18 юли 2007

Кадафи Победителя


Висшият съдебен съвет на Либия замени смъртните присъди на петте български медицински сестри и българския лекар с доживотен затвор, съобщи кореспондентът на БНТ в Триполи.

Всъщност, очаквахме подобно решение на ВСС на Либия. То е абсолютно последователно с оглед на водената до момента политика на Кадафи за максимално протакане на решаването на казуса, за да извлече максимални политически дивиденти.

Едва втората статия на Реалполитик се занимава със случая Либия. Там ние прогнозираме три варианта: спасяване на медиците; протакане още 2, 3, 5 години; или изпълнение на смъртното наказание.

Дотук като че ли отпада варианта изпълнение на смъртни присъди, доколкото са заменени с доживотен затвор. Но от това не следва, че ще се осъществи вариант 1 – спасяване веднага. Напротив, според нас Кадафи ще задържи медиците поне още една година в Либия, за да ги използва като разменна монета в преговорите си със САЩ и ЕС по съвсем други въпроси. Много е просто – медиците са нещо, върху което Кадафи има контрол – докато ги освободи.

Неговата позиция по случая е ясна – виновните следва да си понесат наказанието. И ако зависеше от него, досега да ги е разстрелял, за да не клати стола, на който седи. Но поради планираното отваряне към Запада и поради членството на България в ЕС това не е възможно.

Ето защо Кадафи направи най-доброто: издейства обезщетения за близките на децата (в Либия 1 млн. долара стигат да уредят живота на цялата фамилия; там и без това на децата се гледа като на ДМА). Не помилва медиците (защото това би било политическо самоубийство). Остави си пространство за маневриране в следващите месеци.

Що се отнася до позицията на българската държава, тя си остава слаба. Ние така и не обяснихме какво ще се случи ако Кадафи не освободи медиците. През цялото време правим коалиции за освобождаването им, но нямаме план „Б”. Тоест даваме само морков, нямаме тояга.

Е, морковът ще бъде изяден, а после – инш’аллах. С други думи може да се окаже, че въпреки значителните парични трансфери (които са били част от стратегическата цел на Кадафи), ние не сме постигнали кой знае какво. И още нещо – сега е моментът главният прокурор Велчев да влезе по-уверено в ролята си и да издейства бързо трансфериране в България.

Що се отнася до източниците на средства за обезщетенията – нека кажем така: без да одобряваме подобна търговия сме съгласни, че плащането им беше един от малкото успешни ходове. И наистина не е толкова важно откъде идват, ако свършат работа. Но категорично това е най-скъпият възможен изход от ситуацията.

2 коментара:

Pux4o каза...

Да не забравяме и другия фронт, на който Кадафи действа - затворникът от Локърби. Дори преди парите да дойдат, взе да се говори за нови доказателства и възможно оневиняване. Склонен съм да мисля, че това е част от 'тоягата', която някой държи. Колкото повече мисля за това от къде идва моркова и кой държи тоягата невидимка (да не се лъжем, никой няма да даде 400 млн. без да има тояга, а е ясно, че не е наша, тъй като и моркова не е наш), толкова повече всичко това ми прилича на игра на размяна на военнопленници. Не искам да изказвам мнение по въпроса дали медиците са виновни или не и кой седи зад всичко това, просто моркова е прекалено голям, за да се появи анонимно и без тояга. Не мога да повярвам в такава благотворителност; има нещо гнило в Дания...

Реалполитик каза...

Интересен поглед. Струва ни се, че става дума по-скоро за дългосрочни интереси, отколкото за размяна на военнопленници все пак.

Либия е важна за ЕС и САЩ, няма спор.