С гласовете на БСП, НДСВ и ДПС парламентът в сряда отхвърли искането на депутатите от ОДС в седмичната програмата да бъде включен проект за декларация, с която Народното събрание да се разграничи от изявлението на лидера на ДПС Ахмед Доган, че купуването на гласове по време на избори е "европейско явление".
Нищо ново под слънцето. Как да очакваме друго от хората, които валидираха схемата 8-5-3, измислена от Христо Бисеров? И все пак ставащото заслужава внимание, защото може би е началото на нещо доста по-сериозно.
Нека се обърнем към основните понятия. Представителна демокрация означава, че мнозинството (гласоподавателите) избира определени представители (депутати, кметове, общински съветници, президент), които да управляват в интерес на това мнозинство. Едновременно с това съществуват правила, които защитават правата на малцинството (за да не бъде обект на тотална дискриминация от представителите на мнозинството).
Какви са малцинствата и мнозинствата зависи от много фактори – икономическо развитие, традиции, качество на партийните платформи, външни влияния. Сега нека видим какво всъщност става в България.
Чрез купуването на гласове се извършва добавяне на политически ресурс към определен кандидат или листа. Но представителите на тази листа вече нямат онзи ангажимент и отчетност, който биха имали към „обикновени” гласоподаватели. Принципът е „пито – платено”. Но дори това не е най-големия проблем.
При относително пасивно мнозинство и при добра мобилизация на малцинството плюс използване на купуване на гласове от мнозинството на практика се променя баланса на силите и представителите на малцинството получават непропорционално представителство. Платените гласоподаватели от мнозинството са само инструмент за разширяване на влиянието. Това е бизнесът на ДПС.
Разбира се, това е бизнесът и на БСП, и на ГЕРБ. Но те поне биха могли да кажат, че „домотивират” иначе пасивните гласоподаватели, които така или иначе няма за кой друг да гласуват. Доколкото дясното пространство е разбито аргументът е верен.
Положението е съвсем различно с ДПС. Тази партия обслужва поне на теория една определена етническа група (на практика обслужва само елита на тази група, но това е друга тема). По определение ДПС няма как да има нещо общо с интересите на закупените гласоподаватели – дори и те да са цигани. И няма защо да се учудва ръководството на ДПС, че то отнася критиките. Просто ДПС променя политическия баланс в посока непропорционална тежест на представителството на една етническа група в управлението. В допълнение на купуването на гласове ДПС постига това и с изборния туризъм.
Защо тогава Ахмед Доган заостря вниманието към този феномен с тъпото изказване, че купуването на гласове е европейско явление? Според нас в ДПС се случват две неща – 1. самият Доган вече не е съвсем адекватен на ситуацията и 2. някои представители на ДПС се замислят за някакви реформи на движението.
За да сплоти ДПС и за да поддържа ритъма Доган се нуждае от противопоставяне. Най-лесно е да постигне това с подобна цинична теза. Сега коментираме какво е казал той за явлението, а не как е участвал в самото явление, така да се каже. В суматохата въпроси като тези за затопляне на отношенията ДПС-ГЕРБ и за безумията в Ардино минават под чертата.
Тактиката на Доган има един основен недостатък. Тя насочва вниманието към непропорционалното представителство, за което стана дума. Доколкото гласоподавателите от мнозинството не могат да очакват някаква санкция за ДПС от други партии (вж. първия параграф), те могат да решат друго. Ние вече предупреждавахме за това друго. То се нарича етнически конфликт и ако изобщо се случи в България няма да прилича на Косово. Този конфликт ще доведе до още по-дълбоки разделения в самото българско общество, доколкото много български политици асистират на олигархията в ДПС.
Което ни връща на ролята на ГЕРБ. Ако Бойко Борисов иска да бъде някаква историческа фигура той има само един полезен ход – да изкара Доган от управлението, за дълго. Всичко останало ще причини рано или късно съществени разделения сред българи и турци и ще дестабилизира страната.
Вече го казахме, ще го кажем пак – Ахмед Доган е заплаха за националната и регионалната сигурност. Можем да добавим няколко думи за мислещите в ДПС – от вас зависи дали утре ще живеете комфортно в тази страна; от вас зависи дали децата ви ще останат тук. Доган вреди на всички и не ви защитава. Сриването на Доган е въпрос на време, но как ще работим заедно след това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар