Икономическата криза като политически катализатор

В условията на икономическа криза закономерно се увеличава политическото напрежение.

В последните месеци това е видимо и у нас. Цялата разнопосочна активност на БСП (Ковачки, клип, цени) е насочена към омекотяване на удара, който неминуемо ще дойде. Ударът е неизбежен и БСП знаят това. Борсата вече се срина, идва ред и на малкия и средния бизнес. Първите значителни съкращения заради кризата вече са факт.

Затова в БСП правят каквото винаги са правили – вътрешна консолидация (Станишев подкрепи Овчаров за градската организация) и атака към външните „врагове”.

Консолидацията (както видяхме от одиозния клип със Станишев и Данаилов) върви по вече предречената от Реалполитик линия пенсионери и безработни срещу всички останали. Напук на нашите предупреждения, че подобен подход ще доведе до сериозни социални разделения, БСП полага усилия да отдели фрустрирания си електорат от действителността.

В ролята на основен враг сега за БСП е Бойко Борисов. За тях това е проблем, защото Борисов е почти толкова добър популист, колкото произволен член на ИБ на БСП. За пръв път в своята нова история БСП е изправена под подобно предизвикателство и все още налучква стратегията си към Борисов.

Така – малко в движение, се изгражда позицията на БСП преди конгреса като начало на предизборната кампания. Обръщаме толкова внимание на БСП, защото ДПС се занимава в момента с проблемите на болния си лидер, а НДСВ е в царствена кома.

Надясно нещата са, както винаги, особени. ГЕРБ пише нова икономическа програма, в която се очаква да има повече разум, но поне засега Борисов не успява да изпрати кохерентни послания за бъдещата си икономическа политика. За икономически идеи на „Атака” не си заслужава да се говори.

Предполагаме, че новото движение „Напред” ще извади по-ясни и концентрирани послания за икономиката като част от стратегията си за влизане в следващия парламент. Въпреки това досега не се забелязва някаква особена икономическа експертиза да е влязла там.

Като заключение – българските партии нямат позиция за икономическата криза, защото не я разбират. Управляващите разчитат на бюджетни стимули, за да закрепят нещата до изборите, но вероятно няма да успеят, Опозицията още не разбира златния шанс, който й се предоставя.