За Либия - активност, активност!

Да започнем от историята

Историята на външната политика на Либия след преврата на Кадафи може да раздели на няколко основни периода:

• през 1970те години Либия играеше важна роля в петролното ембарго на арабските държави срещу запада като инструмент за изолиране на Израел;
• през 1980те Либия започна да подкрепя някои от терористичните групировки, свързани с палестинската кауза, и в резултат на това последваха американски бомбардировки над Триполи и Бенгази през 1986 г.; през 1988 г. над Локърби беше взривен полет 103 на Пан Ам;
• последваха санкции от ООН и външнополитическа изолация на Триполи през 1990те;
• през 2003та Либия призна участието си в атентата над Локърби и се съгласи да заплати обезщетения в размер на 3 млрд. долара, както и да спре програмите си за оръжия за масово унищожение (ОМУ).

Именно през 2003 г. се активизира и наказателното дело срещу българските медици. Последвалата история е известна на повечето българи.

Но какво всъщност се случва в Либия?

Можем да посочим фактите - Либия е недемократична държава, управлявана еднолично от диктатор. Като всеки диктатор той се стреми да балнсира и противопоставя интересите на отделните групи в управлението. Либия е и нетипична ислямска африканска държава заради петролните си запаси. Всичко това предпоставя сериозни икономически интереси, вътрешнополитически напрежения и несигурност.

Подходът на Кадафи винаги е бил да балансира и да увеличава влиянието си. В известен смисъл това за него е по-лесно във външната политика, отколкото във вътрешната. И това е ключовата разлика.

Макар че използва процеса за външнополитически цели, Кадафи всъщност е притиснат до стената от собствените си съграждани от Бенгази. За тях делото срещу българските медици е нещо като обгазяването на Русе през 1980те - недоволството от всичко се фокусира върху един проблем с международен елемент, по който държавата няма адекватна реакция, защото й влияят други фактори. Но недоволството е и срещу държавата. В диктаторските режими често това недоволство завършва със саморазправа с диктатора. Кадафи знае отлично това и се опитва да балансира.

Само така можем да обясним някои странности на историята в Либия - като участието на Сейф ал Ислам (син на Кадафи), например. Всъщност сме свидетели на отслабване на режима на Кадафи заради българските медицински сестри. Ръководителят на либийската джамахирия не може да допусне това. И ако се наложи, ще разстреля сестрите.

Какво да се прави?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. От гледна точка на българския национален интерес не може да се позволи на Либия да разстрелва български медицински сестри по конспиративни обвинения. Военна опеарция за спасяването им към момента има малки шансове за успех и води до опасност за саморазправа с другите българи, постоянно пребиваващи там. Санкции и международна изолация едва ли ще помогнат особено, тъй като те са на практика възможни едва след окончателни присъди.

Имайки предвид тези обстоятелства е важно да се знае на какво разчитат българските дипломати по случая. Ясно е, че е обещана някаква форма на размяна. Ясно е и че каквото и да е обещано, може да бъде променено. Така че да се разчита само на обещания в случая едва ли е най-добрата стратегия.

Необходимо е да мислим и за трите варианта:
1. Сестрите биват освободени, трансферирани, помилвани, т.е. спасени;
2. Делото/изпълнението на наказанието се забавя още 2, 3, 5 години;
3. Изпълнение на смъртното наказание.

И в трите варианта сегашната българска политика по случая е неадекватна.

За сбъдване на първия вариант трябва да дадем изход на Кадафи от ситуацията, което значи да разберем доколко той има пространство за маневри, както и да консултираме други групи - на родителите на пострадалите деца, на старейшините на племената в Бенгази, на други членове на революционния комитет, който управлява държавата. След това трябва да им обясним какво ще означава за тях изпълнението на смъртните присъди, ако държат на това. И да си подсигурим подкрепата на партньорите от НАТО и ЕС за силови и/или санкционни действия, както и да ги планираме.

При втория (най-вероятен) вариант трябва да започнем изтегляне на българите от джамахирията, както и да поискаме налагане на санкции на Либия. Не трябва дори и косвено да признаваме вината на медиците, каквито и последствия да следват от това.

При третия вариант трябва незабавно да осъществим операция за изтегляне на българските работници в Либия със или без съгласието на местните власти (Либия на практика няма ВВС). Подготовката на такова изтегляне може да започне още сега.