Най-важното от 2008 г. и какво да очакваме през 2009 г.

Най-важното през изминалата 2008 г. :

В България

1. Голямото неслучващо се – въпреки всички сътресения, тристранната коалиция продължи грабителското си управление.
2. Гафовете на властта – горяха влакове, избухваха складове. Не последваха нито оставки, нито извинения дори.
3. Скъсването на отношенията с Европа – Станишев и Първанов обърнаха гръб на Европейския съюз, след като бяха спрени стотици милиони евро от европейските фондове. Набедиха Европейската комисия за черна овца, от Брюксел направо заговориха за политическия чадър над корупцията и мафията. Първанов се утешаваше с лов на редки животни.
4. Самоубийствата и убийствата – Ахмед Емин (”мъжка секретарка” по думите на Ахмед Доган), проф. Стойчо Раданов (направил експертизата на телата по делото Белнейски), редица представители на подземния свят. Проблемите продължиха да се решават на принципа „няма човек – няма проблем”.
5. Дискредитацията на ДПС – колкото и да не му се вярва на Доган, ДПС е бита карта и никой няма да иска да управлява с него.

По света

1. Избирането на Барак Обама за президент на САЩ – струва ни се, че все още се подценява значимостта на този избор. САЩ са и в близко бъдеще ще останат едноличен световен лидер, и ролята на президента е достатъчно важна, особено в трудни времена.
2. Световната финансова криза – тя се оказа много по-голяма, отколкото някой е предполагал. Засегна всички икономики в различна степен.
3. Цените на петрола и храните – големите колебания в тези цени показват, че световната икономика не е в устойчиво равновесие. В дългосрочен план все по-често тези цени ще се преценяват и през призмата на националната сигурност.
4. Косово и Грузия – тези два конфликта са скачени съдове, причината е ясна – Русия все така лелее за „достойно място” на международната сцена. Засега успява главно да се дискредитира и да изяжда ресурсите си.
5. Ирак, Афганистан и Пакистан – тези три държави държат будни всички геополитически стратези. Макар и много бавно, Ирак показва признаци на стабилизация. Точно обратното се случва в Афганистан и Пакистан.

Какво да очакваме през 2009 г.:

В България

1. Парламентарни избори и избори за Европейски парламент – най-недемократичните през последните 15 години. Ще видите всичко – компромати, изнудвания, платени медии, купуване на гласове, насилие.
2. Бъдещото управление – никой не е в състояние да го предвиди. Най-вероятен е конфузен съюз между ГЕРБ и БСП, колкото и странно да ви звучи (всъщност никак не е странно).
3. Продължаваща деевропеизация – в момента в България няма политически субект, който да озапти организираната престъпност, партийните обръчи и корумпираната съдебна власт. Логично, Европа ще ни постави в карантина.
4. Последици от икономическата криза – за България предвиждаме огромен натиск върху бюджета и рязък спад на икономическата активност. Много бизнеси ще фалират, но това няма да се отрази в голяма степен на безработицата, защото и без това страдаме от дефицит на трудова сила. Доходите обаче реално ще намалеят.
5. Протести – предвиждахме ги за 2008 г., но те ще бъдат много по-вероятни през пролетта на 2009 г.

По света

1. Икономическа криза – най-лошата рецесия от поне 50 години ще се отрази изключително негативно на световната икономика. Ниско конкурентните държави със слаби съпротивителни сили (като България) ще бъдат най-застрашени. Загрижени сме и за финансовата стабилност на правителството на САЩ, защото там бюджетните дефицити и външния дълг са наистина огромни, а новите програми за насърчаване на икономиката наливат масло в огъня.
2. Афганистан – това е мястото, където ще се решава съдбата на НАТО. Ако алиансът не успее да наложи стабилен контрол, ще се дискредитира.
3. Китай – много е важно как Китай ще преодолее финансовата криза и доколко ще се появи вътрешнополитическа нестабилност.
4. Русия – в момента Путин има нужда от широкомащабен военен конфликт, за да се задържи на власт (парите от нефта не стигат). Става все по-непредсказуем и маниакален, което е притеснително.
5. Глобалното затопляне – през есента на 2009 г. трябва да се реши дали и как ще бъде въведено продължение към протокола от Киото за ограничаване на емисиите парникови газове. От това дали и какво споразумение ще има, зависи бъдещето на планетата.