30 август 2007

Румен Петков и националната сигурност


Във вторник той е убедил колегите си от ръководството на БСП да одобрят поправки в закона за МВР, с които ще се създаде нова структура, която на практика ще замести контраразузнаването.

В предложението на Петков се казвало, че новото звено ще разузнава и ще прави разследвания за нуждите на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и на "Икономическа полиция". Според експерти става дума за същинско контраразузнаване, но умишлено се говорело за "разузнавателни дейности", каквито може да има само извън страната, за да бъдат преглътнати по-лесно текстовете. Вижданията на вътрешния министър били приети от ръководството на най-голямата от управляващите партии без възражения. Не се възпротивил и премиерът Сергей Станишев, който беше основният инициатор за изваждане на НСС от министерството.

Тази новина напълно потвърждава няколко наши тези, които водят до притеснителни въпроси:

  1. Защо Румен Петков толкова се стреми да си остави разузнавателен ресурс?

Ами защото той му е необходим, както е необходим на неговите спонсори и покровители. Целта е да се използва този ресурс за „специални дейности” – разбирайте изнудване, продажба на информация и всякакви форми на натиск. Хората, които работят с Петков, са контролирали МВР на практика почти без прекъсване през последните 17 години. Те не могат да си позволят да изпуснат нещата от контрол. Най-вероятно ще имат свои хора и в новата Агенция за национална сигурност, но работата не е сигурна.

  1. Защо Румен Петков успява да прокара предложенията си в ИБ на БСП?

Защото е подредил добре картите си. Да си министър на вътрешните работи означава да знаеш много за всички и Петков използва този ресурс добре. В БСП се страхуват от него, макар че по-скоро го ненавиждат. Що се отнася до премиера, той не може да се противопостави на Петков, защото също е жертва на своите зависимости към Първанов и сие.

  1. Как всъщност ще се отразят предложенията на Петков на националната сигурност на страната?

Зле. Петков е само един от българските политици, които биха продали всичко на всеки, стига да е добра сделката. Нещо повече, Петков твърде отблизо общува с представителите на ДПС, които винаги са проявявали интерес към националната сигурност. Лек проблем е, че ДПС пее поне на още две разузнавания – турското и руското. Самата БСП, както е известно, в това отношение също има какво да предложи на ФСБ.

България е член на НАТО и ЕС, а не на ОНД. Но това не пречи в момента нашата национална сигурност да е в ръцете на хора като Румен Петков. Да виждате някакво несъответствие?:)

29 август 2007

Съдебната власт се изложи, отново


Първото дело срещу бившия директор на "Топлофикация - София" Валентин Димитров за нарушения на валутното законодателство във вторник беше върнато от съда на прокуратурата заради серия от технически грешки и неточности. Процесът, който е определян като най-лесния от правна гледна точка от всички разследвания срещу Димитров, трябваше да започне във вторник в Софийския районен съд.

Нека си припомним предисторията на т.нар. Вальо Топлото: през юли 2006 г. той беше арестуван по обвинения за пране на пари след сигнал от финансовите служби на Австрия за съмнителни банкови трансфери от България по негови лични сметки в австрийски банки. Оказа се, че Агенцията за финансово разузнаване е проспала операциите на Димитров.

След това започна вероятно най-непохватното и смешно разследване в историята на българското следствие. Пощенска банка беше „забравила” да съобщи за сейф, използван от Димитров и след него – от съучастничката от „Прострийм груп” Мая Стоилова. Гроздан Добрев, адвокат на Димитров, беше привлечен като обвиняем по делото заради вероятното му участие в замитането на следите и закриване на сметки в други банки. Димитров беше успял 3 пъти да излезе от ареста за няколко часа!

В действие трето на сцената се появи писмото на Димитров, в което се споменаваше изрично Р. Овч. като човек, който може да помогне. Той естествено отрече. Писмото беше ход на министъра на вътрешните работи Румен Петков. От МВР се бяха престарали и бяха дописвали имена и текст, стана ясно малко по-късно.

Поантата на скандала „Топлофикация” беше отстраняването на две следователки по делото след изнесени обвинения на шефа на следствието Ангел Александров, че те с ходатайството на зам. – министър Корнелия Нинова са въздействали на следствието по молба на шефа на „Фронтиер” – фирма, близка до министъра Овчаров.

