Бързо, по стахановски Народното събрание прие държавния бюджет за 2009 г. На други места можете да прочетете сериозни икономически анализи по темата. Нашето убеждение е, че този бюджет е глупаво оптимистичен, несправедлив и популистки.
Бюджетът е глупаво оптимистичен, защото заложеният икономически ръст e 4,7%, което просто няма как да стане при тежката рецесия в ЕС и САЩ. Правителството очаква над 5 милиарда евро чуждестранни инвестиции през 2009 г., което е смешно, защото те едва ли ще надхвърлят 4 милиарда за 2008 г., а за 2009 г. очакванията са за максимум 3 милиарда евро. Точно така, правителството щедро е „удвоило” чуждестранните инвестиции за 2009 г. Орешарски е надул прогнозата за инвестициите, за да не му се налага да обяснява как ще финансира дефицита по текущата сметка. Той много добре знае, че се отваря дупка между инвестициите и търговския дефицит.
Бюджетът е популистки и несправедлив, защото залага увеличаване на социалните разходи по социалистически – без да се оценява въздействието на тези разходи върху икономиката. Пенсиите ще се увеличават два пъти (от 1 април и от 1 юли – да си знаят пенсионерите за кого да гласуват - парламентарните избори ще са в началото на юли). От 1 юли се увеличават бюджетните заплати с 10% (по същата причина).
Бюджетът в този си вид няма да постигне целта на Станишев и Доган – да задържат положението до изборите и да откраднат каквото могат от инфраструктурните разходи.
Няма да стане, защото кризата вече се случва и до юли 2009 г. още много хора ще бъдат уволнени от предприятията. Много е вероятно да се засилят протестите на уволнените, земеделските производители и студентите (в момента властта се прави, че не ги вижда, което е сигурна рецепта за изостряне на протестите). Тогава на Станишев и компания ще им останат пенсионерите, мутрите и лумпенпролетариата.
Ясно е, че вървим към поредната дестабилизация. Този път обаче предвиждаме истинско социално разделение – между работещи и неработещи. Може пък да е за добро.
19 декември 2008
Подаръци ще има за всички от сърце
Пост на
Реалполитик
в
10:36
4
коментара
Етикети Ахмед Доган, безработни, БСП, държавен бюджет, мутри, пенсионери, протести, работещи, Сергей Станишев
11 декември 2008
Мирише на ‘97
Една от основните амбиции на Реалполитик е била да ви предоставяме изпреварващ събитията анализ. За целта събираме информация, коментираме с експерти в съответната област, спорим. Разбира се, понякога прогнозите ни не се сбъдват. Като цяло обаче Реалполитик е доста добър източник на политически и икономически прогнози.
Започваме така, защото съзнаваме, че мнозина няма да са съгласни с нашето мнение. Но повярвайте ни, ние ще сме най-доволни ако сбъркаме.
Според нас се задава тежка икономическа криза в България, която по много свои елементи ще наподоби кризата през 1996-1997 г.
Кои са нашите аргументи?
Механизмът на кризата: при наличието на дефицит по текущата сметка и фиксиран валутен курс най-много пари се харчат за т.нар. нетъргуеми услуги (т.е. неща, които не можете да продадете след като сте ги употребили). В допълнение, рязко се увеличават цените на недвижимите имоти.
При икономическа криза като днешната намалява търсенето на кредити от качествените кредитополучатели. Намалява притокът на капитали отвън и се увеличава цената им. Това води до забавяне на икономиката, намаляване на дефицита по текущата сметка и бюджетен дефицит.
Краят на бума на недвижимите имоти намалява потребителското търсене без обаче да насърчи износа на стоки. Големият губещ е държавния бюджет. Точно така, добре чухте.
Очакваме още в началото на 2009 г. държавният бюджет да бъде поставен под сериозен натиск. Просто няма да има достатъчно приходи, въпреки планираните излишъци.
Но това не е най-страшното. Най-много ни притеснява стабилността на лева. Ако използваме някаква по-научна методология, то справедливата цена на лева в момента е поне 2,60 лв. за 1 евро (поне толкова е спреда между Eonia и Леониа, който започна да се отваря след септември 2007 г.).
Разбираме идеите за евроизация, които се появиха напоследък – те целят поне временно разтоварване на напрежението от лева като основно разплащателно средство. Напълно е възможно тези идеи да са закъснели и левът да се срине.
Добавете към всичко това малоумната икономическа политика на Станишев и нещата стават сериозни. Ясно е, че Станишев иска да запази нещата до изборите и е готов да хвърля пари срещу всеки проблем на пътя. Ясно е, че ДПС ще прегърне идеята, защото това отваря още по-големи възможности за корупция (виж например увеличаването на бюджета на Българската банка за развитие).
Както винаги комунистите и Доган не разбират за какво става дума в икономиката. Те не могат (или не искат) да си представят колко бързо една силна рецесия съпроводена със свиване на ликвидността може да удари не само бюджета, но и стабилността на лева.
Нека направим обобщение – сигурно е, че криза има и тя ще се задълбочи. Сигурно е, че ще има масови съкращения, особено в по-неконкурентните експортни сектори на икономиката (например производството на облекла и текстил, химическата промишленост, производството на метали, производството на мебели). Сигурно е, че ще последва съществено свиване на пазарите във всички сектори на икономиката. Не е сигурно доколко кризата ще затрудни бюджета за следващата година. Не е сигурно дали левът ще бъде удържан във валутния борд.
