Мехмед Дикме – лъч светлина в пещерата на ДПС

Мехмед Дикме беше министър на земеделието в правителството на Сакскобургготски. Той се прочу най-вече с позицията си за приватизация на „Булгартабак” (той беше в надзора на компанията заедно с Лидия Шулева), с която на практика се противопостави на лидера си Ахмед Доган. Беше сменен без много шум, за разлика от Шулева. Хора от ДПС казват, че наред с „Булгартабак” другата причина за смяната на Дикме е било нежеланието му да асистира схемите на Доган за замени на гори.

Така или иначе Дикме изчезна от политическия пейзаж, за да се завърне тези дни като независим (!) кандидат за кмет на Ардино. Дава интервюта, в които открито критикува Доган и неговата команда за авторитарния стил на управление на ДПС. Напуска партията, отказва обаче да каже „и една лоша дума за ДПС”.

Всъщност се случва нещо много хубаво. За пръв път след Гюнер Тахир човек от вътрешния кръг на ДПС излиза и казва това, което всички знаем – че ДПС е олигархия, управляване еднолично от Доган.

Вярно, Дикме не иска да каже, че ДПС е порочна структура. И е прав като казва, че само ДПС наистина се грижи по някакъв начин за етническите турци. Но също така е ясно, че на човека му е писнало от Сокола и неговото уродливо обкръжение.

За нас това е много положително развитие, както е положителен фактът, че се чуват гласове в подкрепа на Дикме от ГЕРБ. Всъщност бихме посъветвали всички освен зависимите в БСП и СДС да подкрепят Дикме, защото сега той олицетворява липсата на страх от Доган.

А страхът все още е най-силното оръжие на ЦОБ на ДПС. В този смисъл Дикме е може би първият лъч светлина в тунела от много време насам.

Ако не го дискредитират по руменпетковски и ако не използват някаква физическа принуда е много вероятно Дикме да успее. Това ще бъде първият съществен удар по Доган от много време.

Дори и да не успее обаче, ако Дикме продължи да говори все така – спокойно, позитивно и отговорно, то той несъмнено ще накара много свои да се замислят. А от това най-много има нужда турското малцинство у нас – да започне да мисли извън модела „депесето, депесето”.