За ромите, циганите и убийствата

Нека в началото уточним две неща: не приемаме убийството като социално явление, независимо от причините и вярваме, че ромите са точно толкова хора, колкото и всеки българин.

Но да се твърди, че няма етническо напрежение, е смешно. Още по-смешни са опитите на Пенков и Петков да тикат напред идеята на БНС, за да отклоняват общественото внимание от истинския проблем с ромите. Какъв е този проблем?

В продължение на 17 години ромите са извън обществото. Който каквото иска да казва, но ромите у нас са човешки същества, граждани на Република България. За тях обаче държавата беше повече мащеха, отколкото за всеки българин.

Да, веднага ще ни възразите, че държавата създаде възможност да се живее от социални помощи. Но тя направи това, защото беше по-лесно. Вместо да се опита ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО начин да включи ромите в икономиката (а оттам и в социума), държавата им предостави една мизерна паралелна реалност, в която те вярно не работят, но и не живеят. Буквално. Средната продължителност на живота на един ром у нас е около 60 години, да не говорим за детската смъртност.

Проблемът стои и защото обществото ни се прави, че ромите не са част от него. Помислете си колко роми са ви идвали на гости през последните 10 години? Да, някои от тях миришат, да нямат образование, да нямат задръжки. Но почти не се намериха българи, които да нагазят в калта на ромските гета. Някак си е по-лесно.

Колко по-лесно е за политиците ни тогава да отвръщат глава. Та те не предприемат действия за решаването на проблеми, за които има обществен консенсус; какво остава пък за някакви си роми (или цигани; думата не е обидна). Е, както винаги Румен Петков и Бойко Борисов, подпомагани от осъждания ром/циганин Цветелин Кънчев надминаха себе си с тъпи идеи и още по-тъпи обяснения.

Разберете, ромите са извън обществото и там могат да деградират колкото намерят за добре. За тях единственото, което има значение, е да останат живи и утре. Те нямат перспектива за нищо, нямат мечти. Голяма част от тях са обречени, защото никой не ги е научил, че който не работи, не трябва да яде. През техните очи светът е различен и те са ни ядосани, че сме чисти, че сме нахранени и добре облечени.

Ромите са в крайна сметка продукт на ситуацията в България. А тя е мрачна – тук на труда се гледа с недоверие; на инициативата се гледа с недоверие; на парите се гледа с недоверие. В тази среда и извън борда ромите живеят в своя измислен свят и от време на време пребиват някой българин. След това биват пребити или дори убити повече роми. Кой е слабият?

От друга страна самата власт я е страх от гнева на ромите, защото в тях е останало някакво племенно чувство и те са повече общност, отколкото много български общности. Политиците (и БСП, и СДС, и ГЕРБ) предпочитат да им замазват очите с дребни жестове и жълти стотинки.

Напрежението ескалира, ромите си мислят, че могат да правят каквото си искат. Изведнъж будното гражданство надава вой и всички скачат да обясняват колко са крадливи ромите, колко са лоши, колко са мързеливи, колко МНОГО са станали (все едно някой ни е забранил да раждаме много деца). Може и да е вярно но никой не казва – „защо?”.

Много малко са българите, които могат да кажат в свободен разговор тези неща. За политиците е по-лесно – те просто трябва да замазват положението и да го използват за отвличане на вниманието. Бой с роми в Красна поляна – и гафът с некачествения ремонт на „Цариградско шосе” остава на втора линия. Колко удобно!

Ромите са само още едно проявление на факта, че за да решим проблема, трябва да го познаваме. Тук не става дума за скъпоплатени европейски проекти без резултат. Става дума за конкретни стъпки за насърчаване на заетостта, усилия за включване на циганчетата в образователната система и по-строги правила за отпускане на социалните помощи. Ако щете става дума за плащане на сметки – някои цигани не знаят какво е това.

Похватите тип „бат’Бойко ще оправи работата” водят до временно затишие. След това идва новата вълна етническо напрежение, всеки път по-силна и всеобхватна. Ако не искаме това, нека се замислим. Нека упражним натиск върху нашите политици да започнат да решават проблемите, а не да ги замитат под килима.