Популизъм до откат

Бойко Борисов и Волен Сидеров имат чудесна идея. Те ще предложат референдум за излъчването на новини на турски език по Българската национална телевизия (БНТ).
Гледаме и не вярваме на ушите си. Дотам ли стигна премиера в липсата си на визия за управлението? Толкова ли е уплашен от всенародното недоволство?

Вече споделихме, че сме твърде скептични за възможностите на това правителство да управлява успешно една (полу)пазарна икономика. Логичната последица е влошаване на икономическата среда, а оттам – намаляване на доходите на българите.

Сега Борисов реши за разнообразие да подкрепи една инициатива на болшевиците от „Атака”. Очеизвадно е, че той прави това, за да отклони вниманието на публиката от увеличаващите се трудности в икономиката. Всъщност подкрепата му за референдума е най-ясното признание досега за факта, че ГЕРБ не е в състояние да управлява икономическите процеси в страната, камо ли пък да прави нови реформи.

И още нещо. Парадоксално най-големият печеливш от тази инициатива ще бъде Ахмед Доган. С референдума той ще консолидира електората си за 10 години напред и най-накрая ще се легитимира поне частично като необходим политически партньор пред държавите от Европейския съюз.

Не чувствате ли иронията?

Икономическият цугцванг* на Борисов

България в момента не е най-доброто място за управляване. Твърде много са грешките, натрупани от 45 години комунистическо управление и 20 години хаотичен преход. Като капак на всичко ни застигна световната икономическа криза. От тази гледна точка съчувстваме на Борисов.

От друга страна обаче вече сме почти убедени, че неговият екип е напълно неспособен да реши проблемите в икономиката. Защо казваме това?

През последните няколко месеца правителството на ГЕРБ на практика следва линията на тройната коалиция в (не)управлението на българската икономика. Вярно е, че бяха направени някои икономии в бюджета за 2010 г.; вярно е, че бяха намалени осигуровките. Но ако погледнете структурата на приходите и разходите, няма особена разлика.

Нещо повече, Борисов се оказа напълно неспособен да убеди чуждестранните инвеститори в качествата на своята собствена политика. Само погледнете оборота на фондовата борса – той е нищожен, докато борсите в другите държави от Източна Европа – включително Румъния, вече се възстановяват.

Днес Бойко Борисов е в цугцванг – ако започне да прави по-нататъшни икономически реформи, ако започне да чисти съдебната власт, то тогава ще посегне на своите покровители и партньори. Ако не започне реформи – все повече работещи българи ще остават зад борда. В резултат на това все повече ще намаляват приходите в бюджета. Това е голямата икономическа дилема на премиера.

Разбира се, не трябва да забравяме и още един негативен фактор за икономическата политика на правителството – липсата на експертност. Вече се видя, че в крайна сметка важните решения винаги се взимат еднолично от премиера. Ние някак си не си го представяме като добър продавач на ябълки**.

------------------------------------------------------------------------------------------
*Цугцванг - положение в шахмата, при което едната страна трябва да направи неизгоден следващ ход.
**По мита за богатството на Рокфелер - купил една ябълка, излъскал я, продал я по-скъпо, купил две и т.н.

София падна

Йорданка Фандъкова е новият кмет на София. Според Бойко Борисов: „можехме просто да си назначим Йорданка Фандъкова за кмет на София и да не хабим пари за избори”.

Точно така, драги читателю. Борисов мечтае за правомощията на Путин – да назначава и уволнява когато му скимне всеки кмет в България.

Гответе се за все по-провокативни изявления. Борисов тества степента на търпимост на електората към авторитарно говорене и всеки път се изненадва от липсата на съпротива.

Гответе се и за истински посегателства срещу свободата на словото. Изобщо, гответе се за всички номера, които Борисов ще използва, за да подтиска всякакви критики срещу себе си.

Драшков: Империята отвръща на удара

Познавате ли Иван Драшков? Може би не сте го виждали в кварталния магазин скоро. Това е така, защото г-н Драшков е изключително зает напоследък. С какво ли, ще попитате вие. Ами с вендета, отговаряме ние.

Откакто го уволниха от ДАНС преди една година, Драшков не спи спокойно. Той е поел сериозни ангажименти да отстоява сериозни интереси. Изваждането му от ДАНС беше удар и по него, и по интересите, които защитава.

Сега обаче Драшков намери своя Ренесанс. Неговият съдружник и съратник Цветелин Йовчев оглави службата, а сега и Драшков вероятно ще се върне на бял кон. Междувременно той прави всичко възможно, за да съсипе своя архивраг Алексей Петров.

Можем да погледнем философски на това, което се случва и да заключим, че понякога и злото побеждава. Но колкото и куха служба да е ДАНС, връщането на Драшков ще я направи опасно оръжие в ръцете на престъпната олигархия. Ние не харесваме Алексей Петров, но е повече от очевидно, че противопоставянето между двете групи е имало своя позитивен ефект. Сега Драшков ще може на спокойствие да коли и беси – нещо, което, знаем, му харесва.

Все по-интересно става и положението на министър-председателя. С всяка своя стъпка той все повече обозначава своя истински профил. Отношението на Борисов към Драшков ще бъде важен тест за неговата ангажираност с организираната престъпност в България.

Развит бойковизъм

Живеем във времето на развития бойковизъм. Бойко Борисов е нашият Татко, нашата опора и нашият съдник. Няма друг пророк освен него.

Разбира се, това е опростено и не съвсем вярно твърдение. И все пак – в ГЕРБ намираме много по-малко прилики с нормална политическа партия, отколкото в НДСВ например. Лидерството тук е активно, всепоглъщащо и плашещо. Няма право на друго мнение. На медиите се казва да мълчат (не че те са се скъсали да говорят).

Бойко Борисов има уникален политически комфорт и го знае. Това, което не знае е, че ще се провали. Ще се провали, защото не може успешно да управлява държава по този начин, дори да става дума за България и за българи.

Често го сравняват с бившия комунистически диктатор Тодор Живков, но бъркат. Бъркат не толкова в качествата (макар че Живков е звезда на хоризонта, сравнен с Борисов). Бъркат по-скоро защото Борисов няма АПАРАТ, за да управлява.

