Политика на смесване

Бойко Борисов подреди новия кабинет и го представи на президента Първанов. Какво можем да кажем, ако четем между редовете на състава на кабинета?

Борисов очевидно се стреми към политика на смесването. Той смесва легитимни непартйни имена (Симеон Дянков, Росен Плевнелиев) с легитимни партийни (Цветан Цветанов, Румяна Желева, Йорданка Фандъкова). После добавя щипка неизвестни непартийни като Трайчо Трайков (на когото е поверено мегаминистерството на икономиката и енергетиката). Привнесени са хора с разнообразна политическа окраска (Николай Младенов, Божидар Димитров) и сложно минало (Вежди Рашидов). Особен случай е назначението за министър на правосъдието (Маргарита Попова), където може би се е намесил сам президентът Първанов.

Тази политика на смесването цели няколко неща. Първо, така Борисов ангажира широко представителство на интереси в кабинета. Второ, става възможно вътрешното балансиране, което да му позволи във всеки момент да отстрани непослушните. Трето, чрез легитимните лица в кабинета могат да се прикрият действията на нелегитимните.

Този подход вече сме го виждали. Това беше подходът за съставяне на правителство на Симеон Сакскобурготски през 2001 г. Кое е различното обаче днес?

Различното е, че слоят от компетентни, качествени кадри при Борисов е много тънък. Той е концентриран основно в икономиката и донякъде в МВР (но там има механично смесване на големи професионалисти и големи разбойници).

Дори и да приемем, че Борисов има воля за реформи, ще му е много трудно да ги извърши, просто защото няма да има подходящи хора за това. Проблемът му е още, че за разлика от Сакскобурготски и Станишев, той няма особен ресурс от време. Българската икономика вече не се развива бурно и всяко едно лошо управленско решение ще се усеща болезнено от хората.

С други думи стратегическият хоризонт на кабинета „Борисов” е много тесен. И тук е неговото истинско предизвикателство. Ако отдели повече време и усилия на бизнес проектите на своите покровители, Борисов ще загуби играта. Ако пък концентрира усилията си за реформи и борба с корупцията, ще влезе в учебниците.

Има и още нещо. Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”. Тяхното влияние би било точно толкова пагубно, колкото беше и влиянието на Ахмед Доган, но на друго ниво.

Впрочем хубавото е, че 20 години преход са създали чудесна матрица, по която бързо да се прецени накъде отива новото управление. Само след 6 месеца ще можем да бъдем много по-категорични за истинското лице на кабинета „Борисов”.

Скок в тъмното

Българските гласоподаватели се събудиха от зимния си сън, вероятно постреснати от реториката на Доган.

Сега играта е ясна – Бойко Борисов ще става премиер. Реди се кабинет, правят се първи заявки за ревизия на дейността на тройната коалиция. Водят се преговори с евентуалните партньори – Синята коалиция и РЗС.

Въпреки, че може би е най-добрия вариант за България, управлението на Борисов ни притеснява. Ние много добре помним съдружието му с Чавдар Чернев; дружбата с Маджо; ролята му около предаването на властта от Костов на Сакскобурготски.

Борисов се развива, това е очевидно. Но е трудно да повярваме, че на тази възраст той ще изостави методите си, които е заимствал от книгите на Марио Пузо. Разбира се, сега около него се наблюдават немалко експерти; но те нямат съществен опит в българската държавна администрация.

И още нещо. Борисов трябва да разбере, че когато си министър-председател не решаваш проблеми, като изпращаш наказателни бригади. Само ги създаваш. Управлението на една държава винаги и навсякъде се дължи на легитимиращи фактори и той трябва добре да разбере кои са легитимиращите фактори за едно стабилно управление в България.

Поведението на президента Първанов в тази ситуация е умилително. Той все още се напъва да играе някаква посредническа роля, без да разбира, че самите правила на играта са се променили.

Ахмед Доган съвсем не се е отказал от участие във властта. По-скоро е интересно дали и в кой момент ще го изоставят собствените му преторианци. Между тях има немалко калени в битки, безскрупулни крадци, които няма да се уплашат лесно.

Не на последно място – овладяването на икономическата криза не е свързано само с управление на публичните финанси. Много е важно да се управляват очакванията на хората. В момента (както си му е редът) те имат свръхочаквания към ГЕРБ. Тези свръхочаквания ще бъдат сериозен източник на политическа нестабилност в случай, че се реализира криза в пропорциите, които ние очакваме.

Нека пожелаем на г-н Борисов късмет и умереност – той има нужда и от двете.

Какъв е залогът на предстоящите избори?

В неделя българите ще гласуват за избор на народни представители. Кампанията е към края си и вече можем да мислим за периода след изборите - когато ще трябва да се състави новото правителство.

Какъв обаче е истинският залог на тези избори?

Ни повече, ни по-малко - България.

Държавата (отново) върви към фалит. Това не е очевидно. Повечето българи са убедени, че всичко е наред. Но не е. И Орешарски, и Искров лъжат. Крепят положението, само и само да минат изборите.

В случай, че на БСП и ДПС се позволи да участват в следващото управление, те ще се опитат (безуспешно) да замитат следи и да отлагат допълнително настъпването на кризата.

Единственият начин да спасим публичните финанси е дясноцентристко управление. Ако Борисов не си поеме кръста и се заиграе със Станишев и Доган (дори и без формално участие на ДПС - например през Лидер), ще настъпи крах.

За тях не е проблем в България да има криза. Те няма да пострадат особено (или поне така им се струва към момента).

Но знаейки нещо за българите като манталитет ни се струва, че издърпването на моркова сега ще породи много остра реакция "в широки слоеве на населението".

Недоволството може би за първи път няма да е идеологически мотивирано, което значи, че може да избие във всякакви посоки - бунтове, саморазправа, прояви на екстремизъм. Не е изключено да се породи най-накрая истинско етническо напрежение (Доган си мисли, че може да го контролира, но бърка).

Изобщо забавянето на болката само ще я направи по-голяма.

Впрочем на президента препоръчваме да стои далече от народната любов, тъй както прави до момента. А на Доган и Станишев - да отидат за риба, защото веднъж се живее; някои грешки са непоправими.

И като пожелание - нека поне този път разумът да победи алчността!