Скок в тъмното

Българските гласоподаватели се събудиха от зимния си сън, вероятно постреснати от реториката на Доган.

Сега играта е ясна – Бойко Борисов ще става премиер. Реди се кабинет, правят се първи заявки за ревизия на дейността на тройната коалиция. Водят се преговори с евентуалните партньори – Синята коалиция и РЗС.

Въпреки, че може би е най-добрия вариант за България, управлението на Борисов ни притеснява. Ние много добре помним съдружието му с Чавдар Чернев; дружбата с Маджо; ролята му около предаването на властта от Костов на Сакскобурготски.

Борисов се развива, това е очевидно. Но е трудно да повярваме, че на тази възраст той ще изостави методите си, които е заимствал от книгите на Марио Пузо. Разбира се, сега около него се наблюдават немалко експерти; но те нямат съществен опит в българската държавна администрация.

И още нещо. Борисов трябва да разбере, че когато си министър-председател не решаваш проблеми, като изпращаш наказателни бригади. Само ги създаваш. Управлението на една държава винаги и навсякъде се дължи на легитимиращи фактори и той трябва добре да разбере кои са легитимиращите фактори за едно стабилно управление в България.

Поведението на президента Първанов в тази ситуация е умилително. Той все още се напъва да играе някаква посредническа роля, без да разбира, че самите правила на играта са се променили.

Ахмед Доган съвсем не се е отказал от участие във властта. По-скоро е интересно дали и в кой момент ще го изоставят собствените му преторианци. Между тях има немалко калени в битки, безскрупулни крадци, които няма да се уплашат лесно.

Не на последно място – овладяването на икономическата криза не е свързано само с управление на публичните финанси. Много е важно да се управляват очакванията на хората. В момента (както си му е редът) те имат свръхочаквания към ГЕРБ. Тези свръхочаквания ще бъдат сериозен източник на политическа нестабилност в случай, че се реализира криза в пропорциите, които ние очакваме.

Нека пожелаем на г-н Борисов късмет и умереност – той има нужда и от двете.