Близост в Близкия изток

Докато Джордж Буш пиеше чай със саудитския крал, държавите в Близкия изток, изглежда, взеха съдбата си в своите ръце. Израел и Сирия водят „неофициални” преговори със съдействието на Турция. В Ливан след сериозна политическа криза беше постигнато примирие между правителството и Хизбула.

И в двата случая САЩ декларираха, че са доволни от това развитие. Но дали е точно така?

Доктрината на неоконсерваторите около Буш разчита на Саудитска Арабия като основен партньор в Близкия изток. Самоинициатива на Израел да се разбира със съседите си е меко казано нежелана от Белия дом. По ред причини администрацията на сегашния американски президент предпочита да държи Израел плътно в своята сфера на интереси, което изключва самостоятелност при взимане на решения за геополитиката на региона.

Това означава, че отдавна оформилия се стратегически съюз Израел – Турция вече прави заявка за еманципация от своя силен покровител. И ако във Вашингтон си задават въпроса „защо?”, нека се запитат могат ли да гарантират териториалната цялост на Ирак (най-голямата стратегическа заплаха в региона е именно разпадането на страната).