Подаръци ще има за всички от сърце

Бързо, по стахановски Народното събрание прие държавния бюджет за 2009 г. На други места можете да прочетете сериозни икономически анализи по темата. Нашето убеждение е, че този бюджет е глупаво оптимистичен, несправедлив и популистки.

Бюджетът е глупаво оптимистичен, защото заложеният икономически ръст e 4,7%, което просто няма как да стане при тежката рецесия в ЕС и САЩ. Правителството очаква над 5 милиарда евро чуждестранни инвестиции през 2009 г., което е смешно, защото те едва ли ще надхвърлят 4 милиарда за 2008 г., а за 2009 г. очакванията са за максимум 3 милиарда евро. Точно така, правителството щедро е „удвоило” чуждестранните инвестиции за 2009 г. Орешарски е надул прогнозата за инвестициите, за да не му се налага да обяснява как ще финансира дефицита по текущата сметка. Той много добре знае, че се отваря дупка между инвестициите и търговския дефицит.

Бюджетът е популистки и несправедлив, защото залага увеличаване на социалните разходи по социалистически – без да се оценява въздействието на тези разходи върху икономиката. Пенсиите ще се увеличават два пъти (от 1 април и от 1 юли – да си знаят пенсионерите за кого да гласуват - парламентарните избори ще са в началото на юли). От 1 юли се увеличават бюджетните заплати с 10% (по същата причина).

Бюджетът в този си вид няма да постигне целта на Станишев и Доган – да задържат положението до изборите и да откраднат каквото могат от инфраструктурните разходи.
Няма да стане, защото кризата вече се случва и до юли 2009 г. още много хора ще бъдат уволнени от предприятията. Много е вероятно да се засилят протестите на уволнените, земеделските производители и студентите (в момента властта се прави, че не ги вижда, което е сигурна рецепта за изостряне на протестите). Тогава на Станишев и компания ще им останат пенсионерите, мутрите и лумпенпролетариата.

Ясно е, че вървим към поредната дестабилизация. Този път обаче предвиждаме истинско социално разделение – между работещи и неработещи. Може пък да е за добро.

Мирише на ‘97

Една от основните амбиции на Реалполитик е била да ви предоставяме изпреварващ събитията анализ. За целта събираме информация, коментираме с експерти в съответната област, спорим. Разбира се, понякога прогнозите ни не се сбъдват. Като цяло обаче Реалполитик е доста добър източник на политически и икономически прогнози.

Започваме така, защото съзнаваме, че мнозина няма да са съгласни с нашето мнение. Но повярвайте ни, ние ще сме най-доволни ако сбъркаме.

Според нас се задава тежка икономическа криза в България, която по много свои елементи ще наподоби кризата през 1996-1997 г.

Кои са нашите аргументи?

Механизмът на кризата: при наличието на дефицит по текущата сметка и фиксиран валутен курс най-много пари се харчат за т.нар. нетъргуеми услуги (т.е. неща, които не можете да продадете след като сте ги употребили). В допълнение, рязко се увеличават цените на недвижимите имоти.

При икономическа криза като днешната намалява търсенето на кредити от качествените кредитополучатели. Намалява притокът на капитали отвън и се увеличава цената им. Това води до забавяне на икономиката, намаляване на дефицита по текущата сметка и бюджетен дефицит.

Краят на бума на недвижимите имоти намалява потребителското търсене без обаче да насърчи износа на стоки. Големият губещ е държавния бюджет. Точно така, добре чухте.

Очакваме още в началото на 2009 г. държавният бюджет да бъде поставен под сериозен натиск. Просто няма да има достатъчно приходи, въпреки планираните излишъци.

Но това не е най-страшното. Най-много ни притеснява стабилността на лева. Ако използваме някаква по-научна методология, то справедливата цена на лева в момента е поне 2,60 лв. за 1 евро (поне толкова е спреда между Eonia и Леониа, който започна да се отваря след септември 2007 г.).

Разбираме идеите за евроизация, които се появиха напоследък – те целят поне временно разтоварване на напрежението от лева като основно разплащателно средство. Напълно е възможно тези идеи да са закъснели и левът да се срине.

Добавете към всичко това малоумната икономическа политика на Станишев и нещата стават сериозни. Ясно е, че Станишев иска да запази нещата до изборите и е готов да хвърля пари срещу всеки проблем на пътя. Ясно е, че ДПС ще прегърне идеята, защото това отваря още по-големи възможности за корупция (виж например увеличаването на бюджета на Българската банка за развитие).

Както винаги комунистите и Доган не разбират за какво става дума в икономиката. Те не могат (или не искат) да си представят колко бързо една силна рецесия съпроводена със свиване на ликвидността може да удари не само бюджета, но и стабилността на лева.

Нека направим обобщение – сигурно е, че криза има и тя ще се задълбочи. Сигурно е, че ще има масови съкращения, особено в по-неконкурентните експортни сектори на икономиката (например производството на облекла и текстил, химическата промишленост, производството на метали, производството на мебели). Сигурно е, че ще последва съществено свиване на пазарите във всички сектори на икономиката. Не е сигурно доколко кризата ще затрудни бюджета за следващата година. Не е сигурно дали левът ще бъде удържан във валутния борд.

Като съвет – дръжте позициите си в евро, не купувайте недвижими имоти, предоговаряйте вземанията си в евро, стойте далече от БФБ и планирайте лична стратегия за оцеляване в тежка рецесия.

Борба свободен стил с Европа

Българското правителство в лицето на премиера Сергей Станишев, БСП в лицето на Румен Овчаров и президента (с извинение) Първанов наточиха остри саби срещу „Европата” и Европейската комисия в частност.

Няма нужда тук да им цитираме простотиите. Важна е посоката на мислене: „Щом Европа не ни дава да крадем значи е лоша и несправедлива. Много добре знаем колко много се краде в другите държави от ЕС, какво са седнали на нас да ни обясняват за корупция и политическа намеса, айде де!”

Както каза някой тези дни, нашите политици любезно обясниха, че по-скоро са готови да скъсат отношенията си с европейските институции, отколкото да спрат разбойничеството у нас.

Посланието е чуто и разбрано. От този момент започва обратното броене за ответната реакция. Тя ще дойде от две посоки – Европейската комисия и държавите-членки.

Европейската комисия може две неща – да сложи във фризера още пари по еврофондовете и да препоръча в доклада си през февруари 2009 г. предпазна клауза за съдебните решения. Ясно е, че спирането на пари е много по-ефективен инструмент за ЕК. Така че очаквайте още много ходове по затягане на кранчето, включително по оперативни програми.

Вторият удар ще дойде от други държави членки. На тях им е писнало да гледат циничната мутра на президента и изпотеното челце на премиера и всеки път да слушат едно и също. В техните правителства има достатъчно информация за нивото на грабеж у нас. Те знаят, че отгледаната у нас организирана престъпност вече ги засяга по хиляди начини – контрабанда на наркотици, митнически престъпления, данъчни измами, трафик на хора, търговия с оръжие, заден двор на Русия… Няма нормален политик от западна Европа, който да стои и вечно да гледа този резил. Ще последват всякакви ходове, за които нашите разбойници може би и не предполагат.

Въпреки това ние сме скептични за резултата от тези усилия. От векове е известно, че е почти невъзможно да се налагат отвън промени в една политическа общност. Малкото изключения са свързани с широкомащабна военна окупация и най-големите успехи в тази област са от края на Втората световна война. Това в случая няма как да стане.

Така че очаквайте кървави разпри между европейския политически елит и местната управляваща шайка разбойници до намирането на някакво ново равновесие (ако това изобщо е възможно).

Сериозно напрежение между Индия и Пакистан

След атентатите в Бомбай (Мумбай) светът си припомни най-съществената заплаха за стабилността в Азия. Тази заплаха се нарича Пакистан.

Оказа се, че най-вероятно терористичните атаки в Бомбай, при които загинаха близо 200 души, са организирани от пакистанската терористична организация Лашкар-и-Тайба. Индия няма друг полезен ход, освен да предприеме ход на възмездие по отношение на Пакистан. В случая Индия има подкрепата на САЩ, ЕС и Русия, защото всички те знаят много добре колко и каква терористична дейност се развива в Пакистан.

Президентът на Пакистан Зардари (съпруг на покойната Беназир Бхуто) твърди, че евентуален военен конфликт с Индия допълнително ще дестабилизира страната, която и така си е дестабилизирана. Междувременно в столицата на Пакистан Карачи поне 40 души са убити при прояви на насилие за един ден.

Така или иначе Индия ще трябва да направи нещо, въпросът е какво. Ако наистина индийските военни планират въздушни атаки срещу терористични лагери в Пакистан като самостоятелна военна операция, ситуацията сериозно ще се влоши. Това е така, защото Зардари ще бъде лишен от легитимност в Пакистан, като едновременно с това ще му се наложи да воюва на два фронта – на границата с Афганистан и с Индия. Ясно е, че при това положение ислямистите в Афганистан и Пакистан ще използват момента, за да се окопаят още по-здраво и дори да разширят сферата си на влияние в двете държави. Атаките срещу силите на НАТО в Афганистан ще се увеличат. Армията на Пакистан ще загуби контрол върху цели области на страната – дългогодишна цел на терористите.

Каква е алтернативата? Това може да бъде само координирана международна реакция срещу тероризма в Пакистан (а не срещу самия Пакистан), която да „принуди” президента Зардари „с нежелание и възмущение” да допусне чужди военни операции на своя територия. И нещо много важно – да му даде повод да се разправи с водещите привърженици на ислямистите в армията и силите за сигурност. Като допълнителен инструмент трябва да се използва моркова на финансовата помощ, доколкото Пакистан текущо е в опасност от фалит.

Всеки друг подход към създалата се ситуация само ще дестабилизира допълнително Пакистан, а оттам и региона. Разбира се, Индия трябва да бъде въвлечена в този диалог като равнопоставен партньор, защото в политически план има всички основания да атакува Пакистан и отказа от едностранен удар трябва да бъде аргументиран добре пред индийското общество.

Според нас заплахата от разпадане на Пакистан е твърда голяма, за да се позволи на Индия да действа самостоятелно.