Ние ви казвахме за учителите

Което си е вярно, вярно си е. Липсата на единна позиция на българското правителство за учителската стачка доведе до радикализация на протестите извън контрола на синдикатите. Политиците, които подкрепяха стачката като инструмент за ограничаване на изборния резултат на БСП не разбраха, че наливат масло в огън, който няма гасене*.

Сега всички те, барабар със синдикатите, се чудят какво да правят. След като проспаха всички възможности за разумен диалог още преди да е започнала стачката, след като използваха за лични цели протеста на учителите, сега всички се гледат умно и се чудят: „ние каква я мислехме, тя каква стана”.

Последиците от учителската стачка са ясни: неудовлетворени учители, неизвършени реформи, изнервени родители и пропуски в обучението на децата. Всичко това се случва, защото тримата умни глави – Станишев, Сакскобургготски и Доган, си запушиха ушите и пет седмици се правиха, че няма протест или в най-добрия случай – че протестът е неуместен.

Станишев постоянно им повтаряше, че не са прави и ако обичат да се връщат в класните стаи. Нашият любимец Доган направо им обясни, че 90% от тях не стават за нищо. Сакскобургготски просто не им обърна внимание.

Тези трима господа лично са отговорни за всичко, което има да се случва, докато стачката на учителите отмре в гърчове.

*Имаме предвид конкретно президента Първанов и ГЕРБ като катализатори на протеста чрез синдикатите.

Мръсната игра на Доган

Получиха се първите резултати от местните избори и в по-голямата си част те потвърждават нашите предварителни прогнози. Ние ще ги анализираме в следващите дни. Имаше и много нередности, за които също ще говорим.

Тази вечер ни се иска да обърнем внимание на гнусните номера на Ахмед Доган в Ардино.

Това, което се случи в Ардино, беше бой по каската на Мехмед Дикме. Болната амбиция на Доган не можеше да допусне загуба на ДПС от Дикме. Затова той закри кампанията на ДПС за местните избори точно в Ардино, като се опита публично да унизи Дикме. В най-добрите традиции на жанра той припомни историята на Дикме, как го е „издигнал от безработен” и прочие простотии. Дотук нищо страшно.

Ахмед Доган има една амбиция – че владее всяка паланка и махала в Родопите. Затова не можеше да допусне дори балотаж в Ардино. Следователно трябваше да смачка с всички средства Дикме.

Влязоха в употреба всички хватки – знак върху самата бюлетина; изборен туризъм; заплахи; пари на ръка; мутри и джипове със софийска регистрация. Доган буквално не се спря пред нищо, за да си осигури победата в Ардино (остава да видим колко граждани на Адрино все пак са теглили една на ДПС).

Дори и това нямаше да е фатално, ако не се забеляза още един факт – реакцията на Румен Петков. В желанието си да отклони вниманието от изборния туризъм към Ардино той си измисли „сериозно засилване на трафика от Македония”??? Петков още бил заплашван, о ужас.

Какво се оказва – за Доган Дикме беше най-голямата заплаха на тези избори. Наред с мутрите и автобусите от Турция той си беше осигурил подкрепата на скъпото си протеже Петков, за да няма никаква издънка в плана. Нищо, че БСП формално подкрепя Дикме.

Сега Дикме ще обжалва, което е логично. И ще загуби, защото членове на ЦИКМИ вече увъртат за нарушенията в Ардино.

Нарушения от подобен характер не са изключение за България. Но в случая ДПС и лично Доган проявиха тотална наглост и непукизъм. Те наистина си мислят, че никой не може да им се опре.

Повод за размисъл: освен Румен Петков още колко членове на ръководството на БСП държи Доган? А на СДС? А на други партии?

Гласувайте за Мартин Заимов!

Откакто го има Реалполитик не сме си позволявали да отправяме директни внушения кой как трябва да гласува. Но изборите за кмет на София не са просто поредните избори. Ето защо сега ви казваме: ако имате надежда за бъдещето, ако не искате да сте сляпо оръжие в чужди ръце, гласувайте за Мартин Заимов в София.

Ограничаваме се със София, защото в този град живеят близо 1/4 от всички българи и защото София е лицето на България. И още защото Мартин Заимов наистина олицетворява каузата на дясното.

На фона на Бойко Борисов и Бриго Аспарухов, Мартин Заимов е реален, обещаващ кандидат. Нещо повече, той е автентично десен. И ако не искаме бизнес отрядите на Бойко да жънат из Столична община, е крайно време да заемем позиция и да гласуваме.

Турция влезе в Ирак

Турската армия е атакувала позиции на кюрдските бунтовници в Северен Ирак между неделя и вторник вечерта, потвърдиха пред Ройтерс военни източници.

Всъщност очаквахме това от момента, в който турският парламент даде зелена светлина за операция в Ирак на 17 октомври. Правителството на Ердоган просто нямаше друг избор след като в неделя загинаха 17 турски войници, а над 20 други бяха ранени при атака на ПКК.

Развитието на ситуацията през последните месеци в Ирак тревожеше все по-силно турските политици и военни. Липсата на ангажимент на САЩ по отношение на контрола на Северен Ирак, както и тенденцията Иран да работи за разделяне на Ирак между шиити, сунити и кюрди станаха „код червено” за турските власти. Турция (не без основание) се притеснява от независим или силно автономен иракски Кюрдистан.

Именно страхът от износ на революция от Ирак към Турция ще изпрати турски войски в Ирак. Ситуацията поставя САЩ в наистина неизгодна позиция. От една страна, те се нуждая от Турция в политиката си срещу Иран. От друга, САЩ определено не искат въстание на кюрдите в единствената област на Ирак, която досега беше мирна и относително спокойна.

Има още един детайл. Турция прави в момента своята заявка като водеща регионална сила. Турските политици смятат, че нито САЩ, нито ЕС и още по-малко Иран се грижат за техния национален интерес. След изричния отказ на Саркози да приеме идеята за Турция в Европейския съюз, Анкара може да действа, без да играе по европейските правила. Както вече стана дума, САЩ се нуждаят в момента от Турция повече, отколкото Турция се нуждае от САЩ. Иран и другите арабски държави не са в състояние да спрат Турция.

Така Турция има своя шанс да поеме инициативата и да заяви своята роля като регионален лидер. Остава да видим дали Ердоган няма да пресоли супата, защото, както е известно, Турция има само един подход към етническите малцинства - терора.

Разбор на силите преди местните избори

Дойде време да видим къде са партиите и коалициите малко повече от седмица преди местните избори. Тези избори са различни от всички предишни свободни местни избори поради ред причини – тройна коалиция, стачка, членство в ЕС – все фактори, които влияят на избора на гласоподавателите.

Колко хора ще гласуват?

Този въпрос няма ясен отговор към момента – но прогнозите са за около 40% активност. Според Алфа Рисърч в общини, където има силни алтернативи на сегашните управляващи е възможно активността да е над средната за страната. По-висока активност се очаква и в общините със силни позиции на ДПС. Обратно, в общините, където няма силна конкуренция на действащите местни власти, активността по всяка вероятност ще остане ниска.

За кого ще гласуват хората?

Прогнозите са разнообразни, като резултатите варират по региони. Стара традиция е на местни избори всички да се изкарват победители по някаква собствена логика. Така или иначе основният въпрос е доколко ще бъдат изравнени силите на БСП и ГЕРБ? Единственият разумен критерий ще бъдат гласовете за общински съветници (доколкото и БСП, и ГЕРБ на повечето места ще имат самостоятелни листи).

Призивите на Бойко Борисов за предсрочни избори в момента хич не са случайни – той знае, че стабилизацията на тройната коалиция след местните избори и старта на усвояването на еврофондовете ще подкопаят подкрепата за ГЕРБ. Не е невъзможно в тези си призиви той да е подкрепен от президента Първанов, който вече разбира, че няма много политически капитал – което се доказва и от почти неминуемия провал на неговото гражданско движение.

Традиционно десните партии направиха, каквото можаха, за да демобилизират своите избиратели. Все пак на места като София, Плевен, Пловдив СДС и ДСБ могат да получат добро представяне. Има няколко по-малки общини в България, където СДС или ДСБ също могат да спечелят и по някой кмет. Като цяло десните партии продължават да потъват, а кадрите им отиват в ГЕРБ.

Нека направим един бърз обзор за най-големите градове:

София

Бойко Борисов може и да успее още на първи тур, важно е и колко съветници ще успее да вкара ГЕРБ в общинския съвет. Тежките пререкания с Бриго Аспарухов са вероятно най-големия политически удар за Борисов досега. Мартин Заимов ако не говори много се справя добре.

Пловдив

Славчо Атанасов от ГЕРБ въпреки обвиненията в хулиганство и педофилия е на път да стане кмет на Пловдив още на първи тур. Спас Гърневски успя тотално да разбие дясното в града.

Варна

Кирил Йорданов е почти сигурен победител, във Варна интригата е кой колко съветници ще има в общинския съвет. Димо Гяуров може да консолидира донякъде десните избиратели там.

Бургас

В Бургас ще има оспорвана битка. Засега водещи позиции има кандидатът на ГЕРБ Димитър Николов, но до момента няма яснота с кого ще се яви на балотаж. С близки позиции и респективно шансове да стигнат до втори тур, в кампанията влизат действащия кмет Йоан Костадинов и кандидатът на една от местните бизнес партии Ваклин Стойновски.

Русе

Борбата е между Божидар Йотов (независим, подкрепен от БСП) и Ваньо Танов (ГЕРБ). Най-много гласове за общински съветници ще получи БСП, следвана от ГЕРБ.

Благоевград

В Благоевград битката ще бъде оспорвана – между Лазар Причкапов и Костадин Паскалев. Има сериозен шанс Паскалев да е новият (стар) кмет на града.

Който много дава, скоро ще проси

Избрахме това заглавие, което е стара българска народна поговорка. Тя от тези поговорки, които не се включваха в социалистическите букварчета. И има защо.

Поредния кръг от учителски протести затваря центъра на София; задълженията на "Пирогов" в края на годината ще са около 15 млн. лв., което означава, че е в необявен фалит; с предложения бюджет на НЗОК няма да може да се осигури безплатно и достъпно здравеопазване на гражданите; Николай Василев е скептичен, че ще има реални съкращения на администрацията – която всъщност е нараснала.

Всички тези проблеми – в образованието, здравеопазването, в държавната администрация и съдебната власт са резултат от уравнението социалистически подход + корупция = тристранна коалиция.

Социалистическия подход свързваме с липсата на обективни критерии и правила. Няма критерии за добър учител; няма критерии за добър лекар; още по-малко има критерии за добър полицай. Всеки, зает в публичния сектор може да „мине метър” поне веднъж седмично. Понеже е в публичния сектор може да избива комплекси, като се кара с баби и внучета; да скатава от работа. Е, трябва да си „затваря очите” за някои неща.

Социалистическия подход води до субективизъм. От субективизма до корупцията има само една крачка и в България тази крачка се прави всеки ден, навсякъде в администрацията. Това е истината. Всеки ден стотици хиляди левове и евро минават от едни ръце в други. Какъв свободен пазар, каква демокрация?

Тристранната коалиция е само числен израз (8-5-3) на социалистическия подход и корупцията. Не се сърдете на коалицията, тя е изпълнител на народната воля.

„Не е вярно!” ще извикат много обидени българи. А ние ще приведем доказателства. Според The Pew Global Attitudes Project на твърдението: „Повечето хора са по-добре в свободна пазарна икономика, въпреки че някои са бедни, а някои богати” българите са отговорили така:

Напълно съгласен	Донякъде съгласен	Донякъде несъгласен	Напълно несъгласен	Не знам/ не желая да отговоря
8%	34%	28%	18%	12%

Само 8% от българите наистина вярват в свободната пазарна икономика! Няма друга държава в Европа или Африка с толкова нисък резултат. Разпредлението е 42% "за" пазарната икономика в някаква степен и 46% "против".

Това е положението. Малкото, които работят за многото, плащат сметката. Тристранната коалиция събира в бюджета и разпределя както й дойде. За Ахмед има, за Симеон има, и за Сергей има. А многото неохотно ги подкрепят, защото и без това не им се живее в конкурентна среда.

Нобеловата награда за мир – знак за внимание

Бившият американски вицепрезидент Ал Гор и Междуправителственият панел за климатични промени към ООН получиха в петък Нобеловата награда за мир за 2007 г., предаде агенция Ройтерс.

За наградата тази година са били номинирани общо 181 кандидати.

Едно е сигурно - Нобеловата награда за мир е политически акт. Ето защо я дават: "за усилията им да натрупат и разпространят повече знания за предизвиканите от човека промени в климата и да поставят основите на мерки, които са необходими за противодействие на подобни промени”.

Комитетът за Нобеловата награда за мир ни казва няколко неща:

1. Промените в климата съществуват и са сериозен проблем
2. Трябва да се вземат мерки, за да им противодействаме – иначе проблемът ще стане по-сериозен, и
3. Конкретно Ал Гор и МПКП са направили доста, за да схванем 1 и 2.

Естествено, това е последното нещо, което иска да чуе сегашната администрация на Буш. Но дори и там има признаци на промяна – говори се за национални стратегии за постигане на намаляване на емисиите, които да ползват и принуда, и субсидиране, и пазарни механизми. Републикански сенатори и конгресмени като Джон Маккейн, Нют Гингрич, Джон Уорнър вече са склонни да приемат публични инвестиции за намиране на „чисти” технологии. Кандидатите за президент от Демократическата партия отиват и по-далеч – от 50 млрд. долара (Хилари Клинтън) до 150 млрд. долара (Барак Обама) за намаляване на парниковите газове.

Промяната на политиката в САЩ е само началото. Трябва да бъдат убедени още държави като Китай и Индия, за да има реален резултат от усилията на Ал Гор и Междуправителственият панел за климатични промени към ООН.

Коалиция под учителска обсада

В четвъртък между 50 000 и 70 000 учители протестираха в София за вдигането на своите заплати и срещу правителството, респективно срещу управляващото мнозинство. Верни на инстинктите си, министрите и депутатите се изпокриха, а Георги Пирински нареди да се загради с метални ограждения периметъра около Народното събрание, за да не „стане беля”.

Протестът на учителите заслужава анализ в няколко точки – за истинските причини на протеста, по отношение на реакцията срещу протестите, относно липсата на политици в България и ролята на гражданското общество.

Проблемите на учителите не са от вчера. Вече анализирахме логиката на исканията за увеличение на заплатите. Нека сега проследим причините за протеста в развитие.

Всичко започва от годините на прехода, когато се формира системата на образованието в България в сегашния и вид. Училищата се управляват от МОН по отношение на учебната програма и учебните планове, но се съфинансират и от общините. На практика всяко училище зависи и от МОН, и от кмета. Тази система има един основен резултат – значителна корупция.

Проблем първи - корупция

Може да не вярвате, но като процент от БВП България отделя достатъчно за образованието – около 3,9% от БВП. Тази цифра не е толкова далече от средното за ЕС25 – 4,9%. Но голяма част от тези пари отиват познайте за какво – за обществени поръчки и неефективни субсидии. От бюджета за образование се харчи за текущи разходи (1 933 млн. лв. за 2007 г.) и за капиталови разходи (205 млн. лв. пак за 2007 г.).

Близо половината от тези пари отиват директно в общините, 345 млн. пък харчат МОН и други ведомства. Парите се дават и за учебници, и за доставка на нафта, и за ПВЦ дограма на училищата. Всички тези пера са източник на нерегламентиран доход на чиновници от МОН и кметове на общини, евентуално директори на училища (за дребни суми и като съучастници). Учителите не участват.

Проблем втори – модернизация

Съвсем не е случайно, че толкова мащабни протести идват по времето на най-нормалния министър на образованието, Даниел Вълчев. Просто той отпочна структурната реформа, което значи тестове, матури и по-малко пари от уроци. Това удари единствения допълнителен източник на доходи за учителите – уроците. Те нямат друг полезен ход, за да запазят някакъв социален статус, а сега им отнемат дори това. От друга страна и поради нежелание, и поради липса на възможности учителите не повишават своята квалификация.

Реакцията срещу протестите

Реакцията, разбира се, беше малоумна. Не може 70% от системата на средното образование да е в стачка трета седмица, а ти да стоиш зад фикуса. Грешка на Вълчев, която се мултиплицира от нерешителността на Станишев. Първанов се опита да поведе хорото, но на всички им е ясно, че от него в случая нищо не зависи. Вълчев трябваше да ангажира премиера, който като види зор, да свика тройната коалиция (а тя хич не иска да се свиква).

Липсата на политици в България

Е много очевидна в случая. Просто няма кой да поеме отговорност, всички се крият и се усмихват лукаво, като говорят общи приказки. Пламен Орешарски за пореден път доказа, че за нищо не става; но по-важното е, че целият политически елит е неадекватен на ситуацията. Това е така, защото тези политици около и над 45 живеят в един паралелен свят на червени килими, подкупи и предателства, където няма време за дебат и политика. Камо ли за образование.

Ролята на гражданското общество

Е точно никаква. Вече стана дума, че не харесваме учителските синдикати и конкретно Янка Такева. Те са в същата зона на жълтите павета заедно с политическия елит и просто трупат дивиденти. Но има и други организации на гражданското общество, които гледат в тавана. На 3 октомври председателят на КРИБ, Иво Прокопиев, се сети, че "образователната система е преоразмерена, всеки трети учител трябва да се съкрати веднага, а ресурсите да се насочат към подобряване на качеството на образованието." Другите работодателски организации просто мълчат.

Аланкоолу, къде бяхте досега? Не разбирате ли, че липсата на качествено образование е най-големият проблем на бизнеса? Влязохме в икономическа система, която е свръхконкурентна, с училища, в които всеки компютър е повод за радост. И в тази връзка ако нямате квалифицирани работници няма да ви върви бизнеса. Специална бележка за Васил Божков – дори и Вие ще пострадате от спада на качеството на образованието, поговорете с Вашия финансов министър за това.

В заключение ще ви предоставим безплатен съвет от живия класик Ахмед Доган, даден пред младежкия актив на ДПС: „Не се надявайте на образованието, самообразовайте се. Изпреварвайте собствените си очаквания и възможности.”

Националната агенция „Сигурност” – нов гамбит на другарите

Започна обсъждането на законопроекта за Национална агенция „Сигурност” (НАС), предложен от Михаил Миков и група депутати от БСП, НДСВ и ДПС. Както вече е ставало дума, този законопроект е много оспорван и като концепция, и като съдържание. Какви всъщност са целите на вносителите му?

От политическа гледна точка този законопроект всъщност носи характера на класически гамбит на генералите и поддръжниците на Станишев в самата БСП. Гамбитът е насочен срещу групите на Първанов и Румен Петков в БСП, като целта е да се предефинира участието на президента и МВР в работата на контраразузнаването. За сметка на това се правят жестове и към Първанов (той назначава председателя и заместник-председателите на агенцията), и към Петков. МВР ще запази оперативната си самостоятелност до голяма степен, а новата Националната агенция „Сигурност” няма да може да разследва вътре в МВР. От министерството излиза Националната служба за сигурност (НСС).

Съдържанието на закона има доста недостатъци. Личи, че са го писали хора, които просто не разбират идеята за човешки права, администрация и процедури. По-конкретните критики на експерти, помолени за коментар, са:

• военизирането на състава на НАС;
• неточната дефиниция на деянията, срещу които трябва да се бори НАС;
• липсата на точна регулация относно правилата за поддържане на информационните фондове в самия закон;
• прекалено големите правомощия на директорите на генерални дирекции и териториални дирекции (това е особено важен недостатък, защото поставя националната сигурност в ръцете на своеобразни феодали);
• в проектозакона има текст, който препраща към Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), но после се казва, че органите на НАС: „прилагат и ползват разузнавателни средства при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет” – т.е. опит за заобикаляне на съдебния контрол над СРС;
• чл. 21 и 22 от проекта относно призоваването за отправяне на „предупреждения” в „служебни помещения” и незабавно предоставяне на „всяка постъпила или придобита информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон задачи на агенцията” са си откровена заявка за силов произвол;
• предвиденият парламентарен контрол няма до доведе до по-добри резултати от досегашните заради правилото „необходимо да се знае” (need-to-know) – това правило означава, че депутатите ще имат право да научават информация само доколкото е необходимо да си свършат работата – а това ще преценяват самите служители на НАС; правилото има някакъв смисъл, но у нас ще се използва за прецеждане на информацията, която стига до депутатите.

Според Wikipedia гамбит е „вид дебют в шахмата. При него една от двете стани предлага в началото на партията жертва на фигура - обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.”

Сега следва да видим дали гамбитът ще бъде приет. В шаха „приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури.”

Войната срещу тероризма - къде сбъркахме?

Войната срещу тероризма, започната от САЩ, е пълен "провал" и Вашингтон и неговите съюзници трябва да променят своята политика в Ирак и Афганистан, ако искат да победят "Ал Кайда". Това се посочва в доклад, изготвен от Оксфордската изследователска група, предаде АФП, цитирана от Фокус.

Всъщност темата за войната срещу тероризма е едновременно крайъгълен камък на дебата за президентската кампания в САЩ и част от геополитическата стратегия на Буш. От друга страна демократите са все по-настоятелни в исканията си за оттегляне от Ирак, а спорът между Обама и Клинтън е кой е бил по-против войната в Ирак. Гордън Браун също се опитва да намали британското присъствие в Ирак.

Афганистан не е по-мирен или по-нефундаменталистки, а операциите на НАТО там страдат от липса на средства и достатъчно боен състав.

Както и да го гледаме, Оксфордската изследователска група е права. Осама бин Ладен е на свобода, франчайзинги на Ал Кайда оперират в целия Близък изток, а положението в Западна Европа става все по-трудно по отношение на местното ислямско население, което се радикализира.

Стратезите на Буш опонират, че от 11 септември 2001-ва няма терористичен акт на територията на САЩ, което всъщност беше целта на войната срещу тероризма. Това е така, но цената е прекалено висока – огромни разходи, загуба на жива сила в Ирак, влошаване на позициите на САЩ в Близкия изток и ангажиране на твърде много бойни ресурси за окупацията на Ирак. Не на последно място, прекалено много лични права и свободи бяха ограничени.

Политиката на Буш срещу тероризма е един скъп провал, който обаче ще се плаща от следващото управление на САЩ и от населението на Ирак. В същото време ще са необходими допълнителни ресурси за противодействие на талибаните в Афганистан и Пакистан.

В тази обстановка са направо необясними намеците за някакви военни действия срещу Иран. Това, което може би не се знае в България е, че война с Иран обслужва стратегическите интереси само на Русия, защото ще й остане поле за действие в желаната от Москва зона на влияние (където влиза и нашата мила Родина). САЩ просто са длъжни, заради собствения си интерес, да намерят общ език с Техеран. Струва ни се, че натискът на европейските държави в тази посока не е достатъчен.

На Буш му остават броени месеци на кормилото. Неоконсерваторите около него съвсем оредяха; надяваме се, че по-често те ще се вслушват в гласа на разума.

Стъпка в правилната посока за Путин

Руският президент Владимир Путин даде ясен сигнал, че след изтичането на мандата му ще остане в политиката като премиер, за втори път от 1999 г. насам.

Това стана ясно на започналия в понеделник конгрес на пропрезидентската партия "Единна Русия". Идеята да стана премиер е реалистична, обяви Путин, цитиран от Ройтерс. За целта президентът ще оглави листата на "Единна Русия", за да си гарантира възможност за оставане в политиката след изтичане през март догодина на втория му президентски мандат.

Путин прави стратегическа стъпка в правилната посока. Така или иначе директна заявка за трети мандат би била много проблематична за него. Ако изпрати напред Зубков като кандидат за президент и премести центъра на тежестта към Думата и премиерския пост, Путин ще си запази мястото на единен държавен и партиен ръководител, избран от народа чрез „Единна Русия”.

Чисто тактически Путин ще успее надвисналите над него облаци поради силния натиск от различни групи и лобита във и извън Кремъл и народното недоволство. Ще консолидира подкрепата си сред избирателите и ще им даде усещането, че те решават. Тези идеи прозират и от речта му пред конгреса*.

Пред Путин (ако планът му успее) стои един структурен проблем. Той едновременно ще трябва да отслабва президентската институция и да утвърждава своя личен авторитет. По-голямо значение ще има партийният апарат на „Единна Русия”. Позицията му като премиер ще е по-слаба. Възможно е да се породи и конфликт със Зубков (или хора зад Зубков или който там бъде направен президент).

Така или иначе Путин избра може би най-добрия вариант за политическото си (а някои казват и физическото си) оцеляване. Поне за сега той парира и вътрешнопартийните борби, и мърморенето на търпеливите руснаци.

Остава да видим с какъв процент точно „Единна Русия” ще спечели изборите за парламент. От това ще съдим и доколко е успешен пробивът на Путин.

*Ще си позволим да цитираме един умилитен пасаж на руски език: "Только сегодня Министр сельского хозяйства докладывал, что, например, на Ставрополье собрали рекордный урожай за всю историю существования Ставропольского края."

Топ 3 за септември

Донякъде изненадващо се оказа, че вашите любими статии и през септември са почти същите. Все пак има и ново попълнение на първа позиция.

1. ГЕРБ извади торбата с обещанията

Статията за дългоочакваната програма на ГЕРБ беше вашия безспорен фаворит през изминалия месец. Както и досега, ще следим отблизо следващите ходове на Бойко Борисов не само в София, но и из цяла България.

2. Агенцията за национална сигурност – за и против

Темата е от м. юли, но си остава твърдо в топ 3. Вероятно неизясненият и до днес статут на Националната агенция за сигурност, както и неясният обхват на нейните правомощия водят до трайния интерес към темата. Румен Петков продължава борбата, ще пишем и за това.

3. За ромите, циганите и убийствата

Убеждаваме се, че има нужда от сериозен дебат по темата с ромите в България. Ще се постараем да включим поне още веднъж анализ за ромите и тяхната интеграция до края на годината.

Образование във фокус

Продължаващата стачка на българските учители е добър повод да обърнем поглед към един от двата най-важни фундамента на публичните политики – образованието. Но нека започнем така – нямаме рецепта за най-успешната реформа; не сме родени специалисти-тире-експерти по модерни образователни системи (каквото и да значи това). Бихме искали да си поговорим простичко за простичките неща и да кажем какво мислим – най-вече на учителите и на родителите.

Преди време един умен журналист каза, че в България има консенсус за миналото само по отношение на Възраждането. Без да влизаме в детайли идеята му е, че поне за този период имаме обща история (макар и малко поразкрасена). Но защо?

На първо място безспорно е, че Възраждането е период на подем на всичко в България. Бизнес, култура, общество – всичко се развива. Всички работят здраво, произвеждат повече. Увеличава се (макар и много бавно) капиталовата база на икономиката. В основата на всичко това обаче стои един феномен – образованието.

Почти няма историк който да оспорва, че образованието е гръбнака на Възраждането. Хората се учат да четат и смятат – повишава се конкурентноспособността; хората отиват да учат в чужбина – конкурентноспособността, познахте, се увеличава отново. Хората учат повече – произвеждат по-ефективно. Ето така се създава добавена стойност в икономиката – чрез знание. Защо е успешно образованието тогава? Та нали няма МОН, няма Интернет, няма Янка Такева*?

Отговорът е прост – плащат потребителите. Директно, на ръка. Ако не вършиш работа, никой няма да си прати детето при тебе. Местните занаятчии ще те прогонят и толкоз. Всъщност се е случило нещо чудесно – тотално децентрализиран, ориентиран към потребителите модел. Вярно, няма единни методологии; но има конвергентни фактори и качеството на образованието се увеличава мълниеносно.

Нека сравним сега този модел с модела в момента в България. Има единен център, наречен МОН. После има т.на. регионални инспекторати, които да прокарват политиката на МОН по места. Накрая има директори на училища, които уж са мениджъри, но всъщност не са. Кой пред кого отговаря? Кой преценява кой върши работа и кой не? Не е ясно. Резултат от социализма, да. Удобно статукво, да. Пагубен модел, да.

Къде са потребителите в този модел? Няма ги. Е, как очаквате тогава системата да ги обслужи добре? ВМЕСТО тях мисли МОН. Резултатът е ясен.

Та за родителите: първата стъпка на всеки родител е да вземе нещата в свои ръце. Започнете да управлявате образованието на детето си като проект с определени цели, не бъдете част от пасивното множество. Вашето поведение ще упражни натиск върху системата, но по-важното е, че ще получите стойност за парите си. Как да стане това – като участвате в управлението на училището; като учредите награда за ефективен учител; като задавате неудобни въпроси.

Що се отнася до учителите: замислете се! Колко от вас са се пробвали да работят с компютър? Колко от вас са научили английски език? Или немски? Или френски? Колко от вас разчитат на „уроците” извън училището? Къде ще отидете, когато във вашето училище няма деца? Какво искате всъщност – хляб или смисъл в работата? Сложете си ръката на сърцето и признайте, че във вашето училище има поне трима „колеги”, които плачат за уволнение, но не са уволнени. Вие направихте ли нещо по въпроса, за да защитите публичния интерес? Прочетете и това.

Избрахме този подход към проблема, защото искаме да има позитивен акцент. Иначе винаги можете да прочетете доклада на ОИСР за образованието и да емигрирате. Но не това е начина.

*Бел. ред. Тази жена е ужасна.