Първанов и Станишев се настъпиха публично

Първанов дава интервю за вестник „Труд”. И казва:

„На футболни срещи, при които с Бойко Борисов сме били в един отбор, обикновено сме побеждавали. Не знам кой иска насила да ни събере и в политиката.”

И още:

„Темата за съветниците в широкия смисъл на думата трябва отново да бъде дискутирана. За съжаление. Ние имаме лошия спомен от един друг премиер, който загуби много именно защото разчиташе единствено на съветниците.

Лошо е, когато съветниците подменят легитимните механизми за формирането на политиката и реализацията на управлението.

Лошо е, когато се разчита на група хора, чиято единствена цел е да докажат, че си много велик и че има много врагове около теб, които едва ли не те заплашват с политическо убийство. Тази практика е известна от средните векове. Целта е да се капсулира съответният лидер. Така той е по-лесно манипулируем. И аз се надявам, че този урок ще бъде прочетен внимателно, защото идват тежки изпитания за управляващите в България.”

Ето затова е полезно да четете Реалполитик. Всички тези неща вече сме ги казвали:

• За Първанов, който плете кошницата на следващата управляваща коалиция;
• За Бойко Борисов, който използва Първанов по пътя си към властта;
• За ДПС, които няма как да бъдат изкарани от властта освен чрез военен преврат, очевидно.

Трите горни субекта категорично не искат силно БСП. За тяхна изненада (а и за наша) Станишев успява да балансира тоталния грабеж в коалицията, така че да задържи нещата поне до есента. Нещо повече, той консолидира позициите ви с БСП, работи добре с лагера на Румен Овчаров и оставя Румен Петков да се додискредитира както намери за добре.

Интервюто на Първанов е сериозен знак към премиера. Преведено на пернишки, то звучи така: „ей, сульо, трай, да не ти ***** макята”*.

Първанов има от какво да се притеснява. На първо място, той отдавна губи влияние в БСП. Това е нормално за един президент, но Първанов си е представял, че хем ще седи в президентския стол, хем ще реди фигурите в БСП. Не му се получи. Последва много мръсна война за влияние в службите, която Първанов спечели само донякъде.

След това на Първанов му хрумна да стане президент a la Путин. Измисли си някакво гражданско движение от интелектуалци, което обаче в общи линии нищо полезно не свърши, като същевременно показа на всички, че Гоце е гладен за власт.

Отделно имаше досиета, лов с вълци по време на ж.п. катастрофа и прочие простотии. Сега Първанов все по-добре разбира, че от него много малко зависи. И се ласкае от близостта на Бойко Борисов.

Това, което не осъзнава е, че налива вода във воденицата на Бойко. Дестабилизацията на БСП обслужва интереса на ГЕРБ, защото намалява шанса за повторение на тристранната коалиция или пакт ДПС-БСП.

Най-много печели – познайте, Доган. При разклатено БСП и неубедителен ГЕРБ (защото на ГЕРБ проблемите не са в отношенията с президента), Доган получава цяла палитра от ходове за следващото управление.

Така че докато „атовете” се ритат, ДПС получава шанс за утвърждаване на ролята на балансьор. Още повече, че Ахмед Доган отдавна лелее да „назначи” следващия лидер на БСП – както направи в СДС.

* Бел. ред. Изразът е цитиран дословно от близък на президента, който го познава от ранните му комсомолски години. И не говори за него с любов.