили). В допълнение, рязко се увеличават цените на недвижимите имоти.

При икономическа криза като днешната намалява търсенето на кредити от качествените кредитополучатели. Намалява притокът на капитали отвън и се увеличава цената им. Това води до забавяне на икономиката, намаляване на дефицита по текущата сметка и бюджетен дефицит.

Краят на бума на недвижимите имоти намалява потребителското търсене без обаче да насърчи износа на стоки. Големият губещ е държавния бюджет. Точно така, добре чухте.

Очакваме още в началото на 2009 г. държавният бюджет да бъде поставен под сериозен натиск. Просто няма да има достатъчно приходи, въпреки планираните излишъци.

Но това не е най-страшното. Най-много ни притеснява стабилността на лева. Ако използваме някаква по-научна методология, то справедливата цена на лева в момента е поне 2,60 лв. за 1 евро (поне толкова е спреда между Eonia и Леониа, който започна да се отваря след септември 2007 г.).

Разбираме идеите за евроизация, които се появиха напоследък – те целят поне временно разтоварване на напрежението от лева като основно разплащателно средство. Напълно е възможно тези идеи да са закъснели и левът да се срине.

Добавете към всичко това малоумната икономическа политика на Станишев и нещата стават сериозни. Ясно е, че Станишев иска да запази нещата до изборите и е готов да хвърля пари срещу всеки проблем на пътя. Ясно е, че ДПС ще прегърне идеята, защото това отваря още по-големи възможности за корупция (виж например увеличаването на бюджета на Българската банка за развитие).

Както винаги комунистите и Доган не разбират за какво става дума в икономиката. Те не могат (или не искат) да си представят колко бързо една силна рецесия съпроводена със свиване на ликвидността може да удари не само бюджета, но и стабилността на лева.

Нека направим обобщение – сигурно е, че криза има и тя ще се задълбочи. Сигурно е, че ще има масови съкращения, особено в по-неконкурентните експортни сектори на икономиката (например производството на облекла и текстил, химическата промишленост, производството на метали, производството на мебели). Сигурно е, че ще последва съществено свиване на пазарите във всички сектори на икономиката. Не е сигурно доколко кризата ще затрудни бюджета за следващата година. Не е сигурно дали левът ще бъде удържан във валутния борд.

Като съвет – дръжте позициите си в евро, не купувайте недвижими имоти, предоговаряйте вземанията си в евро, стойте далече от БФБ и планирайте лична стратегия за оцеляване в тежка рецесия.

Борба свободен стил с Европа

Българското правителство в лицето на премиера Сергей Станишев, БСП в лицето на Румен Овчаров и президента (с извинение) Първанов наточиха остри саби срещу „Европата” и Европейската комисия в частност.

Няма нужда тук да им цитираме простотиите. Важна е посоката на мислене: „Щом Европа не ни дава да крадем значи е лоша и несправедлива. Много добре знаем колко много се краде в другите държави от ЕС, какво са седнали на нас да ни обясняват за корупция и политическа намеса, айде де!”

Както каза някой тези дни, нашите политици любезно обясниха, че по-скоро са готови да скъсат отношенията си с европейските институции, отколкото да спрат разбойничеството у нас.

Посланието е чуто и разбрано. От този момент започва обратното броене за ответната реакция. Тя ще дойде от две посоки – Европейската комисия и държавите-членки.

Европейската комисия може две неща – да сложи във фризера още пари по еврофондовете и да препоръча в доклада си през февруари 2009 г. предпазна клауза за съдебните решения. Ясно е, че спирането на пари е много по-ефективен инструмент за ЕК. Така че очаквайте още много ходове по затягане на кранчето, включително по оперативни програми.

Вторият удар ще дойде от други държави членки. На тях им е писнало да гледат циничната мутра на президента и изпотеното челце на премиера и всеки път да слушат едно и също. В техните правителства има достатъчно информация за нивото на грабеж у нас. Те знаят, че отгледаната у нас организирана престъпност вече ги засяга по хиляди начини – контрабанда на наркотици, митнически престъпления, данъчни измами, трафик на хора, търговия с оръжие, заден двор на Русия… Няма нормален политик от западна Европа, който да стои и вечно да гледа този резил. Ще последват всякакви ходове, за които нашите разбойници може би и не предполагат.

Въпреки това ние сме скептични за резултата от тези усилия. От векове е известно, че е почти невъзможно да се налагат отвън промени в една политическа общност. Малкото изключения са свързани с широкомащабна военна окупация и най-големите успехи в тази област са от края на Втората световна война. Това в случая няма как да стане.

Така че очаквайте кървави разпри между европейския политически елит и местната управляваща шайка разбойници до намирането на някакво ново равновесие (ако това изобщо е възможно).

Сериозно напрежение между Индия и Пакистан

След атентатите в Бомбай (Мумбай) светът си припомни най-съществената заплаха за стабилността в Азия. Тази заплаха се нарича Пакистан.

Оказа се, че най-вероятно терористичните атаки в Бомбай, при които загинаха близо 200 души, са организирани от пакистанската терористична организация Лашкар-и-Тайба. Индия няма друг полезен ход, освен да предприеме ход на възмездие по отношение на Пакистан. В случая Индия има подкрепата на САЩ, ЕС и Русия, защото всички те знаят много добре колко и каква терористична дейност се развива в Пакистан.

Президентът на Пакистан Зардари (съпруг на покойната Беназир Бхуто) твърди, че евентуален военен конфликт с Индия допълнително ще дестабилизира страната, която и така си е дестабилизирана. Междувременно в столицата на Пакистан Карачи поне 40 души са убити при прояви на насилие за един ден.

Така или иначе Индия ще трябва да направи нещо, въпросът е какво. Ако наистина индийските военни планират въздушни атаки срещу терористични лагери в Пакистан като самостоятелна военна операция, ситуацията сериозно ще се влоши. Това е така, защото Зардари ще бъде лишен от легитимност в Пакистан, като едновременно с това ще му се наложи да воюва на два фронта – на границата с Афганистан и с Индия. Ясно е, че при това положение ислямистите в Афганистан и Пакистан ще използват момента, за да се окопаят още по-здраво и дори да разширят сферата си на влияние в двете държави. Атаките срещу силите на НАТО в Афганистан ще се увеличат. Армията на Пакистан ще загуби контрол върху цели области на страната – дългогодишна цел на терористите.

Каква е алтернативата? Това може да бъде само координирана международна реакция срещу тероризма в Пакистан (а не срещу самия Пакистан), която да „принуди” президента Зардари „с нежелание и възмущение” да допусне чужди военни операции на своя територия. И нещо много важно – да му даде повод да се разправи с водещите привърженици на ислямистите в армията и силите за сигурност. Като допълнителен инструмент трябва да се използва моркова на финансовата помощ, доколкото Пакистан текущо е в опасност от фалит.

Всеки друг подход към създалата се ситуация само ще дестабилизира допълнително Пакистан, а оттам и региона. Разбира се, Индия трябва да бъде въвлечена в този диалог като равнопоставен партньор, защото в политически план има всички основания да атакува Пакистан и отказа от едностранен удар трябва да бъде аргументиран добре пред индийското общество.

Според нас заплахата от разпадане на Пакистан е твърда голяма, за да се позволи на Индия да действа самостоятелно.

Икономическата криза като политически катализатор

В условията на икономическа криза закономерно се увеличава политическото напрежение.

В последните месеци това е видимо и у нас. Цялата разнопосочна активност на БСП (Ковачки, клип, цени) е насочена към омекотяване на удара, който неминуемо ще дойде. Ударът е неизбежен и БСП знаят това. Борсата вече се срина, идва ред и на малкия и средния бизнес. Първите значителни съкращения заради кризата вече са факт.

Затова в БСП правят каквото винаги са правили – вътрешна консолидация (Станишев подкрепи Овчаров за градската организация) и атака към външните „врагове”.

Консолидацията (както видяхме от одиозния клип със Станишев и Данаилов) върви по вече предречената от Реалполитик линия пенсионери и безработни срещу всички останали. Напук на нашите предупреждения, че подобен подход ще доведе до сериозни социални разделения, БСП полага усилия да отдели фрустрирания си електорат от действителността.

В ролята на основен враг сега за БСП е Бойко Борисов. За тях това е проблем, защото Борисов е почти толкова добър популист, колкото произволен член на ИБ на БСП. За пръв път в своята нова история БСП е изправена под подобно предизвикателство и все още налучква стратегията си към Борисов.

Така – малко в движение, се изгражда позицията на БСП преди конгреса като начало на предизборната кампания. Обръщаме толкова внимание на БСП, защото ДПС се занимава в момента с проблемите на болния си лидер, а НДСВ е в царствена кома.

Надясно нещата са, както винаги, особени. ГЕРБ пише нова икономическа програма, в която се очаква да има повече разум, но поне засега Борисов не успява да изпрати кохерентни послания за бъдещата си икономическа политика. За икономически идеи на „Атака” не си заслужава да се говори.

Предполагаме, че новото движение „Напред” ще извади по-ясни и концентрирани послания за икономиката като част от стратегията си за влизане в следващия парламент. Въпреки това досега не се забелязва някаква особена икономическа експертиза да е влязла там.

Като заключение – българските партии нямат позиция за икономическата криза, защото не я разбират. Управляващите разчитат на бюджетни стимули, за да закрепят нещата до изборите, но вероятно няма да успеят, Опозицията още не разбира златния шанс, който й се предоставя.

Да, Обама е!

През февруари 2008 г. предвидихме, че е много вероятно Барак Обама да бъде следващия президент на САЩ. Така и стана.

Припомняме какво очакваме от него – акцент върху ролята на НАТО, по-диалогична политика с Иран и Русия. Основният му проблем във външната политика ще бъде сработването с Пентагона и ЦРУ, както и преодоляването на стремежа към икономически протекционизъм, който си е запазена марка на демократите в САЩ.

Времената са такива, че силен, популярен и диалогичен лидер на САЩ е най-добрият избор за целия свят. Желаем на президента Обама успех.

Ахмед Доган е заплаха за регионалната сигурност

Ахмед Доган, едноличен лидер на ДПС, дава интервю за вестник „Труд”. Нарича Ахмед Емин „мъжка секретарка”. И плаши. Плаши с етнически конфликт.

Нищо ново под слънцето. По повод на местните избори през ноември 2007 г. ви казахме:

„(…) ДПС променя политическия баланс в посока непропорционална тежест на представителството на една етническа група в управлението. В допълнение на купуването на гласове ДПС постига това и с изборния туризъм.

(…) Според нас в ДПС се случват две неща – 1. самият Доган вече не е съвсем адекватен на ситуацията и 2. някои представители на ДПС се замислят за някакви реформи на движението. За да сплоти ДПС и за да поддържа ритъма Доган се нуждае от противопоставяне.

(…) Ние вече предупреждавахме за това друго. То се нарича етнически конфликт и ако изобщо се случи в България няма да прилича на Косово. Този конфликт ще доведе до още по-дълбоки разделения в самото българско общество, доколкото много български политици асистират на олигархията в ДПС.

(…)Ако Бойко Борисов иска да бъде някаква историческа фигура той има само един полезен ход – да изкара Доган от управлението.

(…)Можем да добавим няколко думи за мислещите в ДПС – от вас зависи дали утре ще живеете комфортно в тази страна; от вас зависи дали децата ви ще останат тук. Доган вреди на всички и не ви защитава. Сриването на Доган е въпрос на време, но как ще работим заедно след това?”

Това е положението. Както и да го гледате, Ахмед Доган заплашва и националната, и регионалната сигурност, за да се вози на яхта. Призоваваме всички политически партии в България, редовите членове на ДПС, Европейската комисия, Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Гърция, Турция, Румъния и САЩ да не си затварят очите за този факт, защото всички ние носим отговорност.

Смърт на „Беловодски път”

Според съобщение на МВР началникът на кабинета на Ахмед Доган, Ахмед Емин, се е самоубил със собственото си законно огнестрелно оръжие на ул. „Беловодски път” в Бояна в петък.

Почти сигурно е, че инцидентът се е случил в т.нар. „Боянски сараи”, в които живее лидерът на ДПС Ахмед Доган. По непотвърдени данни Емин се е самоубил след разговор с Доган.

Вече писахме за сараите на Доган по друг повод. И за него сме писали предостатъчно.

Каквото и да се е случило в Бояна, кръвта на Емин е по ръцете на Доган. Дори да е чисто самоубийство, отговорността носи лидера на ДПС.

Помислете какъв трябва да е Доган, за да мотивира най-близкия си доверен човек да предпочете смъртта пред всички други възможности???

Надяваме се да ни четат от ЦОБ на ДПС. Разберете, властта на Доган е като чума – първо разяжда душата, а после убива тялото. Емин е само първата жертва. За Доган вие сте пионки, не му пука за вас. Не пука за никого и това го прави толкова опасен. С каквото и да се занимавате можете да постигнете повече без него (е, като изключим емел етем*, Джевдет Чакъров и Росен Владимиров).

Не остана незабелязано още едно самоубийство – на патоанатома проф. Стойчо Раданов. Едва ли има връзка между двете неща. Но за Раданов дълбоко се съмняваме, че сам е сложил край на живота си. И изобщо ще се окаже, че случаят „Белнейски” е много по-тъмен, отколкото сме предполагали. И може би води до най-високо място.

Държава в разпад, това е то.

Бел. ред.: Името на етем се изписва с малки букви в Реалполитик докато тя е министър.

Не вярвайте на Станишев

Заместник-председателят на ДАНС, Иван Драшков, е отстранен от Министерски съвет.

Дотук добре. Основният проводник на интересите на „Монтерей” в ДАНС вече няма да пее от там.

В същото време, както може да се очаква, Румен Петков и Виктор Вълков се вайкат как по политически причини „уволняваме компетентните хора”. Щом те го казват, значи наистина е добре.

И все пак. Ключова роля в целия скандал около ДАНС имаше и има депутатката Татяна Дончева от БСП, ноторно близка до Румен Овчаров. Сега с плана за нова комисия за контрол върху ДАНС тя е отстранена. Не ни казват защо. Не ни казват защо, впрочем, е отстранен и Драшков.

Евелин Банев – Брендо, с който се свързват убийствата на Константин Дишлиев и майка му, твърди, че Румен Петков го е подбуждал да лъжесвидетелства срещу Маргините. Същия Брендо е бил на вечерята с Огнян Стефанов, след която журналиста беше пребит с чукове и железни пръти. Огнян Стефанов пък, по думите на Бойко Борисов, провел над 80 разговора с Татяна Дончева.

Объркахте ли се?

Нормално е да се объркате.

Ако вярваме на упоритите слухове, разцеплението в БСП и ДАНС е по линия „Монтерей” и Първанов срещу САЩ и Станишев. Обаче възникват няколко въпроса:

1. Да приемем, че Алексей Петров и Петко Сертов действат с протекцията на някакви американски служби под ръководството на Станишев. Тогава, кой и как може да ни обясни побоя над Огнян Стефанов? Дали американските служби са го одобрили?

2. Пак упорито се говори, че Бойко Борисов също е „човек на американците”. А неговите изявления около брата на Драшков безспорно са помогнали на Станишев да го махне от ДАНС. И все пак – Борисов е продукт на кръга „Монтерей” до мозъка на костите си; нима „американците” не знаят това???

3. Какъв е смисълът от всички тези обходни маневри за справяне с олигарсите на Първанов, ако ще ги заменят олигарси на Станишев и Борисов? И изобщо как могат да вярват „американците” в някакви успехи ако работят със същия човек, чийто баща беше окото на Кремъл във МВнР, а самия той чака по 3 часа за среща с Путин за газа?

4. Кога и как ще се справят „американците” с руското влияние в България, ако постоянно използват тиха дипломация и дискретни методи? Защо си сътрудничат с хора, интимно свързани с Любен Гоцев?

5. Къде спи Европейската комисия? А ако тя не може да се обади, къде спят Германия и Франция?

6. Изобщо има ли някаква полза от всичко това?

В капана на бедността

Докато светът е разтърсен от финансова и икономическа криза, в България всичко е по старому. Скандали с подслушване, проблеми с топлофикациите, проблеми с инфраструктурните проекти – едни и същи неща се случват вече 18 години на терена.

Когато плувате в морето и кракът ви е схванат, рискът от удавяне винаги го има. Но когато към това се прибави и гладна бяла акула, нещата стават сериозни.

Българската икономика разчита на износа си и на външното кредитиране на търговския дефицит. В условията на финансова и икономическа криза са засегнати както нашите клиенти зад граница, така и паричните потоци към България.

Прибавете към това невъзможността на правителството на Станишев да използва европейските пари, както и готвените увеличения на газа и електроенергията (за второто не се говори все още), и картинката става пълна.

За сметка на огромните рискове пред икономическия растеж и финансовата стабилност ни се предлагат евтини номера за закрепване на положението до изборите.

Икономическия хаос в държавата е чудесна почва за всякакви трусове; тогава още по-малко ще се забелязват лошата работа на Агенция „Митници”, замените на гори и нарушаването на всякакви екологични и строителни изисквания.

Чудим се дали ще си спомняме някой ден за Станишева зима?

Кой е българският Путин?

Главният редактор на електронното издание "Фрог нюз" Огнян Стефанов е в критично състояние, след като в понеделник късно вечерта беше пребит.

За Стефанов вече писахме покрай историята с разследването на ДАНС за сайта „Опасните новини”. И казахме: „Обект на репресията са точно тези, които най-много казват колко са недоволни. Медии, протестиращи – това са демоните на тройната коалиция.”

Сега този човек от обект на държавна репресия стана обект на физическа саморазправа.

Въпросът е – има ли връзка между двете?

Има връзка, казваме ние.

Моделът е ясен, добре познат, с традиции.

На 7 април 2008 г. написахме по повод смъртта на Георги Стоев:

„В България вече убиват, за да затворят устата на писатели. Както и да сучат МВР миналото на Стоев, те не могат да избягат от очевидния факт – убиха го заради това, което пише. Убиха го, защото могат. Защото не им пука и не ги е страх от закона. Те СА закона, те СА бащиците на нацията”

Това, което беше по-малко очевидно тогава, е съвсем ясно днес: повтаря се моделът „Путин” за справяне с неудобни журналисти. Във Wikipedia можете да видите списък на журналисти, убити в Русия, откакто Путин е на власт. Те са поне 21. Е, в България откакто Георги Първанов е на власт вече имаме 1 убит (Стоев) и един инвалидизиран в критично състояние (Стефанов).

Как работи модела? Първо, дискредитира се журналиста (а по този начин и разкритията му) чрез досъдебни производства и арести. Представя се като непатриот, противоречива личност с нисък морал, предател. После някой му тегли куршума. Или го удушава. Или го пребива до смърт.

Подобно посегателство означава две неща. Първо, че журналистът е стигнал твърде далеч в разкритията си и е притеснил организираната политическо-престъпна класа. Второ, че същата тази класа знае, че убийството няма да бъде наказано, че не само поръчителите, а и изпълнителите никога няма да бъдат разкрити.

За да си сигурен в това, трябва да държиш МВР и специалните служби. В Русия ги държи Путин, у нас (по съвместителство) – Първанов.

Фактът, че Стефанов беше осветен първо от ДАНС, а после пребит от хора, представили се за полицаи значи, че е бил прав за Алексей Петров. Друг вариант е да е бил пребит заради скандалните твърдения за заразяване с трипер на Георги Първанов.

Така или иначе моделът работи. И да, ние смятаме, че Георги Седефчов Първанов носи лична отговорност в случая. Отдавна пишем как се възхищава от Путин, как лелее за неговата власт и възможности.

В Реалполитик се стараем обективно да преценяваме ситуацията. Според нас има сгъстяване на напрежението и пълно откъсване от реалността в политикопрестъпния ни елит. Това, което ни интересува са две неща – първо, да не умират повече хора заради алчните боклуци, които ни управляват. Второ, най-накрая да се намесят нашите западни партньори във вътрешните ни работи, защото както е тръгнало, скоро няма да можем да гарантираме не само собствената си сигурност, но и сигурността на региона.

Изобщо какъв партньор може да бъде държава, управлявана от авторитарни политици в комбина с престъпни олигарси. Русия на Балканите???

Какво свързва ДАНС, млякото, пенсионерите и партия „Атака”?

Няколко събития от последните дни ни карат да си мислим, че положението в България вече е кърваво.

Първо, протестите на млекопроизводителите бяха посрещнати с арести и побой от редови полицаи, а Сергей Станишев отказа да разговаря с тях.

Второ, ДАНС вложи много усилия, за да открие авторите на блога Опасните новини. След като ги откри, ги свърза в публичното пространство с Младен Мутафчийски и затвори блога.

Трето, БСП чрез Станишев и Масларова направи най-вредното си предложение през последните три години – да се използва бюджетния излишък за допълнителни пенсии за пенсионерите, както и най-тъпото предложение – 5000 селекционирани пенсионери да бъдат изпратени на лятна почивка, пак за сметка на излишъка.

Четвърто, за втори път бяха арестувани протестиращи от „Атака”, този път заради „елементи на свастики и знаци, уронващи престижа на представители на държавната власт”, ако правилно сме разбрали РДВР – Пловдив.

Какво свързва четирите случки?

Свързва ги копривната треска на Станишев, Първанов и Доган.

Добре изплетената мрежа на корупционен рахат в България започва да се разплита. Разплита я недоволството на хората, на българските граждани.

Последиците от некадърното, но за сметка на това тотално корумпирано управление на БСП и ДПС с поддържащата роля на Сакскобурготски явно са преминали тънката червена линия на търпимостта. Предвидихме това отдавна.

Сега Станишев, Доган и Първанов разбират, че не са пълновластни господари на овчедушния български народ. Точно защото знаят колко е овчедушен, са ядосани, обидени.

Което, както си му е реда, избива в желание за репресия. Обект на репресията са точно тези, които най-много казват колко са недоволни. Медии, протестиращи – това са демоните на тройната коалиция.

Къде е мястото на харченето на излишъка за пенсии, ще попитате вие. Ами дори и Станишев разбира, че без някаква обществена подкрепа не може да оцелее, даже да има мнозинство в НС. „Хитрата” стратегическа идея на БСП е да си осигури такъв гръб в лицето на пенсионерите, като ги подкупи на едро – чрез бюджета.

Нашите размисли и страсти:

1. Противопоставянето МВР-протестиращи, пенсионери-данъкоплатци, червени-всички останали, е опасно. Опасно е, защото противно на убеждението на Станишев, в лагера на недоволните има достатъчно радикализация. Насилието е напълно възможно.

2. Колкото и да не иска Станишев да бъде втория Жан Виденов, тъкмо натам се е запътил. Вярно, може да не се стигне до повсеместно гражданско неподчинение, но оценката е само една – Станишев тотално се провали като премиер и върна държавата назад.

3. По отношение на ДАНС – следим развитието на тази агенция от самото й създаване. Вече казахме веднъж какво мислим за нея – че ДАНС „ще изпълнява политически поръчки в по-голяма степен, отколкото досега това правеше МВР и по-конкретно Националната служба за сигурност”. Не ни учудва, че ДАНС са толкова изнервени от явлението анонимна информация в интернет. Впрочем доколкото и ние не сме застанали с имената си, можем да очакваме покана за кафе. Няма проблем, ще донесем курабийки. Това, което ДАНС не разбира е, че когато гледа, и нея я гледат. Когато слуша, и нея я слушат. И става ясно, че за никаква национална сигурност не става дума. С други думи – службата за сигурност на държава-членка на Европейския съюз и НАТО е частно предприятие. Как мислите, колеги – нима BND не знае с какво се е занимавал, занимава се, и ще се занимава Алексей Петров? Нима допускате, че CIA не знае за цялата работа около „Южен поток”? Дали DGSE не допуска връзки на Ахмед Доган с турското разузнаване?* Това, че не ви пишат писма както Европейската комисия пише не Орешарски, е по правилата. Но не си мислете, че няма да има последствия. Припомняме ви нашата прогноза: „Напълно е възможно да има ново преструктуриране след няколко години, когато се промени политическата конюнктура в страната”.

*Бел. ред. За наша изненада тази теза за пръв път беше повдигната напоследък от Волен Сидеров не просто като поредната "клевета", а като публичен сигнал към ДАНС. Сещайте се дали ДАНС ще се самосезира.

За липсата на обществен договор в България

Преди дни един доклад на МТСП - Доклад относно изпълнението на Националния план за действие на България за социално включване за 2006-2008 г., мина напълно незабелязан през общественото пространство.

А в него се съдържа една болезнена истина: „През 2007 г., без социалните плащания бедни биха били 40,5% от населението на страната. Най-важно значение при намаляването на бедността имат пенсиите…”

Ето за това става дума. Близо 41% от българите не могат да живеят без директно финансиране от държавата. Това означава, че около 3,3 милиона българи (работещите, самонаетите, предприемачите - по данни на НСИ), текущо издържат други 3 милиона българи (които иначе биха останали под прага на бедността).

Освен това тези 3,3 милиона българи с парите си строят пътища, поддържат цялата държавна машина, хранят стоглавата ламя на корупцията, и дори им остава някой лев, за да си гледат децата.

Проблемът е, че нищо не свързва тези две групи хора. „Социално слабите” не се чувстват по някакъв начин признателни на работещите, нито пък мислят по въпроса откъде идват парите.

От друга страна, икономически заетите също не са единна група. Сред тях са над 400 хиляди заети в обществения сектор. Те също имат своя истина за живота.

Така на практика генериращите реален доход българи са някъде около 2,9 милиона. Точно те обаче най-малко гласуват. Всъщност от социологическо проучване на Алфа Рисърч знаем, че между тях гласуват предимно тези, които получават доход до 250 лв.

Кръгът се затваря. На пенсионерите и социално слабите не им пука колко корупция има в държавата. Те се интересуват само от това държавата да ги храни. Понеже са силно мотивирани да участват в избори, те си избират политици, които според тях им гарантират социалните плащания.

Икономически заетото малцинство от българите не е представено политически. То произвежда БВП, но никой не се съобразява с него.

Оттук всички ефекти на българската действителност – бруталната корупция (защото това е единственият начин да „успееш” бързо и рязко), афинитет към символите на статуса (яхтата на Доган е същото, както джипа на наркотрафиканта – доказателство за изключителна значимост сред общата бедност), липса на визия за икономическо развитие (то не е важно за зависимите от държавата; за корумпираните и политиците „нормалния” бизнес е досаден и неразбираем).

Не на последно място - децата в България са буквално дискриминирани от всички. За тях се отделя най-малко обществен ресурс, а се очаква именно те да хрантутят всички нас след време.

Какво може да направи това наше малцинство, за да защити интересите си?

