Ще цъфне ли Косово през пролетта?

В следващите седмици Съветът за сигурност на ООН трябва да реши дали да даде независимост на Косово от Сърбия. Споровете отново се разгарят, като най-обидени са политиците от Сърбия, които твърдят, че позицията им изобщо не е чута.

Повишаването на напрежението е по-видимо вътре в Косово, отколкото в Сърбия. Ясно е обаче, че почти няма сръбски политик, който да приеме (а още по-малко да подкрепи) обособяването на Косово като автономна територия, която прилича на държава.

Редно е обаче да попитаме – а имат ли право сръбските политици да искат запазване на Косово като част от Сърбия? След събитията от 1999 г. на практика бяха отрязани пътищата за реинтеграция на Косово в бивша Югославия. Самите сръбски политици знаят, че не могат да се справят със задачата Косово сами. Те са в капана на общественото мнение, което обаче не им дава реалистична алтернатива.

От друга страна, самото Косово иска нещо, което не изглежда разумно. Напълно независима, нова суверенна държава на Балканите не е в ничий интерес. Няма сериозна причина да вярваме обаче, че косоварите ще се откажат от този проект, заради когото често излизат по улиците на Прищина.

Може би е време да се обясни и на двете страни какво е приемливо и какво не. На Сърбия – че не е приемливо да се пренебрегва самоопределението и желанието за промяна на мнозинството косовари. На самите косовари – че никога няма да бъдат истинска нова суверенна държава, и че няма да им се позволи да се саморазправят със сръбските анклави в Косово.

Само при категоричната подкрепа от европейските държави, САЩ и Русия за една такава балансирана позиция може да се стигне до компромис. В противен случай България може да се окаже в крайно неприятната ситуация след няколко години да брани целостта на Македония.

За боклуците и хората

Само за последните 2 дни в България загинаха 13 души от автомобилни катастрофи. Прави впечатление, че в инцидентите често участват неправоспособни или пияни шофьори.

Встрани от статистиката личният ни опит сочи, че е много лесно да загинеш на пътя в България. Съвсем не е нужно да налетиш на шофьор с 5 промила алкохол в кръвта. Достатъчно е просто да попаднеш на поредния идиот с кола втора употреба от Италия или Германия, който решава да прави двойно изпреварване на завой. Или срещу теб да засвети гражданин водач на МПС с пускова цена над 100 000 евро.

Една от основните причини за човешките трагедии по пътищата (които включват хиляди ранени и инвалидизирани българи всяка година) е поведението на МВР (което вече сме обсъждали по друг повод). Но всъщност има по-дълбока причина – нежеланието да се спазват правила.

Голяма част от хората в тази държава явно предпочитат да си плащат за гяволъка или с 5 лева на катаджията, или дори с живота на близките си, но да не спазят правилата за движение. Това е сериозен проблем. Не е ясно как да обясним на хората, че правилата са нужни, за да можем да живеем на едно и също място по едно и също време, без да се избиваме.

Цялата идея за държава се гради на факта, че с цел намаляване на насилието се самоограничаваме и избираме пазител на реда и спокойствието. Да, но в държавата България по пътищата спокойствие няма. И както е тръгнало, скоро няма да има.

Отговорност на всеки нормален човек е да работи за спазването на правилата, а ако не му харесват – за тяхната промяна. Обратното би означавало да насърчаваме убийствата на абитуриенти и 3-годишни деца.

Така че си задайте въпроса – искате ли да умират толкова хора по пътищата? Това харесва ли ви? Ако не, значи има шанс за промяна.

Същото е и с боклуците по улиците.

Стоянов? Ха?!

Не му върви на дясното в България и това си е. След „гениалния” ход на Стоянов СДС да се присъедини към отцепниците от Великобритания и Чехия, Европейската народна партия (ЕНП) реши да прекрати членството на СДС.

Сега Стоянов пише декларация в стил „ние каква я мислехме, тя каква стана”. Ха така, Стоянов. Браво!

За нас беше напълно необяснима интригата с Дейвид Камерън. Нито СДС, нито Стоянов лично ще получат нещо реално от взаимодействието си с Движението за европейска реформа. Да не говорим, че идеите на Камерън увреждат на практика българския национален интерес от по-задълбочена и независеща от държавите-членки евроинтеграция (да, във Великобритания си нямат Джедет Чакъров и им е лесно).

Най-големия хит е, че вероятно ЕНП ще изключи СДС на 15-ти май, пет дни преди изборите за Европарламент. Което потвърди на 1000% нашата прогноза за представянето на дясното.

Предвид поредната човешка глупост се чувстваме задължени да публикуваме програмна статия за бъдещето на дясното. Очаквайте я скоро.

Борисов и приятели

Оказва се, че Бойко Борисов е попаднал в полезрението на една много специална американска медия, Congressional Quarterly (www.cq.com). Congressional Quarterly е лидер в отразяването на политическите процеси в американския Конгрес и Сенат.

Те са получили доклад, подготвян за швейцарска финансова институция, която се интересувала от рисковите фактори у нас. Макар че тази схема напомня метода „една жена каза”, си заслужава да се прочете статията на Congressional Quarterly (http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html) . Поуката в нея е, че Борисов е „бизнес партньор и бивш сътрудник на някои от най-големите мафиоти в България”.

Амин. Най-накрая някой каза на глас това, което всички знаем. Чуйте само кои са тези партньори: Румен Николов (Пашата), Алексей Петров, Чавдар Чернев...

В статията се казва още, че службите на САЩ го търпели, понеже бил съюзник в борбата срещу тероризма. Което може би означава съдействие за тайните затвори на ЦРУ и други услуги.

Позицията на САЩ по този въпрос е ясна – всеки, който помага във войната с тероризма, е съюзник. Това е позиция, която не се интересува от идейните или политическите, или икономическите дефекти на съюзника. За България нещата стоят по различен начин.

Дори само да има съмнение, че Борисов е свързан с организираната престъпност, той не бива да бъде допускан до властта. Това би довело до некадърно, грабителско и немощно управление, което ще дръпне страната назад (защото Борисов ще трябва да осигури хранителна среда за своите другари, а те са винаги МНОГО гладни). Нещо повече, дългосрочният американски интерес също ще бъде нарушен. Да не говорим за европейския.

Като заключение, Congressional Quarterly ни казва това, което и сами знаем: участието на Борисов във властта ще бъде голям резил.

Кръговрат на живота

Отишъл си е един от последните френски ветерани от Първата световна война, Жан Грело, съобщи АП. Макар на пръв поглед да звучи банално, събитието е важно. Отиват си последните представители на едно поколение, което стои в основата и на Първата, и на Втората световна война.

Което значи, че Европа, а и светът, са се променили. Отминало е времето на националните държави, които се изтребват една друга за постигане на геополитически цели. Изчезват от полезрението концепциите за тотално надмощие, превъзходство на раси и т.н.

Оттук насетне бремето на Вердюн не може и няма да може да влияе на политическите процеси. В известен смисъл датата е светла, защото дава надежда на бъдещето – да е ориентирано най-накрая към развитие, а не към разрушаване.

За България датата не е чак толкова важна. Но идва(ако трябва да сме точни, съдейки по примерна на Грело – след 15 години) времето , когато вече няма да има живи участници в деветосептемврийските събития. Което е добро начало.

Втори бум

Само ден след като обърнахме внимание на факта, че има връзка между качеството на „бизнесмените”, които управляват българските рудници и инцидентите с тях, втори инцидент край открития рудник "Република" до Перник за съжаление потвърди казаното.

Този път операторът е фирма на Христо Ковачки, който пък „изгря” по времето на ОДС.

Възниква допълнителен въпрос – с какво точно се занимава Главна инспекция на труда? С гръбначните изкривявания в офисите на Hewlett Packard у нас? Масларова?

