Нашият президент е интересен човек. Премина от кадър на националистическото ОКЗНИ до уважаван партньор на ДПС и баща (а дори по-скоро майка) на управляващата коалиция.
Но кой всъщност е Първанов? Едно събитие от последните дни ни припомни какво не е Първанов. Участието му в погребението на тленните останки на (евентуално) цар Калоян беше ясен знак, че Първанов още търси легитимация (а за какво му е???) на гърба на национализма „в добрия смисъл на думата”.
Първанов не е легитимен, това е ясно. Въпреки комфорта на институцията президент, Първанов няма никакви заслуги към тази държава.
По времето на кризата в Косово Първанов стоеше най-отпред на протестите в подкрепа на сръбските си приятели (той пишеше писма на Милошевич дори когато от Кремъл спряха). Да си припомним - в декларацията по повод Косово през 1998 г., предложена от социалистите (междувременно подкрепена от сръбския посланик в София!), се предлагаше дистанциране на София и другите съседни страни от косовската криза. После се сепна на членството ни в НАТО. Размисли.
Поиска да бъде президент и спечели въпреки, а не заради БСП. Но пък заради ДПС. Заради Доган. Спечели втори път. Заради Доган (и не само, разбира се – още заради Костов, Петър Стоянов, Софиянски).
Отиде няколко пъти в Москва, помогна за подписването на няколко заробващи договора с Русия. Не обича да ходи в Брюксел, защото се чувства малоценен (и с право).
Изобщо Първанов е това – дребна душица с добри способности да балансира, впримчен в идеята да изкара „достойно” втория си мандат, като лекичко дърпа конците на БСП (оттам Станишев, оттам държавата) зад кадър.
Както и да го гледаме, прилича на Путин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар