Популизъм до откат

Бойко Борисов и Волен Сидеров имат чудесна идея. Те ще предложат референдум за излъчването на новини на турски език по Българската национална телевизия (БНТ).
Гледаме и не вярваме на ушите си. Дотам ли стигна премиера в липсата си на визия за управлението? Толкова ли е уплашен от всенародното недоволство?

Вече споделихме, че сме твърде скептични за възможностите на това правителство да управлява успешно една (полу)пазарна икономика. Логичната последица е влошаване на икономическата среда, а оттам – намаляване на доходите на българите.

Сега Борисов реши за разнообразие да подкрепи една инициатива на болшевиците от „Атака”. Очеизвадно е, че той прави това, за да отклони вниманието на публиката от увеличаващите се трудности в икономиката. Всъщност подкрепата му за референдума е най-ясното признание досега за факта, че ГЕРБ не е в състояние да управлява икономическите процеси в страната, камо ли пък да прави нови реформи.

И още нещо. Парадоксално най-големият печеливш от тази инициатива ще бъде Ахмед Доган. С референдума той ще консолидира електората си за 10 години напред и най-накрая ще се легитимира поне частично като необходим политически партньор пред държавите от Европейския съюз.

Не чувствате ли иронията?

Икономическият цугцванг* на Борисов

България в момента не е най-доброто място за управляване. Твърде много са грешките, натрупани от 45 години комунистическо управление и 20 години хаотичен преход. Като капак на всичко ни застигна световната икономическа криза. От тази гледна точка съчувстваме на Борисов.

От друга страна обаче вече сме почти убедени, че неговият екип е напълно неспособен да реши проблемите в икономиката. Защо казваме това?

През последните няколко месеца правителството на ГЕРБ на практика следва линията на тройната коалиция в (не)управлението на българската икономика. Вярно е, че бяха направени някои икономии в бюджета за 2010 г.; вярно е, че бяха намалени осигуровките. Но ако погледнете структурата на приходите и разходите, няма особена разлика.

Нещо повече, Борисов се оказа напълно неспособен да убеди чуждестранните инвеститори в качествата на своята собствена политика. Само погледнете оборота на фондовата борса – той е нищожен, докато борсите в другите държави от Източна Европа – включително Румъния, вече се възстановяват.

Днес Бойко Борисов е в цугцванг – ако започне да прави по-нататъшни икономически реформи, ако започне да чисти съдебната власт, то тогава ще посегне на своите покровители и партньори. Ако не започне реформи – все повече работещи българи ще остават зад борда. В резултат на това все повече ще намаляват приходите в бюджета. Това е голямата икономическа дилема на премиера.

Разбира се, не трябва да забравяме и още един негативен фактор за икономическата политика на правителството – липсата на експертност. Вече се видя, че в крайна сметка важните решения винаги се взимат еднолично от премиера. Ние някак си не си го представяме като добър продавач на ябълки**.

------------------------------------------------------------------------------------------
*Цугцванг - положение в шахмата, при което едната страна трябва да направи неизгоден следващ ход.
**По мита за богатството на Рокфелер - купил една ябълка, излъскал я, продал я по-скъпо, купил две и т.н.

София падна

Йорданка Фандъкова е новият кмет на София. Според Бойко Борисов: „можехме просто да си назначим Йорданка Фандъкова за кмет на София и да не хабим пари за избори”.

Точно така, драги читателю. Борисов мечтае за правомощията на Путин – да назначава и уволнява когато му скимне всеки кмет в България.

Гответе се за все по-провокативни изявления. Борисов тества степента на търпимост на електората към авторитарно говорене и всеки път се изненадва от липсата на съпротива.

Гответе се и за истински посегателства срещу свободата на словото. Изобщо, гответе се за всички номера, които Борисов ще използва, за да подтиска всякакви критики срещу себе си.

Драшков: Империята отвръща на удара

Познавате ли Иван Драшков? Може би не сте го виждали в кварталния магазин скоро. Това е така, защото г-н Драшков е изключително зает напоследък. С какво ли, ще попитате вие. Ами с вендета, отговаряме ние.

Откакто го уволниха от ДАНС преди една година, Драшков не спи спокойно. Той е поел сериозни ангажименти да отстоява сериозни интереси. Изваждането му от ДАНС беше удар и по него, и по интересите, които защитава.

Сега обаче Драшков намери своя Ренесанс. Неговият съдружник и съратник Цветелин Йовчев оглави службата, а сега и Драшков вероятно ще се върне на бял кон. Междувременно той прави всичко възможно, за да съсипе своя архивраг Алексей Петров.

Можем да погледнем философски на това, което се случва и да заключим, че понякога и злото побеждава. Но колкото и куха служба да е ДАНС, връщането на Драшков ще я направи опасно оръжие в ръцете на престъпната олигархия. Ние не харесваме Алексей Петров, но е повече от очевидно, че противопоставянето между двете групи е имало своя позитивен ефект. Сега Драшков ще може на спокойствие да коли и беси – нещо, което, знаем, му харесва.

Все по-интересно става и положението на министър-председателя. С всяка своя стъпка той все повече обозначава своя истински профил. Отношението на Борисов към Драшков ще бъде важен тест за неговата ангажираност с организираната престъпност в България.

Развит бойковизъм

Живеем във времето на развития бойковизъм. Бойко Борисов е нашият Татко, нашата опора и нашият съдник. Няма друг пророк освен него.

Разбира се, това е опростено и не съвсем вярно твърдение. И все пак – в ГЕРБ намираме много по-малко прилики с нормална политическа партия, отколкото в НДСВ например. Лидерството тук е активно, всепоглъщащо и плашещо. Няма право на друго мнение. На медиите се казва да мълчат (не че те са се скъсали да говорят).

Бойко Борисов има уникален политически комфорт и го знае. Това, което не знае е, че ще се провали. Ще се провали, защото не може успешно да управлява държава по този начин, дори да става дума за България и за българи.

Често го сравняват с бившия комунистически диктатор Тодор Живков, но бъркат. Бъркат не толкова в качествата (макар че Живков е звезда на хоризонта, сравнен с Борисов). Бъркат по-скоро защото Борисов няма АПАРАТ, за да управлява.

Липсата на система на управлението води и е водила винаги до едно и също – хаос. В условията на пазарна икономика това означава траен спад на икономическия растеж, нов поток на имиграция и свиване на приходите в държавния бюджет. Забележете, това би станало и без да имаме икономическа криза.

Така че Борисов ще си остане просто поредното недоразумение в българската политическа история. По-важният въпрос е колко време ще му бъде предоставено от българския гласоподавател. Познавайки досегашната практика, ние сме песимисти.

Защо Израел трябва да бомбардира в Иран

Иран успешно бави топката и не се ангажира с преговори за ядрената си програма. Израел не може да допусне това и трябва да осъществи въздушно нападение над ядрените обекти на Иран. Ето защо:

1. Дори и малък, незначителен шанс за ядрен холокост срещу Израел е несъвместим с основната цел на еврейската държава – да защитава своите граждани на всяка цена;
2. В момента основните играчи в Съвета за сигурност на ООН не могат да спрат ефективно ядрената програма на Иран;
3. Израел ще извърши въздушните нападения като акт на защита и САЩ няма да бъдат сочени с пръст като агресори;
4. Стратегическата игра на Русия за въоръжаване на Иран ще бъде прекъсната;
5. Иран ще има по-малко ресурси за външно въздействие в Ливан, Ирак и Пакистан;
6. САЩ ще бъдат ефективно ангажирани в защитата на Израел.

Никоя война не е добра; но именно за да предотврати много по-големи възможни загуби, Израел трябва да атакува. Трябва да се каже още нещо – за разлика от случая с Ирак, данните за иранската ядрена програма идват едновременно от много, разнообразни и независими източници – от МАЯЕ до немското разузнаване.

Енергийни вълни

Бойко Борисов и Георги Първанов си размениха остри думи. Поводът може да бъде само един – енергийните проекти с участието на Русия.

И на бистришките баби им е ясно, че Първанов атакува, за да предпази най-свидните си яйчица – договореностите с другаря Путин. По-трудно ни е да обясним какво точно се стреми да постигне Бойко Борисов.

Явно се оспорва смисъла и на петролопровода Бургас-Александропулис, и на АЕЦ „Белене”. Министърът на икономиката Трайков буквално заяви, че не вижда особен смисъл от изграждането и на двата проекта. В по-позитивна светлина се посочва само проектът „Южен поток”. Сега се правят оценки, сметки, проучвания. Борисов има време до края на ноември. След това трябва да докладва на Путин по кои проекти смята да работи и по кои – не.

Проблемът на Борисов е, че той се страхува от Путин. Както впрочем се страхува и всеки министър-председател на изток от Гринуич. Нещо повече, нашето поле за маневри постоянно се намалява от услужливи германски, италиански, а напоследък за съжаление и френски политици. Така за него става все по трудно хем да отстоява своите позиции, хем да не дразни прекалено руската мечка.

Бойко Борисов няма особен избор. Рано или късно той ще трябва да се произнесе по всеки от трите проекта. Отказът от участие във всеки от тези проекти ще има своите последици, точно както съгласието за участие. Борисов е в уникалната ситуация да може да вземе решение, което ще влияе на геополитическата обстановка на Балканите през следващите 20-30 години. Нещо повече, много малко са държавите в Европа с такова принципно значение за средносрочната руска стратегия за сдържане на Европейския съюз.

Така от действията на Бойко Борисов и неговото правителство зависи много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Едно трябва да му е ясно – реакция срещу него ще има, каквото и решение да вземе. Поне това е сигурно.

Предателство и тъй нататък

Масово напускат директори и служители от ДАНС. Причината – несъгласие с новото ръководство в лицето на Цветелин Йовчев.

Преди време написахме: „който управлява ДАНС, ще управлява държавата”. Е, кой управлява държавата днес?

Номинално това е Бойко Борисов. Но ако четем ДАНС излиза, че това е по-скоро онзи кръг „Монтерей” плюс група други деятели, които са овладели силовите постове в държавата.

За Цветелин Йовчев нашият любимец Румен Петков каза: „той може да разчита на подкрепа и от моя страна, а убеден съм и от страна на бившите вътрешни министри.” Кои са тези министри – например Богомил Бонев, например самият Петков, например Виктор Михайлов – все свързани с изграждането на клептоктрацията у нас. Радушно подкрепиха кандидатурата му президентът Първанов и Иван Костов.

Изобщо Йовчев получава подкрепата на всички съмнителни лица, които имат пряко участие в създаването на политико-престъпния елит у нас. И веднага някой може да каже – да, но това е възможното, това е максимума на компромиса, който може да постигне Борисов.

Не е вярно. Ако би искал, Борисов може много да направи. Но не иска. Страх го е.

Така че в следващите месеци ще наблюдаваме един правосъден паноптикум. Зад завесата – контрабанда, убийства, предателства и тъй нататък.

„Монтерей” гостува на Външно

Министър Румяна Желева е обсъдила приоритетите на новия екип в Министерството на външните работи на работна закуска с някои от бившите министри на външните работи през последните 20 години. Присъствали са Любен Гоцев, Бойко Димитров, Виктор Вълков, Стоян Сталев, Георги Пирински и Станислав Даскалов.

Любен Гоцев и Виктор Вълков са сред учредителите на кръга „Монтерей”. Имената им бяха посочени от покойния Георги Стоев като истинските босове на организираната престъпност у нас.

Преди по-малко от месец казахме по повод на тези лица:

„Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”.”

Да, ама не. Дали по инициатива на Желева, или на самия Борисов, кръгът „Монтерей” си припомни славното си време във Външно, че дори даде съвети.

