25 февруари 2007

Ecrassez l’infame!

Волен Сидеров е опасен човек, кооптиран от умели манипулатори и възбуждан от енергията на отвъдни сили.

Който не вярва, да проследи кръстоносния поход на Сидеров до редакциите на „24 часа” и „168 часа” на 23.02.2007 г.

Какъв е Сидеров, че си позволява да плаши с тълпи костюмирани атакисти вестниците у нас??? Толкова ли се е изплашил от публикацията в „168 часа”, че ДПС му е наброило 1,5 млн. лева „джоб парасъ”? 40 обаждания и и есемеси със заплахи е получила главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева, след като телевизия СКАТ публикувала в петък телефонния й номер (ние също имаме резерви към редакционната политика на двата вестника, но сме демократи, което значи, че няма да публикуваме телефона на Капка Георгиева).

Смачкайте гадината, казваше Волтер по друг повод. Тук цитатът е на място. „Атака” не е партия, а опасен прецедент. Сборище, което си мисли, че може да налага правила и за което не важат правила. Все едно е дали са финансирани от ДПС, Москва, кръгове в Сърбия или всички изброени.

Важното е, че Волен Сидеров представлява сериозна заплаха не просто за етническия мир, а за демокрацията и свободата у нас. Подобни силови изяви са недопустими в държава членка на ЕС. Нещо повече, те са и прецедент, който може да даде на всеки лумпен легитимация за саморазправа.

Сърцевината на десния подход в политиката е да се действа когато е необходимо. Днес е необходимо. Накажете хората, които си мислят, че не могат да бъдат наказвани.

23 февруари 2007

Иранската криза

Иран отказва да спре обогатяването на уран до поставения от Съвета за сигурност на ООН краен срок – 21 февруари. В същото време арестуваха сина на лидера на една от шиитските партии в Ирак при влизането му в страната след пътуване в Иран.

Иран се държи предизвикателно не от вчера. Ясно е, че подкрепя и шиитските милиции в Ирак. Ясно е, че Буш и неговата команда са вдигнали мерника на Ахмадинеджад. И то в едно много важно измерение – възможността за стратегически съюз на Иран с Русия и в газовата сфера.

Би било късогледо да се разглеждат поотделно тези два процеса. Измерението на ядрената безопасност става все по-важно за САЩ поради възможността за асиметрични военни конфликти не само в Близкия изток. От друга страна политиката на Иран и Русия се насочва все повече към организиране на автократични държави в картелно обединение (Ахмадинеджад присъстваше на встъпването в длъжност на Уго Чавес във Венецуела). То логично би трябвало да има и измерение на сигурност.

Голямото неизвестно тук е не Иран или неговата политика, а по-скоро готовността на Русия да подкрепи персийската държава. В случай, че Русия се намеси на страната на Техеран, тя ще блокира шансовете си за интеграция с европейските държави. Както винаги, Израел може да поеме инициативата за собственото си оцеляване (и то не без основание). Към момента Шимон Перес отрича подобен вариант. Правителството на Израел обаче знае, че най-близо до холокоста стои именно иранска ядрена така.

Интересна подробност е позицията на европейските държави. Жак Ширак си каза в прав текст, че едно-две ядрени оръжия в Иран не са проблем, защото ако ги използва, Техеран ще бъде унищожен. Германия не подкрепя военна операция срещу Иран, заяви Меркел. Всичко това значи, че ако САЩ все пак планира такава операция (още от 2005 г.), ще остане сравнително изолиран.

20 февруари 2007

Дефектите на правосъдието и хумора на комисаря

Комисарят Франко Фратини казва при поредното си посещение в България , че "Производствата в съда трябва да се ускорят, чакаме осъдителни присъди и окончателно приключване на делата."

Очевидно Фратини има сериозно чувство за ирония, дори сарказъм. Осъдителните присъди в България са по-голяма тайна от координатните точки на танковите ни бригади. По думите на експерти на Центъра за либерални стратегии в момента в България не може да бъде изчислена достоверно средната продължителност на дадени съдебни дела или пък на досъдебната фаза. Но поне някои цифри са ясни – за една година имаме 175 000 приключени досъдебни производства и едва 21 000 приведени в изпълнение присъди. За сметка на това си имаме проект на закон за амнистия, който бил „объркан” в полза на крадците. Много мило, нали?

И децата под 3–годишна възраст у нас знаят, че правосъдието е блокирано. Буквално всеки способ за възстановяване на справедливостта извън съдебната зала е по-успешен. Поради това много западни инвеститори влизат по търлъци у нас или се ослушват на входа. Който и да извърши беззаконие – вие, държавата или учителката по литература на сина ви, може да се измъкне. Една съдебна делба отнема (оптимистично) една година.

Допълнителни проблеми са липсата на достатъчна квалификация на дознателите, прокурорите и дори съдиите. Страхът от мутрите вирее на воля в съдебните палати. Налагат се смешни наказания за тежки престъпления въз основа на „съдебна практика”, която пък е плод на същия страх да не се настъпи някой „важен”.

Дори не е нужно да отваряме темата за корупцията. В държава, в която Висшият съдебен съвет кадрува като на Априлския пленум, в която младшите съдии се местят като пионки в сложната игра на интереси на техните шефове, не е нужно да се говори за подкупи. Просто системата е прогнила. Логично е в нея да виреят червеи.

Фратини ще си замине. ВСС ще започне своето поредно заседание по кадрови въпроси. Някоя мутра ще бъде пусната срещу парична гаранция в размер на 650 лв. примерно. Така става, когато една система е оставена да прави каквото си иска, както си поиска.

Ракети за мир

Политическото решение на Чехия и Полша да разположат елементи от противоракетната (ПРО) система на САЩ създадоха атмосфера на раздразнение и объркване в Европа. Руският президент Путин от своя страна постави идеята за американска ПРО в Източна Европа като основен аргумент за опасностите от еднополюсния свят (анализ на речта на Путин).

Всъщност се случва пренареждане на основен пъзел от глобалната система за сигурност – ядрения пъзел. Пренареждането започна от Индия и Пакистан през 1990те години. То им гарантира паритетна боеспособност, което беше важно за политиката на сдържане, която ефективно следва от опцията за ядрен удар. Намесиха се обаче нови потенциални играчи – между които най-проблематични остават Иран и Северна Корея (карта на страните с ядрено оръжие можете да намерите тук).

Това пренареждане дава доста ясен отговор защо САЩ искат щит в Източна Европа. Правилно руски военни стратези отбелязаха, че за ефективната защита на САЩ към момента не е необходим щит в Европа. Не така стоят обаче нещата за страните от Европейския съюз. Всяка от държавите Русия, Иран, Китай, а не след дълго и Саудитска Арабия, ще могат директно и бързо да атакуват всяка точка на европейския континент. Това значи, че има асиметрична заплаха, която потенциално застрашава развитието на континента. Защо заплахата е асиметрична?

Въпреки чл. 5 от Севрноатлантическия договор, по който и България е страна, не е сигурно, че при директна атака с ядрено оръжие САЩ, Великобритания и Франция ще успеят, или дори ще искат, да отвърнат на удара. Да не говорим за САЩ. Може да се окаже, че по ред причини искаме да отвърнем на удара не с канонада от мегатонни ядрени бойни глави на балистични ракети, а с конвенционални интервенции или стратегически ядрени удари. Това обаче няма да бъде възможно, ако атаката на „врага” е достатъчно силна/прецизна. Затова на Европа и е необходим ПРО щит. Противно на руските твърдения ПРО щитът позволява по-хуманна война след като на някой са му избили системите за самоконтрол.

Ядрения подход в геополитиката е основан на параноя. Съвсем правилна в този смисъл е параноята на Чехия и Полша. А Русия скърби, че по-малко ще може да извива ръце чрез заплахата за „тотален ядрен удар до 30 минути”.

15 февруари 2007

Боят настана

На 24 февруари 2007 г. ДПС получи неочакван подарък”. НДСВ с подкрепата на опозицията и трима депутати от Коалиция за България отряза възможността за offshore гласуване на българите по света. Съвсем случайно това включва и Турция. Още по-случайно ДПС изпищя и изпрати мрачна декларация, съчинявана в прочутите Боянски сараи по късна доба.

Какво се случи? Случи се реализация на натрупано социално напрежение. Случи се бламиране на псевдоетническия модел на Доган. Случи се прегряване на пословичната българска толерантност.

Винаги сме смятали, че ДПС е проект, който обслужва корпоративни и чуждестранни интереси. Едва в сегашния мандат Доган направи нещо за електората си, но този електорат си живее все така мизерно. Истинските бенефициенти от участието на ДПС във властта са самият Доган и не повече от 100 лица около него, които се сменят на ротационен принцип, за всеки случай.

