30 юли 2007

Лоши новини от правителството не се допускат!


С 10 на сто ще бъдат увеличени пенсиите от 1 октомври 2007 г., а осигурителната тежест намалява с 3%. Доходите на физическите лица ще се облагат с плосък данък от 10% през 2008 г., решиха лидерите на управляващата коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган и политическите ръководства на БСП, НДСВ и ДПС. Намалява се осигурителната тежест с 3% от 1 октомври 2007 г. Работните заплати в бюджетната сфера през 2008 г. за втора поредна година ще бъдат увеличени с до 10%.

Според коалицията основните приоритети за следващата година са рязко нарастване на капиталовите разходи за модернизиране на инфраструктурата, повишаване на доходите, продължаване на структурните реформи в здравеопазването и образованието.

Тази комбинация от реформи е много интересна. Какви ще бъдат последиците от нея?

На първо място плоският данък ще увеличи значително събираемостта на данъка общ доход (ДОД). Намаляването на осигурителната тежест също ще допринесе за излизането на светло на все повече български предприемачи. Като цяло тези мерки ще подобрят конкурентноспособността на българската икономика и ще й въздействат положително.

Инвестициите в инфраструктура са нещо, от което България определено има нужда. Същото важи и за здравеопазването, и за образованието.

Но както можеше да се очаква, лидерите и техните министри не са си говорили за ефективно противодействие на корупцията; за съдебната реформа; за МВР – все теми, които внимателно се избягват и които по случайност са темите, по които търпим сериозни критики от ЕС.

Да, чудесно е, че въвеждаме мерки, либерализиращи икономиката; но в същото време постоянно расте броят на заетите в бюджетната сфера, застарява населението, не спира трудовата миграция на българи в чужбина. Да не говорим за корупцията, за контрабандата, за обществените поръчки. Всичко това са системни рискове за икономиката, които противодействат на мерките за либерализация и поддържат икономически елити, които не искат да играят по правилата на пазара.

В същото време тези същите икономически елити растат и крепнат под крилото на управляващата коалиция. Това обезкуражава свободния пазар и хората, които искат да работят по правилата. Но за това Станишев, Доган и Сакскобурготски не са си говорили. Някак си не е удобно.

26 юли 2007

Промените в климата – знак за внимание


Последният месец беше изключително наситен с екстремни прояви на атмосферното време в Европа – суша и горещини на юг, хлад и наводнения на север. Последиците са многобройни:

  • 500 са жертвите в Унгария поради температури над 42 градуса по Целзий;
  • Над 30 са жертвите на горещините в Румъния;
  • 30% от посевите в България са унищожени от сушата през май и юни, подобна е ситуацията и в Украйна – един от най-големите производители на пшеница в Европа;
  • Криза на туризма по Средиземноморието;
  • 4,4 млрд. евро щети във Великобритания от наводненията през последния месец.

Какво се случва?

Със сигурност се случва нещо. Учените, както винаги, са разделени в оценките си, но са налице и няколко неоспорими факта:

  1. Част от предвижданията на теоретичните модели на глобалното затопляне се потвърждават от метеорологичните събития особено през 2006 и 2007 г.;
  2. Все още нямаме конкретно обяснение на механизмите, които предизвикват промените в климата (дотук най-доброто, което имаме, са докладите на Междуправителствения панел по промените в климата, за които вече сме писали - 1, 2, 3);
  3. Имаме достатъчно основания да смятаме, че България попада в зона на трайно затопляне и засушаване;
  4. Ще нараства броя на екстремните метеорологични събития – много високи температури, наводнения, суша, ураганни ветрове и бури;
  5. Необходими са конкретни стратегии за справяне с новите предизвикателства на климата.

В тази посока, разбира се, България не работи. Тук никой не знае какво ще се случи утре, камо ли след 5 години. А е изключително важно сега да се подготвим за възможните (дори вероятните) изненади на времето!

Ето защо предлагаме:

  1. Да се създаде екип от национални експерти, които да оценят КОНКРЕТНИТЕ рискове за България, за българските граждани, за околната среда и за бизнеса от възможните промени в климата;
  2. Да се подготвят планове за действие за ограничаване на рисковете, свързани с промените в климата;
  3. Не на последно място – да бъдат освободени от длъжност министрите Джевдет Чакъров и Емел Етем в името на общото благо.

Нека го кажем: с тези личности начело на тези министерства първите две точки няма как да се случат. А това означава, че България ще продължи само да реагира и да плаща високата цена на тяхната некомпетентност.

