Националната агенция „Сигурност” – нов гамбит на другарите

Започна обсъждането на законопроекта за Национална агенция „Сигурност” (НАС), предложен от Михаил Миков и група депутати от БСП, НДСВ и ДПС. Както вече е ставало дума, този законопроект е много оспорван и като концепция, и като съдържание. Какви всъщност са целите на вносителите му?

От политическа гледна точка този законопроект всъщност носи характера на класически гамбит на генералите и поддръжниците на Станишев в самата БСП. Гамбитът е насочен срещу групите на Първанов и Румен Петков в БСП, като целта е да се предефинира участието на президента и МВР в работата на контраразузнаването. За сметка на това се правят жестове и към Първанов (той назначава председателя и заместник-председателите на агенцията), и към Петков. МВР ще запази оперативната си самостоятелност до голяма степен, а новата Националната агенция „Сигурност” няма да може да разследва вътре в МВР. От министерството излиза Националната служба за сигурност (НСС).

Съдържанието на закона има доста недостатъци. Личи, че са го писали хора, които просто не разбират идеята за човешки права, администрация и процедури. По-конкретните критики на експерти, помолени за коментар, са:

• военизирането на състава на НАС;
• неточната дефиниция на деянията, срещу които трябва да се бори НАС;
• липсата на точна регулация относно правилата за поддържане на информационните фондове в самия закон;
• прекалено големите правомощия на директорите на генерални дирекции и териториални дирекции (това е особено важен недостатък, защото поставя националната сигурност в ръцете на своеобразни феодали);
• в проектозакона има текст, който препраща към Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), но после се казва, че органите на НАС: „прилагат и ползват разузнавателни средства при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет” – т.е. опит за заобикаляне на съдебния контрол над СРС;
• чл. 21 и 22 от проекта относно призоваването за отправяне на „предупреждения” в „служебни помещения” и незабавно предоставяне на „всяка постъпила или придобита информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон задачи на агенцията” са си откровена заявка за силов произвол;
• предвиденият парламентарен контрол няма до доведе до по-добри резултати от досегашните заради правилото „необходимо да се знае” (need-to-know) – това правило означава, че депутатите ще имат право да научават информация само доколкото е необходимо да си свършат работата – а това ще преценяват самите служители на НАС; правилото има някакъв смисъл, но у нас ще се използва за прецеждане на информацията, която стига до депутатите.

Според Wikipedia гамбит е „вид дебют в шахмата. При него една от двете стани предлага в началото на партията жертва на фигура - обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.”

Сега следва да видим дали гамбитът ще бъде приет. В шаха „приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури.”