Няколко неща. Първо, може да се организира политически. Не е необходимо такава една партия на „богатите” (разбирайте хора с доходи над 500 лв. месечно) веднага да влезе в парламента. Но тя трябва да бъде точно това – партия на богатите в българския смисъл на думата. Не костовото ДСБ, не сурогата ГЕРБ, не умрялото от гъдел СДС. Трябва ни нова партия, ако искаме изобщо да имаме някакъв шанс да влияем политически на България.

Второ – може да спре да работи. Икономическия бойкот (а не неплащането на данъци), ще е изключително ефективен метод за стряскане на нашите хрантутещи се съграждани. Представете си опашки от пенсионери пред единствената бакалия в квартала, която е отворила днес. Друг един вариант е тотален картел – внезапно и повсеместно повишаване на цените (поне на някои стоки). Друг вариант е всички хора до 55 години да обявят еднодневна общонационална стачка (барабар с изпълнителните си директори). Изобщо всякакви нетрадиционни форми на протест могат да свършат работа. Такива методи обаче имат смисъл само ако знаем каква е тяхната цел. Свалянето на Станишев, за да дойде Борисов, едва ли ще промени нещо особено.

Трето, всеки може да се спасява поединично. Как беше – първо жените и децата. После лека-полека просто да напуснем тази територия, наричана за благозвучие държава.

Разбира се, има и един четвърти, последен вариант – да не прави нищо и да гледа как всичко се руши пред очите му.

Не знаем кой вариант е най-добър. Със сигурност знаем кой е най-лош – това е нищоправенето.

Твърде дълго истинските хора на днешния ден се крият в черупките си. Би било жалко да похабят резултата от честния си труд само защото са нерешителни, по български.

Призоваваме всеки от вас да помисли върху тези алтернативи. Ако измислите нещо ново – предложете го като коментар към статията. Всяка идея, която може да помогне на това болно общество, е добре дошла!

Русия на кръстопътя на историята

По всичко изглежда, че Русия печели битката за Средна Азия. НАТО няма единна позиция, пети ден Съветът за сигурност на ООН не може да приеме резолюция; Грузия е блокирана.

Да, Русия печели битката, но не войната.

По най-различни причини в момента в Кремъл могат да се чувстват победители. Доктрината „Путин” за овладяване на Русия чрез войнстващ национализъм бележи пореден успех.

„Западна Европа изглежда унизена и безпомощна, а САЩ нямат моралното право да се месят в този конфликт. Русия се завръща на голямата сцена. Природните ресурси и военния потенциал ще позволят на страната да завоюва подобаващото й се място на първия ред.” - така можем да обобщим гледната точка на руското ръководство днес.

Това, което Путин пропуска, е липсата на перспектива на водената от него политика. Да, Русия може да извива ръцете на Европейския съюз с природния си газ, но Европейския съюз има немалко инструменти за отговор. Да, САЩ са заети с войната в Ирак и сдържането на Иран, но те не са забравили кой е вторият по големина ядрен арсенал в света.

Изобщо наивитета на руската външна политика не е от вчера. Приемането на желаното за възможно е типично изкривяване на автократичното мислене.

Безспорно Русия се идентифицира като изключително рисков геополитически играч. Оттук стратегията на САЩ, а и на Франция и Великобритания ще бъде насочена към сдържане на руските амбиции и отслабване на руската държава. Явно в Кремъл вече са забравили колко точно струва надпреварата във въоръжаването. Явно и не са сравнявали скоро своя военен бюджет с този на страните от НАТО.

В момента Русия придобива влияние, непропорционално на нейното икономическо, военно и културно значение. Този дисбаланс ще бъде овладян, не без помощта на Китай и Индия. Проблемът на Русия е, че тя има не повече от 10 години, за да се наслаждава на сегашния си авторитет. След това ефектите на демографския срив, недостатъчните инвестиции в инфраструктура и неефективните публични политики, обсебени от корупция, ще доведат до нова криза на държавността.

Западът явно изгуби битката за Русия. Става все по-невероятно това, което винаги сме искали – тясно сътрудничество на Русия с Европейския съюз. Заради дребни сметки Германия, Италия и някои други държави пожертваха демократична алтернатива за Русия, като подкрепиха икономическите проекти на Владимир Путин. Сега всички ще им сърбаме попарата.

Курсът на действие е ясен – постепенно отслабване на руската държава, изработване на енергийни алтернативи за Европа, мащабно прегрупиране на НАТО по оста Полша-Великобритания-САЩ, вътрешни противоречия в Европейския съюз, търговски войни…

Всичко това можеше да бъде избегнато. Но сега няма сила на този свят, която да убеди Съединените щати, че могат да вярват дори и малко на Русия. Втора Студена война няма да има, просто защото този път Русия е сама. Процесът на дезинтеграция ще е много по-бърз. Този път целта на САЩ ще е окончателно справяне с руската мечка.

Да, знаем какво ще ни кажат всички русофили у нас – Русия никога не е попадала под чужд ботуш. Така е, и това няма да се случи и за в бъдеще. Просто постепенно Русия ще бъде поставена на мястото си – като регионална ядрена сила с минало.

Пропуснатите шансове през 1990те години за нормализация на Руската федерация сега означават много по-голяма нестабилност в региона. Това е големият грях на западните държави – а не виртуалната подкрепа за Грузия.

Оттук нататък ръкавиците са свалени.

Сараите на Доган – най-доброто доказателство за безвластие и простотия

Преди време ви обърнахме внимание на факта, че т. нар. сараи на Ахмед Доган на ул. „Беловодски път” в Бояна, в покрайнините на София, били незаконни, защото според депутати от ДСБ нямали необходимите строителни книжа и разрешителни.

Да, ама не.

Въз основа на появили се след това екзекутивни чертежи от 2003 г. от ДНСК заключават, че имотите не са незаконни.

Хайде пак. Появили се екзекутивни чертежи…които би трябвало да са били в общината…но били в инвеститора…той внезапно се сетил, че ги притежава…хепи енд.

Колко си жалък, Ахмед. И тъп. Вместо да си узакониш имотите от самото начало, си ги направил без никакво разрешение. И когато от ДСБ зададоха логичния въпрос какви са тези строежи, сте изфалшифицирали със задна дата „екзекутивните чертежи”.

От едното нежелание да спазваш елементарни правила си готов на какви ли не маймунджулъци. Затова и не пътуваш в чужбина – там трябва да се съобразяваш с някакви досадници и да си трошиш хатъра. А тук – тук всичко е възможно. Да узакониш незаконното, да караш яхта за милиони, при положение, че на практика нямаш законни доходи, да трупаш пачки в специални апартаменти-трезори…

Такава среда, такъв начин на живот не води до нищо позитивно и градивно, госпожи и господа. Но на Ахмед не му пука, защото той се мисли за голям шеф, въпреки, че е само капка в морето с няколкото стотин милиона евро, които е натрупал, цицайки от държавата.

И какво се оказва – всички ние работим и плащаме данъци, за да може един неуспял философ, неуспял агент и неуспял мъж в крайна сметка да компенсира чувството си за малоценност и да реализира неадекватната си и жалка представа за лукс.

Южна Осетия – жертва на грузинска амбиция и руска глупост

Води се военна операция в Южна Осетия. По всичко изглежда, че основните бойни действия са между руски и грузински войски. Столицата на Южна Осетия – Цхинвали, е в голяма степен разрушена.

Какво се случва?

На първо място, президентът на Грузия Саакашвили явно е преценил, че повече не може да поддържа статуквото в Южна Осетия. Грузия е решила да реши с един удар проблема си в Южна Осетия и да възстанови поне частично контрола си върху тази територия.

Русия от своя страна е направила всичко възможно в последните месеци, за да наведе грузинците на тази мисъл Почти всички осетинци имат руско гражданство – какъв по-добър предлог за намеса на Русия в конфликта?

И едните, и другите бъркат. Грузия бърка, като си мисли, че ще успее в Южна Осетия. Русия бърка, като си мисли, че ще си върне на НАТО за Косово и че ще се завърне с трясък на масата на „великите сили”.

Каквото и да стане в следващите дни, Южна Осетия няма да остане под грузински контрол. Ще има миротворци, временно управление – някакъв модел, с който Русия да бъде съгласна. Най-вероятно Путин ще търси модел тип „Косово”.

Единствената „победа” за Русия е, че разговорът за членство на Грузия в НАТО отпада. Но – Русия се обозначи като рисков фактор в Азия. Русия припомни на САЩ и ЕС истинското си лице. Оттук – въпросите за членството на Украйна в НАТО, за мястото на Русия на европейския енергиен пазар, за необходимите гаранции за сигурността на Полша и балтийските държави, придобиват нов смисъл.

Русия знае, че заради ситуацията в Близкия изток САЩ няма да действат. Русия знае, че Европейския съюз не смее да заеме твърда позиция и заради енергийните доставки. Това, което Русия не разбира е, че в момента сама, с един удар, се изолира от околния свят.

Какво да кажем тогава за призивите на „уважавани” руски анализатори, които призовават Китай да накажат САЩ с девалвация на юана, защото с тайната си операция в Южна Осетия са „оскърбили” китайския народ в деня на откриване на Олимпиадата? Пълна глупост и откъсване от реалността.

