Драшков: Империята отвръща на удара

Познавате ли Иван Драшков? Може би не сте го виждали в кварталния магазин скоро. Това е така, защото г-н Драшков е изключително зает напоследък. С какво ли, ще попитате вие. Ами с вендета, отговаряме ние.

Откакто го уволниха от ДАНС преди една година, Драшков не спи спокойно. Той е поел сериозни ангажименти да отстоява сериозни интереси. Изваждането му от ДАНС беше удар и по него, и по интересите, които защитава.

Сега обаче Драшков намери своя Ренесанс. Неговият съдружник и съратник Цветелин Йовчев оглави службата, а сега и Драшков вероятно ще се върне на бял кон. Междувременно той прави всичко възможно, за да съсипе своя архивраг Алексей Петров.

Можем да погледнем философски на това, което се случва и да заключим, че понякога и злото побеждава. Но колкото и куха служба да е ДАНС, връщането на Драшков ще я направи опасно оръжие в ръцете на престъпната олигархия. Ние не харесваме Алексей Петров, но е повече от очевидно, че противопоставянето между двете групи е имало своя позитивен ефект. Сега Драшков ще може на спокойствие да коли и беси – нещо, което, знаем, му харесва.

Все по-интересно става и положението на министър-председателя. С всяка своя стъпка той все повече обозначава своя истински профил. Отношението на Борисов към Драшков ще бъде важен тест за неговата ангажираност с организираната престъпност в България.

Развит бойковизъм

Живеем във времето на развития бойковизъм. Бойко Борисов е нашият Татко, нашата опора и нашият съдник. Няма друг пророк освен него.

Разбира се, това е опростено и не съвсем вярно твърдение. И все пак – в ГЕРБ намираме много по-малко прилики с нормална политическа партия, отколкото в НДСВ например. Лидерството тук е активно, всепоглъщащо и плашещо. Няма право на друго мнение. На медиите се казва да мълчат (не че те са се скъсали да говорят).

Бойко Борисов има уникален политически комфорт и го знае. Това, което не знае е, че ще се провали. Ще се провали, защото не може успешно да управлява държава по този начин, дори да става дума за България и за българи.

Често го сравняват с бившия комунистически диктатор Тодор Живков, но бъркат. Бъркат не толкова в качествата (макар че Живков е звезда на хоризонта, сравнен с Борисов). Бъркат по-скоро защото Борисов няма АПАРАТ, за да управлява.

Липсата на система на управлението води и е водила винаги до едно и също – хаос. В условията на пазарна икономика това означава траен спад на икономическия растеж, нов поток на имиграция и свиване на приходите в държавния бюджет. Забележете, това би станало и без да имаме икономическа криза.

Така че Борисов ще си остане просто поредното недоразумение в българската политическа история. По-важният въпрос е колко време ще му бъде предоставено от българския гласоподавател. Познавайки досегашната практика, ние сме песимисти.