Скандалът ескалира до степен да излезе извън контрола на тройната коалиция; Овчаров и Александров бяха пожертвани (макар че и на двамата хич не им се подаваха оставки). Започна проверка и срещу двамата от прокуратурата, която естествено не доказа никакви престъпления.

Междувременно съдебната власт си остана на прицела на критиките на Европейската комисия.

И тук стигаме до изводите:

Вече сме казвали, че прокуратурата е фатално обвързана и с политическия елит, и с престъпните структури в държавата. Съдилищата не са в по-розово състояние, както ни напомни казусът „Странджа”. Следствието е в кома. МВР…за МВР по-добре нищо, да не ни спре другарят Петков.

Сега се задава н-тата поред реформа на съдебната власт. Ще избират нов Висш съдебен съвет (ВСС). Опитваме се да убедим Европа, че напредваме в опитите си да ограничим престъпността.

Но играчите са същите – конституционни съдии с картончета от ДС; членове на ВСС с деца, които трябва да бъдат „вкарани” в системата; прокурори-предприемачи; адвокати, по-бетер от адвокати на дявола. Всички те са се оплели в собствените си мрежи от договорки, кешови разплащания и некомпетентност. Е, как да очакваме от тях реформа?

Впрочем за съдебната реформа се дадоха доста пари и от САЩ, и от ЕС. А какво се оказа – трета година не може да тръгне опростения Търговски регистър. Било трудно.

Съдебната власт до днешния ден е най-слабото място на нашата държава. Всъщност вече сме го казвали - държава, в която няма правосъдие, не е държава. Така че ако искаме държава трябва да накараме тези хора да работят. Как? Като уволним половината и поставим другата половина в постоянен стрес, за да не им остава време за умни корупционни схеми.

Това е то.

25 август 2007

Бой по руски в лудницата


Запознайте се с Лариса Арап. Тя е член на местната организация на Обединения граждански фронт (ОГФ) в Мурманск. ОГФ е онази организация, основана от Гари Каспаров, която се опитва да опонира на Путин в Русия и чиито членове бяха бити по време на демонстрации в Москва и Санкт Петербург. Но това е друга тема.

Та значи Лариса Арап взела, че написала статия за злоупотреби и за това как биват лекувани децата в областната психиатрична болница. Посочва се, че персоналът на болницата често проявява насилие, граничещо с изтезания, спрямо подрастващите.

На 5 юли тази година тя е въдворена на принудително лечение в психоневрологическия диспансер в Мурманск след съдебно заседание, продължило седем часа. Причината според съда - Лариса Арап е психично болна и е опасна за себе си и околните.

След многократни опити тя да бъде изкарана от болницата, най-накрая под натиска на семейството на Арап и ОГФ, тя е пусната на 20 август. По думите й в психодиспансера тя е била подложена на психически тормоз и побой. Била е принуждавана да се съблича пред пациенти – мъже. Според нея в диспансера е имало и други видимо нормални хора.

В цялата история има няколко интересни момента. Първо, дори Владимир Лукин – пълномощник по правата на човека на Руската федерация, на 14 август е заявил, че Арап е хоспитализирана “не по медицински причини”. Второ, по повод на твърденията на ОГФ, че представител на посолството на САЩ в Русия - Бенджамин Волауер, е отишъл в Мурманск, за да се запознае със случая, посолството на САЩ е заявило, че “целта на посещението на консула не е била посещение на госпожа Арап и той не я е посещавал...той не е правил никакви изявления по повод на случващото се или състоянието на госпожа Арап”.

Как да тълкуваме всичко това?

Ясно е, че Путин и неговата команда репресират несъгласните в Русия. Малък проблем е, че несъгласните стават все повече. Путин все още няма полезен ход, който да му гарантира властови ресурс след 2008-ма.

В конкретния случай най-вероятно са се престарали прокуратурата и медицинската администрация в Мурманск. Получил се е конфуз, защото историята е прекалено грозна дори и за стила на путиновци. Друго си е неизвестен да убие журналистка. Но пък да я пуснат веднага също би било грешка. Затова Арап е престояла в психиатрията (какво й се е случило там можем само да гадаем – отказали са й медицинско освидетелстване).

Притеснителна е страхливата реакция на американското посолство. Но е ясно, че в Русия инакомислещите се гонят като вещици. Падат все повече маски и Путин може би ще успее сам да се убеди, че без него държавата е загубена. Тогава винаги може да заеме идеи от добрия си приятел Чавес.

24 август 2007

За ромите, циганите и убийствата


Нека в началото уточним две неща: не приемаме убийството като социално явление, независимо от причините и вярваме, че ромите са точно толкова хора, колкото и всеки българин.

Но да се твърди, че няма етническо напрежение, е смешно. Още по-смешни са опитите на Пенков и Петков да тикат напред идеята на БНС, за да отклоняват общественото внимание от истинския проблем с ромите. Какъв е този проблем?

В продължение на 17 години ромите са извън обществото. Който каквото иска да казва, но ромите у нас са човешки същества, граждани на Република България. За тях обаче държавата беше повече мащеха, отколкото за всеки българин.

Да, веднага ще ни възразите, че държавата създаде възможност да се живее от социални помощи. Но тя направи това, защото беше по-лесно. Вместо да се опита ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО начин да включи ромите в икономиката (а оттам и в социума), държавата им предостави една мизерна паралелна реалност, в която те вярно не работят, но и не живеят. Буквално. Средната продължителност на живота на един ром у нас е около 60 години, да не говорим за детската смъртност.

Проблемът стои и защото обществото ни се прави, че ромите не са част от него. Помислете си колко роми са ви идвали на гости през последните 10 години? Да, някои от тях миришат, да нямат образование, да нямат задръжки. Но почти не се намериха българи, които да нагазят в калта на ромските гета. Някак си е по-лесно.

Колко по-лесно е за политиците ни тогава да отвръщат глава. Та те не предприемат действия за решаването на проблеми, за които има обществен консенсус; какво остава пък за някакви си роми (или цигани; думата не е обидна). Е, както винаги Румен Петков и Бойко Борисов, подпомагани от осъждания ром/циганин Цветелин Кънчев надминаха себе си с тъпи идеи и още по-тъпи обяснения.

Разберете, ромите са извън обществото и там могат да деградират колкото намерят за добре. За тях единственото, което има значение, е да останат живи и утре. Те нямат перспектива за нищо, нямат мечти. Голяма част от тях са обречени, защото никой не ги е научил, че който не работи, не трябва да яде. През техните очи светът е различен и те са ни ядосани, че сме чисти, че сме нахранени и добре облечени.

Ромите са в крайна сметка продукт на ситуацията в България. А тя е мрачна – тук на труда се гледа с недоверие; на инициативата се гледа с недоверие; на парите се гледа с недоверие. В тази среда и извън борда ромите живеят в своя измислен свят и от време на време пребиват някой българин. След това биват пребити или дори убити повече роми. Кой е слабият?

От друга страна самата власт я е страх от гнева на ромите, защото в тях е останало някакво племенно чувство и те са повече общност, отколкото много български общности. Политиците (и БСП, и СДС, и ГЕРБ) предпочитат да им замазват очите с дребни жестове и жълти стотинки.

Напрежението ескалира, ромите си мислят, че могат да правят каквото си искат. Изведнъж будното гражданство надава вой и всички скачат да обясняват колко са крадливи ромите, колко са лоши, колко са мързеливи, колко МНОГО са станали (все едно някой ни е забранил да раждаме много деца). Може и да е вярно но никой не казва – „защо?”.

Много малко са българите, които могат да кажат в свободен разговор тези неща. За политиците е по-лесно – те просто трябва да замазват положението и да го използват за отвличане на вниманието. Бой с роми в Красна поляна – и гафът с некачествения ремонт на „Цариградско шосе” остава на втора линия. Колко удобно!

Ромите са само още едно проявление на факта, че за да решим проблема, трябва да го познаваме. Тук не става дума за скъпоплатени европейски проекти без резултат. Става дума за конкретни стъпки за насърчаване на заетостта, усилия за включване на циганчетата в образователната система и по-строги правила за отпускане на социалните помощи. Ако щете става дума за плащане на сметки – някои цигани не знаят какво е това.

Похватите тип „бат’Бойко ще оправи работата” водят до временно затишие. След това идва новата вълна етническо напрежение, всеки път по-силна и всеобхватна. Ако не искаме това, нека се замислим. Нека упражним натиск върху нашите политици да започнат да решават проблемите, а не да ги замитат под килима.