Липсата на система на управлението води и е водила винаги до едно и също – хаос. В условията на пазарна икономика това означава траен спад на икономическия растеж, нов поток на имиграция и свиване на приходите в държавния бюджет. Забележете, това би станало и без да имаме икономическа криза.

Така че Борисов ще си остане просто поредното недоразумение в българската политическа история. По-важният въпрос е колко време ще му бъде предоставено от българския гласоподавател. Познавайки досегашната практика, ние сме песимисти.

Защо Израел трябва да бомбардира в Иран

Иран успешно бави топката и не се ангажира с преговори за ядрената си програма. Израел не може да допусне това и трябва да осъществи въздушно нападение над ядрените обекти на Иран. Ето защо:

1. Дори и малък, незначителен шанс за ядрен холокост срещу Израел е несъвместим с основната цел на еврейската държава – да защитава своите граждани на всяка цена;
2. В момента основните играчи в Съвета за сигурност на ООН не могат да спрат ефективно ядрената програма на Иран;
3. Израел ще извърши въздушните нападения като акт на защита и САЩ няма да бъдат сочени с пръст като агресори;
4. Стратегическата игра на Русия за въоръжаване на Иран ще бъде прекъсната;
5. Иран ще има по-малко ресурси за външно въздействие в Ливан, Ирак и Пакистан;
6. САЩ ще бъдат ефективно ангажирани в защитата на Израел.

Никоя война не е добра; но именно за да предотврати много по-големи възможни загуби, Израел трябва да атакува. Трябва да се каже още нещо – за разлика от случая с Ирак, данните за иранската ядрена програма идват едновременно от много, разнообразни и независими източници – от МАЯЕ до немското разузнаване.

Енергийни вълни

Бойко Борисов и Георги Първанов си размениха остри думи. Поводът може да бъде само един – енергийните проекти с участието на Русия.

И на бистришките баби им е ясно, че Първанов атакува, за да предпази най-свидните си яйчица – договореностите с другаря Путин. По-трудно ни е да обясним какво точно се стреми да постигне Бойко Борисов.

Явно се оспорва смисъла и на петролопровода Бургас-Александропулис, и на АЕЦ „Белене”. Министърът на икономиката Трайков буквално заяви, че не вижда особен смисъл от изграждането и на двата проекта. В по-позитивна светлина се посочва само проектът „Южен поток”. Сега се правят оценки, сметки, проучвания. Борисов има време до края на ноември. След това трябва да докладва на Путин по кои проекти смята да работи и по кои – не.

Проблемът на Борисов е, че той се страхува от Путин. Както впрочем се страхува и всеки министър-председател на изток от Гринуич. Нещо повече, нашето поле за маневри постоянно се намалява от услужливи германски, италиански, а напоследък за съжаление и френски политици. Така за него става все по трудно хем да отстоява своите позиции, хем да не дразни прекалено руската мечка.

Бойко Борисов няма особен избор. Рано или късно той ще трябва да се произнесе по всеки от трите проекта. Отказът от участие във всеки от тези проекти ще има своите последици, точно както съгласието за участие. Борисов е в уникалната ситуация да може да вземе решение, което ще влияе на геополитическата обстановка на Балканите през следващите 20-30 години. Нещо повече, много малко са държавите в Европа с такова принципно значение за средносрочната руска стратегия за сдържане на Европейския съюз.

Така от действията на Бойко Борисов и неговото правителство зависи много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Едно трябва да му е ясно – реакция срещу него ще има, каквото и решение да вземе. Поне това е сигурно.

Предателство и тъй нататък

Масово напускат директори и служители от ДАНС. Причината – несъгласие с новото ръководство в лицето на Цветелин Йовчев.

Преди време написахме: „който управлява ДАНС, ще управлява държавата”. Е, кой управлява държавата днес?

Номинално това е Бойко Борисов. Но ако четем ДАНС излиза, че това е по-скоро онзи кръг „Монтерей” плюс група други деятели, които са овладели силовите постове в държавата.

За Цветелин Йовчев нашият любимец Румен Петков каза: „той може да разчита на подкрепа и от моя страна, а убеден съм и от страна на бившите вътрешни министри.” Кои са тези министри – например Богомил Бонев, например самият Петков, например Виктор Михайлов – все свързани с изграждането на клептоктрацията у нас. Радушно подкрепиха кандидатурата му президентът Първанов и Иван Костов.

Изобщо Йовчев получава подкрепата на всички съмнителни лица, които имат пряко участие в създаването на политико-престъпния елит у нас. И веднага някой може да каже – да, но това е възможното, това е максимума на компромиса, който може да постигне Борисов.

Не е вярно. Ако би искал, Борисов може много да направи. Но не иска. Страх го е.

Така че в следващите месеци ще наблюдаваме един правосъден паноптикум. Зад завесата – контрабанда, убийства, предателства и тъй нататък.

„Монтерей” гостува на Външно

Министър Румяна Желева е обсъдила приоритетите на новия екип в Министерството на външните работи на работна закуска с някои от бившите министри на външните работи през последните 20 години. Присъствали са Любен Гоцев, Бойко Димитров, Виктор Вълков, Стоян Сталев, Георги Пирински и Станислав Даскалов.

Любен Гоцев и Виктор Вълков са сред учредителите на кръга „Монтерей”. Имената им бяха посочени от покойния Георги Стоев като истинските босове на организираната престъпност у нас.

Преди по-малко от месец казахме по повод на тези лица:

„Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”.”

Да, ама не. Дали по инициатива на Желева, или на самия Борисов, кръгът „Монтерей” си припомни славното си време във Външно, че дори даде съвети.

Нищо добро няма да произлезе от тази среща. Тя е направена, за да легитимира за пореден път една шайка разбойници. Впрочем те съвсем нямат ноу-хау за предизвикателствата, които очакват кабинета „Борисов” във външната политика. Но че ще вредят на България докато са живи, е вече много ясно.

Русия отново вдига мерник на Украйна

Повече от ясно е, че Русия няма да прекрати опитите си да контролира политически, икономически и военно Украйна. Последните ходове на руския президент Медведев обаче ни карат да се замислим.

Пропагандата на Медведев на фона на Черно море е класика. „Братски народи”, „дружба” - и изобщо всички думи, които бяхме позабравили след 1989 г. По-важното е, че по най-различни неофициални канали Русия индикира желанието си да дестабилизира Украйна, да повлияе на резултата от изборите и в крайна сметка да си осигури така лелеяния контрол върху буфера с НАТО.

Могат да се появят проблеми поне в две посоки. Първо, Русия може да се разочарова от резултат от своите усилия ако новият украински парламент не отразява идеите на руснаците. Второ, самата Украйна може да предизвика Русия ако реши, че намесата във вътрешните работи е станала нетърпима.

Всичко това може да доведе до нагнетяване на напрежението и дори до военен конфликт. В случай, че това стане, не е невъзможно Украйна да бъде разделена по етнически признак.

Ние сме изключително притеснени от неадекватните разсъждения на руските стратези. Вместо да обърнат поглед към задния си двор в Кавказ, те вече бленуват за нова военна авантюра, с която да закрепят вътрешнополитическата ситуация. Вместо да разберат, че руската идентичност е под угроза от войнствения ислямизъм, те наливат ресурси в иранската ядрена програма. Вместо да се погрижат за разпадащата се руска инфраструктура, те планират безсмислено скъпи проекти за пренос на петрол и газ.

Липсата на адекватност е систематична заплаха за Русия, за съседните на Русия държави и за мира в Европа. Радикализацията и автократизацията, които провежда Путин, ще навредят на световния геополитически ред. Всъщност ние не се страхуваме толкова от Путин; страхуваме се по-скоро от онези, които ще дойдат, когато режимът му колабира.

Иран: игра с огъня

Иран все още не е излязъл напълно от кризата след президентските избори. Въпреки това иранският президент Махмуд Ахмадинеджад ще положи клетва за още един мандат. И първото му послание е, че ще се разправи с опозицията в страната.

Въпреки че симпатизираме на движението за реформи в Иран, не това ни притеснява. Проблемът е само един – иранската ядрена програма.

В момента от Вашингтон до Рияд и от Пекин до Брюксел всички се чудят докъде ще стигне Иран в желанието си да придобие боеспособно ядрено оръжие. Въпросът е парадигмален. Ако Техеран успее, ще пренареди цялата система за сигурност в Близкия Изток. Никой не иска това, освен може би Русия по линията на някаква перверзна краткосрочна логика.

Но как да бъде спряна ядрената програма на Иран? Тук мненията се разделят. Има три групи инструменти: политически натиск, санкции и военна операция.

САЩ все още вярват, че е възможно да се постигне напредък чрез двустранни и многостранни преговори. Като втора опция те готвят налагането на търговски санкции след септември тази година. За Русия и в някаква степен за Китай налагането на санкции е по-скоро неприемливо.

Израел и Саудитска Арабия са на друго мнение. Може би за пръв път в своята история двете държави имат общ стратегически интерес – да не допуснат Иран на ядрената сцена. Не е тайна, че Израел е напълно готов да извърши военна операция срещу обекти в Иран. Не е тайна също така, че Рияд обмисля свои ходове (но не от военен характер), за да обезкърви иранския стратегически потенциал.

В същото време военна операция срещу Иран би донесла много нови рискове в един вече твърде нестабилен регион (Иран граничи с Ирак, Афганистан и Пакистан).

Трудно е да се дават съвети в една подобна ситуация. Някои казват, че единственият разумен ход е налагането на икономически санкции. Военната операция по въздуха така или иначе само ще забави, но няма да спре Иран. Обаче има известен риск Иран да се капсулира по примера на Северна Корея. Ако започне военна операция, тя пък може само да радикализира мюсюлманите в региона.

Според нас когато се вземат оперативни решения във Вашингтон не бива да се забравя, че добра или лоша, Иран е държава. Колапса на държавата Иран може да се окаже много по-голяма заплаха от чисто теоретичното ядрено нападение на Иран срещу Израел. Ако се възприеме тази логика обаче, е необходимо САЩ да гарантира унищожаването на Иран при първия ОПИТ за използване на ядрено оръжие от тази държава срещу нейните съседи или трети страни.

Една такава безусловна и неотменима ядрена гаранция за Израел и Саудитска Арабия ще означава и още нещо – че САЩ не приемат контразаплахи от Русия по отношение на ПРО в Европа. Ако сме тръгнали да защитаваме цивилизацията от ислямисти с ядрено оръжие, не можем да правим компромиси заради параноята на Путин. Новата парадигма за сигурност трябва ясно да очертае кръга от държави, които са недосегаеми за военно нападение от трети държави така, че да включи към държавите от НАТО и Израел, и Саудитска Арабия.

Това ще обезсмисли цялата стратегия на Техеран.

Политика на смесване

Бойко Борисов подреди новия кабинет и го представи на президента Първанов. Какво можем да кажем, ако четем между редовете на състава на кабинета?

Борисов очевидно се стреми към политика на смесването. Той смесва легитимни непартйни имена (Симеон Дянков, Росен Плевнелиев) с легитимни партийни (Цветан Цветанов, Румяна Желева, Йорданка Фандъкова). После добавя щипка неизвестни непартийни като Трайчо Трайков (на когото е поверено мегаминистерството на икономиката и енергетиката). Привнесени са хора с разнообразна политическа окраска (Николай Младенов, Божидар Димитров) и сложно минало (Вежди Рашидов). Особен случай е назначението за министър на правосъдието (Маргарита Попова), където може би се е намесил сам президентът Първанов.

Тази политика на смесването цели няколко неща. Първо, така Борисов ангажира широко представителство на интереси в кабинета. Второ, става възможно вътрешното балансиране, което да му позволи във всеки момент да отстрани непослушните. Трето, чрез легитимните лица в кабинета могат да се прикрият действията на нелегитимните.

Този подход вече сме го виждали. Това беше подходът за съставяне на правителство на Симеон Сакскобурготски през 2001 г. Кое е различното обаче днес?

Различното е, че слоят от компетентни, качествени кадри при Борисов е много тънък. Той е концентриран основно в икономиката и донякъде в МВР (но там има механично смесване на големи професионалисти и големи разбойници).

Дори и да приемем, че Борисов има воля за реформи, ще му е много трудно да ги извърши, просто защото няма да има подходящи хора за това. Проблемът му е още, че за разлика от Сакскобурготски и Станишев, той няма особен ресурс от време. Българската икономика вече не се развива бурно и всяко едно лошо управленско решение ще се усеща болезнено от хората.

