Кой е за смяна?

Когато се заговори за промени в правителството толкова често, то обикновено се случва. Етапът на подготовка на промени в правителството вече е започнал и те са по-скоро въпрос на време.

Кои обаче да си отиде от Министерски съвет? В политическия пъзел не винаги се сменят най-некадърните или най-корумпираните министри. Нещо повече, сделките, които са сключвани при съставянето на правителството на БСП, НДСВ и ДПС, допълнително утежняват задачата на Станишев. Това е така, защото той трябва да балансира интересите на трите партии, както и интересите в самата БСП.

Ние не сме ограничени от подобни трудности и затова можем спокойно да кажем кой и защо трябва да си ходи. Имената са подредени по реда на тяхната значимост и спешност.

1. Румен Овчаров

Овчаров незабавно трябва да бъде отстранен от правителството. Рядко в съвременната история на България са ставали толкова очевидни връзките на един министър не просто с обръчи от фирми, а направо с чужда държава. Овчаров прокарва руски икономически интереси в тази държава. Това е ясно. И трябва да си ходи – това също е ясно.

2. Румен Петков

Петков доказа, че може да бъде политически оцеленец и че годините като кмет на Плевен са му създали дълбоки симпатии към определни представители на организираната престъпност, най-вече Младен Михалев – Маджо, но не само. Какво МВР, какви пет лева – човекът си закриля приятелите, а журналистите отнасят боя. Разбира се, има и много конкретни, политически аргументи за смяната на Петков – дознанието буксува.

3. Джевдет Чакъров

Министър Чакъров е бич агарянский за всеки предприемач, който е поискал нещо от Министерството на околната среда и водите. Оставането му в министерството ни гарантира липса на политика по околната среда, страхотни санкции от Брюксел и нови проблеми с околната среда – за пример можем да дадем управлението на водите, което просто не се случва в тази държава.

4. Емилия Масларова

Тази жена е неадекватна. Тя е социален министър, а не майка на всички трудещи се в държавния сектор. Нейните искания за отвързване на заплатите са сериозен симптом на стремежа към безконтролно харчене – нещо типично за БСП.

5. Радослав Гайдарски

Здравеопазването е част от критичната инфраструктура на всяка държава. В този смисъл Гайдарски оставя на произвола на съдбата бъдещето на България, докато цялата здравна система тъне в дългове и по-важно – липсва отчетност.

6. Георги Петканов

Петканов е ненужен. С каквото и да се занимава, явно не му остава време за съдебната ни система. В същото време се оказва, че част от поправките на ЗСВ, НПК и ГПК нямат никаква логика и са даже в противоречие с препоръките на Европейската комисия.

Спираме дотук не защото нямаме критики към другите министри. Но според нас ако не се направят тези промени, така или иначе вредата за България ще е толкова голяма и очевидна, че ще бутне кабинета, и то скоро. Само ако прояви смелост Станишев може да оцелее, поне за известно време.

Диктатура на пролетариата

Резултатите от изборите за Европейски парламент могат да се четат по няколко начина. Естествено, че те са поражение за БСП (макар и умерено). Естествено, че десните партии закономерно останаха зад чертата (и с чувство за отговорност препоръчваме на Иван Костов да се посвети на теменужките и боба, които му се отдават повече от политиката).

За съжаление, все по-достоверен е вариантът следващият ни премиер да е Бойко Борисов. Или поне ГЕРБ да има сериозна квота в следващото правителство. Но както се казва, когато няма риба и ракът е риба; остава да видим доколко ще имат значение иначе малкото истински десни политици около Бойко Борисов.

Но резултатите от изборите имат и друго измерение. Кой всъщност отиде да гласува?

На първо място се вижда, че са отишли да гласуват масово пенсионерите (близо 30% от гласувалите по данни на Галъп). Безработните също са значима група (близо 12% от гласувалите; а по последни данни безработните са 8,5% от населението на страната). Работещите са 53% от гласувалите.

Според оценката на собственото си състояние живеещите зле заедно с едвам свързващите двата края са мнозинство, представляващи близо 49% от гласувалите. Мнозинство са и хората над 40 години (65%).

Ето за това става дума. Кой да отиде в Европейския парламент са решили основно пенсионерите, безработните, възрастните хора и живеещите зле. Тези, които биха се хванали за всяка сламка, подадена им от политиците и които са готови да повярват на всичко, което им дава някакъв шанс. В същото време в мегаполиса София в някои секции са гласували 14-15% от избирателите.

Поради липсата на реален, разпознаваем десен субект на практика малкото нормални десни са гласували за ГЕРБ или са разпилели гласовете си за СДС или ДСБ.

В ситуация сме, когато реално няма кой да представлява дясното. Няма кой да каже, че тази държава ще се оправи само с повече бизнес, а не с по-големи пенсии или заплати в „Столичен автотранспорт” ЕАД. Че младите са приоритет, че образованието е приоритет. Че е крайно време бедните да спрат да се оплакват, а да започнат да се грижат за себе си. Че държавата вече не е нито майка, нито мащеха. Че не може да се краде толкова безобразно и никой да не влиза в затвора.

Дали ще чуем подобни тези? Едва ли. Ако по някакъв начин не се появят нови лица и организации в дясно, публиката ще продължи да се прехласва по Бат’Бойко и неговите шеги с управляващите. Което може да значи и друго – тази държава да се отдаде на този напорист пожарникар, с който да се завърти цикъла на разочарование-надежда-разочарование.

За кого да гласувам?

Труден въпрос, особено за десния избирател. Ясно е кои отпадат – БСП, ДПС, Атака (тест за интелигентност), партията на Яни Янев (тест за дебилност).

Остават няколко партии в центъра и вдясно. За Софиянски, който знае как, дори не ни се говори. Остават ГЕРБ, НДСВ, СДС и ДСБ.

ГЕРБ от нашата гледна точка не е партия на десния избирател. Бойко Борисов като явление вече е бил обсъждан тук. Партия, която се крепи на неговото обаяние и която е функция на неговите амбиции и амбициите на бизнес-партньорите му, не може да бъде в интерес на България. Да, ГЕРБ ще събере гласовете на недоволните, уморените и част от желаещите твърда ръка. Но ГЕРБ също така е партия, която няма никакъв експертен или човешки потенциал извън бившите служители на МВР и няколко придошли бивши млади надежди.

НДСВ е единствената пречка пред болните социалистически идеи за управлението на страната. Въпреки че излъчиха за водач на листата напълно неизвестна дама, НДСВ имат най-голям шанс реално да влияят на европейско ниво на създаването на политики – заради Сакскобурготски, Кунева и Грънчарова.

СДС става все по-странна. Но Петър Стоянов като че ли узря за идеята, че в политиката има значение не колко си велик, а доколко отговаряш на въпросите на хората. Той би могъл да бъде добър говорител на дясното по ключови въпроси в Европейската народна партия (освен ако не го изключат наесен).

ДСБ за нас е неприемлив избор. Иван Костов се държи като обсебен от водни духове; партията му е най-ефективна в роенето на скандали в дясното пространство. Струва ни се, че е време ДСБ да бъде оставена на резервната скамейка да си почива, за добро.

В обобщение според нас остават два възможни избора – НДСВ или СДС. Всичко друго би донесло горчив привкус и последващи разочарования.

Глобална суша?

Както вече сме отбелязвали, засушаването е сериозен проблем за България. Напълно е възможно за това да допринася и глобалното затопляне.

Сега се оказва, че почти половин България е застрашена от воден режим. Нивото на подземните води е най-ниското от 2000 г. насам. Какъв е изводът?

Положението е тревожно. Дори и да не говорим за водна криза е очевидно, че тази държава не е готова да се справи с предизвикателствата на недостига на вода (повече можете да научите от специалната програма на WWF). В дългосрочен план това може да означава допълнително обезлюдяване на най-засегнатите от засушаване области в България, намаляване на биоразнообразието и понижаване качеството на живот.

Кои са проблемните райони? От МОСВ разбираме, че това са: Троян, Ловеч, Плевен, Перник, Благоевград, Кюстендил, Севлиево, Мадан, Трявна, Габрово, Враца, Монтана, Берковица, Панагюрище, Шумен, Търговище, Южно Черноморие. Става дума за близо 600 000 българи, или 8% от населението на страната. Но тук са отбелязани районите, които и в момента имат проблеми с водоснабдяването.

Ако наистина глобалното затопляне допринесе за засушаването може да се очаква, че ще последват трайни изменения в природата и начина ни на живот. Доколкото водата е богатство за всички, отново всички трябва да полагат усилия за неговото опазване. Това означава и държавата, и бизнеса, и всички българи в домовете си да мислят за водата като ценност – нещо, което може утре да го няма, ако не го пазим добре.

БСП – фатално непроменена

Правителството реши да развърже увеличението на заплатите в предприятията с над 50% държавно и общинско участие и за печелившите, и за губещите фирми. Целите на Масларова са ясни – да подслади евровота и да позакрепи имиджа на БСП като партия на трудещите се.

В същото време се готвят да стачкуват шофьорите от градския транспорт на София – парите им били малко. И тук е ясно – хората искат повече пари и знаят, че могат да изнудват обществото.

Но какви ще бъдат последиците?

И в двата случая става дума за неконкурентни сектори на икономиката, където не се спазват елементарни изисквания за ефективност на работата; пилеят се (както стана ясно с „Топлофикация – София”) милиони за корупционни сделки. Но за да е пълно щастието на данъкоплатеца, самите политици, които поддържат тази неефективна система от държавни и общински предприятия (как напомнят само за ДСО), насъскват трудещите се в тях да искат повече. Повече пари, повече почивки, повече екстри…

Защо? Защото сме важни, защото „в София с 600 лева не се живее” (което не е вярно), защото можем.

За нас основният проблем не е, че някой иска пари или че даже може да изнудва останалите с монополната си позиция. Основният проблем е липсата на обосновка на исканията – няма връзка между резултати и възнаграждение.

Това ни връща 17 години назад, когато нямаше значение кой колко работи. Логиката на този модел ни е пределно ясна; ясни са и резултатите от него. Днес се оказва, че само НДСВ стои на пътя на реванша на социалистическата простотия.

Колко всъщност сме се променили?

Убийството на Янков – 2

Втори представител на местната власт в България с фамилията Янков е бил убит в сряда (за предишния виж тук).

Обстоятелствата са почти същите, само длъжността е различна. Този Янков е бил председател на общинския съвет на община Несебър (чийто кмет беше изпратен на сигурно място в Одеса от президента Първанов).

Отново припомняме на МВР и прокуратурата: хората се убиват за да не пречат –с това, което правят, или с това, което не правят. В конкретния случай може много да се мисли по въпроса защо убиват точно председателя на общинския съвет – който между впрочем е разказал доста в две интервюта (1, 2).

Какво се получава всъщност? Кметът се изпраща на заслужена почивка в чужбина, а основният му опонент го убиват.

Първанов?

Денят на победата

На 9 май 1945 г.фелдмаршал Кайтел подписва отделна капитулация на Германия от СССР и с това слага край на Втората световна война в Европа.

Историята продължава през 1950 г. , когато „декларацията Шуман” прогласява основните насоки на развитие на европейската интеграция. Идеите на френския министър на външните работи Робер Шуман остават в основата на европейското обединение и до днес.

От 1985 г. насам Европа празнува 9 май не само като ден на победата над хитлеристка Германия, а и като Ден на Европа. Идеята е да се почете приноса на Шуман за създаването на Европейския съюз.

Днес заедно с още 26 държави България празнува за първи път този ден като пълноправен член на Европейския съюз.

И макар управлението на страната да буксува, и макар да стават странни и тъжни неща, днес можем да си позволим да помечтаем: за спокойствие, свободен бизнес, чистота по улиците, бъдеще за децата ни и не на последно място – правителство без БСП и ДПС.

Всичко това е възможно и зависи от нас. От хората, които реално движат тази държава напред – бутайки с всички сили, за да помръдне тя с два милиметра. От хората, които не са решили (все още), че няма шанс тук и не са отишли другаде. От нормалните хора, които нямат нужда от Bugatti Veyron, за да се чувстват успели.

Въпреки маниите на политиците и микроолигарсите тази държава има бъдеще. Част от това бъдеще е интеграцията с другите европейски държави (когато от Овчаров зависи само отдаването под наем на лавката на МИЕ, можем да го преглътнем и за министър). Част от това бъдеще е и промяната на манталитета на всички нас – приемането на правилата на пазарната икономика, разбирането за бизнеса като нещо добро. Ако щете, поетапното изчезване на комбинации от мускулести момчета, западни лимузини и държавни служители.

Всичко това е възможно и зависи от нас.

Невинен до доказване на всичката вина

Официално БСП ще брани министъра Овчаров до момента, когато бъде посочено ясно доказателство за нарушения, казал източник от БСП на вестник „Дневник”.

Колко мило. От това изявление става ясно, че БСП ще чакат влязла в сила присъда за Овчаров, за да му потърсят политическа отговорност?!?

За пореден път БСП завръща глава от проблема, който е създала. Тези хора (Станишев, Първанов, Петков, Николов, Дъбов) са създали условия за Овчаров най-безцеремонно да обсебва икономически сектори (особено енергетиката), да кадрува, да подписва договори под руски диктат, да наглее. И сега не смеят да го отстранят – защото няма гаранции, че огорченият Овчаров няма да продължи мисълта си за онези кръгове в БСП, които са сечение с бившата ДС.

А именно тези кръгове направиха БСП обвивка на една всеядна какавида (с извинение за силната метафора). В нея крепне и се развива един организъм, изграден от лични връзки, взаимни зависимости и тайни, които направляват не само икономиката, а и политиката на страната.

Всъщност противоборството в БСП е именно в посока кой да вземе повече от баницата. Дали това да са директни проксита на Москва (Овчаров, Дончев) или локални амбициозни играчи (Първанов, Петков, Доган и по-малко известните Гоцев, Чернев, Димов).

От политическа гледна точка поведението на БСП е правилно. Нека си припомним предишни мегаскандали с участието на министри – мистър 10%, картоиграчите в Монако… Идеята е, че щом няма механизъм за доказване на вината, съответните хора си остават невинни и могат спокойно да продължат напред.

До утре вечер – в другата продажба.

Отдыхать надо

Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров излиза в отпуск веднага след приключването на работното посещение на правителствената делегация, оглавявана от премиера, в Русия. Станишев е освободил от длъжност зам.министрите Корнелия Нинова и Делян Пеевски.

Само ден преди това Овчаров заяви: „Нямам намерение да подавам оставка, нито да излизам в отпуска”.

Ха така. Само за един ден – тотална промяна. Какво всъщност се случва?

Струва ни се, че премиерът Станишев се е уплашил от по-нататъшни ефекти от скандала. В стратегически план това още означава, че има предостатъчно данни за подвеждане под наказателна отговорност на Корнелия Нинова. Станишев се е уплашил да не се получи нов spill-out (разлив). Данни за това е получил вероятно от Румен Петков и/или Борис Велчев. Вероятно е също така президентът елегантно да е намекнал, че работата става дебела. Вероятно след като самият Първанов е имал нелицеприятен разговор с Доган.

Получи се разплитане на властови възел, който пазеше баланса на интересите в БСП и между БСП и ДПС. Което значи, че ще се пренаредят картите както в БСП, така и в коалицията.

„От тук нататък има думата прокуратурата” е заявил Георги Първанов. Ако приемем, че прокуратурата си свърши работата, може да се очаква бавен и мъчителен съдебен процес. Първанов знае това и се старае да ограничи последиците за БСП и за себе си. Защо за себе си?

Неслучайно Първанов се старае толкова. Той е инвестирал много (наистина много) лични усилия, за да утвърди позицията на България като енергиен сателит на Русия. Тази му дейност е в пряка зависимост от активността на правителството, респективно на Овчаров. Как точно са координирали и съгласували дейността си не е ясно. Но е ясно, че сега механизмът ще пострада, най-малко защото НДСВ и ДПС ще станат много по-критични, за да не се окажат утре в ситуацията да отговарят за чужди грехове.

Ето защо президентът, а и Овчаров, могат да не изпълнят ангажиментите си към Москва. (За отношенията на Първанов и сие и Москва вече е ставало дума). Тогава, съвсем закономерно, те могат да понесат съществени неблагоприятни последици.

Не е време за почивки.

Хроника на един предизвестен резил

Както вече стана ясно, след доста конкретните обвинения на ръководителя на националното следствие Александър Александров, от него се иска да освободи поста си, за да не пречи на разследването по повод на твърденията му. В същото време министърът на икономиката и енергетиката, Румен Овчаров, отказва да подаде оставка или да си вземе отпуска.

Какво всъщност се случва? Просто това, което вече предвидихме. Започна разчистването на сметки на най-високо ниво. Казваме започна, защото сме убедени, че няма да спре дотук.

На първо място е малко неадекватна реакцията на Овчаров по повод на обвиненията на Александров. Става дума за обвинения за заплахи с физическа разправа, отправени от министъра към шефа на следствието. Но Овчаров се държи точно както би се държал ако да беше заплашвал. Което значи, че освен всичко друго е много убеден в своята непоклатимост.

От друга страна Александров прави много рискован ход напред, назовавайки поименно Румен Овчаров. Все пак да се обвинява министър в подобни неща е сериозна стъпка и сам Александров знае какви бих могли да бъдат последствията. Което значи, че или се е прежалил, или че сам е получил уверения за подкрепа.

Тогава кой стои зад Овчаров и респективно Александров? Нека започнем с Александров. Добре се знае, че той е в близки отношения с Ахмед Доган още от времето когато е разследвал лидера на ДПС. Тази дружба всъщност беше (и е) важна част от политическата инфраструктура на Доган, въпреки че той отрича. Но все пак Александров е солов играч с малко приятели. От друга страна той явно е бил инструмент за натиск срещу приватизацията на Булгартабак.

Овчаров на свой ред е политик с дългогодишна кариера в БСП. Той беше и заместник на Жан Виденов. Но именно интересите му в енергетиката го правеха щастлив по времето, когато на Позитано 20 нямаха достатъчно средства, за да си платят парното. В по-близки времена е известен с близките си отношения с руските газовици и техните представители в България. Но всъщност зад Румен Овчаров стоят повече хора – все свързани с олигархичните структури в БСП. Ето защо, поне на думи, Овчаров получава подкрепа от цялата партия. Той е прекалено информиран и прекалено обвързан, за да бъде жертван.

В същото време най-енигматично мълчи президентът. И е нормално – чиято и позиция да вземе, рискува неблагоприятни последствия. Със сигурност Първанов е дълбоко заинтересован от енергийните сделки на Овчаров. Но от друга страна да настъпиш Доган по „Булгартабак” е опасен ход, както разбра и Сакскобурготски.

Бойко Борисов умело използва създалото се напрежение, за да уязви БСП. Всъщност, ако погледнем на ситуацията от този ъгъл, наистина само генералът печели от скандала.

Остава да видим как ще се решат два основни въпроса – ще бъде ли жертван Овчаров в името на коалиционния мир и ако не – кога ще падне правителството?