Над половин милион души в България остават заплашени от воден режим при по-суха година заради отлагането на новите язовири. В същото време, както сме отбелязвали, въпросите, свързани с глобалното затопляне са на първа линия в дневния ред на европейската политика.
Според докладите на IPCC и други организации България може да попадне в зона на засушаване, особено през летните месеци. Това може да доведе до повече горски пожари, по-малко земеделска продукция и влошаване на условията за летен туризъм.
Сега забележете кои региони в България ще бъдат засегнати от липсата на язовири: Южното Черноморие, Ловеч, Плевен, Благоевград, Кюстендил, Родопите. Струва ни се, че в тези региони се намират голяма част от потенциалните туристически дестинации у нас.
Тогава стои въпросът защо всъщност не се работи за изграждането на тези язовири??? Нямало средства, казва правителството. Всички знаем, че това просто не е вярно. Дори и да става дума за 1 млрд. евро, ни е трудно да си представим по-важна публична инфраструктура (с изключение на големите транспортни коридори). Фондове на Европейския съюз, синдикирани заеми, публично-частни партньорства – всички тези възможности са напълно достъпни.
Но ако се вгледаме в отговорните институции нещата придобиват други измерения: Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Дотук. Няма какво да очакваме от Джевдет и компания (за които вече е ставало дума). Още по-малко да се надяваме на МРРБ, което не може да се справи с ИСПА, камо ли със Структурните фондове.
Проблемите са най-общо два – некомпетентност и стремеж към корупция. Некомпетентността води до забавяне или спиране на подготовката на проекти. Стремежът към корупция води до одобряване на некачествени или дори ненужни проекти, от които може да се вземе някой лев. А истинските приоритети се трупат в килера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар