За липсата на обществен договор в България

Преди дни един доклад на МТСП - Доклад относно изпълнението на Националния план за действие на България за социално включване за 2006-2008 г., мина напълно незабелязан през общественото пространство.

А в него се съдържа една болезнена истина: „През 2007 г., без социалните плащания бедни биха били 40,5% от населението на страната. Най-важно значение при намаляването на бедността имат пенсиите…”

Ето за това става дума. Близо 41% от българите не могат да живеят без директно финансиране от държавата. Това означава, че около 3,3 милиона българи (работещите, самонаетите, предприемачите - по данни на НСИ), текущо издържат други 3 милиона българи (които иначе биха останали под прага на бедността).

Освен това тези 3,3 милиона българи с парите си строят пътища, поддържат цялата държавна машина, хранят стоглавата ламя на корупцията, и дори им остава някой лев, за да си гледат децата.

Проблемът е, че нищо не свързва тези две групи хора. „Социално слабите” не се чувстват по някакъв начин признателни на работещите, нито пък мислят по въпроса откъде идват парите.

От друга страна, икономически заетите също не са единна група. Сред тях са над 400 хиляди заети в обществения сектор. Те също имат своя истина за живота.

Така на практика генериращите реален доход българи са някъде около 2,9 милиона. Точно те обаче най-малко гласуват. Всъщност от социологическо проучване на Алфа Рисърч знаем, че между тях гласуват предимно тези, които получават доход до 250 лв.

Кръгът се затваря. На пенсионерите и социално слабите не им пука колко корупция има в държавата. Те се интересуват само от това държавата да ги храни. Понеже са силно мотивирани да участват в избори, те си избират политици, които според тях им гарантират социалните плащания.

Икономически заетото малцинство от българите не е представено политически. То произвежда БВП, но никой не се съобразява с него.

Оттук всички ефекти на българската действителност – бруталната корупция (защото това е единственият начин да „успееш” бързо и рязко), афинитет към символите на статуса (яхтата на Доган е същото, както джипа на наркотрафиканта – доказателство за изключителна значимост сред общата бедност), липса на визия за икономическо развитие (то не е важно за зависимите от държавата; за корумпираните и политиците „нормалния” бизнес е досаден и неразбираем).

Не на последно място - децата в България са буквално дискриминирани от всички. За тях се отделя най-малко обществен ресурс, а се очаква именно те да хрантутят всички нас след време.

Какво може да направи това наше малцинство, за да защити интересите си?

Няколко неща. Първо, може да се организира политически. Не е необходимо такава една партия на „богатите” (разбирайте хора с доходи над 500 лв. месечно) веднага да влезе в парламента. Но тя трябва да бъде точно това – партия на богатите в българския смисъл на думата. Не костовото ДСБ, не сурогата ГЕРБ, не умрялото от гъдел СДС. Трябва ни нова партия, ако искаме изобщо да имаме някакъв шанс да влияем политически на България.

Второ – може да спре да работи. Икономическия бойкот (а не неплащането на данъци), ще е изключително ефективен метод за стряскане на нашите хрантутещи се съграждани. Представете си опашки от пенсионери пред единствената бакалия в квартала, която е отворила днес. Друг един вариант е тотален картел – внезапно и повсеместно повишаване на цените (поне на някои стоки). Друг вариант е всички хора до 55 години да обявят еднодневна общонационална стачка (барабар с изпълнителните си директори). Изобщо всякакви нетрадиционни форми на протест могат да свършат работа. Такива методи обаче имат смисъл само ако знаем каква е тяхната цел. Свалянето на Станишев, за да дойде Борисов, едва ли ще промени нещо особено.

Трето, всеки може да се спасява поединично. Как беше – първо жените и децата. После лека-полека просто да напуснем тази територия, наричана за благозвучие държава.

Разбира се, има и един четвърти, последен вариант – да не прави нищо и да гледа как всичко се руши пред очите му.

Не знаем кой вариант е най-добър. Със сигурност знаем кой е най-лош – това е нищоправенето.

Твърде дълго истинските хора на днешния ден се крият в черупките си. Би било жалко да похабят резултата от честния си труд само защото са нерешителни, по български.

Призоваваме всеки от вас да помисли върху тези алтернативи. Ако измислите нещо ново – предложете го като коментар към статията. Всяка идея, която може да помогне на това болно общество, е добре дошла!

Русия на кръстопътя на историята

По всичко изглежда, че Русия печели битката за Средна Азия. НАТО няма единна позиция, пети ден Съветът за сигурност на ООН не може да приеме резолюция; Грузия е блокирана.

Да, Русия печели битката, но не войната.

По най-различни причини в момента в Кремъл могат да се чувстват победители. Доктрината „Путин” за овладяване на Русия чрез войнстващ национализъм бележи пореден успех.

„Западна Европа изглежда унизена и безпомощна, а САЩ нямат моралното право да се месят в този конфликт. Русия се завръща на голямата сцена. Природните ресурси и военния потенциал ще позволят на страната да завоюва подобаващото й се място на първия ред.” - така можем да обобщим гледната точка на руското ръководство днес.

Това, което Путин пропуска, е липсата на перспектива на водената от него политика. Да, Русия може да извива ръцете на Европейския съюз с природния си газ, но Европейския съюз има немалко инструменти за отговор. Да, САЩ са заети с войната в Ирак и сдържането на Иран, но те не са забравили кой е вторият по големина ядрен арсенал в света.

Изобщо наивитета на руската външна политика не е от вчера. Приемането на желаното за възможно е типично изкривяване на автократичното мислене.

Безспорно Русия се идентифицира като изключително рисков геополитически играч. Оттук стратегията на САЩ, а и на Франция и Великобритания ще бъде насочена към сдържане на руските амбиции и отслабване на руската държава. Явно в Кремъл вече са забравили колко точно струва надпреварата във въоръжаването. Явно и не са сравнявали скоро своя военен бюджет с този на страните от НАТО.

В момента Русия придобива влияние, непропорционално на нейното икономическо, военно и културно значение. Този дисбаланс ще бъде овладян, не без помощта на Китай и Индия. Проблемът на Русия е, че тя има не повече от 10 години, за да се наслаждава на сегашния си авторитет. След това ефектите на демографския срив, недостатъчните инвестиции в инфраструктура и неефективните публични политики, обсебени от корупция, ще доведат до нова криза на държавността.

Западът явно изгуби битката за Русия. Става все по-невероятно това, което винаги сме искали – тясно сътрудничество на Русия с Европейския съюз. Заради дребни сметки Германия, Италия и някои други държави пожертваха демократична алтернатива за Русия, като подкрепиха икономическите проекти на Владимир Путин. Сега всички ще им сърбаме попарата.

Курсът на действие е ясен – постепенно отслабване на руската държава, изработване на енергийни алтернативи за Европа, мащабно прегрупиране на НАТО по оста Полша-Великобритания-САЩ, вътрешни противоречия в Европейския съюз, търговски войни…

Всичко това можеше да бъде избегнато. Но сега няма сила на този свят, която да убеди Съединените щати, че могат да вярват дори и малко на Русия. Втора Студена война няма да има, просто защото този път Русия е сама. Процесът на дезинтеграция ще е много по-бърз. Този път целта на САЩ ще е окончателно справяне с руската мечка.

Да, знаем какво ще ни кажат всички русофили у нас – Русия никога не е попадала под чужд ботуш. Така е, и това няма да се случи и за в бъдеще. Просто постепенно Русия ще бъде поставена на мястото си – като регионална ядрена сила с минало.

Пропуснатите шансове през 1990те години за нормализация на Руската федерация сега означават много по-голяма нестабилност в региона. Това е големият грях на западните държави – а не виртуалната подкрепа за Грузия.

Оттук нататък ръкавиците са свалени.

Сараите на Доган – най-доброто доказателство за безвластие и простотия

Преди време ви обърнахме внимание на факта, че т. нар. сараи на Ахмед Доган на ул. „Беловодски път” в Бояна, в покрайнините на София, били незаконни, защото според депутати от ДСБ нямали необходимите строителни книжа и разрешителни.

Да, ама не.

Въз основа на появили се след това екзекутивни чертежи от 2003 г. от ДНСК заключават, че имотите не са незаконни.

Хайде пак. Появили се екзекутивни чертежи…които би трябвало да са били в общината…но били в инвеститора…той внезапно се сетил, че ги притежава…хепи енд.

Колко си жалък, Ахмед. И тъп. Вместо да си узакониш имотите от самото начало, си ги направил без никакво разрешение. И когато от ДСБ зададоха логичния въпрос какви са тези строежи, сте изфалшифицирали със задна дата „екзекутивните чертежи”.

От едното нежелание да спазваш елементарни правила си готов на какви ли не маймунджулъци. Затова и не пътуваш в чужбина – там трябва да се съобразяваш с някакви досадници и да си трошиш хатъра. А тук – тук всичко е възможно. Да узакониш незаконното, да караш яхта за милиони, при положение, че на практика нямаш законни доходи, да трупаш пачки в специални апартаменти-трезори…

Такава среда, такъв начин на живот не води до нищо позитивно и градивно, госпожи и господа. Но на Ахмед не му пука, защото той се мисли за голям шеф, въпреки, че е само капка в морето с няколкото стотин милиона евро, които е натрупал, цицайки от държавата.

И какво се оказва – всички ние работим и плащаме данъци, за да може един неуспял философ, неуспял агент и неуспял мъж в крайна сметка да компенсира чувството си за малоценност и да реализира неадекватната си и жалка представа за лукс.

Южна Осетия – жертва на грузинска амбиция и руска глупост

Води се военна операция в Южна Осетия. По всичко изглежда, че основните бойни действия са между руски и грузински войски. Столицата на Южна Осетия – Цхинвали, е в голяма степен разрушена.

Какво се случва?

На първо място, президентът на Грузия Саакашвили явно е преценил, че повече не може да поддържа статуквото в Южна Осетия. Грузия е решила да реши с един удар проблема си в Южна Осетия и да възстанови поне частично контрола си върху тази територия.

Русия от своя страна е направила всичко възможно в последните месеци, за да наведе грузинците на тази мисъл Почти всички осетинци имат руско гражданство – какъв по-добър предлог за намеса на Русия в конфликта?

И едните, и другите бъркат. Грузия бърка, като си мисли, че ще успее в Южна Осетия. Русия бърка, като си мисли, че ще си върне на НАТО за Косово и че ще се завърне с трясък на масата на „великите сили”.

Каквото и да стане в следващите дни, Южна Осетия няма да остане под грузински контрол. Ще има миротворци, временно управление – някакъв модел, с който Русия да бъде съгласна. Най-вероятно Путин ще търси модел тип „Косово”.

Единствената „победа” за Русия е, че разговорът за членство на Грузия в НАТО отпада. Но – Русия се обозначи като рисков фактор в Азия. Русия припомни на САЩ и ЕС истинското си лице. Оттук – въпросите за членството на Украйна в НАТО, за мястото на Русия на европейския енергиен пазар, за необходимите гаранции за сигурността на Полша и балтийските държави, придобиват нов смисъл.

Русия знае, че заради ситуацията в Близкия изток САЩ няма да действат. Русия знае, че Европейския съюз не смее да заеме твърда позиция и заради енергийните доставки. Това, което Русия не разбира е, че в момента сама, с един удар, се изолира от околния свят.

Какво да кажем тогава за призивите на „уважавани” руски анализатори, които призовават Китай да накажат САЩ с девалвация на юана, защото с тайната си операция в Южна Осетия са „оскърбили” китайския народ в деня на откриване на Олимпиадата? Пълна глупост и откъсване от реалността.