Помощ, остаряваме!

Така може да се обобщи картинката, която рисуват не един и два доклада за бъдещото демографско развитие на България. Истината е следната: България е в топ 8 на „най-старите” държави в света.

Оттук има много последствия: по данни на НСИ средната възраст на населението общо за страната е 41,4 години. Хората над трудоспособна възраст са 22,6%, а хората под трудоспособна възраст – 14,6%. И това е само началото. Според The Population Reference Bureau населението на България ще намалее до 6,6 млн. души през 2025 и 5,1 млн. души през 2050 г.

Остаряваме…бързо. Да, това се случва и в други държави от Европейския съюз. Да, намаляването на раждаемостта е проблем, който съпътства развитието на всяко постмодерно общество. Но в България проблемът е много по-голям.

Какви ще са последиците от застаряването и намаляването на броя на населението?

Основният проблем си остава натискът върху двете най-недоразвити обществени системи у нас – социалното и здравното осигуряване. Оттук – социално напрежение, проблеми на регулацията, допълнителни тежести за бизнеса и работещите. Помнете – българските пенсионери нямат друг актив освен евентуално жилището си. В същото време средната доходност от доброволното пенсионно осигуряване е 8% (при инфлация 6%!!!).

В същото време ще намалее броят на хората в трудоспособна възраст. Това автоматично значи структурни проблеми особено за селското стопанство и реалното производство; но дефицитът ще започне да засяга и услугите. Намалява най-важният ресурс в новата глобална икономика – човешкият.

Ще се увеличи конкуренцията за работна ръка от другите държави от ЕС. Изправени пред същите предизвикателства, те все по-охотно ще предлагат своите трудови пазари на всички източноевропейци, които имат желание да работят и имат основни трудови навици. След 3 години, когато паднат последните ограничения за български граждани, ще можем да оценим реалния размер на тази трудова миграция.

Да се живее в общество на възрастни е трудно. Това ще доведе до нови социални, политически и дори екологични проблеми. Поколенията, които тепърва ще се пенсионират, са много по-неприспособими към своя нов статус; те нямат закалката на поколенията, преживели войната.

Какво да се прави? Две неща – насърчаване на раждаемостта и имиграцията. Няма други алтернативи, които да помогнат на България да не се превърне в резерват. Никакви сиромахомилски призиви за вдигане на пенсии, никакви протекционистични глупости. Имаме две задачи – да правим повече деца и да интегрираме повече качествени имигранти в българския културен модел (каквото и да значи това).

Ако България се превърне в заложник на пенсионерите си, ще загине.