Какъв е залогът на предстоящите избори?

В неделя българите ще гласуват за избор на народни представители. Кампанията е към края си и вече можем да мислим за периода след изборите - когато ще трябва да се състави новото правителство.

Какъв обаче е истинският залог на тези избори?

Ни повече, ни по-малко - България.

Държавата (отново) върви към фалит. Това не е очевидно. Повечето българи са убедени, че всичко е наред. Но не е. И Орешарски, и Искров лъжат. Крепят положението, само и само да минат изборите.

В случай, че на БСП и ДПС се позволи да участват в следващото управление, те ще се опитат (безуспешно) да замитат следи и да отлагат допълнително настъпването на кризата.

Единственият начин да спасим публичните финанси е дясноцентристко управление. Ако Борисов не си поеме кръста и се заиграе със Станишев и Доган (дори и без формално участие на ДПС - например през Лидер), ще настъпи крах.

За тях не е проблем в България да има криза. Те няма да пострадат особено (или поне така им се струва към момента).

Но знаейки нещо за българите като манталитет ни се струва, че издърпването на моркова сега ще породи много остра реакция "в широки слоеве на населението".

Недоволството може би за първи път няма да е идеологически мотивирано, което значи, че може да избие във всякакви посоки - бунтове, саморазправа, прояви на екстремизъм. Не е изключено да се породи най-накрая истинско етническо напрежение (Доган си мисли, че може да го контролира, но бърка).

Изобщо забавянето на болката само ще я направи по-голяма.

Впрочем на президента препоръчваме да стои далече от народната любов, тъй както прави до момента. А на Доган и Станишев - да отидат за риба, защото веднъж се живее; някои грешки са непоправими.

И като пожелание - нека поне този път разумът да победи алчността!

Безсмислени схеми

Приключиха изборите за Европейски парламент. Резултатите са ясни. Няма един-единствен победител.

Бойко Борисов на практика загуби тези избори, защото не успя да реализира потенциала на ГЕРБ. Кампанията на генерала беше слаба; на моменти твърде много личеше страха му от управляващите.

Сергей Станишев разбра, че биологичните процеси вече маргинализират БСП. Само 30% от електората на БСП идва от хора на възраст под 50 г.

Ахмед Доган по-скоро спечели в изборите за Европейски парламент, доколкото успя да разшири прякото си влияние чрез още две партии – НДСВ и Лидер. Отделно от това му остават скритите резерви в БСП. Впрочем няма как да не е забелязал, че тайничко малка група избиратели на ДПС са гласували протестно за ГЕРБ.

Синята коалиция успя да спечели от съдебните неразбории около регистрацията, но нямаше никакви послания и не успя да привлече вниманието на по-широк кръг избиратели.

Яне Янев изигра ролята си на лека жена, сега е време да го отстранят от хранилката на властта.

Всичко това, както е казал пророкът, е суета. Нито Борисов, нито Станишев, още по-малко пък Доган, имат някакъв план за изход от икономическата криза. Впрочем мотивацията на БСП и ДПС за участие във властта е толкова силна, че те най-вероятно се надяват на някакво икономическо чудо, което да ни спаси от ефектите на кризата. Пълната им мобилизация за изборите, както и последните кражби в особено големи размери, само наливат масло в огъня.

На есен, със или без нова коалиция, България ще се окаже в много по-тежка икономическа и бюджетна ситуация. Никой от посочените „големи” политици няма потенциал, за да се справи с икономическите и социалните проблеми в резултат на кризата. Те могат единствено да се опитват да купуват мълчание, но ще имат все по-малко пари за това.

Следващите месеци ще са месеци на нестабилност,безработица, дупки в бюджета и растящ натиск върху лева.

Как да обясним на Доган и Станишев, че схемите им са безсмислени, защото 50% от нищо пак е нищо??? Не можем, нямаме общ език и общи понятия. Те няма да се посвенят да оставят българите да гладуват, ако за тях има яхти.

Може и да няма яхти.

Доган си призна. Спрете го!

Ахмед Доган каза онзи ден:

„Като че ли който поиска да стане политик, започва кампания анти-Доган. Като че ли всички са против нас. Против мен. На тях искам да кажа, че мишката и плъхът се борят помежду си, но не може мишка и плъх да се борят с тигри и лъвове! Всеки трябва да се бори със себеподобните си! Аз нямам намерение да живея на друго място. Ние нямаме намерение да живеем на друго място! На когото не му харесва, да отиде да живее където поиска.”

С това си изявление Доган ни казва няколко неща:


1. Че тотално си е повярвал.
2. Че задачата да се отслаби България според него е в голяма степен изпълнена.
3. Че винаги сме били прави, обявявайки го за поне троен агент.
4. Че идва времето на следващия етап – гонене на българите от България.

Ако оставите този човек да управлява България, скоро ще имате нов политически център на исляма на Балканите. Неговото ноу-хау лесно може да се приложи и на други места – по-лесно, отколкото можете да си представите.

Спрете го! Или си понесете последствията.

Клептокрация в действие

Някои читатели ни питат – защо не коментирате случващото се в България???

Ами какво да му коментираме? Стъпка по стъпка обясняваме вече повече от две години накъде отива България.

Всички ние наблюдаваме разпада на една държава, която придобива все повече черти на клептоктрация (сиреч: управление на крадците).

Клептокрация има главно в Африка и някои латиноамерикански и азиатски държави.

Клептокрациите унищожават икономическото развитие и причиняват обедняване на населението.

Липсата на силни институции позволява управляващите да използват политически стратегии, които неутрализират опозицията срещу техния режим.

От друга страна, спирането на еврофондовете и влошаването на икономическото положение ще затруднят управляващите, защото ще намалят възможностите им да купуват лоялност.

Следователно, управляващите все повече ще се фокусират върху репресивни инструменти за контрол на населението.

Усещане за безсилие

Стана немислимото – Сергей Станишев и Бойко Борисов се „сблъскаха” в пряк дебат по БНТ. Тяхната изява е много показателна за чувството на безсилие и страх у политическата класа в България.

За какво става дума? В момента в България всички политически партии имат само една мисъл в главата си – как да се окажат на борда на властта след изборите. Дотук нищо ненормално – партиите се създават именно, за да се борят за властта. Разликата е, че в момента в България властта е инструмент за защита на корупцията и организираната престъпност. Един политик е ценен, ако може да разпъне чадър, а може да разпъне чадър само ако е във властта.

Оттук стремежа на Станишев да ограничава чрез бюджета ефекта на финансовата криза. Оттук борбата за боклука. Оттук коалицията между ДСБ и СДС. Оттук и преговорите между ДПС и НДСВ ако щете.

Проблемът на целия партиен елит, и най-вече на Станишев и Борисов е, че те нямат решения за справяне с кризата. Те – и особено Станишев, много добре усещат политическия натиск на съкратените, на първите фалирали компании, на спрелия пазар на недвижимите имоти.

Дебатът между Станишев и Борисов е ПР акция без никакво сериозно политическо значение. Тя само потвърждава нашето убеждение, че когато ни залее финансовото цунами, нашите политици ще гледат с пръст в уста.

Мръсната битка започна

Преди доста време прогнозирахме, че на тези избори „ще видите всичко – компромати, изнудвания, платени медии, купуване на гласове, насилие”.

Е, предизборната кампания е в ход. Ирена Кръстева завладява медия след медия. Компроматите от ден на ден стават все повече. И все пак има един скандал, който най-добре илюстрира ситуацията.

Боклукът на София се оказа последен рубеж за БСП и ГЕРБ. Около боклука се завъртя минисериал, в който участват всички софиянци. Весело прескачат торбички, тъпчат торби с боклук в препълнените кофи и псуват.

На този фон се води война на думи основно между Сергей Станишев и Бойко Борисов. Приглася хор от общински съветници, експерти и журналисти. Драмата се разгорещява. Зад кадър дебне Вълка.

Какви изводи можем да правим от всичко, което се случва? Борбата е за всеки глас. БСП знаят, че боклукът на София е златна мина за тяхната предизборна кампания. Чрез боклука БСП успяват да сторят доскоро немислимото – да уязвят Бойко Борисов и ГЕРБ като некомпетентни, а може би и корумпирани.

Разбира се, в един по-добър свят Борисов нямаше да се прави на луд и да твърди, че със сделката на „Новера” е изгонил Вълка от сметосъбирането. Нямаше да проточва до последния възможен момент конкурсите за чистене на пет района на София, за да се окаже, че едно обжалване застрашава чистотата и здравето на софиянци.

Така или иначе кризата с боклука е факт и БСП ще я експлоатира до последно. Ние очакваме дори активни действия на червените, за да попречат на решаването на проблема. Станишев се надява в дима от запаления боклук да не се забелязва абсолютната му неспособност да управлява държавата. От всичко това големия печеливш може да се окаже парадоксално Доган, ако в София се обяви извънредно положение (емел етем* сигурно е приготвила един скромен бюджет за спешни действия).

Кризата с боклука ще има и второ, и трето действие – тя не е спирала вече близо пет години. Чрез боклука се води борба за власт. В тази борба на гражданите им е отредена ролята на статисти – които прескачат боклуците и дишат прашния, задимен въздух.

От гражданите зависи дали ще си потърсят нова роля.

Тристранната коалиция обезкървява България, за да печели избори

Днес сме наистина поразени от новината, че Петър Димитров е решил "Топлофикация - София" да преизчисли януарските сметки по цената от декември, преди поскъпването на топлинната енергия. Разликата щяла да бъде приспадната от февруарските и мартенските сметки на абонатите.


Абсурд! Простотия! Комунизъм!

Само така можем да определим това идиотско действие на Димитров. След като явно Румен Овчаров се е притеснил от атаката (сама по себе си глупава) на Бойко Борисов срещу януарските сметки, е решил чрез марионетката си да покаже на ГЕРБ „как се прави социална политика”.

Да де, но никаква социална политика не е това. Това е антипазарно определяне със задна дата на цени. Това е изземване на правомощията на държавен орган (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране). Това е зловещ и скъп популизъм. Това е още едно доказателство как БСП и ДПС с мълчаливото съгласие на НДСВ са готови да изхарчат всички пари на данъкоплатците, за да задържат положението до изборите. Те вече го доказаха с приетия държавен бюджет, който е разчетен да издържи до средата на годината.

Е какво повече да кажем? Отдавна предупреждаваме, че тъпоумният социализъм никога не е напускал главите на тези хора. Без да сме пророци можем да пророкуваме – с тези и подобни действия тристранната коалиция разрушава доверието в пазара, което ще доведе до срив на икономиката.

Имаме и аргументи.

Първо, все още не е излязла на бял свят ликвидната криза на банките. Когато това стане, можете да сте сигурни, че от БСП или ДПС ще излезе някоя подобна идиотска идея за „защита на единственото жилище”, „мораториум върху публичната продан на ипотекирани жилища” или нещо подобно. Съвсем не е невъзможно да се предложи девалвация на лева с гаранции за индексиране на пенсиите и социалните помощи (по този начин ще бъдат обслужени и обръчите от фирми, които се задъхват от взетите кредити).

Второ, дори и да забравим ликвидната криза, в момента БСП и ДПС обезкървяват България чрез асиметричните си стимули за най-бедните, обръчите от фирми и олигарсите. Какъв е портрета на жертвата – работодател в малка община, който няма достъп до инфраструктура, до схеми с обществени поръчки, изобщо до партийна благословия; на който няма кой да му плати парното (защото няма парно); няма кой да му даде изгоден кредит от Българската банка за развитие. Той е обречен.

Потъне ли малкия работодател (до 50 работни места), потъва държавата, защото там работят над половината заети лица. Точно тези предприятия са най-изложени на финансов риск, както и на ефекта от надценения лев когато осъществяват износ на своята продукция. Тях не ги засягат внушителните инфраструктури планове на Станишев. Обръщаме внимание на малките общини, защото там съкратените работници често нямат избор – просто няма други възможности за работа на това място.

В период на криза обаче и миграцията към големите градове няма да реши проблема, защото там също се съкращават работни места. След като веднъж се завърти колелото, то трудно спира – намаляват доходите на потребителите, намалява потреблението, намаляват продажбите, което води до нови съкращения и ново намаляване на доходите...

Още по-тревожно е, че дори и да се измъкнем от мъртвата хватка на БСП и ДПС, много трудно ще стартираме процеса на възстановяване, просто защото цяла Западна Европа – основния чуждестранен инвеститор у нас, е обхваната от рецесия. Така може да се окаже, че дори и с кадърно следващо управление (което е малко вероятно), ще ни трябват 4-5 години до възстановяване на икономическата активност до нивата от 2007 г.

За пореден път се убеждаваме, че Станишев и Доган са готови да минат през трупове, за да останат на власт. Нашите трупове.

Кой е Камен Ситнилски и на кого помага?

В медиите излязоха инициали на прокурор от ВКП, който бил предупредил Мария Мургина за акция на ДАНС срещу нея. Инициалите са К.С. Борис Велчев скочи да защитава Камен Ситнилски (без никой да го пита) и твърди две неща: че акция не е имало, и че Ситнилски пречи на някого. Хайде да поразсъждаваме по двата въпроса.

Имало ли е акция срещу Мургина? Не знаем; знаем само, че е била разследвана. Тоест, дори и да не е имало активно мероприятие, е напълно възможно НЯКОЙ прокурор да предупреди Мургина, че срещу нея има разследване.

На кого пречи Ситнилски? Ние бихме преформулирали въпроса така – а на кого помага?

В началото на демократичните промени Ситнилски беше прокурор последиците от аварията в Чернобил, както и за корупцията в ЦК на БКП и раздаването на апартаменти. След като Татарчев го уволни, е помагал е на Цветелин Кънчев (осъденият лидер на Евророма), например. Като адвокат. После е помагал на Филчев, който го и покани през 2004 г. отново в прокуратурата.

Сега помага на главния прокурор по най-важните дела – за дейността на Никола Филчев и забавянето на дела (!?!), Белнейски, Илия Илиев, Румен Петков, използването на СРС, Челопечене... А, да не забравим – Ситнилски координира специалното звено за борба с измами от еврофондовете.

Малко ако се вгледате ще забележите категоричната връзка между част от тези дела и политическия чадър, който предоставя Георги Първанов на своите сподвижници. Впрочем нека не забравяме – именно Първанов промотира Велчев за главен прокурор и договори поста му с лобитата във ВСС.

Изобщо не ни изненадва факта, че името на Ситнилски изскочи от скандала с Мургина. Та кой друг би могъл да защити едно президентско протеже от друго президентско протеже???

И още нещо. Трите деца на Ситнилски са юристи. Големият му син е в НСБОП, по-малкият е юрисконсулт на Агенция „Митници", а щерката е в правния отдел на МВР. Какво по-хубаво?

Мургина го отнесе заради Първанов

Мария Мургина, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП), подала оставка. ДАНС я разследвали от няколко месеца за участие в схема за източване на ДДС. направили й активно мероприятие, но висш прокурор от ВКП я предупредил за операцията и тя избегнала ареста.

Дотук добре. Борим се с корупцията и на най-високо ниво. Ако се вгледаме в детайлите обаче става грозно.

Срещу Мургина има сигнали още от 2006 г. Тогавашният заместник-министър на финансите Георги Кадиев я е предлагал за уволнение на Пламен Орешарски. Но Орешарски бил твърде зает да защитава интересите на Васил Божков – Черепа и не му обърнал внимание. Не обърнал внимание и на сигналите, че синът на Мургина - Мартин Мургин, има фирма, която дава данъчни консултации и извършва счетоводни и одиторски дейности. И Станишев, и Орешарски са получавали много сигнали за натиск, упражняван от Мургина върху териториални данъчни директори.

По това време Мургина е живяла (и все още живее) с лице, разследвано за източване на ДДС. Но това никого не е притеснило.

Отстраняването й от поста заслужава похвала, но защо става години след като е било ясно, че тази жена най-вероятно участва в престъпления? Едва в последните месеци, след като се появи пропаст в отношенията между Георги Първанов и Сергей Станишев, ДАНС са се сетили да разследват Мургина. Това е причината.

Борбата между премиер и президент преминава в нова фаза, в която ще бъдат жертвани нови фигури. Президентът ще се опитва всячески да сложи ръка върху ДАНС, защото, макар и късно, осъзнава, че е на път да изгуби играта.

Станишев има само една задача – да задържи властта до редовни избори, за да не позволи на престъпния синдикат около Първанов да овладее структурите за сигурност. Първанов пък няма друг избор, освен да се опитва да дестабилизира обстановката в максимална степен и да състави служебно правителство. Възможно е Първанов да изнудва Ахмед Доган за това.

Без да забравяме и един факт от позорното управление на Станишев сме длъжни да го кажем – служебно правителство на Първанов ще доведе до хаос и допълнителен срив на държавността у нас.

Борисов получи просветление?

Слушаме и не вярваме на очите си – Бойко Борисов прави анализ на обществените разделения и посочва пенсионерите като проблемна група. Да не е получил просветление? Не знаем.

Знаем, че с това си изказване Борисов цели нещо, което ни убягваше досега в неговата стратегия – тотално скъсване с електората на БСП. Неговите думи за глупостта на пенсионерите, колкото и да са верни, ще доведат до сериозно противопоставяне на основната група гласоподаватели в БСП за коалиция с ГЕРБ.