24 юли 2007

Кой какво свърши в Либия?

Ако приемем, че вече имаме положителен изход от ситуацията в Либия, е време да се запитаме: кой какво свърши за тях?

1. Българското правителство

Българското правителство в лицето на три поредни кабинета не направи кой знае какво. Всъщност липсата на категорична позиция от страна на България позволи целият процес да се преекспонира и да се превърне в ефективен инструмент за изнудване. На първо място грешката беше, че не се реагира светкавично (не би било късно и след ареста на медиците, противно на твърденията на Иван Костов).

Външните ни министри през тези години - Михайлова, Паси и Калфин, всъщност потвърдиха тъжния факт, че външната политика на България е объркана и непоследователна. Както вече няколко пъти сме посочвали, липсата на тояга като алтернатива на моркова окуражи Кадафи.

Наистина, България плащаше за защитата на медиците и даваше пресконференции с мек тон. Но като цяло оценката ни за водената политика (по-скоро за липсата на такава) е слаб (2).

2. Президентството

През цялото време президентството (в лицето на Петър Стоянов и Георги Първанов) правеше витиевати изказвания по въпроса, но не направи повече.

3. Медиите

Каквото и да говорим, активната роля на медиите в процеса беше много важна. Няколко журналисти приеха съдбата на медиците като лична кауза и поддържаха напрежението.

Това, което медиите не направиха, беше да отразят гледната точка на родителите на заразените деца – не става дума за призивите за убийства, а за съдбите на тези деца. В България тази човешка трагедия си остана виртуална. Единственото отклонение беше едно посещение на Соломон Паси в Либия, което беше грозно режисирано от либийските власти и в което се видяха от първо лице заразените деца.

4. Европейския съюз

Подкрепата за медиците преди 6 години беше колеблива. ЕС извървя своя път на развитие по въпроса. В крайна сметка Европейския съюз при присъединяването ни потвърди ангажимента си към въпроса и за пръв път показа единна позиция.

От тогава действията на председателя Барозо и на комисаря Ферреро-Валднер бяха в основата на позитивния изход от кризата.

5. САЩ

Нека бъде ясно: детронирането и екзекуцията на Саддам Хюсеин в Ирак бяха ясен знак за Кадафи, че никой няма да търпи своеволен диктатор в Магреба. И той бързо направи верните стъпки към запада. Позицията на САЩ беше категорична: освобождаването на медиците е част от сделката, без това няма сделка. Кадафи разбра посланието.

6. Италия

Италия е в традиционно близки отношения с Либия. Силвио Берлускони се опита да заиграе на тази карта и да получи славата на освободител, но се провали. Романо Проди предпочете по-конструктивна позиция и направи много за т.нар. хуманитарен аспект на казуса.

7. Русия

При всичките си формални и неформални контакти в Либия Русия не направи нищо съществено за българските медици и това не е случайно – Москва не провидя стратегически интерес от решаването на кризата.

8. Франция

Съвсем не на последно място по важност, Франция даде финалния тласък на решаването на казуса. Лидерският подход на Никола Саркози беше последната стъпка за решаването на казуса. Самият той посочи, че преговорите са били „инфарктни”, което е впечатляващо признание за усилията, които са положени, но и за категоричната позиция на Франция. Не стана съвсем ясно каква е била ролята на Сесилия Саркози, но това е по-скоро вътрешнополитическа интрига.

9. Другите играчи

Трябва да спонемем тук няколко личности, които също допринесоха за благоприятния изход: Ангела Меркел (перфектно прилагаше скрита дипломация), професорите Монтание и Колици (които убедиха западното обществено мнение и обориха либийските "експерти"), сър Марк Алън (който направи ужасно много, за да се случи каквото се случи).

В заключение можем да кажем, че членството ни в ЕС и добрите ни отношения със САЩ бяха в основата на решаването на въпроса. Поради липсата на категорична българска позиция се наложи други да вадят кестените от огъня. Но всичко е добре, когато свършва добре.

Добре дошли!

23 юли 2007

Прогнозите ни за Кадафи се сбъдват

Както вече предвидихме, Кадафи няма да пусне българските медици просто така. Той правилно разбра, че чрез медиците може да манипулира директно Европейския съюз. Посещението на Бенита Фереро-Валднер само е потвърдило тази оценка.

Сега Кадафи ще изстиска всички възможни дивиденти от ситуацията, а Европа ще се съгласи не толкова заради хуманитарния въпрос, а защото не иска да изпусне икономическите възможности, които предлага отварянето на Либия.

Оказва се, че нашите сестри ще бъдат инструмент за „сближаване” на Либия и ЕС. А Ивайло Калфин ще гледа отстрани и ще подсмърча. Така се случва, когато една държава няма ясна и категорична позиция.

20 юли 2007

Първанов, архивите са живи


Президентът Георги Първанов е бил секретен сътрудник (СС) на Първо главно управление на Държавна сигурност, потвърди официално комисията по досиетата, която оповести резултатите от проверката за миналото на президентите и техните екипи. Първанов е вербуван през октомври 1989 г. и е снет от отчет през 1993 г. Псевдонимът му е "Гоце".

Такааа. Първанов Е бил секретен сътрудник. Я да видим сега какво казва той преди президентските избори миналата година:

„Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак, от мен. В тази папка е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант – голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза.”

Понеже Първанов е реагирал бързо, а председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов още по-бързо (в рамките на работния ден), имаме на разположение делото на СС Гоце (без 36 страници, но за това – после).

Какво пише там:

„Притежава необходимите лични (! б.р.) и професионални (! б.р.) качества за изпълнение на задачи по линия на културно-историческото разузнаване.”

„Първанов, по мое искане, ми предостави кратка информация в писмен вид относно работата на секцията, за своето участие.”

„Същият има готовност и желание да работи с органите на ДС.”

„(…) на Първанов е възложено да подготви статия за отпечатване във вестника на македонската патриотична организация /МПО/ в Канада. „Македонска трибуна”, за провеждането на АМ.”

„СС „Гоцев” активно е участвувал по изготвянето на АМ „Габеро”

Уважаеми господин президент, вие сте излъгал.

Излъгал сте защото:

  1. Сте участвал с лично написана от вас справка за работата на научната ви секция в процеса на осъществяване на тотален контрол върху българските граждани от ДС;
  2. Сте изявил желание за работа с органите на ДС, а не на М(н)ВР или пък Социнтерна;
  3. Сте участвал в изготвянето и провеждането на активно мероприятие (АМ), което не ще да е било само издаване на книга. Разбира се, ние не знаем какво точно е било АМ „Габеро” - липсват страници. Но ни звучи като цедене на информация от немощен старец, който наивно си мисли, че младото момче историк иска да му помага за изясняване на някаква истина по македонския въпрос…

Наивно е да ви искаме оставката. Вие сте готов буквално на сделка с дявола, за да останете на власт; и нямате срам от никого. Наивно е да си мислим, че рейтингът ви ще се разклати сериозно – българските граждани явно могат да живеят с мисълта, че вие ги представлявате.

Но нищо не ни пречи да изразим отвращението, която предизвиквате у нас. Дълбоко, искрено отвращение към едно морално нищо. Към една дребна душица, която поради своята тотална сервилност достигна своя звезден миг като президент на РБ.

18 юли 2007

Кадафи Победителя


Висшият съдебен съвет на Либия замени смъртните присъди на петте български медицински сестри и българския лекар с доживотен затвор, съобщи кореспондентът на БНТ в Триполи.

Всъщност, очаквахме подобно решение на ВСС на Либия. То е абсолютно последователно с оглед на водената до момента политика на Кадафи за максимално протакане на решаването на казуса, за да извлече максимални политически дивиденти.

Едва втората статия на Реалполитик се занимава със случая Либия. Там ние прогнозираме три варианта: спасяване на медиците; протакане още 2, 3, 5 години; или изпълнение на смъртното наказание.

Дотук като че ли отпада варианта изпълнение на смъртни присъди, доколкото са заменени с доживотен затвор. Но от това не следва, че ще се осъществи вариант 1 – спасяване веднага. Напротив, според нас Кадафи ще задържи медиците поне още една година в Либия, за да ги използва като разменна монета в преговорите си със САЩ и ЕС по съвсем други въпроси. Много е просто – медиците са нещо, върху което Кадафи има контрол – докато ги освободи.

Неговата позиция по случая е ясна – виновните следва да си понесат наказанието. И ако зависеше от него, досега да ги е разстрелял, за да не клати стола, на който седи. Но поради планираното отваряне към Запада и поради членството на България в ЕС това не е възможно.

Ето защо Кадафи направи най-доброто: издейства обезщетения за близките на децата (в Либия 1 млн. долара стигат да уредят живота на цялата фамилия; там и без това на децата се гледа като на ДМА). Не помилва медиците (защото това би било политическо самоубийство). Остави си пространство за маневриране в следващите месеци.

Що се отнася до позицията на българската държава, тя си остава слаба. Ние така и не обяснихме какво ще се случи ако Кадафи не освободи медиците. През цялото време правим коалиции за освобождаването им, но нямаме план „Б”. Тоест даваме само морков, нямаме тояга.

Е, морковът ще бъде изяден, а после – инш’аллах. С други думи може да се окаже, че въпреки значителните парични трансфери (които са били част от стратегическата цел на Кадафи), ние не сме постигнали кой знае какво. И още нещо – сега е моментът главният прокурор Велчев да влезе по-уверено в ролята си и да издейства бързо трансфериране в България.

Що се отнася до източниците на средства за обезщетенията – нека кажем така: без да одобряваме подобна търговия сме съгласни, че плащането им беше един от малкото успешни ходове. И наистина не е толкова важно откъде идват, ако свършат работа. Но категорично това е най-скъпият възможен изход от ситуацията.

17 юли 2007

Некои съображения за блоговете и против другаря Петков

Блогърът Михаил Бозгунов (Мишел), който беше привикан "за справка" в полицията, заради публикации в сайта си във връзка с протестите в подкрепа на Странджа, е "подткиквал чрез интернет страницата си www.optimiced.com/bg към нарушаване на обществения ред, изразяващо се в подтикване към гражданско неподчинение - блокиране на движението на възлови кръстовища в гр.София, както и струпване на камъни, тухли и други строителни материали пред централния вход на ВАС".

На това съобщение могат да се противопоставят, разбира се, много юридически аргументи. Но работата на този блог е да дава политическа оценка на случващото се в републиката.

Какво искаме да кажем по повод на този изблик на законност? Няколко неща.

  1. В държава, в която министърът на вътрешните работи е Румен Петков, всичко е възможно. Възможно е Младен Михалев (Маджо) да влиза в сградата на съда като еничарин – на кон. Възможно е полицаи да стрелят по пенсионери и да се разминават с условни присъди. Възможно е да те пребият до смърт в РДВР – Благоевград, защото си Чората и си заплашил, че ще пропееш. Възможно е министърът да е бил адресат на предварителни производства.
  2. Полицията е безсилна. Тя може да се опитва да мачка само юноши бледни, тръгнали незнайно защо да защитават един национален парк. Полицията обаче не може да състави акт за извършено нарушение на нито един автомобил с повече от три еднакви цифри от номера, особено ако са от „нашите”. Защото в жабката има визитка на министъра.
  3. Не че харесваме Татяна Дончева, но можем да върнем реплика, която Петков и отправи на последния пленум в БСП: „Грухтенето в спалнята ражда погнуса”. За незапознатите – Румен Петков е в интимна връзка с министър от женски пол и от малцинствен произход. Досега сме спестявали този факт, защото сам по себе си е неестетичен. Време е обаче според нас да си казваме нещата с истинските им имена.
  4. Петков сам по себе си е само част от проблема. Подходът за справяне с протестите се подкрепя, макар и негласно, от НДСВ, от ДПС (естествено), и от ГЕРБ. Нека си припомним – кметът Борисов на практика неколкократно отказа разрешение за протести. Защо? Ами защото Борисов не се притесни да даде градинка на Христо Ковачки, приближен на Доган. Май всички работят с Доган.
  5. Ако продължим да назначаваме подобни министри, по-добре да се разотиваме.

16 юли 2007

Нов лидер без късмет?


Пламен Юруков е новият лидер на СДС. Той беше избран след балотаж на вчерашната извънредна 17-а национална конференция на партията. Пламен Юруков - съсобственик на фирмата за производство и пакетиране на кафе "Спетема", издател на сп. "Философски форум" и президент на Българската федерация по айкидо, спечели председателския пост в надпревара с още трима кандидати.

Дотук добре. В програмната ни статия за дясното вече стана дума, че мениджърите от частния бизнес са естествен резерв за създаване на десни лидери в България. В този смисъл изборът на Юруков е крачка встрани от процеса на тотална маргинализация на СДС; всички останали кандидати биха повлекли съюза със страшна сила надолу.

Кое обаче ни кара да се съмняваме в успеха на Юруков?

На първо място, може да се окаже, че вече е късно да се съживява СДС. Партията е в много тежко състояние и свидетелство за това беше полупразната зала 3 на НДК в неделя. Сам бившият лидер Стоянов каза, че на практика е загубил времето на седесарите, и че на него се дължи провалът на изборите за Европейски парламент.