Нищо добро няма да произлезе от тази среща. Тя е направена, за да легитимира за пореден път една шайка разбойници. Впрочем те съвсем нямат ноу-хау за предизвикателствата, които очакват кабинета „Борисов” във външната политика. Но че ще вредят на България докато са живи, е вече много ясно.

Русия отново вдига мерник на Украйна

Повече от ясно е, че Русия няма да прекрати опитите си да контролира политически, икономически и военно Украйна. Последните ходове на руския президент Медведев обаче ни карат да се замислим.

Пропагандата на Медведев на фона на Черно море е класика. „Братски народи”, „дружба” - и изобщо всички думи, които бяхме позабравили след 1989 г. По-важното е, че по най-различни неофициални канали Русия индикира желанието си да дестабилизира Украйна, да повлияе на резултата от изборите и в крайна сметка да си осигури така лелеяния контрол върху буфера с НАТО.

Могат да се появят проблеми поне в две посоки. Първо, Русия може да се разочарова от резултат от своите усилия ако новият украински парламент не отразява идеите на руснаците. Второ, самата Украйна може да предизвика Русия ако реши, че намесата във вътрешните работи е станала нетърпима.

Всичко това може да доведе до нагнетяване на напрежението и дори до военен конфликт. В случай, че това стане, не е невъзможно Украйна да бъде разделена по етнически признак.

Ние сме изключително притеснени от неадекватните разсъждения на руските стратези. Вместо да обърнат поглед към задния си двор в Кавказ, те вече бленуват за нова военна авантюра, с която да закрепят вътрешнополитическата ситуация. Вместо да разберат, че руската идентичност е под угроза от войнствения ислямизъм, те наливат ресурси в иранската ядрена програма. Вместо да се погрижат за разпадащата се руска инфраструктура, те планират безсмислено скъпи проекти за пренос на петрол и газ.

Липсата на адекватност е систематична заплаха за Русия, за съседните на Русия държави и за мира в Европа. Радикализацията и автократизацията, които провежда Путин, ще навредят на световния геополитически ред. Всъщност ние не се страхуваме толкова от Путин; страхуваме се по-скоро от онези, които ще дойдат, когато режимът му колабира.

Иран: игра с огъня

Иран все още не е излязъл напълно от кризата след президентските избори. Въпреки това иранският президент Махмуд Ахмадинеджад ще положи клетва за още един мандат. И първото му послание е, че ще се разправи с опозицията в страната.

Въпреки че симпатизираме на движението за реформи в Иран, не това ни притеснява. Проблемът е само един – иранската ядрена програма.

В момента от Вашингтон до Рияд и от Пекин до Брюксел всички се чудят докъде ще стигне Иран в желанието си да придобие боеспособно ядрено оръжие. Въпросът е парадигмален. Ако Техеран успее, ще пренареди цялата система за сигурност в Близкия Изток. Никой не иска това, освен може би Русия по линията на някаква перверзна краткосрочна логика.

Но как да бъде спряна ядрената програма на Иран? Тук мненията се разделят. Има три групи инструменти: политически натиск, санкции и военна операция.

САЩ все още вярват, че е възможно да се постигне напредък чрез двустранни и многостранни преговори. Като втора опция те готвят налагането на търговски санкции след септември тази година. За Русия и в някаква степен за Китай налагането на санкции е по-скоро неприемливо.

Израел и Саудитска Арабия са на друго мнение. Може би за пръв път в своята история двете държави имат общ стратегически интерес – да не допуснат Иран на ядрената сцена. Не е тайна, че Израел е напълно готов да извърши военна операция срещу обекти в Иран. Не е тайна също така, че Рияд обмисля свои ходове (но не от военен характер), за да обезкърви иранския стратегически потенциал.

В същото време военна операция срещу Иран би донесла много нови рискове в един вече твърде нестабилен регион (Иран граничи с Ирак, Афганистан и Пакистан).

Трудно е да се дават съвети в една подобна ситуация. Някои казват, че единственият разумен ход е налагането на икономически санкции. Военната операция по въздуха така или иначе само ще забави, но няма да спре Иран. Обаче има известен риск Иран да се капсулира по примера на Северна Корея. Ако започне военна операция, тя пък може само да радикализира мюсюлманите в региона.

Според нас когато се вземат оперативни решения във Вашингтон не бива да се забравя, че добра или лоша, Иран е държава. Колапса на държавата Иран може да се окаже много по-голяма заплаха от чисто теоретичното ядрено нападение на Иран срещу Израел. Ако се възприеме тази логика обаче, е необходимо САЩ да гарантира унищожаването на Иран при първия ОПИТ за използване на ядрено оръжие от тази държава срещу нейните съседи или трети страни.

Една такава безусловна и неотменима ядрена гаранция за Израел и Саудитска Арабия ще означава и още нещо – че САЩ не приемат контразаплахи от Русия по отношение на ПРО в Европа. Ако сме тръгнали да защитаваме цивилизацията от ислямисти с ядрено оръжие, не можем да правим компромиси заради параноята на Путин. Новата парадигма за сигурност трябва ясно да очертае кръга от държави, които са недосегаеми за военно нападение от трети държави така, че да включи към държавите от НАТО и Израел, и Саудитска Арабия.

Това ще обезсмисли цялата стратегия на Техеран.

Политика на смесване

Бойко Борисов подреди новия кабинет и го представи на президента Първанов. Какво можем да кажем, ако четем между редовете на състава на кабинета?

Борисов очевидно се стреми към политика на смесването. Той смесва легитимни непартйни имена (Симеон Дянков, Росен Плевнелиев) с легитимни партийни (Цветан Цветанов, Румяна Желева, Йорданка Фандъкова). После добавя щипка неизвестни непартийни като Трайчо Трайков (на когото е поверено мегаминистерството на икономиката и енергетиката). Привнесени са хора с разнообразна политическа окраска (Николай Младенов, Божидар Димитров) и сложно минало (Вежди Рашидов). Особен случай е назначението за министър на правосъдието (Маргарита Попова), където може би се е намесил сам президентът Първанов.

Тази политика на смесването цели няколко неща. Първо, така Борисов ангажира широко представителство на интереси в кабинета. Второ, става възможно вътрешното балансиране, което да му позволи във всеки момент да отстрани непослушните. Трето, чрез легитимните лица в кабинета могат да се прикрият действията на нелегитимните.

Този подход вече сме го виждали. Това беше подходът за съставяне на правителство на Симеон Сакскобурготски през 2001 г. Кое е различното обаче днес?

Различното е, че слоят от компетентни, качествени кадри при Борисов е много тънък. Той е концентриран основно в икономиката и донякъде в МВР (но там има механично смесване на големи професионалисти и големи разбойници).

Дори и да приемем, че Борисов има воля за реформи, ще му е много трудно да ги извърши, просто защото няма да има подходящи хора за това. Проблемът му е още, че за разлика от Сакскобурготски и Станишев, той няма особен ресурс от време. Българската икономика вече не се развива бурно и всяко едно лошо управленско решение ще се усеща болезнено от хората.

С други думи стратегическият хоризонт на кабинета „Борисов” е много тесен. И тук е неговото истинско предизвикателство. Ако отдели повече време и усилия на бизнес проектите на своите покровители, Борисов ще загуби играта. Ако пък концентрира усилията си за реформи и борба с корупцията, ще влезе в учебниците.

Има и още нещо. Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”. Тяхното влияние би било точно толкова пагубно, колкото беше и влиянието на Ахмед Доган, но на друго ниво.

Впрочем хубавото е, че 20 години преход са създали чудесна матрица, по която бързо да се прецени накъде отива новото управление. Само след 6 месеца ще можем да бъдем много по-категорични за истинското лице на кабинета „Борисов”.