Русия срещу Украйна – урок по реалполитик

Русия направи нагледна демонстрация по реалполитик през последните няколко дни. Първо, чрез Газпром Русия си поиска натрупаните дългове от Украйна, знаейки много добре, че Украйна не може да ги плати. Последва намаляване на дебита на подаване на природен газ към Украйна два пъти последователно с по 25%.

Но дали се целеше просто разплащане на сметките между Газпром и украинското Нафтогаз? Едва ли.

Първо, в Русия много добре знаят, че Украйна не оспорва дълговете на Нафтогаз. Второ, спирането на газа не би допринесло в голяма степен за решаването на проблема с дълговете, а по-скоро може да го задълбочи.

Какъв е ключът към газовата война на Москва с Киев?

Отговорът се състои в една дума – НАТО. Русия истерично се съпротивлява срещу всяка, дори теоретична възможност, Украйна да стане член на НАТО. Чрез намаляването на доставките на газ Москва припомни кой всъщност държи кранчето не само на Украйна, но и на държавите от Европейския съюз и НАТО (най-вече Германия).

Посланието е ясно – „не посягайте към Украйна, тя е неприкосновена територия на руските стратегически интереси, неразделна част от нашата доктрина за сигурност”.

Разбира се, Русия използва много и разнообразни инструменти, за да повлияе на управляващите в Киев. Намаляването на доставките на газ е само един от тях. Има достатъчно данни, че ФСБ използва активни мероприятия срещу отделни украински политици, за да ги вкара във „верния път”. Тук ще припоним само отравянето с диоксини на президента Юшченко докато още беше лидер на опозицията в Украйна.

Според нас Русия отбелязва съществен напредък в утвърждаването си като „непреодолим фактор” в украинската политика. На нея ще й се размине, доколкото не се противопоставя открито на независимостта на Косово. Получава се своеобразна сделка – Европейския съюз утвърждава авторитета си на Балканите, а Русия консолидира влиянието си в Украйна, Армения и Грузия.

Проблемът е, че не трябва в Москва да остава усещането, че може безнаказано да използва силови инструменти спрямо други държави. Ако това се допусне, могат да последват други операции, които да доведат до реална конфронтация между Русия и запада. Към момента това започва да се разбира в Европа и можем да очакваме по-единни позиции спрямо Русия. Важно е периодично да се припомня на руснаците, че не са чак толкова значими, колкото им се иска.