Тристранната коалиция обезкървява България, за да печели избори

Днес сме наистина поразени от новината, че Петър Димитров е решил "Топлофикация - София" да преизчисли януарските сметки по цената от декември, преди поскъпването на топлинната енергия. Разликата щяла да бъде приспадната от февруарските и мартенските сметки на абонатите.


Абсурд! Простотия! Комунизъм!

Само така можем да определим това идиотско действие на Димитров. След като явно Румен Овчаров се е притеснил от атаката (сама по себе си глупава) на Бойко Борисов срещу януарските сметки, е решил чрез марионетката си да покаже на ГЕРБ „как се прави социална политика”.

Да де, но никаква социална политика не е това. Това е антипазарно определяне със задна дата на цени. Това е изземване на правомощията на държавен орган (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране). Това е зловещ и скъп популизъм. Това е още едно доказателство как БСП и ДПС с мълчаливото съгласие на НДСВ са готови да изхарчат всички пари на данъкоплатците, за да задържат положението до изборите. Те вече го доказаха с приетия държавен бюджет, който е разчетен да издържи до средата на годината.

Е какво повече да кажем? Отдавна предупреждаваме, че тъпоумният социализъм никога не е напускал главите на тези хора. Без да сме пророци можем да пророкуваме – с тези и подобни действия тристранната коалиция разрушава доверието в пазара, което ще доведе до срив на икономиката.

Имаме и аргументи.

Първо, все още не е излязла на бял свят ликвидната криза на банките. Когато това стане, можете да сте сигурни, че от БСП или ДПС ще излезе някоя подобна идиотска идея за „защита на единственото жилище”, „мораториум върху публичната продан на ипотекирани жилища” или нещо подобно. Съвсем не е невъзможно да се предложи девалвация на лева с гаранции за индексиране на пенсиите и социалните помощи (по този начин ще бъдат обслужени и обръчите от фирми, които се задъхват от взетите кредити).

Второ, дори и да забравим ликвидната криза, в момента БСП и ДПС обезкървяват България чрез асиметричните си стимули за най-бедните, обръчите от фирми и олигарсите. Какъв е портрета на жертвата – работодател в малка община, който няма достъп до инфраструктура, до схеми с обществени поръчки, изобщо до партийна благословия; на който няма кой да му плати парното (защото няма парно); няма кой да му даде изгоден кредит от Българската банка за развитие. Той е обречен.

Потъне ли малкия работодател (до 50 работни места), потъва държавата, защото там работят над половината заети лица. Точно тези предприятия са най-изложени на финансов риск, както и на ефекта от надценения лев когато осъществяват износ на своята продукция. Тях не ги засягат внушителните инфраструктури планове на Станишев. Обръщаме внимание на малките общини, защото там съкратените работници често нямат избор – просто няма други възможности за работа на това място.

В период на криза обаче и миграцията към големите градове няма да реши проблема, защото там също се съкращават работни места. След като веднъж се завърти колелото, то трудно спира – намаляват доходите на потребителите, намалява потреблението, намаляват продажбите, което води до нови съкращения и ново намаляване на доходите...

Още по-тревожно е, че дори и да се измъкнем от мъртвата хватка на БСП и ДПС, много трудно ще стартираме процеса на възстановяване, просто защото цяла Западна Европа – основния чуждестранен инвеститор у нас, е обхваната от рецесия. Така може да се окаже, че дори и с кадърно следващо управление (което е малко вероятно), ще ни трябват 4-5 години до възстановяване на икономическата активност до нивата от 2007 г.

За пореден път се убеждаваме, че Станишев и Доган са готови да минат през трупове, за да останат на власт. Нашите трупове.