Бум, Овчаров, бум

Взривът в понеделник в мина „Ораново” може да се дължи на много причини. Миньорският труд е една от най-опасните професии в света, дори и в САЩ или Германия.

Важно е да си припомним обаче малко за стопаните на рудника. Красимир Паргов е митичен "бизнесмен”, който участва във фалита на Добруджанска банка. Този фалит пък се свързва със самоубийството на председателя на парламентарната земеделска комисия от БСП през 1996 г., Тодор Тодоров. Но това е друга тема.

Паргов е приближен на БСП. Като награда за своята приближеност той получи договор за управление (каквото и да значи това) на мини „Бобов дол”, срещу някакво задължение за изплащане на дългове, което всъщност май не се и спазва. За сметка на това мини „Бобов дол” продават по 4 хиляди тона въглища на месец, което формира прилични приходи за „бизнесмена”. Познавайки бизнес уменията на Паргов, не е трудно да се досетим, че той се е насочил към спестяване на разходи в поверените му с решения на Министерски съвет рудници. Напълно възможно е тези икономии да са засегнали и средствата и процедурите за безопасност. Това следва да покаже разследването на инцидента в „Ораново”.

Така или иначе, да дадеш управлението на рудници на човек като Паргов е като да дадеш на луд картечница. Но Овчаров не се притеснява – дотолкова, че все още не е обяснил по какви критерии и с каква процедура Министерство на икономиката е избрало фирмите на Паргов.

Да раздаваш активи на приближени е едно. Да рискуваш човешки животи е друго. Овчаров разбира се не е искал да обгарят миньори. Но на практика може да се окаже, че е съдействал за това. Дали някой ден няма да го застигне фатален пристъп на съвест?

Нищо не е забравено

От Националната служба за сигурност са отказали достъп до класифицирана информация на писателя Георги Константинов. Повод за искането е било предложението на ОДС именно той да участва в комисията по разсекретяване на досиетата по новия закон.

Защо се случва това? Има няколко версии – че Петър Стоянов умишлено е пуснал Константинов, знаейки, че службите ще му откажат достъп. Или че службите са били инструктирани от БСП. Или и двете.

По-важно е друго. Самият закон беше предложен от ДПС като инициатива, която да докаже, че не само Доган е бил агент. И не само членове на ЦОБ на ДПС са тъкали на (поне) два стана. Последва силен натиск от генералското лоби в БСП, от президента и службите закона да бъде реално изпразнен от съдържание. Хем да не се разкрият досиетата, хем да се омажат няколко текущи противници (както стана с Коритаров).

Това е страх. Страхът не е само, че ще се загубят лостове за управление. Страхът ида от хора, които са вършили МНОГО нередни неща, дори и по социалистическите стандарти. Които искат да им се размине и този път.

Истинските мишени на този закон биха били не толкова доносниците, колкото част от оперативните работници на ДС на средно и високо ниво, които са злоупотребявали с власт – със или без санкция от Политбюро. Същите хора адаптираха методите си в началото на прехода и създадоха истинската организирана престъпност у нас.

Парите са в основата на всичко – и желанието да можеш да смачкаш противника. Сега тези същите оперативни работници се чувстват застрашени от възможните разкрития и правят всичко възможно да ограничат последствията.

Добре, на тях няма да им бъде потърсена наказателна отговорност. Добре, някои от тях ще си отидат без да им е потърсена дори морална сметка. Но нищо не е забравено – и ние ще припомняме отново и отново как прости хора с ниски чела пиеха и още искат да пият от кръвта на държавата.

Честита баба Марта!

Може би единственият уникален български празник е именно първи март. Слагането на мартеници за здраве е символ и на пролетта, на възраждането. Малко са наистина обичаите, които са достигнали до нас незасегнати от комунизма и модернизацията. Затова си заслужава да ги помним и спазваме, защото носенето на мартеница е чисто български и духовен акт.

Пожелаваме на всички много здраве и лични успехи!