Вторият въпрос е по-сложен – противоречи ли това на нашите съмнения, че Борисов се готви да управлява с БСП? Ни най-малко. Той знае, че за да остане на власт, БСП е готова на всякакви компромиси. Така че в крайна сметка беловласите социалисти ще преглътнат обидата.

Борисов се цели в десния и центристки електорат, който засега не гласува. Той знае, че много избиратели не се идентифицират с десните партии, но определено не харесват и ГЕРБ. С тази своя рязка маневра Борисов се стреми да ги привлече на своя страна, казвайки на висок глас неща, които нито един десен политик, нито дори Волен Сидеров, не е посмял да каже.

Изказването на Борисов би могло да означава и някакъв поне временен разрив с президента, освен ако не е консултирано с него. По липсата на реакция от Първанов ще разберем дали това е така.

Иначе ние отдавна казахме:

„Кръгът се затваря. На пенсионерите и социално слабите не им пука колко корупция има в държавата. Те се интересуват само от това държавата да ги храни. Понеже са силно мотивирани да участват в избори, те си избират политици, които според тях им гарантират социалните плащания.

Икономически заетото малцинство от българите не е представено политически. То произвежда БВП, но никой не се съобразява с него.

Оттук всички ефекти на българската действителност – бруталната корупция (защото това е единственият начин да „успееш” бързо и рязко), афинитет към символите на статуса (яхтата на Доган е същото, както джипа на наркотрафиканта – доказателство за изключителна значимост сред общата бедност), липса на визия за икономическо развитие (то не е важно за зависимите от държавата; за корумпираните и политиците „нормалния” бизнес е досаден и неразбираем).”

Октоподът отвръща на удара

На 14 януари 2009 г. в София с кръв беше скрепен договора между БСП и ГЕРБ за следващото управление на страната.

Очевидно и Станишев, и Борисов са стигнали до извода, че независими граждански протести са опасни за тяхното бъдещо сътрудничество. Дори и Бойко Борисов да не е използвал контактите си в подземния свят, за да осигури провокатори – каквито сведения се появиха, достатъчен сигнал е издаването на заповед за забрана на протеста СЛЕД като хората вече са на площада.

За нас това посочва и успешното посредничество на президента Първанов, който отдавна заговорничи с Бойко Борисов за властта. Което от своя страна значи, че процесът на путинизация продължава да върви с пълна сила.

Борисов премина Рубикон и ясно показа, че е на страната на октопода.

Изводи от кризата с газа

Днес се очаква най-накрая да потече руския газ по тръбите в Украйна, и до няколко дни да достигне българските потребители. Вече можем да направим изводи за непосредствените последици от кризата, както и за някои по-дългосрочни ефекти.

Краткосрочни последици:

• Загуби за десетки или стотици милиони евро за българската икономика, както и за икономиките на редица европейски страни;
• Опасност от нови спирания на газа от Русия през зимните месеци под някакъв предлог;
• Разногласия в Европейския съюз за значението на кризата и начините за нейното преодоляване (особено по отношение на идеите на Словакия и България за пускане на спрени ядрени реактори).

В дългосрочен план:

• Ще бъдат предприети редица мерки за намаляване на зависимостта от руския газ (подобряване на взаимната свързаност, нови газопроводи, LNG терминали, инвестиции в биогорива); някои държави членки (като България) ще останат в много голяма степен обвързани с руската енергийна политика;
• В ЕС ще бъдат очертани ясно линиите на разделение между трите големи – Германия, Италия и Франция от една страна, и държавите от Източна Европа, Великобритания и Холандия от друга. Разделението ще бъде по повод на политиката на ЕС към Русия и към Украйна. Това разделение ще бъде пренесено и в НАТО;
• САЩ ще положат значителни усилия за ограничаване на стратегическия потенциал на Русия във военната област, включително чрез възобновяване на инициативи за ПРО и ПВО системи (и в космоса);
• Вътрешнополитическото напрежение в Украйна ще нарасне значително поради руските мероприятия и инициативите на ЕС и НАТО;
• Възможно е, макар и по-малко вероятно, Русия да извърши широкомащабна военна операция или спрямо Украйна, или спрямо Молдова, провокирана от недоволство от значителното влошаване на икономическата обстановка и от необходимостта да се отвлече вниманието на руската общественост от проблемите; нова военна операция срещу Грузия би довела до военен конфликт между САЩ и Русия (не сме сигурни дали това се разбира добре в Кремъл);
• Русия ще става все по-авторитарна държава.