Русия отново вдига мерник на Украйна

Повече от ясно е, че Русия няма да прекрати опитите си да контролира политически, икономически и военно Украйна. Последните ходове на руския президент Медведев обаче ни карат да се замислим.

Пропагандата на Медведев на фона на Черно море е класика. „Братски народи”, „дружба” - и изобщо всички думи, които бяхме позабравили след 1989 г. По-важното е, че по най-различни неофициални канали Русия индикира желанието си да дестабилизира Украйна, да повлияе на резултата от изборите и в крайна сметка да си осигури така лелеяния контрол върху буфера с НАТО.

Могат да се появят проблеми поне в две посоки. Първо, Русия може да се разочарова от резултат от своите усилия ако новият украински парламент не отразява идеите на руснаците. Второ, самата Украйна може да предизвика Русия ако реши, че намесата във вътрешните работи е станала нетърпима.

Всичко това може да доведе до нагнетяване на напрежението и дори до военен конфликт. В случай, че това стане, не е невъзможно Украйна да бъде разделена по етнически признак.

Ние сме изключително притеснени от неадекватните разсъждения на руските стратези. Вместо да обърнат поглед към задния си двор в Кавказ, те вече бленуват за нова военна авантюра, с която да закрепят вътрешнополитическата ситуация. Вместо да разберат, че руската идентичност е под угроза от войнствения ислямизъм, те наливат ресурси в иранската ядрена програма. Вместо да се погрижат за разпадащата се руска инфраструктура, те планират безсмислено скъпи проекти за пренос на петрол и газ.

Липсата на адекватност е систематична заплаха за Русия, за съседните на Русия държави и за мира в Европа. Радикализацията и автократизацията, които провежда Путин, ще навредят на световния геополитически ред. Всъщност ние не се страхуваме толкова от Путин; страхуваме се по-скоро от онези, които ще дойдат, когато режимът му колабира.