Политика на смесване

Бойко Борисов подреди новия кабинет и го представи на президента Първанов. Какво можем да кажем, ако четем между редовете на състава на кабинета?

Борисов очевидно се стреми към политика на смесването. Той смесва легитимни непартйни имена (Симеон Дянков, Росен Плевнелиев) с легитимни партийни (Цветан Цветанов, Румяна Желева, Йорданка Фандъкова). После добавя щипка неизвестни непартийни като Трайчо Трайков (на когото е поверено мегаминистерството на икономиката и енергетиката). Привнесени са хора с разнообразна политическа окраска (Николай Младенов, Божидар Димитров) и сложно минало (Вежди Рашидов). Особен случай е назначението за министър на правосъдието (Маргарита Попова), където може би се е намесил сам президентът Първанов.

Тази политика на смесването цели няколко неща. Първо, така Борисов ангажира широко представителство на интереси в кабинета. Второ, става възможно вътрешното балансиране, което да му позволи във всеки момент да отстрани непослушните. Трето, чрез легитимните лица в кабинета могат да се прикрият действията на нелегитимните.

Този подход вече сме го виждали. Това беше подходът за съставяне на правителство на Симеон Сакскобурготски през 2001 г. Кое е различното обаче днес?

Различното е, че слоят от компетентни, качествени кадри при Борисов е много тънък. Той е концентриран основно в икономиката и донякъде в МВР (но там има механично смесване на големи професионалисти и големи разбойници).

Дори и да приемем, че Борисов има воля за реформи, ще му е много трудно да ги извърши, просто защото няма да има подходящи хора за това. Проблемът му е още, че за разлика от Сакскобурготски и Станишев, той няма особен ресурс от време. Българската икономика вече не се развива бурно и всяко едно лошо управленско решение ще се усеща болезнено от хората.

С други думи стратегическият хоризонт на кабинета „Борисов” е много тесен. И тук е неговото истинско предизвикателство. Ако отдели повече време и усилия на бизнес проектите на своите покровители, Борисов ще загуби играта. Ако пък концентрира усилията си за реформи и борба с корупцията, ще влезе в учебниците.

Има и още нещо. Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”. Тяхното влияние би било точно толкова пагубно, колкото беше и влиянието на Ахмед Доган, но на друго ниво.

Впрочем хубавото е, че 20 години преход са създали чудесна матрица, по която бързо да се прецени накъде отива новото управление. Само след 6 месеца ще можем да бъдем много по-категорични за истинското лице на кабинета „Борисов”.