В допълнение политиката на ДПС обслужва интересите на две държави – Турция и Русия, които не са много популярни в Европа, така да се каже. През годините Доган лавираше между тези и собствените си интереси. Основен елемент от метода му си оставаше „купуването” по един или друг начин на политици, бизнесмени и общественици, които стояха дискретно зад гърба му в трудни моменти. Но днес има много тежка задача. Огромната част от българския народ така или иначе не иска сънародниците ни извън граница да определят политиката у нас. Ако Доган успее да предотврати сегашния вариант за избор за евродепутати, ще даде знак за тотална конфронтация срещу ДПС от всички, които не го харесват. Ако обаче не успее, неговите хора ще го разкъсат. И в двата случая Доган губи. Но в първия ще загуби и България, доколкото начело на „борбата” срещу ДПС ще застанат лумпеннационалисти.

Така че пред Доган стои въпроса – партията или държавата? Или и двете?

Несериозно е да се очаква от човек, навредил съзнателно на тази държава, изведнъж да се сепне и да спре. Той ще се вкопчи в идеята да не отстъпва от статуквото (това се вижда и от декларацията на ДПС). Вероятно ще замеси Първанов ако не успее да се договори с БСП и някой от НДСВ. Което значи, че напролет може наистина да имаме етническа криза. Заради един пробит обръч.

12 февруари 2007

Путиниада

Руският президент за н-ти пореден път скръцна със зъби на Запада, както и на Източна Европа. Новото двайсе обаче е не само по-арогантният тон, но и аналогията. Мърморейки срещу базите на НАТО в Източна Европа Путин каза, че изграждането на ПВО системата пък е новата "виртуална Берлинска стена".

Берлинска стена??? Путин явно доста се е озорил в стремежа си да удържа контрола в Русия преди изборите. Очевидно е, че целта на това изказване не са страните-членки на НАТО. Целта е вътрешнополитическа – да се плашат руските хора с поредното разделение, при което те ще останат извън оградата. Да се внушава, че всичко що включва евроатлантическа интеграция е лошо и насочено срещу руските интереси.

Истината е, че Русия е във вътрешнополитическа криза. Путин разбира много добре, че не е решил основните проблеми на руснаците. Задават се избори и той знае, че избори е най-лесно да се спечелят с външнополитически ходове срещу „враговете” – били те Чечня или НАТО. В допълнение, самочувствието от приходите на одържавените нефтени и газови компании му дава сили . Стара истина в Русия е, че тя е суперсила не за гражданите си, а за апаратчиците в Кремъл.

За България голям знак внимание е фактът, че тъкмо с тази объркана и обидена на всички държава ние правим постоянно планове за нови проекти, а президентът ни се умилква на Путин откакто е на власт.

По-умни и по-фокусирани държави от Източна Европа ясно се разграничиха от новопокълналата руска арогантност. Нашите дипломати се "снишиха" и на сайта им не можете да откриете и една дума по проблема. Това е така, защото България всъщност няма как да дефинира политика срещу Русия. Институциите у нас се представляват от хора, които са зависими - финансово и политически - от Русия. Калфин, Първанов, Станишев - хората, които имат задачата да определят нашата външна политика, са на ясла в Москва.

По-големият проблем за социалис
тите ще бъде новото време разделно във външната ни политика - моментът, в който ще им се наложи или да се озъбят на руските си покровители, или да бойкотират обща натовска операция в някоя размирна територия. Или да бъдат поставени пред избор: позицията на ЕС за Косово, или позицията на Русия за Косово.

Тогава номерът със снишаването им няма да мине. И по делата им ще ги познаете.

А че Русия е държава, която не използва ресурсите си разумно се вижда от Индекса на човешко развитие, поместен тук. С повече БВП на глава от населението те живеят по-малко и по-зле от нас. Познайте кой прибира раз
ликата.

Държава

Позиция в класацията по човешко развитие

Продължителност на живота

БВП/глава от населението, ППС USD

Позиция по БВП – позиция по човешки индекс

България

54

72,4

8078

12

Русия

65

65,2

9902

-6



Индекс на човешкото развитие, 2006 . Източник: UNDP

09 февруари 2007

Как се опорочава националната идея

На 9 февруари 2007 г. таксиметровите шофьори, случайно или не, засенчиха една кауза. Макар че имаме резерви към възможностите на кампанията „Не сте сами”, беше очевидно, че тази кампания се превръща в пресечна точка на българската национална идея. И точно когато тази кампания заживя собствен живот, когато излезе от контрола на пасивните български институции, не повече от 500 българи объркаха живота на близо 2 милиона.