Като съвет – дръжте позициите си в евро, не купувайте недвижими имоти, предоговаряйте вземанията си в евро, стойте далече от БФБ и планирайте лична стратегия за оцеляване в тежка рецесия.
Пост на
Реалполитик
в
10:31
2
коментара
Етикети банки, валутен борд, евро, икономика, кредити, криза, лев, Сергей Станишев, съкращения
03 декември 2008
Борба свободен стил с Европа
Българското правителство в лицето на премиера Сергей Станишев, БСП в лицето на Румен Овчаров и президента (с извинение) Първанов наточиха остри саби срещу „Европата” и Европейската комисия в частност.
Няма нужда тук да им цитираме простотиите. Важна е посоката на мислене: „Щом Европа не ни дава да крадем значи е лоша и несправедлива. Много добре знаем колко много се краде в другите държави от ЕС, какво са седнали на нас да ни обясняват за корупция и политическа намеса, айде де!”
Както каза някой тези дни, нашите политици любезно обясниха, че по-скоро са готови да скъсат отношенията си с европейските институции, отколкото да спрат разбойничеството у нас.
Посланието е чуто и разбрано. От този момент започва обратното броене за ответната реакция. Тя ще дойде от две посоки – Европейската комисия и държавите-членки.
Европейската комисия може две неща – да сложи във фризера още пари по еврофондовете и да препоръча в доклада си през февруари 2009 г. предпазна клауза за съдебните решения. Ясно е, че спирането на пари е много по-ефективен инструмент за ЕК. Така че очаквайте още много ходове по затягане на кранчето, включително по оперативни програми.
Вторият удар ще дойде от други държави членки. На тях им е писнало да гледат циничната мутра на президента и изпотеното челце на премиера и всеки път да слушат едно и също. В техните правителства има достатъчно информация за нивото на грабеж у нас. Те знаят, че отгледаната у нас организирана престъпност вече ги засяга по хиляди начини – контрабанда на наркотици, митнически престъпления, данъчни измами, трафик на хора, търговия с оръжие, заден двор на Русия… Няма нормален политик от западна Европа, който да стои и вечно да гледа този резил. Ще последват всякакви ходове, за които нашите разбойници може би и не предполагат.
Въпреки това ние сме скептични за резултата от тези усилия. От векове е известно, че е почти невъзможно да се налагат отвън промени в една политическа общност. Малкото изключения са свързани с широкомащабна военна окупация и най-големите успехи в тази област са от края на Втората световна война. Това в случая няма как да стане.
Така че очаквайте кървави разпри между европейския политически елит и местната управляваща шайка разбойници до намирането на някакво ново равновесие (ако това изобщо е възможно).
Пост на
Реалполитик
в
09:51
0
коментара
Етикети БСП, България, Георги Първанов, Европейски съюз, корупция, разбойници, Румен Овчаров, Сергей Станишев
01 декември 2008
Сериозно напрежение между Индия и Пакистан
След атентатите в Бомбай (Мумбай) светът си припомни най-съществената заплаха за стабилността в Азия. Тази заплаха се нарича Пакистан.
Оказа се, че най-вероятно терористичните атаки в Бомбай, при които загинаха близо 200 души, са организирани от пакистанската терористична организация Лашкар-и-Тайба. Индия няма друг полезен ход, освен да предприеме ход на възмездие по отношение на Пакистан. В случая Индия има подкрепата на САЩ, ЕС и Русия, защото всички те знаят много добре колко и каква терористична дейност се развива в Пакистан.
Президентът на Пакистан Зардари (съпруг на покойната Беназир Бхуто) твърди, че евентуален военен конфликт с Индия допълнително ще дестабилизира страната, която и така си е дестабилизирана. Междувременно в столицата на Пакистан Карачи поне 40 души са убити при прояви на насилие за един ден.
Така или иначе Индия ще трябва да направи нещо, въпросът е какво. Ако наистина индийските военни планират въздушни атаки срещу терористични лагери в Пакистан като самостоятелна военна операция, ситуацията сериозно ще се влоши. Това е така, защото Зардари ще бъде лишен от легитимност в Пакистан, като едновременно с това ще му се наложи да воюва на два фронта – на границата с Афганистан и с Индия. Ясно е, че при това положение ислямистите в Афганистан и Пакистан ще използват момента, за да се окопаят още по-здраво и дори да разширят сферата си на влияние в двете държави. Атаките срещу силите на НАТО в Афганистан ще се увеличат. Армията на Пакистан ще загуби контрол върху цели области на страната – дългогодишна цел на терористите.
Каква е алтернативата? Това може да бъде само координирана международна реакция срещу тероризма в Пакистан (а не срещу самия Пакистан), която да „принуди” президента Зардари „с нежелание и възмущение” да допусне чужди военни операции на своя територия. И нещо много важно – да му даде повод да се разправи с водещите привърженици на ислямистите в армията и силите за сигурност. Като допълнителен инструмент трябва да се използва моркова на финансовата помощ, доколкото Пакистан текущо е в опасност от фалит.
Всеки друг подход към създалата се ситуация само ще дестабилизира допълнително Пакистан, а оттам и региона. Разбира се, Индия трябва да бъде въвлечена в този диалог като равнопоставен партньор, защото в политически план има всички основания да атакува Пакистан и отказа от едностранен удар трябва да бъде аргументиран добре пред индийското общество.
Според нас заплахата от разпадане на Пакистан е твърда голяма, за да се позволи на Индия да действа самостоятелно.