В дясното се случват едновременно няколко неща: ГЕРБ се опитва да заеме водеща позиция (като увеличи разпознаваемостта си за типичния десен избирател, включително с кандидатурата в ЕНП); в София СДС и ДСБ намериха общ кандидат; Демократическата партия засега стои зад Тити Папазов. Подобни страсти се разразиха и в Пловдив, където зрее разцепление на СДС.
На други места (като Бургас) ДСБ подкрепя ГЕРБ, на други СДС играе с ДСБ. Изобщо върви игра по места, което като цяло е нормално за местни избори.
В стратегически план обаче обърканите ходове вдясно, особено на ръководството на СДС, водят до раздробяване на десния вот (което се случва традиционно на всички избори от 2001 г. насам). Размиват се окончателно детайлите в посланията на отделните партии и се засилва впечатлението, че всъщност разлика няма. Това пък налива масло в огъня на ГЕРБ.
В допълнение абсурдната ситуация на НДСВ убива единствената алтернатива на ГЕРБ в центъра (ако не броим ДПС). Така ГЕРБ се утвърждавана гърба на останалите десни и центристки партии, защото те сами се маргинализират.
И всичко би приключило с това, ако не беше налице още един феномен – т.нар. „бизнес” партии. Те всъщност също са носители на десни послания (макар и за да защитават корпоративни интереси).
Така десният избирател е бомбардиран от послания от 3, че и 4 посоки в собствения си град или село. В същото време единствената алтернатива на БСП си остава Атака, а ДПС увеличава покритието си на етническия вот, включително с кещови разплащания към ромски лидери.
Така можем да очертаем картината на настроенията за местния вот към момента – много ГЕРБ, по-малко БСП, стабилно ДПС и други. На места другите ще имат самостоятелно значение; но липсата на успехи според нас ще увеличи центробежните сили особено в НДСВ и СДС. А най-силна си остава гравитацията на Бойко Борисов, уви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар