24 април 2008

Заплаха ли са цените на храните и цената на петрола?

В момента на световните пазари се поставят много рекорди. Цените на петрола надминаха 110 долара за барел. Пшеницата, оризът и други земеделски стоки достигнаха невиждани ценови равнища. Тези явления несъмнено се отразяват на българската икономика, която започва опасно да навлиза в инфлационен цикъл. Последиците засягат и бизнеса, и потребителите.

Необходимо е анализираме текущата ситуация, да посочим една вероятна прогноза за развитието на пазарите на храни и енергия, и да посочим какви могат да са последиците за българската икономика.

В този анализ посочваме само изводите, които се основават на дискусии между експерти икономисти и последните изследвания на влиятелни международни институции. Източниците на данните и изводите могат да бъдат представени допълнително.

Според нас най-важните въпроси за българската икономика в тази ситуация са:

  • Ще продължи ли поскъпването на енергийните ресурси?
  • Как ще се развият пазарите на земеделска продукция в следващите месеци?
  • Доколко ще повлияят цените на основните стоки върху българската икономика?
  • Има ли и други рискови фактори за България?
  • Кои са успешните практики за реакция на бизнеса и потребителите в тази обстановка?

  1. Цени на енергийните ресурси

По всичко личи, че цените на петрола няма да спрат до тук. Прогнозите, които ползваме, показват възможно увеличение до близо 200 долара за барел през следващите 12 месеца. Това означава, че можем да очакваме нови повишения на цените на горивата поне през следващата една година. Според анализите цените могат да се успокоят едва през 2010 г., но няма да слязат много под сегашните си нива, т.е. покачването не е твърде спекулативно.

Наблюдаваме и още един важен феномен – цените на природния газ следват вече своя собствена логика, която не съвпада напълно с тази на петрола.

  1. Цени на земеделските стоки

Цените на земеделските стоки тепърва ще се повишават още. Много е просто – населението на света се увеличава, като ръстът в развиващите се държави се съпътства с повишаване на разполагаемия доход и закономерно – увеличаване на търсенето на земеделски стоки.

Тенденцията няма да спре през следващите 10 години. Ще се появи структурна конкуренция за снабдяване със земеделски стоки, което означава, че някои държави ще имат сериозен проблем да си набавят необходимите храни и фуражи.

  1. Влияние на цените върху българската икономика

Цените на енергийните ресурси и земеделските стоки безспорно влияят на българската икономика. Увеличаването на цените и на двете категории очевидно е основен двигател на високата инфлация в страната.

Що се отнася до петрола обаче, влиянието е много по-негативно. Проблемът е, че българската икономика е енергийна ламя със седем глави. За всяка единица продукт ние използваме до три пъти повече енергия спрямо другите европейски държави. Така нашите стоки са по-неконкурентни. Тази тенденция се засилва при по-високи цени на енергията, защото нараства нейният дял в структурата на разходите. Особено уязвими са енергоемките производства.

4. Други рискови фактори

Като добавите към това дефицита по текущата сметка и общите проинфлационни очаквания, става наистина горещо. Напълно е възможно тази година инфлацията да надхвърли 15% (и да достигне дори 20%).

Нещо повече, ние не знаем доколко устойчив е ръста на преките чуждестранни инвестиции от 2007 г. В случай, че се забележи стабилна тенденция за намаляване на инвестициите в недвижими имоти, нещата ще станат много неприятни (за миналата година това бяха близо 3 милиарда евро, около половината от общите ПЧИ).

5. Успешни практики за реакция на бизнеса и потребителите

Бизнесът ще срещне стабилни предизвикателства през тази година. Най-важни са намаляване на разходите за енергия и инвестиции в добавяне на стойност. Това са единствените инструменти за подобряване на конкурентноспособността. Допълнителни стратегии могат да включват инвестиции в земеделието (когато това е част от общия профил) и разнообразяване на икономическите дейности извън строителство и търговия на дребно (това са най-уязвимите сектори). Във всеки случай планирането на финансовите потоци трябва да е много задълбочено.

Потребителите са по-пасивната страна в уравнението. Те не могат да направят кой знае какво, за да се защитят срещу инфлационния натиск. И все пак: спестяванията могат да се превалутират в евро; разходите за енергия да се оптимизират; да се търсят допълнителни източници на доход. Инвестициите във взаимни фондове и подобни колективни инвестиционни схеми могат да се предприемат за не повече от половината разполагаеми средства. Ние можем да препоръчаме към момента единствено инвестиции във фондове за земеделска земя в България или инвестиции в чуждестранни фондове, инвестиращи в страните от БРИК (Бразилия, Индия, Китай, Русия).

Очакваме до юни да имаме по-ясна картина на икономическото развитие на страната през следващите 2 до 3 години, като основният показател, който ще следим, е притока на чуждестранни инвестиции.

22 април 2008

Мъртвородени промени в кабинета

Сергей Станишев ще смени 4 свои министри в първия съществен ремонт на кабинета си. Отпадат Румен Петков , Радослав Гайдарски, Нихат Кабил, Веселин Близнаков.

Новите имена са: за министър на вътрешните работи е номиниран народният представител Михаил Миков, министър на здравеопазването - д-р Евгений Желев (бивш кмет на Стара загора), на отбраната – Николай Цонев и на земеделието и продоволствието – ст. н. с. д-р Валери Цветанов. Сегашният посланик на България в Германия Меглена Плугчиева е одобрена за новия пост вицепремиер, отговарящ за парите от европейските фондове.

Всяка промяна на ключови министри правителството е знак за нова посока, поне на теория. На практика промените, които прави Станишев, са мъртвородени.

Да вземем Миков. Преди броени дни за него Станишев каза: “Това е оригинална идея, но не влиза в моите планове”. Защо ли, ще попитате вие. Защото е удобен за Румен Петков, отговаряме ние - просто Миков е по-безопасен за Петков в МВР. Предстои да видим дали Петков ще оглави и парламентарната група на БСП, което би било съществена тактическа победа за него.

От ДПС уволниха най-читавия си министър, Нихат Кабил, който освен със замените на гори все пак ще бъде запомнен и с някои добри административни ходове. Любимците ни емел етем (изписваме я с малка буква докато не подаде оставка) и Джевдет Чакъров, които разсипват българската природа, държавния резерв и каквото още се сетите.

НДСВ махат Близнаков, но не толкова защото е лош министър на отбраната, а защото до него „няма достъп ръководството”.

Разбира се, най-важния пропуск на Станишев е Асен Гагаузов – министъра на регионалното развитие и благоустройството. В МРРБ са най-съществените нарушения на процеса на използване на европейските фондове. Свързаната с Гагаузов фирма „Биндер” продължава да получава преференциално отношение от фонд „Републиканска инфраструктура”. Това обаче явно не е достатъчно за премиера, за да смени министъра си.

Изобщо тези промени ни приличат на опит за замазване на положението, но доста половинчат и неубедителен. Станишев не дава разумно обяснение защо точно сега сменя точно тези министри. Всички знаем истината – Станишев ремонтира под натиска на външни и вътрешни фактори. Външните са добре известни – Европейския съюз и САЩ. Вътрешните са по-разнопосочни – те включват коалиционните партньори НДСВ, подмолно ДПС, както и пакта Първанов-Борисов.

С промените Станишев стабилизира коалицията, доколкото това е възможно. Едновременно с това дестабилизира собствената си партия.

Тези промени обаче няма да му помогнат в играта срещу Георги Първанов и Бойко Борисов. Още по-малко ще се умилят от Европейската комисия и Държавния департамент.

Най-големия печеливш от създалата се ситуация парадоксално са министрите в немилост от НДСВ и двамата министри на ДПС. Даниел Вълчев може спокойно да прави курбан, защото много рядко в България е било възможно толкова време да си във властта без ясна подкрепа от своята партия. Министрите от ДПС етем и Чакъров имат лиценз за грабеж за още няколко месеца.

Големият губещ е България, защото Станишев я жертва в името на стратегическия си интерес – да се задържи още няколко месеца на кормилото, след което ще изхвърчи като мръсен парцал и от Министерски съвет, и от кабинета си на „Позитано” 20.

Продължава надлъгването между Георги Първанов, Бойко Борисов и Ахмед Доган. От тях можем да очакваме структурирането на следващата управляваща коалиция.

За всички голямото неизвестно е степента на готовност на Европейския съюз да ни наказва заради собствената ни глупост. Струва ни се обаче, че управляващите се готвят за извинителна кампания и борба до край по барикадите на коалицията.

14 април 2008

Румен Петков поддаде, но какво от това?

Стана тя каквато стана, и вчера Румен Петков подаде оставка, което, честно казано, мнозина не се и надяваха да очакват.

Няколко неща правят впечатление:

  1. Румен Петков подаде оставка във ведро настроение, което значи, че е поискал и получил всякакви гаранции за себе си, Валентин Петров, каналите и прочие;
  2. Каквото и да ви говорят, без публикуването на стенограмата от заседанието на вътрешната комисия на НС в „Капитал” едва ли щеше да се открие „достатъчно политическа воля” в премиера Станишев;
  3. Съдържанието на посочената стенограма ясно показва, че МВР е брашнен чувал за БСП, къща без прозорци, блудна жена или каквото там ви харесва;
  4. Кръгът „Монтерей” побърза да защити и Петков, и Валентин Петров (Богомил Бонев каза, че Валентин Петров е „ОК”);
  5. Бойко Борисов на практика повтори тезите на кръга „Монтерей”;
  6. ДПС побърза да извади на масата предложения за реформи във всякакви области, като най-точно посочи основния проблем, който може да възникне за управлението, а именно – спирането на еврофондовете;
  7. Опозицията не беше достатъчно активна.

Посочените наблюдения ни карат да мислим, че всъщност голяма реформа в МВР не се задава. Дори и Станишев да не сложи Младен Червеняков за министър, кръгът „Монтерей” ще продължи да управлява в МВР. Бойко Борисов вече се изказа против изваждането на ДОИ и ДОТИ от МВР, както и срещу ДАНС. На практика тези негови позиции на 100% обслужват „оперативния интерес” на Любен Гоцев, Младен Михалев – Маджо и сие.

Какво да кажем за главния прокурор, който втора седмица увърта по въпроса за очеизвадното престъпление, извършено от Румен Петков. Добре, че беше „Капитал”, за да се види, че Ваньо Танов никъде не е казал и дума за принадлежност на Алексей Петров към МВР или ДАНС. Ще ходи ли Румен Петков в затвора обаче? Не. Защо? Ами защото вече има сделка. С кой е сключена сделката? С Първанов и Борис Велчев, вероятно.

Изобщо много въпроси висят във въздуха. Покрай цялата патаклама сякаш забравяме, че освен за корупция в МВР покрай случая с „Винпром Пещера” стана дума и за корупция в Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите. Ресорния министър Пламен Орешарски обаче не счете за нужно да дава кой знае какви обяснения. Става дума за огромни парични потоци от неплащане на акциз за алкохол, цигари и горива. Става дума за основните спонсори на БСП („Винпром Пещера”, „Сис Индъстрийс”, „Лукойл Нефтохим”). Като с магическа пръчка тези теми изчезнаха от сцената. Да, има предложения за прозрачни бандероли и повече контрол. Но до осъществяването на тези предложения могат да минат години, а после – следващите управляващи да му мислят.

В целия медиен шум единствен Ахмед Доган разбра, че има какво да губи. И беше напълно готов да жертва Петков от самото начало. Защо? Защото неговия бизнес план включва сериозно усвояване на европейски фондове, а това няма как да стане с простотията на Румен Петков начело на МВР и ачик-ачик подпиране на организираната престъпност.

Въпрос с повишена трудност – може ли Доган да обясни това на другарите от „Монтерей”?

11 април 2008

Кой каза „Хизбула”?!?

За да подкрепи нашите твърдения, че румен петков е опасен за националната сигурност, в чуждестранните медии, а след това и в българските, се появи информация, че според данни на ДАНС (Агенцията за национална сигурност) от нелегален наркотрафик на синтетични наркотици са реализирани значителни печалби, а част от средствата са отишли за финансирането на Хизбула, Ислямски джихад и християнски милиции.

Най-голямо количество нелегални наркотици са преминали през митническите пунктове „Капитан Андреево", „Лесово" и „Калотина". Парите от незаконния бизнес са били препирани през верига от обменни бюра у нас или бюра за международни парични преводи. Резкият спад на заловени лица, свързани с производство на синтетична дрога, в доклада е обяснен с изтичането на информация от МВР.

Разбира се, Хизбула излезе с изявление до българския посланик в Ливан, в което се казва, че се надява обвиненията да не са "ционистки опит да се дискредитира репутацията на опозиционните движения" и призовава българските парламентаристи да "проявят внимание и прецизност" във връзка с това.

Ха така. Каква стана тя?

Оказва се, че кръгът „Монтерей” и техния служител, румен петков, не просто са се занимавали с тъмни дела. Не просто са използвали МВР за параван. А отгоре на това са помагали на Хизбула да се финансира. Хайде да повторим – помагали са на Хизбула да се финансира.

Това вече е сериозна работа.

Хизбула (от араб. „партия на бога“) е шиитска проиранска партия в Ливан. Организацията има военно и политическо крило. Тя е водещата фундаменталистка групировка в Ливан. Освен с Иран, Хизбула е в много близки отношения и със Сирия. От основаването си 1982 г. насам Хизбула е извършила над 200 терористични атентата.

Военният конфликт между Хизбула и Израел на територията на Ливан през 2006 г. причини над 1000 жертви.

Става още по-интересно. В момента напрежението в Близкия изток се увеличава, а Израел прави най-голямото военно-мобилизационно учение в своята история. Маневрите на израелската армия по границата с Ливан означават "приготовления за война", са завили източници, близки до Хизбула. Те са признали, че следят внимателно всички техни действия и са сериозно обезпокоени, тъй като отчитат ситуацията като твърде необичайна от гледна точка на демонстрираната мобилизация.

Какво да мислим? Ако се окаже, че хора, близки до „Монтерей” и румен петков наистина са правили бизнес с Хизбула, те сериозно са загазили. Знаем, че един от номерата на Любен Гоцев беше да поддържа контакт с представители на САЩ и сам да се ласкае след това, че е балансьор. Не знаем обаче как би могъл да обясни тази връзка с ливанската организация.

Доколкото сме информирани, САЩ считат Хизбула за сериозно предизвикателство в борбата срещу тероризма. В момента дейността на Хизбула по обучение на кадри на шиитските милиции в Ирак с подкрепата на Иран е предмет на сериозни разследвания. Много ни е интересно как гледа Държавния департамент на САЩ на възможността министър на съюзническа държава косвено да е подпомагал тероризма в Ирак.

На фона на това развитие скандала с Иван Иванов и „Винпром Пещера” е като комсомолска вечеринка.

Ключовият въпрос е дали е вярно. Ако наистина ДАНС са го написали, по-скоро е вярно, защото те не биха си позволили да напишат нещо такова, знаейки какви могат да са последствията. Ако е само слух, раздухван от депутати, пак заслужава внимание, защото е напълно възможно да е имало и такива операции.

Надяваме се, че компетентните органи у нас и в други засегнати държави вече работят по изясняване на случая.

10 април 2008

Фундаментално за конкуренцията

От самото начало на скандала в МВР ни се иска да напишем този материал. Сега, в разгара й, при гласуването на вота за недоверие на българското правителство, му дойде времето.

Нека погледнем нещата в перспектива, защото е важно. Как работи конкуренцията? Работи чрез елиминация. Нека поясним.

Когато се намирате в условия на конкуренция, вие се състезавате за някакъв ограничен ресурс. Този ресурс може да бъде ябълка, или 100 000 000 евро, или жената на живота ви. Така или иначе се състезавате за ресурс. Втората особеност на конкуренцията е, че има повече от един състезател за същия ресурс. Така, ако на вас ви се яде ябълка, и на колегата му се яде ябълка, а ябълката е само една, имаме конкуренция.

Когато само единият изяде ябълката, другият е елиминиран. И ако продължи да губи състезанията за ябълка, умира от глад. Този, който се е научил да печели повече ябълки, яде повече и става по-силен. Това е принципът на елиминация.

Всъщност най-добрата система за конкуренция е еволюцията на видовете. Както знаете, в природата биологичните видове се развиват постоянно, оцеляват само най-приспособените. Защо? Защото другите са елиминирани. Но как така само неговият вид е продължил напред? Ами предадена е информация чрез гените.

Така конкуренцията ни позволява да се учим от грешките, защото винаги когато някой направи достатъчно грешки и е елиминиран, това се вижда от останалите. От друга страна, този, който прави малко грешки и успява, също се наблюдава от останалите, те му подражават и в крайна сметка конкуренцията помага на всички да се справят малко по-добре. Един от начините за предаване на такава информация в пазарната икономика са парите – който ги има повече, явно се справя по някакъв начин по-добре.

Концепцията за конкуренцията беше вододел между комунистическите държави и западния свят. Резултатите са известни.

Сега да обърнем поглед към България. Ние не обичаме конкуренцията. Тя ни плаши. Затова си измисляме всякакви начини да я блокираме – чрез „връзкарство” и „шуробаджанащина” през годините на комунизма, чрез корупция сега. По това си приличаме с други държави в Африка и Латинска Америка, където хората също не обичат конкуренцията и затова живеят бедно.

Така погледнат, скандалът с МВР, румен петков и „Винпром Пещера”, СРС и всичко останало намира обяснение.

В държава, където не обичаме конкуренцията, няма как да има правила, които важат за всички. Ако имаше такива правила, щеше да има конкуренция. А това е опасно и много страшно. Затова ние само на теория въвеждаме някакви правила там, от кумова срама, а си правим каквото си искаме.

румен петков* в този смисъл може да се определи като адепт на антиконкурентното начало. Той просто олицетворява желанието на много българи (не само мутрите) да НЕ бъдат оценявани според заслугите им. Поради това нежелание сме си изградили сложна схема от зависимости, потайни пактове и какво ли още не, за да стават нещата „по втория начин”.

Така от самото начало ние можехме да предвидим, че е малко вероятно Петков да подаде оставка. Защо ли? В неговия свят елиминацията поради натрупани грешки не се случва често, а ако се случи - завършва с физическа смърт.

В този неконкурентен свят, в който живеем, закономерно се появяват пукнатини. Те се дължат на два фактора:

1. Невъзможност да се учим от грешките си;
2. Конкурентната среда на Европейския съюз.

Невъзможността да се учим от грешките си чрез елиминация води до това, че продължаваме да разпределяме ресурси към хора, които правят много грешки. Това е основната причина за разпада на комунистическата система. Задайте си и този въпрос – защо и най-корумпирания чиновник в най-корумпираната държава (ние вземаме за пример Путин) не е по-богат от най-богатия бизнесмен (Бъфет)? Защото конкуренцията е мощен акселератор на добри практики, затова.

Следователно, тази невъзможност да се учим от грешките си води до това, че ще оставаме доста по-бедни от останалите.

Вторият фактор също не е за подценяване. По стечение на обстоятелствата станахме държава – член на Европейския съюз. Държавите в Европейския съюз са обикновено в топ 50 на индекса за конкурентноспособност на Световния икономически форум. България е на 79 позиция. Преди нас са държави като Египет и Колумбия.

Това само по себе си е повод за тревога не само в София. Начинът на работа в България вече влияе на целия Европейски съюз заради общия пазар. Никой не иска да е в една икономическа система и беден и бавноразвиващ се партньор.

Именно този фактор е единствената възможност за по-бърза промяна. Идеята беше, че чрез „налагане” на правила и натиск върху политиците в България могат да се постигнат по-конкурентни условия. Оказва се обаче, че натискът е бил недостатъчен.

Така можем да прогнозираме, че държавите от Европейския съюз са единствените играчи, които могат да свалят румен петков от власт. И те ще го направят, ако искат лека-полека да интегрират България в правилата на конкуренцията. Ако се ослушат, значи са ни отписали (което е малко вероятно).

Във всеки един случай може да се очаква мъчително бавна промяна към по-конкурентно общество. Ние доказахме, че се боим от всякакъв подбор като дявол от тамян.

Историята около румен петков и неговата жалка личност е само едно проявление на това фундаментално „бе нема начин да нема начин”, което още трови обществото ни. Не се заблуждавайте – има го във всеки от нас, дори и да е малко. Затова приканваме всеки да се вгледа в собствения си живот и да си зададе въпроса – „Аз искам ли конкуренция? Готов ли съм за нея? Мога ли да играя по правилата?”

Тогава ще започне промяната, а румен петков ще стане излишен.

*Бел.ред. Името на министъра (с извинение) на вътрешните работи ще се изписва в Реалполитик с малки букви, докато не подаде оставка. Същото се отнася и за емел етем. Вот тебя шутка, Сергей

07 април 2008

Убиха Георги Стоев заради всички нас

Георги Стоев (35г.), известен като автор на книги и публикации в пресата за групировките у нас, беше прострелян по обед днес пред столичния хотел "Плиска", потвърди МВР. Той е бил приет в шоковата зала на "Пирогов" в крайно тежко състояние. Починал е преди минути.

Георги Стоев е противоречива личност. Свидетел на процесите във ВИС и СИК, той започна да пише за случилото се през 1990-те, но не се ограничи до там. Продължи да пише и за случващото се днес. Даваше интервюта. Пишеше статии. За кого? За Младен Михалев – Маджо, за Красимир Маринов – Маргина и неговия брат, както и за Любен Гоцев.

Версия на Стоев е, че Любен Гоцев е имал хомосексуална връзка с Красимир Маринов – Маргина. „Жоро Стоев написа много глупости... Да си ги носи в гробищата. Да си ги носи със съвестта.”, заяви Гоцев.

Стоев не спря. В интервю за „Сеизмограф” по Btv каза, че е бил разработен план как Стоев да свидетелства за това, че Маджо му е поръчвал убийства. За планът е бил уведомен градския прокурор Николай Кокинов, който пък праща своя подчинен прокурор Чавдар Ангелов. Целта според Стоев е била разработката да бъде извършена без знанието на вътрешния министър Румен Петков. Прокурорът Кокинов обаче уведомява главния прокурор Борис Велчев, Велчев звъни на вътрешния министър Румен Петков, а Петков моментално вика при себе си ченгето Ивайло Спиридонов, за да го пита защо прави това разследване без да го е уведомил. ""Предадоха ни!", казва по-късно Спиридонов на Георги Стоев и така всичко приключва.

Нашият анализ: Георги Стоев беше застрелян от кръга „Монтерей”, това е очевидно. Те нямаше как да го оставят да разправя наляво и надясно, че Любен Гоцев е capo di tutti capi и че се е гушкал навремето с Маргина. Нямаше как да го оставят да свидетелства срещу Маджо.

И още нещо – Румен Петков денонощно обслужва интересите на същия кръг „Монтерей”. Всеки ден от живота му на министър е посветен на това да осигурява жизнено пространство на престъпните схеми на Любен Гоцев, Виктор Вълков и Чавдар Чернев. Всеки ден е длъжен да замита следите, водещи към тях. Всеки ден той е на пост, за да трупат те кървавите си авоари и да се чувстват като истинските шефове на държавата.

В Реалполитик пишем за кръга „Монтерей” отдавна. Когато започнахме блога в екипа имаше спор дали да не обявим имената си. Надделя мнението да не ги качваме в сайта, за да не ни натресат поръчкови съдебни дела. Историята на Георги Стоев показва, че поръчково съдебно дело далеч не е най-голямата заплаха.

В България вече убиват, за да затворят устата на писатели. Както и да сучат МВР миналото на Стоев, те не могат да избягат от очевидния факт – убиха го заради това, което пише. Убиха го, защото могат. Защото не им пука и не ги е страх от закона. Те СА закона, те СА бащиците на нацията. Румен Петков е само ръжен, който използват умело.

Знаели сме винаги, че ще се стигне до тук. Нашата позиция е, че ако не бъде прекратено настоящото управление на страната НЕЗАБАВНО, страната ще последва модела на Колумбия и Боливия, където властта е в ръцете на наркокартелите. При нас – в ръцете на кръга „Монтерей” (звучи по-европейски някак си). Защото ги търпим.

Още – нямаме причини да вярваме на Стоев за наклонностите на Любен Гоцев. Но това би обяснило много неща – дружбата с Йордан Соколов, Богомил Бонев и други…

Пред всеки мислещ българин би следвало да стои въпроса – емиграция или какво?

03 април 2008

На срещата на НАТО: лидерът е САЩ, Франция се завръща

Срещата на върха на НАТО ясно показа линиите на разделение между САЩ и държавите от Европейския съюз. На първо място, по отношение на Афганистан, САЩ с право са недоволни от колебливата позиция на някои европейски държави относно изпращането на нови войски в Афганистан.

Поради операциите си в Ирак САЩ не могат да подсигурят достатъчно военни и друг персонал за мисията в Кабул. Франция засега прави най-смелата крачка, като изпраща един батальон в проблемния южен Афганистан. САЩ и Великобритания считат, че тази колебливост на европейските сили поставя под съмнение концепцията за колективна сигурност (за първи път чл. 5 от Северноатлантическия договор за колективна защита беше задействан именно след 11 септември 2001 г. по отношение на Афганистан). За САЩ изглежда все по-изгодно да сформират плаващи коалиции вместо да „носят на ръце” партньорите си от НАТО.

САЩ се оказаха самотни лидери и по отношение на Русия. Буш смело заяви, че Украйна и Грузия трябва да станат членове на НАТО. Ангела Меркел счита, че това не е добра идея. Саркози също не е очарован. САЩ правят сами стратегически ход, който към момента изглежда обречен. Защо?

Какъвто и да е Буш, той добре разбира, че Русия не иска директна конфронтация. Пример за това е позицията за Косово – Русия остава против независимостта, но реакцията беше слаба. Русия просто иска да се съобразяват с нея, иска да участва. С предложението към Украйна и Грузия Буш напомня на Русия, че има достатъчно инструменти, за да държи Русия нащрек. Неговата по-дългосрочна цел е от една страна еманципирането на Европа от страха от енергиен глад, а от друга – намаляване на руската активност в Азия. Тези две инициативи могат съществено да ограничат влиянието на Русия. За целта САЩ искат да увеличат своята роля (а и ролята на Европа) в тези две държави, които имат важно значение и за двете насоки на действие на Буш. Това, че европейските държави реагират резервирано, е разбираемо. Но ако те продължат да сключват малки сделки с Москва и да се надлъгват помежду си, големият губещ ще е именно Европа.

САЩ бяха единствената държава, която последователно отстояваше идеята, че Македония трябва да получи покана за НАТО на всяка цена, защото това гарантира стабилността на Западните Балкани. Никоя друга държава от алианса, включително България, не оказа съществен натиск върху Гърция, за да не се стигне до вето. Както казват македонските вестници „нема да има вето, но нема да има ни покана”.

Четем коментари в гръцката преса: „Но дори и да сме под голям натиск, какво могат да направят американците и НАТО, за да ни накажат? (…) Ако Гърция загуби тази „канадска борба” със съседната ни новообразувана държава, никой няма да ни взима насериозно повече.” И още: „Скопие знае, че членството [в НАТО] ще защити крехкото единство на нацията, при риска албанците да „освободят” етническите си роднини, и затова, рано или късно, Скопие ще трябва да договори честен компромис, който отразява реалностите в региона.”

Това е възмутително. Това е несериозно. Ако Атина си мисли, че толкова разбира „реалностите в региона” ние питаме – а какво ще стане, ако унесени в преговори за представки и наставки изпуснем питомното? Ако на албанците в Македония им писне да си играят на държава? Как точно ще поеме отговорността Гърция? Кой ще трябва да спасява положението в Македония и ще може ли то да бъде спасено?

За нас най-стряскаща беше информацията, че Гърция си позволява да си мисли, че може да решава съдбата на Македония ЧРЕЗ членството си в Европейския съюз и НАТО.

Нека го кажем така: отдавна е известно, че петата колона на Русия на Балканите не се състои главно от България. Руските интереси в ЕС винаги са намирали добра почва в Гърция, особено при управление на ПАСОК. Това, че Гърция косвено обслужва руския стратегически интерес като подлива вода на стабилността на Западните Балкани, е ясно. Но не сме сигурни дали Гърция осъзнава истинските последици от своето поведение.

Дестабилизацията на Македония е най-лошия сценарий за Балканския полуостров, казвали сме го и преди. Няма държава на Балканите, която безучастно да стои и да гледа разрастването на албанските автономни територии. И не е в гръцки интерес това да се случва. Ето защо съветваме Гърция да извърви своята половина от пътя до компромиса с Македония, вместо да се прави на велика сила. В противен случай може да й се наложи да си припомни, че освен с FYROM граничи и с България, и с Турция.

Така още веднъж се потвърждава тезата, че САЩ са и си остават единствения лидер на НАТО. Без тяхната енергична позиция Русия би била много по-близо до възвръщане на своите предишни позиции, а Македония би била обречена от европейската нерешителност.

01 април 2008

Ситуацията в Тибет – геополитически анализ

Напрежението в Тибет, автономна провинция в Китай, дойде в много неподходящ за Пекин момент – в навечерието на Олимпийските игри. Протестите бяха най-масовите от 60-те години на миналия век.

Реакцията на Китай беше внезапна и категорична – само за няколко дни китайските полицаи и специални части въдвориха ред в столицата на Тибет Лхаса, обвиниха религиозния водач на Тибет в изгнание, Далай Лама, в конспирация и изобщо направиха всичко, което се очаква от държавата Китай.

Това, разбира се, не е достатъчно. Проблемът на Тибет е, че тази провинция беше присъединена към Китай през 1950 г. по чисто геополитически причини – като буфер с Индия. Последва въоръжен конфликт за Тибет и областта Аксай Чин. Китай победи в конфликта, запази контрола над Тибет, а Аксай Чин и до днес е обект на териториален спор между двете страни.

В този смисъл сегашните протести в и за Тибет са израз на един много по-голям геополитически конфликт – между тигъра Китай и все по-модернизиращата се Индия, която придобива и все по-високо самочувствие. Далай Лама и в момента пребивава в Индия, където получи политическо убежище, както хиляди други тибетци. Дори и да не го казват, китайците сериозно подозират Индия в разпалването на протестите и финансирането на тибетската съпротива.

Така конфликтът придобива съвсем друго измерение отвъд проблемите на религиозната свобода и човешките права. Става дума за борбата за надмощие в Азия между два икономически и демографски гиганта.

Към момента Китай е много по-силна държава – и като икономика, и като степен на развитие на въоръжените сили, и като технологии. Индия обаче все по-добре се ориентира в съвременната обстановка и всъщност има добри стартови позиции за дългосрочно лидерство в региона, най-малкото защото е по-диалогична в отношенията си с други азиатски държави.

Следователно Европейският съюз и САЩ не могат да наблюдават безучастно развитието на събитията в Тибет. От една страна, става въпрос за спазването на човешките права. От друга страна, по-големият проблем е възможната ескалация на конфликта между Индия и Китай. Това може да стане при смъртта на сегашния Далай Лама. Поради текущата политика на Китай е напълно възможно да избухне спор относно наследника на Далай Лама. Този спор може да провокира много по-сериозни сблъсъци в Тибет, които от своя страна да доведат до някаква намеса на Индия. Такъв сценарий е най-неблагоприятния за целия регион.

Затова ЕС и САЩ трябва да работят в две посоки. Едната е засилване на сътрудничеството във всички сфери с Индия. Това е абсолютно задължително, за да се изгради Индия като модерна и забележете, демократична, държава в Азия, която може да балансира влиянието на Китай. Другата посока е да се насърчи Китай да търси решение на проблемите в Тибет по мирен път, без насилие. Това е много важно за самия Китай, доколкото Тибет не е единствената проблемна зона. Те трябва да разберат, че не могат да си позволят решаване на проблемите с методите на Мао. По този начин ще бъде предпазен и самия Китай, защото държавата става все по-трудна за управление, а това е опасно за цяла Азия.

В този смисъл Олимпийските игри дават добра възможност на западните държави да въздействат на политическото статукво в Китай. Позицията на Китай е много по-уязвима в контекста на тяхното желание да използват игрите като мощно послание за модерен Китай. Струва ни се, че Пекин добре разбира риска Олимпиадата да се превърне в трибуна за протест срещу положението в Тибет, а и в други части на Китай.

Оформя се безпрецедентна възможност за натиск срещу Китай и тя трябва да се използва на всяка цена. Остава въпросът за политиката на заселване на етнически китайци в Тибет, който също трябва да бъде обект на концентрирани критики. Китай трябва да разбере, че цялата му икономическа мощ не е достатъчна да гарантира ненамеса във вътрешните им работи, когато се нарушават правата на малцинствата