Вот на доверие за корупцията

Управляващите от БСП, ДПС и НДСВ се събраха в Банско и решиха, че няма да сменят министри, защото не трябва. Днес ще се гласува поискания вот на недоверие срещу правителството в парламента заради доклада на Еврокомисията. Вотът, разбира се, няма да мине.

Това, което сега знаем е, че Станишев не смее да помести дори зам.-министър, за да не разклати статуквото на тройната коалиция. Слуховете за активна намеса на Георги Първанов срещу премиера в БСП се потвърдиха по всякакви канали, включително от бившия съветник на президента, Костадин Паскалев. Станишев е използвал ситуацията в собствената си партия, за да аргументира пред Доган и Сакскобурготски невъзможността за смяна на министри на този етап.

Така всеки получава по нещо, или поне нищо не губи. Първанов не губи министрите си; Станишев не губи БСП; Доган не губи земеделието и околната среда; Сакскобурготски не губи ролята на Милен Велчев като прасенце-касичка за рушвети.

Сега идва следващия сюжет – надлъгването на тройната коалиция с ГЕРБ до изборите, за да не успее Бойко Борисов да управлява без ДПС или БСП. НДСВ най-вероятно ще се вземе с ДПС, за да си осигури топло местенце в следващия парламент.

Борисов се усети, че може би става прекалено неудобен и заподозря управляващите в заговор за живота му. Той изобщо отдавна таи страх, че ще го застрелят. Това го прави доста манипулируем, защото ако създателите му от „Монтерей” му гарантират сигурността, той ще е готов на всичко, за да остане жив. Включително да се изметне още веднъж от думите си и да заработи с БСП и ДПС за следващо правителство.

Впрочем ако „Монтерей” искат напълно да вземат властта, достатъчно е да оженят Борисов и Сидеров. Това обаче минава през купчини политически и, струва ни се, човешки трупове.

През това време корупцията си върви. А опозицията се занимава с глупавия въпрос бил ли е Пламен Юруков ченге. Не, не е бил - колкото Румен Петков не е имал връзки с организираната престъпност.

Война на институциите

Докато Европейската комисия се чуди точно как да каже по-дипломатично, че сме тотално корумпирана държава, тук борбата за власт и пари се ожесточава.

По данни в някои медии двата лагера: Първанов-Борисов и Станишев-Доган, са в смъртоносна хватка за властта. Наградата обаче не са европейските пари. Наградата е поста на председателя на ДАНС.

Столът на Петко Сертов се клати от Първанов и Борисов. Станишев и Доган са готови на всичко, за да го задържат там. Борбата е с всички средства, до последен дъх. Който управлява ДАНС, ще управлява държавата – това е логиката и на двете групи. Засега Сертов се държи здраво за поста си, но намеците на Първанов, че на 18 юни е имало една версия на доклада на ОЛАФ, който после е редактиран, се целят точно в председателя на ДАНС.

Първанов и сие вярват, че Станишев използва европейските си партньори, за да парира влиянието на президента в съдебната власт и МВР. Групата на президента е притеснена от нарастващото влияние на премиера, и се опитва да му отнеме единствения силов лост, който има – ДАНС.

Следващите дни и седмици ще са изпълнени с изненади.

Първанов лъсна от доклад на ОЛАФ

Пернишкият бизнесмен Людмил Стойков е източил фонда САПАРД, а когато ОЛАФ го хванали, нашата съдебна система го покрила. Съвсем случайно той поведе хорото на президентската кампания на Георги Първанов за втори мандат (вижте и снимката).

Това можете да прочетете в доклад на ОЛАФ.

Ау, каква изненада! Все едно не сме го казвали многократно – да, Георги Първанов е забъркан до ушите в престъпления. Убиха единия му съветник – Емил Кюлев, друг негов съветник – Манол Велев, е жив, но не прилича на човек.

А Гоце си седи на диванчето в Бояна и се чуди какво да прави след като му свърши мандата.

Не знаем какво точно е необходимо – може би да се произнесе папата, за да стане ясно, че Георги Седефчов Първанов е престъпник, който използва президентската институция, за да прикрива други престъпници.

Какво ще стане сега? Пенсионерите, които гласуваха за него, ще си запушат ушите и ще замижат, защото Емилия Масларова им е обещала покачване на пенсиите с по-голям процент от предвидения (например 1,5% вместо 1%). Българските турци, които гласуваха за него, ще си замълчат, защото знаят, че Първанов е точно толкова престъпник, колкото и Ахмед Доган (само че е по-тъп).

За прокурори и съдии изобщо да не говорим.

А ние с вас можем да гледаме отстрани.

Разпад

Питат ни читателите ни – какво ще кажете за отвличането на Ангел Бончев, а след това на съпругата му – Камелия?

Питат, а ние се чудим какво точно да кажем. Фактите са горе-долу ясни. Отвлекли са Ангел Бончев, поискали са подкуп (може и 3 млн., може би повече). Съпругата на Бончев е отишла на среща с похитителите, която е била съгласувана с МВР. Тя е била получила гаранции, че при тази акция ще бъдат задържани похитителите. В крайна сметка самата тя е била отвлечена.

Ако ни питате за причините – едва ли са искали само откуп. Може би Бончев има нещо, което те искат. Може би става дума за онези стотици милиони евро, които Първа инвестиционна банка е дала на Христо Ковачки. Може да става въпрос за някакви тъмни сделки във футбола. Това не е толкова важно.

Важното е друго – държавата е в разпад. Това е много силен израз, но е верен. Днес вие не можете да разчитате на Република България да защити вашите права и законни интереси. Което се случи на Бончев, може да ви се случи и на вас. Не е необходимо да сте милионери. МВР няма да ви защити, какво остава за съдебната система.

Трудно ни е на този етап да даваме препоръки. Разбира се, няма никакъв смисъл да се говори с държавата – тя е блокирала. На ниво граждани – помислете дали и до колко искате да живеете тук. Ако ще живеете тук, си купете пушка и научете и жена ви да стреля с нея. Не е важно дали е законна, на никой не му пука.

Олигофрени по време на криза

Какво се случи според вестник Дневник вчера в София:

Взривът в склада на Министерството на отбраната, пълен с 1500 тона боеприпаси, събуди София в 6.28 ч. Девет часа по-късно огромната експлозия беше последвана от земетресение с магнитуд 3.2 по Рихтер. Зам.-директорът на Института по геодезия на БАН Димчо Солаков отрече връзка между двете събития.

Повече от 40 минути институциите мълчаха какво се е случило в погребите край кв. Челопечене, но затова пък цял ден си разменяха нападки кой е отговорен и какво е свършил. И след 9 ч. жители на най-пострадалите квартали Челопечене и Чепинци се оплакваха пред медиите как никой не ги информира какво става и какво да правят.

Взривът потроши прозорци и покриви в близките до военния склад квартали и разлюля високите блокове в София, а последващите по-слаби експлозии продължиха още няколко часа. Отломка от снаряд падна на една от пистите на аерогара София и летището беше затворено - първоначално до 14.30 ч., а после забраната за излитане и кацане беше удължена, което създаде пълен хаос. Летището беше отворено малко след 19 ч. Взривната вълна изпочупи прозорци на стария терминал на летището.

Преведено на човешки език горното означава – хиляди изплашени до смърт, трайни увреждания на психическото, а може би и на физическото им здраве.

Наблюдаваме огромна липса на държавност. Само органите на МВР заслужават известна похвала, защото им стигна акъла да отцепят веднага района.

Сега няма да ви обясняваме как и защо се е получил взрива. Единствената ни цел в момента е да представим списъка на олигофрените, които нищо не свършиха, а даже попречиха на нормализирането на обстановката.

1. емел етем – по очевидни причини. Както и да я наречем ще е малко. Тази жена или сама ще напусне поста си, или ще бъде линчувана - рано или късно.
2. Златан Стойков – началникът на Генералния щаб е тъп, ограничен идиот, който през цялото време се опитваше да играе ролята на компетентен военен, а всъщност само се страхуваше за топлото си място.
3. Джевдет Чакъров – излъга хората, че няма никаква опасност. Западни журналисти немееха пред неговия назидателен тон, че „има там някакъв прах”.

Тези хора са вредни, те са опасни. Махнете ги от постовете им.

ВЕДНАГА!

Енергийни войни

Президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност. Темата - “Последиците за сигурността на България от участието на страната в големи енергийни проекти”.

Тази тема може да бъде преведена така: „Как хем да угодя на Путин, хем да съм президент на европейска държава, хем да не ядосам много американците”. От президента се чу, че газопроводът „Набуко” бил приоритет. И някак между другото, под сурдинка, Първанов изрази надежда бързо да се ратифицира споразумението „Южен поток”.

Какво всъщност иска да постигне Първанов и защо точно сега се сети за енергийната политика?

Президентът бърза, защото се води Blitzkrieg за съдбата на двата газопровода - „Набуко” и „Южен поток”. Първанов всъщност бърза, защото Путин бърза. А Путин бърза, за да обезсмисли „Набуко”.

Борбата е за всяка държава по трасето на „Набуко”. Проектът „Южен поток” на Русия не е икономически; той е политически. Целите му са да монополизира доставките на газ за Европа, както и да блокира трасета за доставка на природни ресурси, независими от Русия.

„Южен поток” е много важна част от стратегията на Кремъл и там са много недоволни от забавянето на проекта им в България (която е ключов компонент от целия проект). Всъщност целта е да се започне детайлното проектиране и да се поставят жалоните на проекта в България, за да може по този начин да се блокира „Набуко”.

Тук идва ролята на президента (с извинение) Първанов. Той е поел всякакви ангажименти пред Владимир Путин за напълно безпроблемна работа по „Южен поток” в България. От друга страна Станишев е под директния натиск на САЩ и отделни държави от ЕС да протака изпълнението на „Южен поток”, за да се даде шанс на „Набуко”.

Получава се най-лошия сценарий за всеки геополитически анализатор – бъдещето на енергийната сигурност в Европа да зависи в немалка степен от слаба и непредсказуема държава като България. Това изнервя всички в Москва, Вашингтон и Брюксел.

От опит знаем, че когато някой кихне в Кремъл, в България някой умира. Знае го и Първанов. Затова той натиска Станишев и тройната коалиция като цяло за старт на проекта „Южен поток”, което минава през ратификация от Народното събрание. Интересно е да се види до колко и докога ще успее Станишев да му се противопостави.

Какъв ще е изходът от ситуацията много зависи от другите държави от ЕС и от САЩ. В случай, че те не окажат безпрецедентен натиск върху премиера и президента, „Южен поток” ще стартира, а Газпром ще утвърди позицията си като тотален монополист на доставките на природен газ в Европа. Станишев няма нито вътрешнопартийна, нито коалиционна подкрепа, за да води тази битка сам. Така че ако наистина Брюксел и Вашингтон искат енергийна независимост за Европа, сега е момента да действат.

Капка в морето на корупцията

С гласовете на БСП и ДПС парламентът реши да удължи двойно максималния срок за предоставяне на морски плаж на концесия - до 20 години. Това стана с приети тази сутрин на първо четене промени в Закона за концесиите. Става възможно към обекта на концесията да могат да се включват прилежащата акватория с широчина не повече от 200 м, островите, включително и изградените от човешка дейност, и брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения. Нещо повече, допуска се възможността за предоставяне на морските плажове под наем за срок до 5г.

Така с едно движение Народното събрание погазва Конституцията (защото плажовете са публична държавна собственост и могат да се отдават само на концесия) и отваря вратата за всякакви „инвеститори” с дебели вратове, които да построят примерно Aheloy Island Tower Beach & Resort.

Това, драги читатели, е капка в морето. Същото това правителство:

• Подготвя почвата за отдаване на магистрала „Тракия” на концесия на Васил Божков – Черепа;
• Иска да подари имоти край летище София на Георги Гергов;
• Замени само за един месец 12 000 (дванадесет хиляди) декара гори;
• Планира поредно ударно харчене на бюджетния излишък – главно за инфраструктура.

И още:

• Докладът на KPMG за корупцията по ФАР и ИСПА отиде в прокуратурата;
• Разшириха се правомощията на Инспекция по труда без разумно обяснение, а според работодателите това ще доведе до нова корупция;
• Сараите на Ахмед Доган в Бояна се оказаха незаконно построени.

Ей за това става въпрос. На нас ни е любима последната новина, защото тя показва колко тъпи са всички те, нашите български политици. Доган дори не си е направил труда да си узакони имотите, каквато възможност е имало. Бил е зает с други неща, явно.

Та на фона на всички новини едните небостъргачи на плажа са бял кахър. Нека е ясно: държавата се пука по шевовете.

Първанов и Станишев се настъпиха публично

Първанов дава интервю за вестник „Труд”. И казва:

„На футболни срещи, при които с Бойко Борисов сме били в един отбор, обикновено сме побеждавали. Не знам кой иска насила да ни събере и в политиката.”

И още:

„Темата за съветниците в широкия смисъл на думата трябва отново да бъде дискутирана. За съжаление. Ние имаме лошия спомен от един друг премиер, който загуби много именно защото разчиташе единствено на съветниците.

Лошо е, когато съветниците подменят легитимните механизми за формирането на политиката и реализацията на управлението.

Лошо е, когато се разчита на група хора, чиято единствена цел е да докажат, че си много велик и че има много врагове около теб, които едва ли не те заплашват с политическо убийство. Тази практика е известна от средните векове. Целта е да се капсулира съответният лидер. Така той е по-лесно манипулируем. И аз се надявам, че този урок ще бъде прочетен внимателно, защото идват тежки изпитания за управляващите в България.”

Ето затова е полезно да четете Реалполитик. Всички тези неща вече сме ги казвали:

• За Първанов, който плете кошницата на следващата управляваща коалиция;
• За Бойко Борисов, който използва Първанов по пътя си към властта;
• За ДПС, които няма как да бъдат изкарани от властта освен чрез военен преврат, очевидно.

Трите горни субекта категорично не искат силно БСП. За тяхна изненада (а и за наша) Станишев успява да балансира тоталния грабеж в коалицията, така че да задържи нещата поне до есента. Нещо повече, той консолидира позициите ви с БСП, работи добре с лагера на Румен Овчаров и оставя Румен Петков да се додискредитира както намери за добре.

Интервюто на Първанов е сериозен знак към премиера. Преведено на пернишки, то звучи така: „ей, сульо, трай, да не ти ***** макята”*.

Първанов има от какво да се притеснява. На първо място, той отдавна губи влияние в БСП. Това е нормално за един президент, но Първанов си е представял, че хем ще седи в президентския стол, хем ще реди фигурите в БСП. Не му се получи. Последва много мръсна война за влияние в службите, която Първанов спечели само донякъде.

След това на Първанов му хрумна да стане президент a la Путин. Измисли си някакво гражданско движение от интелектуалци, което обаче в общи линии нищо полезно не свърши, като същевременно показа на всички, че Гоце е гладен за власт.

Отделно имаше досиета, лов с вълци по време на ж.п. катастрофа и прочие простотии. Сега Първанов все по-добре разбира, че от него много малко зависи. И се ласкае от близостта на Бойко Борисов.

Това, което не осъзнава е, че налива вода във воденицата на Бойко. Дестабилизацията на БСП обслужва интереса на ГЕРБ, защото намалява шанса за повторение на тристранната коалиция или пакт ДПС-БСП.

Най-много печели – познайте, Доган. При разклатено БСП и неубедителен ГЕРБ (защото на ГЕРБ проблемите не са в отношенията с президента), Доган получава цяла палитра от ходове за следващото управление.

Така че докато „атовете” се ритат, ДПС получава шанс за утвърждаване на ролята на балансьор. Още повече, че Ахмед Доган отдавна лелее да „назначи” следващия лидер на БСП – както направи в СДС.

* Бел. ред. Изразът е цитиран дословно от близък на президента, който го познава от ранните му комсомолски години. И не говори за него с любов.

Избори до дупка

Чудите ли се защо се случват следните неща:

• Иван Костов атакува Ахмед Доган за имотите му;
• Симеон Сакскобурготски се оправдава за „надписаните” 4500 дка гори;
• Сергей Станишев ще търси всички законови възможности в рамките на правомощията си да гарантира стабилността на доходите на хората и тяхното нарастване;
• Лекарските заплати скачат с 80%;
• В Сандански пак Станишев откри, че се купували гласове за местните избори;
• Асен Гагаузов (тотално дискредитирания министър на регионалното развитие) ни осветли, че са необходими поне още 200 млн. лв. от фонда за структурни и непредвидени разходи за завършването на магистрала "Тракия", връзката "Хемус" - "Тракия" до столицата и за започнатия участък от Околовръстното шосе на София?

Има един прост и бърз отговор – идват избори.

Точно така, парламентарни избори. Кога? Не знаем. Зависи от доклада на ЕК, от НДСВ, от други неща. Важното е, че времето е малко, а работата много.

В управляващата коалиция кипи усилен грабеж. БСП води класацията с назначаването на Христо Кулишев за шеф на Агенция Митници. ДПС посегна на храните, защитените територии и инфраструктурните фондове. НДСВ се готви за скок в отбраната. Целите са две – лично облагодетелстване на политиците и трупане на резерв за изборите.

Според НЦИОМ ГЕРБ биха спечелили 28% на парламентарни избори в момента, което им отрежда около 110 депутати. Бойко Борисов най-вероятно вече води преговори с Ахмед Доган за следизборна коалиция, като явно не е наясно, че Доган ще направи всичко възможно да намали броя депутати на ГЕРБ до по-безопасните 100 (тук е мястото на НДСВ, СДС и Лидер). Представянето на кметовете от ГЕРБ (включително Бойко Борисов в София) е достатъчно лошо, за да намали шансовете за пълна изборна победа.

Управляващата коалиция е заинтересована да удържи положението поне до есента, за да може да проведе предизборна кампания по свой вкус. ГЕРБ бърза, защото с участието си в местната власт губи гласове всеки ден.

Прогнозата ни е за невиждано шоу. Борбата ще е буквално за всеки глас. Ще има повсеместно, невиждано, брутално купуване на гласове. Ще има насилие. Ще има обвинения, арести, прокуратура, протести.

Можете да седнете удобно и да се насладите на най-недемократичната предизборна кампания в историята на България след 1989 г. Тя започна.

Близост в Близкия изток

Докато Джордж Буш пиеше чай със саудитския крал, държавите в Близкия изток, изглежда, взеха съдбата си в своите ръце. Израел и Сирия водят „неофициални” преговори със съдействието на Турция. В Ливан след сериозна политическа криза беше постигнато примирие между правителството и Хизбула.

И в двата случая САЩ декларираха, че са доволни от това развитие. Но дали е точно така?

Доктрината на неоконсерваторите около Буш разчита на Саудитска Арабия като основен партньор в Близкия изток. Самоинициатива на Израел да се разбира със съседите си е меко казано нежелана от Белия дом. По ред причини администрацията на сегашния американски президент предпочита да държи Израел плътно в своята сфера на интереси, което изключва самостоятелност при взимане на решения за геополитиката на региона.

Това означава, че отдавна оформилия се стратегически съюз Израел – Турция вече прави заявка за еманципация от своя силен покровител. И ако във Вашингтон си задават въпроса „защо?”, нека се запитат могат ли да гарантират териториалната цялост на Ирак (най-голямата стратегическа заплаха в региона е именно разпадането на страната).

Деевропеизация

През последните няколко дни заваляха информации, че държавите от Европейския съюз и по-конкретно Великобритания, Германия, Австрия, Холандия и Белгия, натискат Европейската комисия да предприеме “твърд курс” срещу България.

Според различните източници този курс може да включва предпазна клауза за правосъдието, спиране на пари от еврофондовете или дори замразяване на членството.

Тази перспектива не ни учудва. През март т.г. написахме:

“При такава логика можем да очакваме само ескалация на проблемите с членството ни в Европейския съюз. Утре, когато завалят глоби за милиони евро, пак ще ни обясняват, че това е „нормална европейска практика” или „явление”, както ви харесва. Един вид – спете спокойно, всичко е под контрол, предвидили сме ги тези неща, вървим по план.

Едно не ни е ясно – как биха могли да обяснят например блокирането на членството на България в ЕС като нормално? Предполагаме, че Ахмед Доган вече мисли по въпроса.

Спете спокойно, деца.”

В този смисъл нещата вървят по план. Въпросът сега е дали и до колко ще стигне куража на Европейската комисия и споменатите държави да се разправят с малоумната българска политическа класа.

Важното е, че министъра на вътрешните работи Миков се усмихва, а президента Първанов и Бойко Борисов вече редят картите за следващия си пасианс - с Доган и без тревога.

Заплаха ли са цените на храните и цената на петрола?

В момента на световните пазари се поставят много рекорди. Цените на петрола надминаха 110 долара за барел. Пшеницата, оризът и други земеделски стоки достигнаха невиждани ценови равнища. Тези явления несъмнено се отразяват на българската икономика, която започва опасно да навлиза в инфлационен цикъл. Последиците засягат и бизнеса, и потребителите.

Необходимо е анализираме текущата ситуация, да посочим една вероятна прогноза за развитието на пазарите на храни и енергия, и да посочим какви могат да са последиците за българската икономика.

В този анализ посочваме само изводите, които се основават на дискусии между експерти икономисти и последните изследвания на влиятелни международни институции. Източниците на данните и изводите могат да бъдат представени допълнително.

Според нас най-важните въпроси за българската икономика в тази ситуация са:

• Ще продължи ли поскъпването на енергийните ресурси?
• Как ще се развият пазарите на земеделска продукция в следващите месеци?
• Доколко ще повлияят цените на основните стоки върху българската икономика?
• Има ли и други рискови фактори за България?
• Кои са успешните практики за реакция на бизнеса и потребителите в тази обстановка?

1. Цени на енергийните ресурси

По всичко личи, че цените на петрола няма да спрат до тук. Прогнозите, които ползваме, показват възможно увеличение до близо 200 долара за барел през следващите 12 месеца. Това означава, че можем да очакваме нови повишения на цените на горивата поне през следващата една година. Според анализите цените могат да се успокоят едва през 2010 г., но няма да слязат много под сегашните си нива, т.е. покачването не е твърде спекулативно.

Наблюдаваме и още един важен феномен – цените на природния газ следват вече своя собствена логика, която не съвпада напълно с тази на петрола.

2. Цени на земеделските стоки

Цените на земеделските стоки тепърва ще се повишават още. Много е просто – населението на света се увеличава, като ръстът в развиващите се държави се съпътства с повишаване на разполагаемия доход и закономерно – увеличаване на търсенето на земеделски стоки.

Тенденцията няма да спре през следващите 10 години. Ще се появи структурна конкуренция за снабдяване със земеделски стоки, което означава, че някои държави ще имат сериозен проблем да си набавят необходимите храни и фуражи.

3. Влияние на цените върху българската икономика

Цените на енергийните ресурси и земеделските стоки безспорно влияят на българската икономика. Увеличаването на цените и на двете категории очевидно е основен двигател на високата инфлация в страната.

Що се отнася до петрола обаче, влиянието е много по-негативно. Проблемът е, че българската икономика е енергийна ламя със седем глави. За всяка единица продукт ние използваме до три пъти повече енергия спрямо другите европейски държави. Така нашите стоки са по-неконкурентни. Тази тенденция се засилва при по-високи цени на енергията, защото нараства нейният дял в структурата на разходите. Особено уязвими са енергоемките производства.

4. Други рискови фактори

Като добавите към това дефицита по текущата сметка и общите проинфлационни очаквания, става наистина горещо. Напълно е възможно тази година инфлацията да надхвърли 15% (и да достигне дори 20%).

Нещо повече, ние не знаем доколко устойчив е ръста на преките чуждестранни инвестиции от 2007 г. В случай, че се забележи стабилна тенденция за намаляване на инвестициите в недвижими имоти, нещата ще станат много неприятни (за миналата година това бяха близо 3 милиарда евро, около половината от общите ПЧИ).

5. Успешни практики за реакция на бизнеса и потребителите

Бизнесът ще срещне стабилни предизвикателства през тази година. Най-важни са намаляване на разходите за енергия и инвестиции в добавяне на стойност. Това са единствените инструменти за подобряване на конкурентноспособността. Допълнителни стратегии могат да включват инвестиции в земеделието (когато това е част от общия профил) и разнообразяване на икономическите дейности извън строителство и търговия на дребно (това са най-уязвимите сектори). Във всеки случай планирането на финансовите потоци трябва да е много задълбочено.

Потребителите са по-пасивната страна в уравнението. Те не могат да направят кой знае какво, за да се защитят срещу инфлационния натиск. И все пак: спестяванията могат да се превалутират в евро; разходите за енергия да се оптимизират; да се търсят допълнителни източници на доход. Инвестициите във взаимни фондове и подобни колективни инвестиционни схеми могат да се предприемат за не повече от половината разполагаеми средства. Ние можем да препоръчаме към момента единствено инвестиции във фондове за земеделска земя в България или инвестиции в чуждестранни фондове, инвестиращи в страните от БРИК (Бразилия, Индия, Китай, Русия).

Очакваме до юни да имаме по-ясна картина на икономическото развитие на страната през следващите 2 до 3 години, като основният показател, който ще следим, е притока на чуждестранни инвестиции.

Мъртвородени промени в кабинета

Сергей Станишев ще смени 4 свои министри в първия съществен ремонт на кабинета си. Отпадат Румен Петков , Радослав Гайдарски, Нихат Кабил, Веселин Близнаков.

Новите имена са: за министър на вътрешните работи е номиниран народният представител Михаил Миков, министър на здравеопазването - д-р Евгений Желев (бивш кмет на Стара загора), на отбраната – Николай Цонев и на земеделието и продоволствието – ст. н. с. д-р Валери Цветанов. Сегашният посланик на България в Германия Меглена Плугчиева е одобрена за новия пост вицепремиер, отговарящ за парите от европейските фондове.

Всяка промяна на ключови министри правителството е знак за нова посока, поне на теория. На практика промените, които прави Станишев, са мъртвородени.

Да вземем Миков. Преди броени дни за него Станишев каза: “Това е оригинална идея, но не влиза в моите планове”. Защо ли, ще попитате вие. Защото е удобен за Румен Петков, отговаряме ние - просто Миков е по-безопасен за Петков в МВР. Предстои да видим дали Петков ще оглави и парламентарната група на БСП, което би било съществена тактическа победа за него.

От ДПС уволниха най-читавия си министър, Нихат Кабил, който освен със замените на гори все пак ще бъде запомнен и с някои добри административни ходове. Любимците ни емел етем (изписваме я с малка буква докато не подаде оставка) и Джевдет Чакъров, които разсипват българската природа, държавния резерв и каквото още се сетите.

НДСВ махат Близнаков, но не толкова защото е лош министър на отбраната, а защото до него „няма достъп ръководството”.

Разбира се, най-важния пропуск на Станишев е Асен Гагаузов – министъра на регионалното развитие и благоустройството. В МРРБ са най-съществените нарушения на процеса на използване на европейските фондове. Свързаната с Гагаузов фирма „Биндер” продължава да получава преференциално отношение от фонд „Републиканска инфраструктура”. Това обаче явно не е достатъчно за премиера, за да смени министъра си.

Изобщо тези промени ни приличат на опит за замазване на положението, но доста половинчат и неубедителен. Станишев не дава разумно обяснение защо точно сега сменя точно тези министри. Всички знаем истината – Станишев ремонтира под натиска на външни и вътрешни фактори. Външните са добре известни – Европейския съюз и САЩ. Вътрешните са по-разнопосочни – те включват коалиционните партньори НДСВ, подмолно ДПС, както и пакта Първанов-Борисов.

С промените Станишев стабилизира коалицията, доколкото това е възможно. Едновременно с това дестабилизира собствената си партия.

Тези промени обаче няма да му помогнат в играта срещу Георги Първанов и Бойко Борисов. Още по-малко ще се умилят от Европейската комисия и Държавния департамент.

Най-големия печеливш от създалата се ситуация парадоксално са министрите в немилост от НДСВ и двамата министри на ДПС. Даниел Вълчев може спокойно да прави курбан, защото много рядко в България е било възможно толкова време да си във властта без ясна подкрепа от своята партия. Министрите от ДПС етем и Чакъров имат лиценз за грабеж за още няколко месеца.

Големият губещ е България, защото Станишев я жертва в името на стратегическия си интерес – да се задържи още няколко месеца на кормилото, след което ще изхвърчи като мръсен парцал и от Министерски съвет, и от кабинета си на „Позитано” 20.

Продължава надлъгването между Георги Първанов, Бойко Борисов и Ахмед Доган. От тях можем да очакваме структурирането на следващата управляваща коалиция.

За всички голямото неизвестно е степента на готовност на Европейския съюз да ни наказва заради собствената ни глупост. Струва ни се обаче, че управляващите се готвят за извинителна кампания и борба до край по барикадите на коалицията.

Румен Петков поддаде, но какво от това?

Стана тя каквато стана, и вчера Румен Петков подаде оставка, което, честно казано, мнозина не се и надяваха да очакват.

Няколко неща правят впечатление:

1. Румен Петков подаде оставка във ведро настроение, което значи, че е поискал и получил всякакви гаранции за себе си, Валентин Петров, каналите и прочие;
2. Каквото и да ви говорят, без публикуването на стенограмата от заседанието на вътрешната комисия на НС в „Капитал” едва ли щеше да се открие „достатъчно политическа воля” в премиера Станишев;
3. Съдържанието на посочената стенограма ясно показва, че МВР е брашнен чувал за БСП, къща без прозорци, блудна жена или каквото там ви харесва;
4. Кръгът „Монтерей” побърза да защити и Петков, и Валентин Петров (Богомил Бонев каза, че Валентин Петров е „ОК”);
5. Бойко Борисов на практика повтори тезите на кръга „Монтерей”;
6. ДПС побърза да извади на масата предложения за реформи във всякакви области, като най-точно посочи основния проблем, който може да възникне за управлението, а именно – спирането на еврофондовете;
7. Опозицията не беше достатъчно активна.

Посочените наблюдения ни карат да мислим, че всъщност голяма реформа в МВР не се задава. Дори и Станишев да не сложи Младен Червеняков за министър, кръгът „Монтерей” ще продължи да управлява в МВР. Бойко Борисов вече се изказа против изваждането на ДОИ и ДОТИ от МВР, както и срещу ДАНС. На практика тези негови позиции на 100% обслужват „оперативния интерес” на Любен Гоцев, Младен Михалев – Маджо и сие.

Какво да кажем за главния прокурор, който втора седмица увърта по въпроса за очеизвадното престъпление, извършено от Румен Петков. Добре, че беше „Капитал”, за да се види, че Ваньо Танов никъде не е казал и дума за принадлежност на Алексей Петров към МВР или ДАНС. Ще ходи ли Румен Петков в затвора обаче? Не. Защо? Ами защото вече има сделка. С кой е сключена сделката? С Първанов и Борис Велчев, вероятно.

Изобщо много въпроси висят във въздуха. Покрай цялата патаклама сякаш забравяме, че освен за корупция в МВР покрай случая с „Винпром Пещера” стана дума и за корупция в Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите. Ресорния министър Пламен Орешарски обаче не счете за нужно да дава кой знае какви обяснения. Става дума за огромни парични потоци от неплащане на акциз за алкохол, цигари и горива. Става дума за основните спонсори на БСП („Винпром Пещера”, „Сис Индъстрийс”, „Лукойл Нефтохим”). Като с магическа пръчка тези теми изчезнаха от сцената. Да, има предложения за прозрачни бандероли и повече контрол. Но до осъществяването на тези предложения могат да минат години, а после – следващите управляващи да му мислят.

В целия медиен шум единствен Ахмед Доган разбра, че има какво да губи. И беше напълно готов да жертва Петков от самото начало. Защо? Защото неговия бизнес план включва сериозно усвояване на европейски фондове, а това няма как да стане с простотията на Румен Петков начело на МВР и ачик-ачик подпиране на организираната престъпност.

Въпрос с повишена трудност – може ли Доган да обясни това на другарите от „Монтерей”?

Кой каза „Хизбула”?!?

За да подкрепи нашите твърдения, че румен петков е опасен за националната сигурност, в чуждестранните медии, а след това и в българските, се появи информация, че според данни на ДАНС (Агенцията за национална сигурност) от нелегален наркотрафик на синтетични наркотици са реализирани значителни печалби, а част от средствата са отишли за финансирането на Хизбула, Ислямски джихад и християнски милиции.

Най-голямо количество нелегални наркотици са преминали през митническите пунктове „Капитан Андреево", „Лесово" и „Калотина". Парите от незаконния бизнес са били препирани през верига от обменни бюра у нас или бюра за международни парични преводи. Резкият спад на заловени лица, свързани с производство на синтетична дрога, в доклада е обяснен с изтичането на информация от МВР.

Разбира се, Хизбула излезе с изявление до българския посланик в Ливан, в което се казва, че се надява обвиненията да не са "ционистки опит да се дискредитира репутацията на опозиционните движения" и призовава българските парламентаристи да "проявят внимание и прецизност" във връзка с това.

Ха така. Каква стана тя?

Оказва се, че кръгът „Монтерей” и техния служител, румен петков, не просто са се занимавали с тъмни дела. Не просто са използвали МВР за параван. А отгоре на това са помагали на Хизбула да се финансира. Хайде да повторим – помагали са на Хизбула да се финансира.

Това вече е сериозна работа.

Хизбула (от араб. „партия на бога“) е шиитска проиранска партия в Ливан. Организацията има военно и политическо крило. Тя е водещата фундаменталистка групировка в Ливан. Освен с Иран, Хизбула е в много близки отношения и със Сирия. От основаването си 1982 г. насам Хизбула е извършила над 200 терористични атентата.

Военният конфликт между Хизбула и Израел на територията на Ливан през 2006 г. причини над 1000 жертви.

Става още по-интересно. В момента напрежението в Близкия изток се увеличава, а Израел прави най-голямото военно-мобилизационно учение в своята история. Маневрите на израелската армия по границата с Ливан означават "приготовления за война", са завили източници, близки до Хизбула. Те са признали, че следят внимателно всички техни действия и са сериозно обезпокоени, тъй като отчитат ситуацията като твърде необичайна от гледна точка на демонстрираната мобилизация.

Какво да мислим? Ако се окаже, че хора, близки до „Монтерей” и румен петков наистина са правили бизнес с Хизбула, те сериозно са загазили. Знаем, че един от номерата на Любен Гоцев беше да поддържа контакт с представители на САЩ и сам да се ласкае след това, че е балансьор. Не знаем обаче как би могъл да обясни тази връзка с ливанската организация.

Доколкото сме информирани, САЩ считат Хизбула за сериозно предизвикателство в борбата срещу тероризма. В момента дейността на Хизбула по обучение на кадри на шиитските милиции в Ирак с подкрепата на Иран е предмет на сериозни разследвания. Много ни е интересно как гледа Държавния департамент на САЩ на възможността министър на съюзническа държава косвено да е подпомагал тероризма в Ирак.

На фона на това развитие скандала с Иван Иванов и „Винпром Пещера” е като комсомолска вечеринка.

Ключовият въпрос е дали е вярно. Ако наистина ДАНС са го написали, по-скоро е вярно, защото те не биха си позволили да напишат нещо такова, знаейки какви могат да са последствията. Ако е само слух, раздухван от депутати, пак заслужава внимание, защото е напълно възможно да е имало и такива операции.

Надяваме се, че компетентните органи у нас и в други засегнати държави вече работят по изясняване на случая.