В структурите по места са останали или само най-големите фенове на СДС, или тотални опортюнисти, които използват синьото знаме, за да бутат частните си интереси в общините. Всъщност представител на тази класа беше и един от кандидатите за лидер на СДС – Стефан Иванов. Тази олигархична класа ще играе мъртво вълнение срещу опитите на Юруков да прави реформи в СДС.

Второ, самият Юруков има неясен профил. Фактът, че е председател на спортна федерация, го причислява към една много малка и често обстрелвана група хора с разностранни интереси (да си припомним, че Манол Велев пък е председател на федерацията по боулинг – на пръв поглед безопасен спорт).

Не разбрахме каква точно е мотивацията на Юруков да управлява СДС; не разбрахме и на какъв екип ще разчита.

Всичко това ни кара да сме скептични към бъдещето на СДС. И това не е толкова страшно, ако СДС потъне бързо. Но ако партията продължи да води типичното си полу-битие, раздирана за н-ти път от скандали, то това ще ерозира идеята за дясно въобще. И ще налее още вода в мелницата на Бойко Борисов, за съжаление.

12 юли 2007

Опасен спорт

Бизнесменът Манол Велев, един от големите спонсори на президента Георги Първанов, беше прострелян в сряда сутринта пред офиса си на ул. "Мизия" 3, близо до централното софийско кръстовище "Орлов мост". Велев е съпруг на председателката на Държавната комисия за младежта и спорта и член на Висшия съвет на БСП Весела Лечева.

Освен това, Велев е председател на Българския съюз на частните предприемачи "Възраждане". Притежава и футболен отбор. Велев е свързван още с личността на Васил Божков чрез общия им бизнес партньор Стойне Манолов.

Защо обаче някой ще иска да убива Велев? И какво може да значи това покушение?

Ясно е, че нападението не е породено от спортни страсти (както не беше и при Тасев, собственик на Локомотив (Пд). Велев е имал интереси в много бизнеси, но се открояват два - строителство и хазарт. Именно там според нас е заровено кучето, доколкото в тези два бизнеса има и корупция, и пране на пари, и в резултат от това - убийства. Дали Велев е набелязан заради апетитен имот или заради казино знае само поръчителят.

По-важното е друго. Както и в случая с Тасев, и с председателя на общинския съвет в Несебър Янков, в случая се вижда връзката на убития с президента на България, Георги Първанов.

Зашо не вземем да попитаме господин президента как става така, че все хора, с които е общувал, които са го спонсорирали, биват застреляни? Какво се случва в тази държава, че е опасно вече да си "дружка" с нашия президент?

На фона на тези размисли звучат интересно призивите на Станишев МВР бързо да разкрие извършителите на покушението. Да не кажем - звучи комично.

P.S. В пресата се обсъжда и трети потенциален конфликт в бизнеса на Манолов - търговия със зърно. Тази версия е особено интересна по тангентата "Държавен резерв", с която Манолов вече има богат опит. И още нещо - дали Манолов и други като него всъщност не са двете части на един по-голям обръч - на БСП и ДПС? И дали тези две части на обръча не са се захапали здраво?

10 юли 2007

Агенцията за национална сигурност – за и против


Премиерът Станишев преди известно време предложи да се създаде единен център на службите за национална сигурност, който да включва разузнаването, контраразузнаването и дори военните служби за сигурност. Първоначалната идея за включването на НСО е вече изоставена, а най-вероятно и Националната разузнавателна служба ще си остане при президента. Така остават Националната служба за сигурност (НСС), военното контраразузнаване (ВКР) и финансовото разузнаване (АФР).

В последните седмици министърът на вътрешните работи (с извинение) Румен Петков започна своята офанзива срещу идеята на Станишев. Съвсем естествено той се бори за оставането на контраразузнаването под негов контрол.

Защо обаче Петков е толкова настоятелен, когато най-рано агенцията ще заработи най-рано през 2009 г., т.е. със сигурност след края на мандата на сегашното правителство?

Ами по същата причина, поради която същия (с голямо извинение) министър винаги брани статуквото в МВР. Просто неговият гръб в министерството са хора, които години наред използват ресурса на МВР, за да правят бизнес – с информация, с изнудване, с нерегламентиран натиск.