С други думи стратегическият хоризонт на кабинета „Борисов” е много тесен. И тук е неговото истинско предизвикателство. Ако отдели повече време и усилия на бизнес проектите на своите покровители, Борисов ще загуби играта. Ако пък концентрира усилията си за реформи и борба с корупцията, ще влезе в учебниците.

Има и още нещо. Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”. Тяхното влияние би било точно толкова пагубно, колкото беше и влиянието на Ахмед Доган, но на друго ниво.

Впрочем хубавото е, че 20 години преход са създали чудесна матрица, по която бързо да се прецени накъде отива новото управление. Само след 6 месеца ще можем да бъдем много по-категорични за истинското лице на кабинета „Борисов”.

Скок в тъмното

Българските гласоподаватели се събудиха от зимния си сън, вероятно постреснати от реториката на Доган.

Сега играта е ясна – Бойко Борисов ще става премиер. Реди се кабинет, правят се първи заявки за ревизия на дейността на тройната коалиция. Водят се преговори с евентуалните партньори – Синята коалиция и РЗС.

Въпреки, че може би е най-добрия вариант за България, управлението на Борисов ни притеснява. Ние много добре помним съдружието му с Чавдар Чернев; дружбата с Маджо; ролята му около предаването на властта от Костов на Сакскобурготски.

Борисов се развива, това е очевидно. Но е трудно да повярваме, че на тази възраст той ще изостави методите си, които е заимствал от книгите на Марио Пузо. Разбира се, сега около него се наблюдават немалко експерти; но те нямат съществен опит в българската държавна администрация.

И още нещо. Борисов трябва да разбере, че когато си министър-председател не решаваш проблеми, като изпращаш наказателни бригади. Само ги създаваш. Управлението на една държава винаги и навсякъде се дължи на легитимиращи фактори и той трябва добре да разбере кои са легитимиращите фактори за едно стабилно управление в България.

Поведението на президента Първанов в тази ситуация е умилително. Той все още се напъва да играе някаква посредническа роля, без да разбира, че самите правила на играта са се променили.

Ахмед Доган съвсем не се е отказал от участие във властта. По-скоро е интересно дали и в кой момент ще го изоставят собствените му преторианци. Между тях има немалко калени в битки, безскрупулни крадци, които няма да се уплашат лесно.

Не на последно място – овладяването на икономическата криза не е свързано само с управление на публичните финанси. Много е важно да се управляват очакванията на хората. В момента (както си му е редът) те имат свръхочаквания към ГЕРБ. Тези свръхочаквания ще бъдат сериозен източник на политическа нестабилност в случай, че се реализира криза в пропорциите, които ние очакваме.

Нека пожелаем на г-н Борисов късмет и умереност – той има нужда и от двете.

Какъв е залогът на предстоящите избори?

В неделя българите ще гласуват за избор на народни представители. Кампанията е към края си и вече можем да мислим за периода след изборите - когато ще трябва да се състави новото правителство.

Какъв обаче е истинският залог на тези избори?

Ни повече, ни по-малко - България.

Държавата (отново) върви към фалит. Това не е очевидно. Повечето българи са убедени, че всичко е наред. Но не е. И Орешарски, и Искров лъжат. Крепят положението, само и само да минат изборите.

В случай, че на БСП и ДПС се позволи да участват в следващото управление, те ще се опитат (безуспешно) да замитат следи и да отлагат допълнително настъпването на кризата.

Единственият начин да спасим публичните финанси е дясноцентристко управление. Ако Борисов не си поеме кръста и се заиграе със Станишев и Доган (дори и без формално участие на ДПС - например през Лидер), ще настъпи крах.

За тях не е проблем в България да има криза. Те няма да пострадат особено (или поне така им се струва към момента).

Но знаейки нещо за българите като манталитет ни се струва, че издърпването на моркова сега ще породи много остра реакция "в широки слоеве на населението".

Недоволството може би за първи път няма да е идеологически мотивирано, което значи, че може да избие във всякакви посоки - бунтове, саморазправа, прояви на екстремизъм. Не е изключено да се породи най-накрая истинско етническо напрежение (Доган си мисли, че може да го контролира, но бърка).

Изобщо забавянето на болката само ще я направи по-голяма.

Впрочем на президента препоръчваме да стои далече от народната любов, тъй както прави до момента. А на Доган и Станишев - да отидат за риба, защото веднъж се живее; някои грешки са непоправими.

И като пожелание - нека поне този път разумът да победи алчността!

Безсмислени схеми

Приключиха изборите за Европейски парламент. Резултатите са ясни. Няма един-единствен победител.

Бойко Борисов на практика загуби тези избори, защото не успя да реализира потенциала на ГЕРБ. Кампанията на генерала беше слаба; на моменти твърде много личеше страха му от управляващите.

Сергей Станишев разбра, че биологичните процеси вече маргинализират БСП. Само 30% от електората на БСП идва от хора на възраст под 50 г.

Ахмед Доган по-скоро спечели в изборите за Европейски парламент, доколкото успя да разшири прякото си влияние чрез още две партии – НДСВ и Лидер. Отделно от това му остават скритите резерви в БСП. Впрочем няма как да не е забелязал, че тайничко малка група избиратели на ДПС са гласували протестно за ГЕРБ.

Синята коалиция успя да спечели от съдебните неразбории около регистрацията, но нямаше никакви послания и не успя да привлече вниманието на по-широк кръг избиратели.

Яне Янев изигра ролята си на лека жена, сега е време да го отстранят от хранилката на властта.

Всичко това, както е казал пророкът, е суета. Нито Борисов, нито Станишев, още по-малко пък Доган, имат някакъв план за изход от икономическата криза. Впрочем мотивацията на БСП и ДПС за участие във властта е толкова силна, че те най-вероятно се надяват на някакво икономическо чудо, което да ни спаси от ефектите на кризата. Пълната им мобилизация за изборите, както и последните кражби в особено големи размери, само наливат масло в огъня.

На есен, със или без нова коалиция, България ще се окаже в много по-тежка икономическа и бюджетна ситуация. Никой от посочените „големи” политици няма потенциал, за да се справи с икономическите и социалните проблеми в резултат на кризата. Те могат единствено да се опитват да купуват мълчание, но ще имат все по-малко пари за това.

Следващите месеци ще са месеци на нестабилност,безработица, дупки в бюджета и растящ натиск върху лева.

Как да обясним на Доган и Станишев, че схемите им са безсмислени, защото 50% от нищо пак е нищо??? Не можем, нямаме общ език и общи понятия. Те няма да се посвенят да оставят българите да гладуват, ако за тях има яхти.

Може и да няма яхти.

Доган си призна. Спрете го!

Ахмед Доган каза онзи ден:

„Като че ли който поиска да стане политик, започва кампания анти-Доган. Като че ли всички са против нас. Против мен. На тях искам да кажа, че мишката и плъхът се борят помежду си, но не може мишка и плъх да се борят с тигри и лъвове! Всеки трябва да се бори със себеподобните си! Аз нямам намерение да живея на друго място. Ние нямаме намерение да живеем на друго място! На когото не му харесва, да отиде да живее където поиска.”

С това си изявление Доган ни казва няколко неща:


1. Че тотално си е повярвал.
2. Че задачата да се отслаби България според него е в голяма степен изпълнена.
3. Че винаги сме били прави, обявявайки го за поне троен агент.
4. Че идва времето на следващия етап – гонене на българите от България.

Ако оставите този човек да управлява България, скоро ще имате нов политически център на исляма на Балканите. Неговото ноу-хау лесно може да се приложи и на други места – по-лесно, отколкото можете да си представите.

Спрете го! Или си понесете последствията.

Клептокрация в действие

Някои читатели ни питат – защо не коментирате случващото се в България???

Ами какво да му коментираме? Стъпка по стъпка обясняваме вече повече от две години накъде отива България.

Всички ние наблюдаваме разпада на една държава, която придобива все повече черти на клептоктрация (сиреч: управление на крадците).

Клептокрация има главно в Африка и някои латиноамерикански и азиатски държави.

Клептокрациите унищожават икономическото развитие и причиняват обедняване на населението.

Липсата на силни институции позволява управляващите да използват политически стратегии, които неутрализират опозицията срещу техния режим.

От друга страна, спирането на еврофондовете и влошаването на икономическото положение ще затруднят управляващите, защото ще намалят възможностите им да купуват лоялност.

Следователно, управляващите все повече ще се фокусират върху репресивни инструменти за контрол на населението.

Усещане за безсилие

Стана немислимото – Сергей Станишев и Бойко Борисов се „сблъскаха” в пряк дебат по БНТ. Тяхната изява е много показателна за чувството на безсилие и страх у политическата класа в България.

За какво става дума? В момента в България всички политически партии имат само една мисъл в главата си – как да се окажат на борда на властта след изборите. Дотук нищо ненормално – партиите се създават именно, за да се борят за властта. Разликата е, че в момента в България властта е инструмент за защита на корупцията и организираната престъпност. Един политик е ценен, ако може да разпъне чадър, а може да разпъне чадър само ако е във властта.

Оттук стремежа на Станишев да ограничава чрез бюджета ефекта на финансовата криза. Оттук борбата за боклука. Оттук коалицията между ДСБ и СДС. Оттук и преговорите между ДПС и НДСВ ако щете.

Проблемът на целия партиен елит, и най-вече на Станишев и Борисов е, че те нямат решения за справяне с кризата. Те – и особено Станишев, много добре усещат политическия натиск на съкратените, на първите фалирали компании, на спрелия пазар на недвижимите имоти.

Дебатът между Станишев и Борисов е ПР акция без никакво сериозно политическо значение. Тя само потвърждава нашето убеждение, че когато ни залее финансовото цунами, нашите политици ще гледат с пръст в уста.

Мръсната битка започна

Преди доста време прогнозирахме, че на тези избори „ще видите всичко – компромати, изнудвания, платени медии, купуване на гласове, насилие”.

Е, предизборната кампания е в ход. Ирена Кръстева завладява медия след медия. Компроматите от ден на ден стават все повече. И все пак има един скандал, който най-добре илюстрира ситуацията.

Боклукът на София се оказа последен рубеж за БСП и ГЕРБ. Около боклука се завъртя минисериал, в който участват всички софиянци. Весело прескачат торбички, тъпчат торби с боклук в препълнените кофи и псуват.

На този фон се води война на думи основно между Сергей Станишев и Бойко Борисов. Приглася хор от общински съветници, експерти и журналисти. Драмата се разгорещява. Зад кадър дебне Вълка.

Какви изводи можем да правим от всичко, което се случва? Борбата е за всеки глас. БСП знаят, че боклукът на София е златна мина за тяхната предизборна кампания. Чрез боклука БСП успяват да сторят доскоро немислимото – да уязвят Бойко Борисов и ГЕРБ като некомпетентни, а може би и корумпирани.

Разбира се, в един по-добър свят Борисов нямаше да се прави на луд и да твърди, че със сделката на „Новера” е изгонил Вълка от сметосъбирането. Нямаше да проточва до последния възможен момент конкурсите за чистене на пет района на София, за да се окаже, че едно обжалване застрашава чистотата и здравето на софиянци.

Така или иначе кризата с боклука е факт и БСП ще я експлоатира до последно. Ние очакваме дори активни действия на червените, за да попречат на решаването на проблема. Станишев се надява в дима от запаления боклук да не се забелязва абсолютната му неспособност да управлява държавата. От всичко това големия печеливш може да се окаже парадоксално Доган, ако в София се обяви извънредно положение (емел етем* сигурно е приготвила един скромен бюджет за спешни действия).

Кризата с боклука ще има и второ, и трето действие – тя не е спирала вече близо пет години. Чрез боклука се води борба за власт. В тази борба на гражданите им е отредена ролята на статисти – които прескачат боклуците и дишат прашния, задимен въздух.

От гражданите зависи дали ще си потърсят нова роля.

Тристранната коалиция обезкървява България, за да печели избори

Днес сме наистина поразени от новината, че Петър Димитров е решил "Топлофикация - София" да преизчисли януарските сметки по цената от декември, преди поскъпването на топлинната енергия. Разликата щяла да бъде приспадната от февруарските и мартенските сметки на абонатите.


Абсурд! Простотия! Комунизъм!

Само така можем да определим това идиотско действие на Димитров. След като явно Румен Овчаров се е притеснил от атаката (сама по себе си глупава) на Бойко Борисов срещу януарските сметки, е решил чрез марионетката си да покаже на ГЕРБ „как се прави социална политика”.

Да де, но никаква социална политика не е това. Това е антипазарно определяне със задна дата на цени. Това е изземване на правомощията на държавен орган (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране). Това е зловещ и скъп популизъм. Това е още едно доказателство как БСП и ДПС с мълчаливото съгласие на НДСВ са готови да изхарчат всички пари на данъкоплатците, за да задържат положението до изборите. Те вече го доказаха с приетия държавен бюджет, който е разчетен да издържи до средата на годината.

Е какво повече да кажем? Отдавна предупреждаваме, че тъпоумният социализъм никога не е напускал главите на тези хора. Без да сме пророци можем да пророкуваме – с тези и подобни действия тристранната коалиция разрушава доверието в пазара, което ще доведе до срив на икономиката.

Имаме и аргументи.

Първо, все още не е излязла на бял свят ликвидната криза на банките. Когато това стане, можете да сте сигурни, че от БСП или ДПС ще излезе някоя подобна идиотска идея за „защита на единственото жилище”, „мораториум върху публичната продан на ипотекирани жилища” или нещо подобно. Съвсем не е невъзможно да се предложи девалвация на лева с гаранции за индексиране на пенсиите и социалните помощи (по този начин ще бъдат обслужени и обръчите от фирми, които се задъхват от взетите кредити).

Второ, дори и да забравим ликвидната криза, в момента БСП и ДПС обезкървяват България чрез асиметричните си стимули за най-бедните, обръчите от фирми и олигарсите. Какъв е портрета на жертвата – работодател в малка община, който няма достъп до инфраструктура, до схеми с обществени поръчки, изобщо до партийна благословия; на който няма кой да му плати парното (защото няма парно); няма кой да му даде изгоден кредит от Българската банка за развитие. Той е обречен.

Потъне ли малкия работодател (до 50 работни места), потъва държавата, защото там работят над половината заети лица. Точно тези предприятия са най-изложени на финансов риск, както и на ефекта от надценения лев когато осъществяват износ на своята продукция. Тях не ги засягат внушителните инфраструктури планове на Станишев. Обръщаме внимание на малките общини, защото там съкратените работници често нямат избор – просто няма други възможности за работа на това място.

В период на криза обаче и миграцията към големите градове няма да реши проблема, защото там също се съкращават работни места. След като веднъж се завърти колелото, то трудно спира – намаляват доходите на потребителите, намалява потреблението, намаляват продажбите, което води до нови съкращения и ново намаляване на доходите...

Още по-тревожно е, че дори и да се измъкнем от мъртвата хватка на БСП и ДПС, много трудно ще стартираме процеса на възстановяване, просто защото цяла Западна Европа – основния чуждестранен инвеститор у нас, е обхваната от рецесия. Така може да се окаже, че дори и с кадърно следващо управление (което е малко вероятно), ще ни трябват 4-5 години до възстановяване на икономическата активност до нивата от 2007 г.

За пореден път се убеждаваме, че Станишев и Доган са готови да минат през трупове, за да останат на власт. Нашите трупове.

Кой е Камен Ситнилски и на кого помага?

В медиите излязоха инициали на прокурор от ВКП, който бил предупредил Мария Мургина за акция на ДАНС срещу нея. Инициалите са К.С. Борис Велчев скочи да защитава Камен Ситнилски (без никой да го пита) и твърди две неща: че акция не е имало, и че Ситнилски пречи на някого. Хайде да поразсъждаваме по двата въпроса.

Имало ли е акция срещу Мургина? Не знаем; знаем само, че е била разследвана. Тоест, дори и да не е имало активно мероприятие, е напълно възможно НЯКОЙ прокурор да предупреди Мургина, че срещу нея има разследване.

На кого пречи Ситнилски? Ние бихме преформулирали въпроса така – а на кого помага?

В началото на демократичните промени Ситнилски беше прокурор последиците от аварията в Чернобил, както и за корупцията в ЦК на БКП и раздаването на апартаменти. След като Татарчев го уволни, е помагал е на Цветелин Кънчев (осъденият лидер на Евророма), например. Като адвокат. После е помагал на Филчев, който го и покани през 2004 г. отново в прокуратурата.

Сега помага на главния прокурор по най-важните дела – за дейността на Никола Филчев и забавянето на дела (!?!), Белнейски, Илия Илиев, Румен Петков, използването на СРС, Челопечене... А, да не забравим – Ситнилски координира специалното звено за борба с измами от еврофондовете.

Малко ако се вгледате ще забележите категоричната връзка между част от тези дела и политическия чадър, който предоставя Георги Първанов на своите сподвижници. Впрочем нека не забравяме – именно Първанов промотира Велчев за главен прокурор и договори поста му с лобитата във ВСС.

Изобщо не ни изненадва факта, че името на Ситнилски изскочи от скандала с Мургина. Та кой друг би могъл да защити едно президентско протеже от друго президентско протеже???

И още нещо. Трите деца на Ситнилски са юристи. Големият му син е в НСБОП, по-малкият е юрисконсулт на Агенция „Митници", а щерката е в правния отдел на МВР. Какво по-хубаво?

Мургина го отнесе заради Първанов

Мария Мургина, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП), подала оставка. ДАНС я разследвали от няколко месеца за участие в схема за източване на ДДС. направили й активно мероприятие, но висш прокурор от ВКП я предупредил за операцията и тя избегнала ареста.

Дотук добре. Борим се с корупцията и на най-високо ниво. Ако се вгледаме в детайлите обаче става грозно.

Срещу Мургина има сигнали още от 2006 г. Тогавашният заместник-министър на финансите Георги Кадиев я е предлагал за уволнение на Пламен Орешарски. Но Орешарски бил твърде зает да защитава интересите на Васил Божков – Черепа и не му обърнал внимание. Не обърнал внимание и на сигналите, че синът на Мургина - Мартин Мургин, има фирма, която дава данъчни консултации и извършва счетоводни и одиторски дейности. И Станишев, и Орешарски са получавали много сигнали за натиск, упражняван от Мургина върху териториални данъчни директори.

