Убиват демокрацията, защото пречи

Убиха Беназир Бхуто. Новината не е неочаквана – от завръщането и в Пакистан нейното появяване пред публика е почти винаги свързано с безредици и опити за атентати. Някой може да каже, че сама си го е търсила – след като постоянно вървяха предупреждения за живота и.

Но истината е, че не само ислямистите искаха да посегнат на Бхуто. При пристигането си в Пакистан преди няколко месеца тя беше написала едно писмо, което мъжът и да предаде на президента Первез Мушараф в случай, че бъде убита. Там, в писмото, бяха посочени хора от тайните служби на Пакистан като пряко отговорни за смъртта на Бхуто. Последваха няколко посегателства срещу живота на Бхуто, безуспешни. Мушараф, разбира се, не смени посочените лица.

Не Ал Кайда уби Бхуто, а хора от разузнавателния и военния елит на Пакистан. Те се страхуват от демокрацията и ще направят всичко възможно, за да задържат Мушараф или някой като него на власт.

В тази част на света демокрацията така или иначе не е много популярна. Но убийството на Бхуто може би маркира началото на нова ера на нестабилност в Пакистан, която ще има дългосрочни последици. Убийците на Беназир Бхуто може би си представят, че нейната партия ще загуби изборите и всичко ще продължи по старому. Според нас Бхуто е калкулирала смъртта си и е имала план. Остава да видим дали оттук насетне Пакистан ще поеме по пътя на демокрацията (макар и особена), или ще заприлича на Ирак.

По-важното е друго. По стратегически причини САЩ и страните от ЕС никога не са били твърде критични към особеностите на управлението на Мушараф. В името на стабилността на Пакистан НАТО не извършва операции на територията на Пакистан, където се крият, прегрупират, въоръжават талибаните и членовете на Ал Кайда. Част от тази „сделка” с Мушараф, разбира се, беше постепенното въвеждане на партийната демокрация в Пакистан като бариера срещу влизането на ислямистите във властта. Мушараф се провали.

Не намираме никаква логика в продължаване на подкрепата за президента на Пакистан. Според нас сега е моментът да се свърже убийството на Беназир Бхуто с пасивността на Мушараф срещу ислямистите и Ал Кайда. Впрочем президентът на Афганистан, Хамид Карзай, отдавна предупреждава, че Мушараф не е този, за когото се представя. Крайно време е САЩ и Европейския съюз да заемат принципна позиция срещу него.

Румен Петков и организираната престъпност

Факт: магистрат предлага на друг магистрат съдействието на Румен Петков, за да спре разработката за корупция, която се води от ГДБОП, срещу 20 000 евро.

Изнудваният магистрат (Милев) отива директно при главния прокурор Борис Велчев, за да се оплаче от изнудването на другия магистрат (Дончев). След като Милев подава сигнала до главния прокурор, в ГДБОП е образувано досъдебно производство. Започва подслушване на телефоните на Ангел Дончев, за кратко време са набавени и белязани и изисканите от висшия магистрат 20 хил. евро.

Срещу изнудващия Дончев се използват Специални разузнавателни средства (СРС). Използването им е разршено, забележете, не от съда, а от Румен Петков. Това позволява закона "в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност". Което води на извода, че Борис Велчев му се е обадил на часа.

Въпроси:

1. Ако приемем, че Румен Петков е момина сълза, на какво е разчитал изнудващия Дончев, за да спре разработката на ГДБОП срещу Милев? След като са използвали СРС срещу Дончев, защо не са засекли връзката му в ГДБОП, която би могла да гарантира спиране на разработката?

2. Ако приемем, че Румен Петков е момина сълза, защо сам е разрешил СРС, в рамките на което поне теоретично могат да се съберат достатъчно данни за опит за извършване от него на тежко престъпление?

3. Ако приемем, че Румен Петков е момина сълза, откъде е знаел, че името му ще бъде замесено ПРЕДИ да се използват СРС между двамата магистрати? Дали пък някой не подслушва кабинета на главния прокурор?

4. Румен Петков момина сълза ли е?

Нов балон се надува

Над 1 милион лева е достигнала сумата на парите, присвоени от изпълнителния директор на общинско дружество "Трамкар" Христоско Вретенаров според Софийска градска прокуратура.

Нищо ново под слънцето, така да се каже. Преди време проследихме един друг сериозен скандал – за аферата „Топлофикация – София” АД. Общите елементи са:

• общинска фирма;
• корумпиран директор;
• борд, назначен от политически партии;
• разследване, което започва шумно и се замесват нови лица.

По-важното е какво ще последва от скандала с Трамкар. За съжаление – вероятно нищо. Делото ще се точи с години, Вретенаров ще е ту на свобода, ту болен. Адвокатите му също ще се разболяват, пътуват и прочие. Най-вероятно Вретенаров няма да получи такова медийно внимание, както Валентин Тодоров – тук грабежът е в по-малки размери. С други думи бушонът изгърмя, но кражбата си върви.

Докато медийното внимание е фокусирано върху Трамкар, Бойко Борисов раздава бюджетния излишък на Столична община в размер на 30 млн. лева. Вярно, не е 1 милиард, како при правителството. Но там поне ни предоставиха една схема, която надлежно публикувахме. Тук о.з. генералът мълчи.

Изобщо на фона на данните на Центъра за изследване на демокрацията, че организираната престъпност е наляла 200 млн. лева в местните избори, престъплението на Вретенаров някак си бледнее.

Прокуратурата си остава една безпомощна регистратура.

Изводите след приемането на Закона за Национална агенция „Сигурност”

Вече обсъдихме основните недостатъци на вече приетия Закон за Национална агенция „Сигурност”. Самият процес на приемането му от Народното събрание е показателен – разменяха се обиди, Татяна Дончева вдигаше разноцветни флумастри.

Основните изводи можем да обобщим така:

1. Създава се нов център на управлението на националната сигурност, който обединява дейностите по контраразузнаване и борба с организираната престъпност;
2. Частично се дублират функции на вече съществуващи служби в МВР;
3. Георги Първанов ще определи директора на Националната агенция „Сигурност” напук на всякаква логика, като така ще запази контрола си върху тази дейност и за в бъдеще;
4. Румен Петков е загубил доверието на своите благодетели – Пъранов и Доган. Може би е взел нещо, което не е трябвало да взима, или се опитва да играе тройна игра;
5. Национална агенция „Сигурност” ще изпълнява политически поръчки в по-голяма степен, отколкото досега това правеше МВР и по-конкретно Националната служба за сигурност;
6. Преструктурирането на сектора ще се използва за чистка от Първанов и Доган – в службите все още работят хора, които са меко казано неудобни за тях;
7. На нас ни е трудно да си представим как Националната агенция „Сигурност” ще подобри работата по защита на националната сигурност само защото има повече правомощия и по-голям бюджет;
8. Проблемът с нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства (СРС) и бази данни на МВР ще се изостри;
9. Напълно е възможно да има ново преструктуриране след няколко години, когато се промени политическата конюнктура в страната.

Да здравствует Медведев!

Владимир Путин е определил своя заместник - Дми́трий Анато́льевич Медве́дев. Президентът е изразил подкрепата си за Медведев по време на среща с лидерите на три други партии, стоящи зад кандидатурата на Медведев.

Медведев е част от кръга Санкт-Петербург, към момента първи заместник министър-председател на Руската федерация, и, забележете, председател на съвета на директорите на Газпром.

Така Путин прави поредната стъпка в посока бетониране на модела на управление, носещ неговото име. Медведев надделя над силовика Сергей Иванов. В класически руски стил първите думи на подкрепа за кандидатурата на Медведев идват от президента на Чечня и Московската патриаршия.

Всъщност Путин затвърждава либералния курс в икономиката и стремежа към стабилност. Стъпката е логична, остава да се види реакцията. Ние вече предвидихме, че реакция ще има – доколкото на Путин ще му е все по-трудно да балансира всички интереси в и извън Кремъл.

Но е безспорно, че Медведев е свеж полъх в управлението на Русия. Другите варианти бяха доста по-мрачни. В този смисъл му желаем успех.

Голямото раздаване

Станаха ясни в общи линии разходите от бюджетния излишък. Оказа се, че парите, които ще се харчат, са близо 1.4 млрд. лв., или с 200 млн. лв. повече от одобрените до момента средства от парламента.

Както и предвидихме, парите са ужасно много и без никаква обосновка за необходимостта от тяхното изхарчване. Но боде очите сумата от над 350 млн. лева, или 25% от тези разходи. Та тези 350 млн. лева били предвидени за министерства и програми под контрола на ДПС.

Считайте, че от тези пари поне половината ще бъдат директно откраднати. Но това е едната беля. Другата е очевидното нарастване на влиянието на ДПС в тристранната коалиция и БСП.

Ясно е, че кризата в НДСВ (насърчена от самия Доган), разклати коалицията. Но е изненадващо колко бързо и колко доходоносно ДПС успяха да превърнат в пари своето нараснало значение в коалицията. С други думи ако гледаме тези 350 млн. лева, схемата вече не е 3-5-8 (която отрежда на ДПС около 18%), а нещо друго (където ДПС взима ¼).

Този феномен, наред с идеята Първанов да назначава директора на Национална агенция „Сигурност” води на извода, че Доган се опитва да се окопае едновременно в службите за сигурност и в икономиката на страната.

Питаме се това ли е бъдещето на България – слаби партии и един супер-олигарх, който балансира всичко и всички?

Топ 3 за ноември

1. Националната агенция „Сигурност” – нов гамбит на другарите

Очевидно темата за Национална агенция „Сигурност” продължава да ви вълнува. Анализът ни остава същия – борбата е за власт, и то в самата БСП. Интересно беше да чуем как Татяна Дончева се оплаква от подслушването, което според нея е организирал Румен Петков. Тя като че ли засега е единствения политик от БСП, който в публичното пространство си позволява директни атаки срещу министъра.

Според някои прогнози разривът в БСП е стигнал до директна конфронтация между Румен Петков и Сергей Станишев.

2. Отвратителни човечета

Статията за тъжната истина на българската политика малко изненадващо отива на второ място. Тъжно, но факт – много от копоите на ДС по тарлъци продължават да влизат във властта.

3. Мехмед Дикме – лъч светлина в пещерата на ДПС

Битката на Мехмед Дикме в Ардино продължава да привлича вашето внимание. Въпросът сега е дали той ще продължи самотната си борба срещу Доган, или ще се предаде.

Атаката на Путин

Преди време обяснихме, че Путин просто няма друг избор, освен да вземе максимума на парламентарните избори. Това е така, защото самият той има нужда от цялата подкрепа, която може да събере. Но какво би могло да притесни Путин дотолкова, че да прибегне до мерки като заплахи за уволнение и спиране на бюджетното финансиране за учреждения и болници?

Политическата съдба на Владимир Путин все още е поставена на карта. Дори и да прати свое протеже в Кремъл, това не му гарантира нищо. От друга страна за сега не дава сигнали, че е готов да прегази конституцията.

Тогава му остава само едно – да консолидира силна организационна подкрепа (което и прави с мощната победа на „Единна Русия”). Путин много добре знае, че за да има баланс в групата от Санкт-Петербург, е необходимо той да има достатъчно инструменти за влияние след като слезе от поста си.

Ако погледнем резултатите ще видим, че с всичките ресурси на държавата Путин си е осигурил 63% от гласовете. 63% при положение, че той лично води федералната листа и че използва всички позволени и непозволени похвати изобщо не е толкова много. Най-вероятно далеч преди изборите Путин е знаел, че ако не се намеси решително и със здрава ръка в кампанията, „Единна Русия” може и да не придобие лелеяното мнозинство, още по-малко пък конституционно.

Така че Путин съвсем логично се хвърли в борбата, за да спечели това, което може да му гарантира реална власт и след 2008 г.

Отделен е въпросът, че според нас не си е направил добре сметката и че най-вероятно в Архангелское вече се водят консултации за неговото обезвреждане.