Премиерът Станишев преди известно време предложи да се създаде единен център на службите за национална сигурност, който да включва разузнаването, контраразузнаването и дори военните служби за сигурност. Първоначалната идея за включването на НСО е вече изоставена, а най-вероятно и Националната разузнавателна служба ще си остане при президента. Така остават Националната служба за сигурност (НСС), военното контраразузнаване (ВКР) и финансовото разузнаване (АФР).
В последните седмици министърът на вътрешните работи (с извинение) Румен Петков започна своята офанзива срещу идеята на Станишев. Съвсем естествено той се бори за оставането на контраразузнаването под негов контрол.
Защо обаче Петков е толкова настоятелен, когато най-рано агенцията ще заработи най-рано през 2009 г., т.е. със сигурност след края на мандата на сегашното правителство?
Ами по същата причина, поради която същия (с голямо извинение) министър винаги брани статуквото в МВР. Просто неговият гръб в министерството са хора, които години наред използват ресурса на МВР, за да правят бизнес – с информация, с изнудване, с нерегламентиран натиск.
Ако се създаде АНС, тяхното влияние закономерно ще намалее, доколкото ще се разкъсат връзките на зависимост. Да припомним: основният начин да се злоупотребява със службите е чрез провинили се служители. Вместо да ги наказват, полковниците и генералите ги държат в шише години наред, като междувременно ги принуждават да вършат нередни неща.
Именно с такива хора работи и Петков. Те са основателно притеснени, доколкото е възможно при реорганизация на бял свят да излязат интересни истории от близкото минало (и скандалът с НСО ще ни се види първа пролет).
Големият въпрос е трябва ли ни такава служба?
Да, ако това ще послужи да се пресекат поне част от порочните практики в системата за национална сигурност. Да, ако се постигне по-голяма ефективност. (Нека не се лъжем: българските разузнавачи съвсем не са това, което бяха.) Не, ако това ще е поредната псевдоструктура без реални правомощия.
Отново Станишев е сам. Отново имаме съмнения относно способността му да взима решения независимо от Първанов. Тогава въпросът е: дали пък Първанов не иска да се освободи донякъде от топлата прегръдка на генералите? Дали не му е омръзнало да дава отчет?
Нека не се заблуждаваме: в съзнанието на нашия президент управляваната демокрация е постижима и в рамките на Европейския съюз. А както вече е известно, моделът на Путин изисква желязна хватка върху службите (каквато в момента Първанов няма).
Няма коментари:
Публикуване на коментар