Москва отново плаши гаргите

През последния месец Путин прави, каквото може, за да напомни за себе си. Обяви план за модернизация на противовъздушната отбрана на Русия до 2015 г. Русия възобновява редовните от времето на студената война полети на стратегическите бомбардировачи по границите със съседите си в Европа, Азия и Америка. Руска ракета падна на грузинска територия. Руска подводница заби знаме на дъното на Арктика, за да маркира територии.

Пътьом бяха натирени още няколко олигарси. За цвят ни беше предложена не особено оригиналната идея за разполагане на ядрени оръжия в Беларус (като че ли това ще промени руския стратегически потенциал). Изобщо Путин се постара да тропа с оръжие и всички останали подръчни средства и в крайна сметка да плаши гаргите.

Сега нещата станаха сериозни, защото Европа е на път да отреже пътя за развитие на руската енергийна стратегия в Европа. Идеята е да се забрани придобиването на важни енергийни активи в Европа от руски дружества, като се използва принципа на реципрочност. С други думи щом като европейски компании не могат да инвестират в руската енергетика (което е факт), ние няма да им разрешим да инвестират в европейската енергийна инфраструктура.

Дотук звучи логично, нали? Да, но Русия вече плаши: "Русия ще изчерпи всички възможни средства на международното право, за да осигури равнопоставен пазарен достъп", е заявил говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от "Дау Джоунс".

Според специалисти това няма как да стане, но явно в Кремъл не са успели да измислят нещо по-умно като първа реакция. Което ни връща на големия въпрос: какво и защо се случва в Русия днес?

На първо място, Русия реагира на отслабената международна позиция на САЩ. В Белия дом вървят протяжни дискусии за „мек” изход от ситуацията в Ирак по начин, че да не се разшири влиянието на Иран и да не избухне нова регионална война. Пространството е освободено и Русия веднага се възползва от политическата и стратегическа слабост на президента Буш.

Второ, както и преди сме споменавали, Путин има проблем с предаването на властта. По данни на московския Център за постиндустриалното общество 43% от управленския персонал в държавата произхождат от тайните служби, полицията, прокуратурата или армията.

Но няма хора, които да осигурят последователност на водената политика. А Путин трябва да си пази гърба; има доста влиятелни лични врагове. Идеалният вариант за него би бил да си намери един нов Путин, който да му гарантира имунитет и закрила, както стана с Елцин. Такъв обаче не е открит до момента.

На трето място, макар и да е много слаба, нараства опозицията в Русия. Заедно с това става все по-трудно да се удържат корупционните набези на путинската администрация по места. Това води до обществено недоволство, а темите, на които се търси отговор, са много.

Всичко това кара Путин да реагира тактически: да използва временната слабост на САЩ, да пречи на единната европейска енергийна политика, да утвърди позициите си в Русия.

Но голямата му дилема си остава нерешена: дали да отвърне на народната любов и да си поиска трети мандат?

Междувременно Путин ще тества настроенията в Русия с насрочените за 2 декември парламентарни избори. Очаква се приближените до него партии да вземат огромно мнозинство в Думата (руския парламент). Така че Путин явно ще отложи окончателното си решение за стратегията за президентските избори догодина.

През призмата на българския национален интерес е трудно да преценим кое е по-добре – Путин да си тръгне или да остане. От една страна неговото влияние в България е доста еднозначно и неблагоприятно – той на практика диктува ходове на нашия президент, министър-председателя и политици от БСП и ДПС по повод на енергетиката, а дори и външната политика.

От друга страна нямаме гаранции какъв ще е моделът, който ще се утвърди след Путин. Този модел може да се окаже още по-авторитарен, агресивен и полицейски. Хората около Путин вече имат доста да губят и няма да сдадат властта просто така. В този смисъл е важно да се работи с Путин сега, за да се повлияе на прехода към следващия президент.

Разбира се, това може да стане на ниво ЕС, САЩ и Русия. В България можем само да се надяваме новите идеи на ЕС за енергетиката да се осъществят по-бързо, за да не се окажем утре безпомощни в пашкула на руската енергийна политика.