По това време Мургина е живяла (и все още живее) с лице, разследвано за източване на ДДС. Но това никого не е притеснило.

Отстраняването й от поста заслужава похвала, но защо става години след като е било ясно, че тази жена най-вероятно участва в престъпления? Едва в последните месеци, след като се появи пропаст в отношенията между Георги Първанов и Сергей Станишев, ДАНС са се сетили да разследват Мургина. Това е причината.

Борбата между премиер и президент преминава в нова фаза, в която ще бъдат жертвани нови фигури. Президентът ще се опитва всячески да сложи ръка върху ДАНС, защото, макар и късно, осъзнава, че е на път да изгуби играта.

Станишев има само една задача – да задържи властта до редовни избори, за да не позволи на престъпния синдикат около Първанов да овладее структурите за сигурност. Първанов пък няма друг избор, освен да се опитва да дестабилизира обстановката в максимална степен и да състави служебно правителство. Възможно е Първанов да изнудва Ахмед Доган за това.

Без да забравяме и един факт от позорното управление на Станишев сме длъжни да го кажем – служебно правителство на Първанов ще доведе до хаос и допълнителен срив на държавността у нас.

Борисов получи просветление?

Слушаме и не вярваме на очите си – Бойко Борисов прави анализ на обществените разделения и посочва пенсионерите като проблемна група. Да не е получил просветление? Не знаем.

Знаем, че с това си изказване Борисов цели нещо, което ни убягваше досега в неговата стратегия – тотално скъсване с електората на БСП. Неговите думи за глупостта на пенсионерите, колкото и да са верни, ще доведат до сериозно противопоставяне на основната група гласоподаватели в БСП за коалиция с ГЕРБ.

Вторият въпрос е по-сложен – противоречи ли това на нашите съмнения, че Борисов се готви да управлява с БСП? Ни най-малко. Той знае, че за да остане на власт, БСП е готова на всякакви компромиси. Така че в крайна сметка беловласите социалисти ще преглътнат обидата.

Борисов се цели в десния и центристки електорат, който засега не гласува. Той знае, че много избиратели не се идентифицират с десните партии, но определено не харесват и ГЕРБ. С тази своя рязка маневра Борисов се стреми да ги привлече на своя страна, казвайки на висок глас неща, които нито един десен политик, нито дори Волен Сидеров, не е посмял да каже.

Изказването на Борисов би могло да означава и някакъв поне временен разрив с президента, освен ако не е консултирано с него. По липсата на реакция от Първанов ще разберем дали това е така.

Иначе ние отдавна казахме:

„Кръгът се затваря. На пенсионерите и социално слабите не им пука колко корупция има в държавата. Те се интересуват само от това държавата да ги храни. Понеже са силно мотивирани да участват в избори, те си избират политици, които според тях им гарантират социалните плащания.

Икономически заетото малцинство от българите не е представено политически. То произвежда БВП, но никой не се съобразява с него.

Оттук всички ефекти на българската действителност – бруталната корупция (защото това е единственият начин да „успееш” бързо и рязко), афинитет към символите на статуса (яхтата на Доган е същото, както джипа на наркотрафиканта – доказателство за изключителна значимост сред общата бедност), липса на визия за икономическо развитие (то не е важно за зависимите от държавата; за корумпираните и политиците „нормалния” бизнес е досаден и неразбираем).”

Октоподът отвръща на удара

На 14 януари 2009 г. в София с кръв беше скрепен договора между БСП и ГЕРБ за следващото управление на страната.

Очевидно и Станишев, и Борисов са стигнали до извода, че независими граждански протести са опасни за тяхното бъдещо сътрудничество. Дори и Бойко Борисов да не е използвал контактите си в подземния свят, за да осигури провокатори – каквито сведения се появиха, достатъчен сигнал е издаването на заповед за забрана на протеста СЛЕД като хората вече са на площада.

За нас това посочва и успешното посредничество на президента Първанов, който отдавна заговорничи с Бойко Борисов за властта. Което от своя страна значи, че процесът на путинизация продължава да върви с пълна сила.

Борисов премина Рубикон и ясно показа, че е на страната на октопода.

Изводи от кризата с газа

Днес се очаква най-накрая да потече руския газ по тръбите в Украйна, и до няколко дни да достигне българските потребители. Вече можем да направим изводи за непосредствените последици от кризата, както и за някои по-дългосрочни ефекти.

Краткосрочни последици:

• Загуби за десетки или стотици милиони евро за българската икономика, както и за икономиките на редица европейски страни;
• Опасност от нови спирания на газа от Русия през зимните месеци под някакъв предлог;
• Разногласия в Европейския съюз за значението на кризата и начините за нейното преодоляване (особено по отношение на идеите на Словакия и България за пускане на спрени ядрени реактори).

В дългосрочен план:

• Ще бъдат предприети редица мерки за намаляване на зависимостта от руския газ (подобряване на взаимната свързаност, нови газопроводи, LNG терминали, инвестиции в биогорива); някои държави членки (като България) ще останат в много голяма степен обвързани с руската енергийна политика;
• В ЕС ще бъдат очертани ясно линиите на разделение между трите големи – Германия, Италия и Франция от една страна, и държавите от Източна Европа, Великобритания и Холандия от друга. Разделението ще бъде по повод на политиката на ЕС към Русия и към Украйна. Това разделение ще бъде пренесено и в НАТО;
• САЩ ще положат значителни усилия за ограничаване на стратегическия потенциал на Русия във военната област, включително чрез възобновяване на инициативи за ПРО и ПВО системи (и в космоса);
• Вътрешнополитическото напрежение в Украйна ще нарасне значително поради руските мероприятия и инициативите на ЕС и НАТО;
• Възможно е, макар и по-малко вероятно, Русия да извърши широкомащабна военна операция или спрямо Украйна, или спрямо Молдова, провокирана от недоволство от значителното влошаване на икономическата обстановка и от необходимостта да се отвлече вниманието на руската общественост от проблемите; нова военна операция срещу Грузия би довела до военен конфликт между САЩ и Русия (не сме сигурни дали това се разбира добре в Кремъл);
• Русия ще става все по-авторитарна държава.

Да благодарим на другаря Овчаров за студа!

Има един жив български политик, който е навредил повече на българския стратегически интерес, отколкото всеки друг. Той не е Ахмед Доган, нито Жан Виденов. Говорим за Румен Овчаров.

Това отвратително човече продаде българските национални интереси в областта на енергетиката. Достоен заместник на покойния Андрей Карлович Луканов, Овчаров последователно защити всички руски проекти за поставяне на България в тотална енергийна зависимост.

Днес берем плодовете на последователната вредителска политика на Румен Овчаров. Именно на него следва да благодарим за най-високите цени за природния газ за бизнеса в целия Европейски съюз, за липсата на второ хранилище за природен газ, както и за липсата на терминал за втечнен газ.

За услугите си към Русия, очевидно, Румен Овчаров е получил пари. Искрено му пожелаваме да се задави с тях, защото сега заради него българските граждани стоят на студено, а българският бизнес губи стотици милиони всеки ден – и това в епицентъра на световна икономическа криза!!!

Тук ще ни опонират, че в сегашната ситуация дори и от неуважавания Овчаров нищо не зависи. Да, не зависи, защото с негова помощ сме тотално зависими от Русия.

За негово нещастие това, което е извършил, е известно на твърде много заинтересовани страни с твърде разнопосочни интереси. А неговите покровители в Кремъл от ден на ден стават все по-непопулярни. Още по-досадното е, че както стана ясно в случая с Брендо, дори и швейцарската банкова тайна започва да се пропуква.

Крайно време е съответните служби да направят каквото е необходимо, за да получи овчаров някакво възмездие за извършеното.

Що се отнася до ситуацията в Европейския съюз, то е крайно време там си спомнят, че един съюз е толкова силен, колкото е силен най-слабия му член, и да ни обърнат повече внимание. Както и да си отговорят на въпроса това съюз ли е изобщо и за какво е този съюз. Защото ако ще клякаме пред параноичния Путин всеки път, когато той е с разклатени позиции у дома, по-добре да го затваряме този съюз.

Най-важното от 2008 г. и какво да очакваме през 2009 г.

Най-важното през изминалата 2008 г. :

В България

1. Голямото неслучващо се – въпреки всички сътресения, тристранната коалиция продължи грабителското си управление.
2. Гафовете на властта – горяха влакове, избухваха складове. Не последваха нито оставки, нито извинения дори.
3. Скъсването на отношенията с Европа – Станишев и Първанов обърнаха гръб на Европейския съюз, след като бяха спрени стотици милиони евро от европейските фондове. Набедиха Европейската комисия за черна овца, от Брюксел направо заговориха за политическия чадър над корупцията и мафията. Първанов се утешаваше с лов на редки животни.
4. Самоубийствата и убийствата – Ахмед Емин (”мъжка секретарка” по думите на Ахмед Доган), проф. Стойчо Раданов (направил експертизата на телата по делото Белнейски), редица представители на подземния свят. Проблемите продължиха да се решават на принципа „няма човек – няма проблем”.
5. Дискредитацията на ДПС – колкото и да не му се вярва на Доган, ДПС е бита карта и никой няма да иска да управлява с него.

По света

1. Избирането на Барак Обама за президент на САЩ – струва ни се, че все още се подценява значимостта на този избор. САЩ са и в близко бъдеще ще останат едноличен световен лидер, и ролята на президента е достатъчно важна, особено в трудни времена.
2. Световната финансова криза – тя се оказа много по-голяма, отколкото някой е предполагал. Засегна всички икономики в различна степен.
3. Цените на петрола и храните – големите колебания в тези цени показват, че световната икономика не е в устойчиво равновесие. В дългосрочен план все по-често тези цени ще се преценяват и през призмата на националната сигурност.
4. Косово и Грузия – тези два конфликта са скачени съдове, причината е ясна – Русия все така лелее за „достойно място” на международната сцена. Засега успява главно да се дискредитира и да изяжда ресурсите си.
5. Ирак, Афганистан и Пакистан – тези три държави държат будни всички геополитически стратези. Макар и много бавно, Ирак показва признаци на стабилизация. Точно обратното се случва в Афганистан и Пакистан.

Какво да очакваме през 2009 г.:

В България

1. Парламентарни избори и избори за Европейски парламент – най-недемократичните през последните 15 години. Ще видите всичко – компромати, изнудвания, платени медии, купуване на гласове, насилие.
2. Бъдещото управление – никой не е в състояние да го предвиди. Най-вероятен е конфузен съюз между ГЕРБ и БСП, колкото и странно да ви звучи (всъщност никак не е странно).
3. Продължаваща деевропеизация – в момента в България няма политически субект, който да озапти организираната престъпност, партийните обръчи и корумпираната съдебна власт. Логично, Европа ще ни постави в карантина.
4. Последици от икономическата криза – за България предвиждаме огромен натиск върху бюджета и рязък спад на икономическата активност. Много бизнеси ще фалират, но това няма да се отрази в голяма степен на безработицата, защото и без това страдаме от дефицит на трудова сила. Доходите обаче реално ще намалеят.
5. Протести – предвиждахме ги за 2008 г., но те ще бъдат много по-вероятни през пролетта на 2009 г.

По света

1. Икономическа криза – най-лошата рецесия от поне 50 години ще се отрази изключително негативно на световната икономика. Ниско конкурентните държави със слаби съпротивителни сили (като България) ще бъдат най-застрашени. Загрижени сме и за финансовата стабилност на правителството на САЩ, защото там бюджетните дефицити и външния дълг са наистина огромни, а новите програми за насърчаване на икономиката наливат масло в огъня.
2. Афганистан – това е мястото, където ще се решава съдбата на НАТО. Ако алиансът не успее да наложи стабилен контрол, ще се дискредитира.
3. Китай – много е важно как Китай ще преодолее финансовата криза и доколко ще се появи вътрешнополитическа нестабилност.
4. Русия – в момента Путин има нужда от широкомащабен военен конфликт, за да се задържи на власт (парите от нефта не стигат). Става все по-непредсказуем и маниакален, което е притеснително.
5. Глобалното затопляне – през есента на 2009 г. трябва да се реши дали и как ще бъде въведено продължение към протокола от Киото за ограничаване на емисиите парникови газове. От това дали и какво споразумение ще има, зависи бъдещето на планетата.