Убийството на кмета на Елин Пелин

Убийството на кмет е сериозен инцидент във всяка европейска държава. По навик нашите полицаи провидяха личен конфликт (виж повече в Дневник). Едва ли е точно така, макар че според Лучиано Лиджио (известен в миналото мафиот от Италия) всичко е лично в този живот.

Подходът на МВР показва, че те все още имат проблем да мислят обективно и/или че знаят повече, отколкото казват. Няма друго обяснение как толкова бързо решиха, че бурния живот на кмета Янков е довел до лична саморазправа. Залагаме на първото. За тях е много по-лесно да измислят някоя опашата история за лични противоречия, отколкото да нагазят в блатото на имена като Христо Ковачки, Красимир Гергов и Прамод Митал, с които се свързват последните месеци от работата на Янков.

За да опресним знанията на МВР ще им припомним, че убийството на човек често е свързано с желанието да го няма - да не пречи или да не помага на други, да млъкне завинаги и т.н. Нека си зададат въпроса - кой всъщност би могъл да иска Янков да не е жив? Пречил ли е на някого или пък е обещал да помогне, но не е помогнал?

Този поглед върху разследването по-скоро ще ги доведе до бизнесинтереси, отколкото до семейна вражда. Да си направят табличка с приоритети по размер на инвестиционния проект и да разговарят с бизнесмените, които са ги предлагали/оплаквали са се от Янков.

Редно е да проверят и банковите сметки и трезори на Янков и членовете на семейството му. Току-виж излязъл някой плик с име на него (отново).