Ако се създаде АНС, тяхното влияние закономерно ще намалее, доколкото ще се разкъсат връзките на зависимост. Да припомним: основният начин да се злоупотребява със службите е чрез провинили се служители. Вместо да ги наказват, полковниците и генералите ги държат в шише години наред, като междувременно ги принуждават да вършат нередни неща.

Именно с такива хора работи и Петков. Те са основателно притеснени, доколкото е възможно при реорганизация на бял свят да излязат интересни истории от близкото минало (и скандалът с НСО ще ни се види първа пролет).

Големият въпрос е трябва ли ни такава служба?

Да, ако това ще послужи да се пресекат поне част от порочните практики в системата за национална сигурност. Да, ако се постигне по-голяма ефективност. (Нека не се лъжем: българските разузнавачи съвсем не са това, което бяха.) Не, ако това ще е поредната псевдоструктура без реални правомощия.

Отново Станишев е сам. Отново имаме съмнения относно способността му да взима решения независимо от Първанов. Тогава въпросът е: дали пък Първанов не иска да се освободи донякъде от топлата прегръдка на генералите? Дали не му е омръзнало да дава отчет?

Нека не се заблуждаваме: в съзнанието на нашия президент управляваната демокрация е постижима и в рамките на Европейския съюз. А както вече е известно, моделът на Путин изисква желязна хватка върху службите (каквато в момента Първанов няма).

04 юли 2007

Върховният административен съд се гаври със закона


Върховният административен съд на Република България (ВАС) обяви за нищожна заповед № РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда и водите ( Д.в. бр. 15/1995г.).

По този начин ВАС на практика остави извън закона един от най-важните национални паркове – национален парк „Странджа”.

Можем да разделим коментара си поне на три части – по отношение на т. нар. съд, местната власт и по отношение на централната изпълнителна власт.

ВАС е един от най-важните държавни органи. В него се преценява законосъобразността на всички обжалвани актове на министри и на Министерския съвет. В него ще се гледат жабите срещу решенията на административните съдилища в страната. В същото време според юристи ВАС е и съдът с най-противоречива и неясна съдебна практика. На човешки език това значи, че по един и същи казус може да има коренно противоположни решения. Разбирайте субективен подход, разбирайте корупция.

Легенди се носят за размерите на подкупите по дела за приватизация, стигнали до ВАС. И по дела за концесии. И по данъчни производства. Е, дори и в конкретния случай да не е така, едно е ясно – този съд е част от корупционния механизъм в България. Тук могат да се „оправят” неща, които „даже и министър не може да оправи” – по думите пак на запознати юристи.

Е, колко му е на един такъв съд да пусне бизнес лидерите от Царево и Несебър в парка „Странджа”? Вярно, оставили са в сила заповедта за спиране на строителството на фирмата с благозвучното име „Краш 2000” ООД (англ. crash катастрофа). Но се задават хиляди възможности за нов бизнес!

Какво да кажем, за местната власт? Вижте за какво се притеснява кметът на Царево в жалбата си до ВАС: Липсата на яснота на границите на защитената територия особено за земеделските земи включени в парка, както и на план за управление на парка, начините и условията за извършване на определени дейности и строителен режим в обявената територия, нарушават правата на собствениците на имотите при стопанисването им и създават предпоставки за административен произвол при управление на защитената територия.

Амин. Кметът и общинските съветници се притесняват от произвола на злите сили в лицето на органите за опазване на околната среда. Каква околна среда, какви пет лева??? На община Царево и трябват ИНВЕСТИТОРИ, които да ИНВЕСТИРАТ в общината, и в кмета, и в общинските съветници!

Не на последно място, по отношение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Вече поне три пъти сме посочвали, че Джевдет Чакъров трябва да напусне поста си. Но проблемът е по-сериозен; министерството на околната среда просто няма качествена администрация, която да изнесе на гърба си въвеждането на европейските критерии за опазване на околната среда. Което значи, че няма да е чудно ако ВАС изпъкне в скоро време с решение за нищожност на обявяването на национален парк „Рила” (мислете за Супер Боровец, мислете за Главболгарстрой).

Какви ще бъдат последиците от всичко това?

Поне две:

  1. България ще продължи да уврежда единствения си уникален ресурс – околната среда. Повече бетон по курортите, по-бедни туристи, по-малко приходи.
  2. Ще ни наложат брутални глоби от Европейския съюз, защото там вече ни гледат под лупа.

P.S. На снимката е Андрей Икономов, председател на съдебния състав по делото. Ако имате да казвате нещо на ВАС: VAS_pressroom@sac.government.bg