Защо? Защото се чувствали „незащитени”. Защото заклали техен колега. Което ги накарало да се чувстват още по-незащитени. Искат паник-бутони и прегради, и т.н.

Но защо пред Народното събрание? Защо не на ул. Боян Магесник № 1 (централата на ОК Супертранс)? Откога проблемите на един бизнес са повод за блокиране на столицата???

Реакцията на таксиметровите шофьори показва, че те се изживяват като богопомазани. Тях не ги интересуват законите или спокойствието на останалите хора. Те са специални, много готини, с повече права. И понеже вече не могат да лъжат твърде много със сметката, и понеже не могат да се оправят с шефовете на фирмите в които работят, си го изкарват на Народното събрание.

Този протест може да се тълкува по 2 начина. От една страна, може би е активно мероприятие, което използва елементарните реакции на шофьорите, за да предизвика хаос и да опорочи протеста за медиците.

От друга страна може да е просто стечение на обстоятелства. И в двата варианта се вижда, че:

  • таксиметровите шофьори си мислят, че са по-важни от останалите българи
  • МВР отново не е на мястото си
  • никой политик не каза: „не сте прави, нарушавате законите”.

Може да се каже, че стана подмяна на една справедлива, европейска кауза (за свободата на медиците) с една дребнава, спонтанна и глупава кауза (за преградките и бутоните). Което ни припомня колко силна е съпротивата срещу реда у нас.

06 февруари 2007

Пенсионери, протести, проблеми

Един от основните проблеми на българската икономика безспорно е социалното осигуряване. Това е така, защото:

  • в България пенсионерите се увеличават по-бързо от броя на започващите да се осигуряват
  • на практика истински фондове за социално осигуряване се формираха преди 6 години
  • продължава да се прокарва идеята за справедливо равенство (???) на пенсиите независимо от приноса
  • самата система на социално осигуряване е неефективна.

Оттук и недоволството и исканията на пенсионерите. Никой не е анализирал сериозно ролята на страховете и притесненията на пенсионерите като влияние върху българската икономическа политика. Самите пенсионери, колкото и да ни ядосват понякога, не са „виновни”, или по-точно казано са толкова „виновни”, колкото и ние. Просто за известен период от време никой не се е замислял какво ще се случи утре.

Сега обаче пенсионерите се чувстват излъгани. За тях ЕС може да означава само по-високи цени, респективно повече мизерия. Те, макар и късно, макар и полунаивно, правят това, което всеки има право да прави – защитават интереса си. Общ проблем (а не само на държавата е) как ще се отговори на тези искания. Идеята за 10% повишение от пленума на БСП на Белмекен е типично социалистическа – на всички поравно. Вместо да се замислят за наистина бедните (да си припомним, според Световната банка прагът за бедност е 2$ на ден за Централна и източна Европа (или ок. 90 лв.), според МТСП – 102 лв., те вдигат пенсиите на всички. Защо? Защото всички пенсионери са избиратели.

Според нас трябва остро да се критикуват идеите за уравняване и неотчитане на приноса. Целта на системата за социално осигуряване трябва да е осигуряване на капиталов принцип. Само тогава ще можем да компенсираме демографските процеси с постигната доходност на фондовете (поне частично). Ако се допусне истински конфликт на интереси между пенсионери и осигуряващи се, последиците могат да бъдат наистина сериозни.

01 февруари 2007

Изборите за Европейски парламент ще са тъжна гледка

Коментарът на изборите за европарламент е много тъжна задача, защото там просто няма да присъстват десните. Покрай пазарлъците около закона стана ясно, че вероятно ще сме първата държава, вкарала турски граждани в процеса на взимане на решения в ЕС. Ако Доган надделее и се подредят познатите ни опашки пред училищата в Бурса, Измир и Истанбул, ще станем отново мишена на отвращение и неприязън, защото както каза редакторът на Die Welt, „малко разширение – големи проблеми”. Дано поне изобличат „позиции” като тази на Емел Етем за членството на Турция в ЕС. Отделно в парламента на ЕС ще влязат леко малоумните представители на „Атака” и международници от БСП с оптична връзка с Москва.

В този паноптикум може да се окаже, че няма място за десни идеи. СДС се гъне от мераклии за поста, ДСБ е почти труп, другите няма смисъл да ги споменаваме. Единствен шанс за по-нормални евродепутати, парадоксално, идва от ГЕРБ. Но не се знае какви светли личности ще подбере Бойко Борисов. Ако има интрига на тези избори вдясно, то това е тя.