22 август 2007

Корупция до смърт


Трагедията в Цар Калоян е предизвикана от лошо поддържани язовири, твърдят експерти. Причините за наводнението и трагедията на 6 август в град Цар Калоян са обилните валежи, които са били неблагоприятно съчетани с лошо поддържани диги на два от язовирите, както и че в тях е имало големи водни количества, което е в противоречие с предназначението им за спиране на наводненията Това е заключение от проверка на експерти от Българската асоциация по мелиорации /БАМ/, съобщено от тях на пресконференция в Русе. В наводнението загинаха 8 души.

Да, най-вероятно е точно така. И вече няколко пъти по подобни поводи сме казвали едно и също:

  1. Министър Джевдет Чакъров е принципал на басейновите дирекции – да си ходи;
  2. Министър Нихат Кабил е принципал на Напоителни системи ЕАД – да си ходи;
  3. Министър Емел Етем е министър на бедстията и авариите – да си ходи и да не се връща, че е срамота!

Дебилните форми на корупция в ДПС стигнаха дотам, че започнаха да изтребват собствените си хора (досега само ги държаха в мизерия). Тази партия не е по-добра от която и да е латиноамериканска корумпирана схема. И Ахмед Доган е нейният жалък пророк. Жалък, защото никога не е успял да направи нищо за никого; защото се е научил да извива ръце, но не и да строи – дори само за неговите си хора.

Ахмед, ти къщичка за пиленцa построил ли си някога? А за кученце?


16 август 2007

Поздрави от ресторанта


Според вестник „Дневник” СДС и ДПС преговарят не само за взаимодействие в Кърджали на местните избори през есента, но и за по-сериозно сътрудничество. По думите на източници в НИС главният секретар на партията Пламен Радонов е близък с Христо Бисеров, бивш седесар, а сега депутат от ДПС.

Нека се върнем няколко месеца назад. През май, след изборите за Европейски парламент, на своята пресконференция Ахмед Доган, наред с някои странни неща каза, че дясното се нуждае от търсене и може да се наложи да се „акушира”. Думите му бяха посрещнати с негодувание и възмущение от партиите вдясно. Там имаше един лек проблем – никой не беше гласувал за тях.

Сега заиграването на Юруков с Доган дава смисъл на думите на лидера на ДПС от месец май. Оказва се, че Юруков преговаря с ДПС за по-мащабни действия по места, отколкото когато и да било досега в кратката история на двете партии. Въпросът е защо?

На първо място – да кажем - защо не? Не, защото Доган е икона на корупцията; защото ДПС е олигархична структура; защото няма и общи политически цели. Не, защото СДС може само да загуби от такъв съюз. Всъщност от сътрудничеството с ДПС СДС ще загуби повече, отколкото от съюз с ГЕРБ.

Тогава наистина – защо Юруков ще иска такъв съюз? Чисто прагматичните причини са малко – да, на места по този начин могат взаимно да се укрепят позициите на двете партии (но това в много по-голяма степен важи за съюз с ГЕРБ). От друга страна ерозията на малкото останал здрав имидж на СДС е почти неминуема. Ако Юруков е истински лидер на СДС той би трябвало да калкулира тази опасност.

Но какво става ако Юруков е поставен лидер? В крайна сметка в неговия бизнес – внос на кафе, чисти играчи няма (стоката е акцизна). Дали той не заема този почетен пост, за да помогне на акуширането на дясното от Доган?

Може да има такъв ход. Нека се върнем назад и си припомним кой стана обект на атаки покрай вноса на кафе в България? Бонев, Богомил. Човекът на хората от ресторант „Монтерей”, онзи, който провокира политическото самоубийство на Петър Стоянов. Е, Юруков е бил на трапезата, обслужвана от Бонев. И се е запознал вероятно с интересни хора, които пък си имат приказката с Доган. Някои от тях са при Доган – Бисеров и Цонев например. Но други, на по-високо ниво, са хората, които могат да си позволят да свържат в братска дружба Юруков и Доган. Защо? За да балансират влиянието на ГЕРБ.

Според нас Бойко Борисов надмина очакванията на своите идейни покровители и бивши съдружници от вече споменатия ресторант. Може би дори е нарушил добрата си комуникация с тях. Е, те използват случая да му напомнят, че са овладяли още една партия и че не е проблем да прехвърлят скромния й политически багаж към ДПС. Впрочем нервността на Борисов напоследък е очевидна (а като цяло той няма поводи за притеснения- на евентуални парламентарни избори ще вземе сериозен брой гласове; в София победата му е почти сигурна).

Ако всичко това е така, можем спокойно да отпишем СДС от политическия живот. Борисов пък може да се окаже в класическата ситуация да се откаже от бащите си. Но дали те ще го пуснат?

Бел. ред. На снимката е господин Чавдар Чернев със свои приятели на маса.

07 август 2007

Есенен политически сезон

Навлизаме в сезона на почивките и отпуските. Както обикновено, някои от най-странните неща поне в България ще станат през август; но нека погледнем малко по-надалеч и да очертаем темите, които ще наблюдаваме през есента:

  1. Местните избори

Очевидно най-важното есенно политическо събитие, местните избори ще бъдат момент на истината за много български политици. Интересуват ни най-вече процесите на коалиране между партиите по места, представянето на ГЕРБ, новите партии на бизнеса; както и дали и доколко ще има изборен туризъм.

  1. Нови промени в коалицията

От това дали ще има нови промени в коалицията зависи много. Според нас Станишев ще има поводи за размисъл в тази посока и ако не вземе трудни решения, ще изхвърчи зад политическия борд. На някои негови другари БСП сама по себе си вече не им е нужна.

  1. Косово

Бавните движения в Косово могат да се усилят до трус в рамките на дни. От една страна, Сърбия дава положителни сигнали за постигане на разбирателство; от друга, косоварите вече наистина нямат търпение да обявят независимост.

  1. САЩ-Русия

Разговорите за ПРО и Близкия изток са част от по-широкия диалог между двете държави. Много е важно как ще се развиват отношенията между двамата президенти в края на мандата им. Липсата на баланс в отношенията може да направи Русия още по-непредвидима, особено по отношение на своите съседи.

  1. Пакистан

Сигналите от Пакистан са тревожни: изглежда, че ПервезМушараф губи почва под краката си, а ислямистите набират скорост. Каквото и да казва Белия дом, Ал Кайда крепне и се развива именно там.

  1. Ирак

Малко е вероятно да има съществени развития в Ирак. Но там, както и в Косово, напрежението може да пробие във всеки момент и държавата да се разпадне.

  1. Цената на петрола

Темата не е само икономическа. Получаваме сигнали от уважавани западни анализатори, че можем да очакваме цени на петрола около 100 долара за барел, особено ако зимата е по-студена. За България това значи повече дефицит по текущата сметка, по-висока инфлация и в крайна сметка по-висок общ риск за икономиката.

Бойко и СДС - труден танц


ГЕРБ укори председателя на СДС Пламен Юруков в недостиг на искреност и убеденост на подкрепата си за втори кметски мандат на Бойко Борисов в София. В декларация, разпространена в неделя вечерта, партията на столичния кмет изказа и подозрения, че новият син водач търси възможност да се откаже от такава поддръжка. Документът бе огласен, след като по-рано през почивния ден в интервю пред БНР Юруков не изключи формацията му да се яви самостоятелно на изборите.

Очевидно Бойко Борисов се е поизнервил от прекалената маневреност на Юруков. Първата им среща премина в типичния за Борисов покровителствен стил. Но явно са последвали конкретни искания от СДС. Какви може да са тези искания?

Апаратчиците в СДС принудиха Юруков да промени на 180 градуса тезата си за несъюзяване с ГЕРБ. Те са дали да се разбере, че Юруков може да е председател на партията, но не той ще решава нещата по места. Юруков схвана посланието и подаде ръка на Борисов. Сега същите апаратчици са си поискали своето – представителство в общинските съвети и сред районните кметове в големите градове срещу своята подкрепа.

От ГЕРБ са прави да са недоволни погледнато чисто аритметично. СДС наистина няма кой знае какъв електорален потенциал. Но Борисов,както вече сме отбелязвали, се е прицелил в марката СДС, за да се закичи с нея не само за местните, а и за парламентарните избори. За местните избори освен това СДС може да е ключ към привличане на кандидати за общи платформи с ГЕРБ, защото не всеки иска „Бойко да ми е шеф” - по думите на член на регионална структура на СДС.

Това развитие на ситуацията още веднъж доказва основните ни тези: че ГЕРБ не се стреми да бъде дясна партия и че СДС не може да представлява дясното поради липсата на ясно и безспорно лидерство.

Впрочем според НЦИОМ само ГЕРБ, БСП и ДПС са над избирателния праг от 4% за евентуални парламентарни избори. Дясното в момента явно е мъртво.

03 август 2007

Да не забравяме Ирак


Има една област в света, която е постоянен източник на новини за убийства, безпорядък, етнически и религиозни конфликти. Точно така, става дума за Ирак.

Ирак в момента е отворената язва на международния ред. Страната е в много тежко икономическо състояние; не работят основни елементи от инфраструктурата; не е осигурена физическата сигурност на гражданите и представителите на властта.

По-притеснителна е обаче липсата на визия за Ирак. В дългосрочен план няма никакви категорични тези за това, какъв искаме да бъде Ирак. Очевидно визията за Ирак на неоконсерваторите в САЩ се провали. Проблемът е, че няма какво да я замести.

В САЩ вече има обществен консенсус, че е необходимо пълно изтегляне от Ирак. Там въпросът е само кога да стане това – дали за 400 дни, или след постигане на определени критерии (идеи за изтеглянето можете да намерите тук). Разбира се, това изтегляне се подкрепя и от партньорите на САЩ; никой не харесва военната окупация на Ирак.

Но Ирак в момента е по-скоро територия, а не държава. Територията се контролира от три етнорелигиозни групи – кюрди, шиити и сунити. Трите групи са в състояние на постоянен конфликт, като той е най-ожесточен между сунитите и шиитите (на практика представители на двете основни течения в исляма). Кюрдите сами по себе си са огромен проблем, но за това малко по-късно.

В случай, че коалиционните сили се изтеглят от Ирак, без да са структурирани реални институции, страната ще изпадне в колапс. И трите групи са добре въоръжени, имат собствени бойни формирования и малко поле за компромиси. Ирак може да се окаже епицентър на хуманитарна катастрофа с размерите на Дарфур.

Освен хуманитарните измерения, разбира се, Ирак е и геополитически проблем. На първо място, Ирак е основна противотежест на Иран в арабския свят. Липсата на такава противотежест (както и иранския контрол върху шиитите в Ирак) ще увеличат в значителна степен стратегическото положение на Иран. В дългосрочен план Иран може да се окаже център на влияние в Близкия Изток.

На второ място стои въпросът за иракските кюрди. Те се еманципираха от Багдад още по времето на въздушното ембарго, а сега са на практика автономна провинция. И тук не става дума само за богатия на петрол регион на Киркук. Става дума за Турция, която не може да приеме създаването на автономна кюрдска територия на своята граница (и която ще подхранва дейността на ПКК). Което значи, че в Анкара вече готвят своите планове за противодействие. Но от друга страна има и достатъчно аргументи за по-балансиран подход.

Не на последно място, Ирак си остава може би най-успешният франчайз на всякакви терористични организации, които искат да възтържествува идеята за всеобщ ислямски халифат. В случай, че им бъде оставено повече поле за действие, те могат да създадат проблеми на всички правителства в региона. В момента срещу тях е изправена най-добре екипираната и тренирана армия в света; и въпреки това те успяват да убият над 50 американски военни и над 1000 местни военни, полицаи и цивилни всеки месец.

Може да се каже, че Ирак е едно врящо гърне, в което парата вече трудно се задържа. На този фон са малко объркващи сигналите, идващи от Вашингтон и Брюксел за бъдещето.

01 август 2007

Първа стъпка накриво за Юруков


ансовете СДС да подкрепи Бойко Борисов за втори кметски мандат не са никак малки, те са над 50 процента", каза лидерът на СДС Пламен Юруков след срещата си с неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Срещата между двамата се състоя в Столична община. Юруков и Борисов са обсъдили една 4-годишна програма и една дългосрочна програма, които ще бъдат съгласувани от ръководствата на СДС и на ГЕРБ, за да се вземе окончателното решение.

Не сме съгласни с позицията на Юруков, ако иска да съхрани или възроди СДС. Всяка форма на съюзяване с Бойко Борисов и ГЕРБ е де факто капитулация на синята идея. Борисов ще се закичи с лъвчето на СДС, ще се усмихне пред камерите и ще спечели още малко достоверност.

От друга страна СДС може само да губи от подобна схема – освен ако Юруков вече е приел, че без ГЕРБ няма да може да влезе в следващия парламент. Така или иначе съюзяването на СДС с ГЕРБ ще доведе до допълнително раздробяване на идеята за дясното в полза на личния проект на Борисов.