Фундаментално за конкуренцията

От самото начало на скандала в МВР ни се иска да напишем този материал. Сега, в разгара й, при гласуването на вота за недоверие на българското правителство, му дойде времето.

Нека погледнем нещата в перспектива, защото е важно. Как работи конкуренцията? Работи чрез елиминация. Нека поясним.

Когато се намирате в условия на конкуренция, вие се състезавате за някакъв ограничен ресурс. Този ресурс може да бъде ябълка, или 100 000 000 евро, или жената на живота ви. Така или иначе се състезавате за ресурс. Втората особеност на конкуренцията е, че има повече от един състезател за същия ресурс. Така, ако на вас ви се яде ябълка, и на колегата му се яде ябълка, а ябълката е само една, имаме конкуренция.

Когато само единият изяде ябълката, другият е елиминиран. И ако продължи да губи състезанията за ябълка, умира от глад. Този, който се е научил да печели повече ябълки, яде повече и става по-силен. Това е принципът на елиминация.

Всъщност най-добрата система за конкуренция е еволюцията на видовете. Както знаете, в природата биологичните видове се развиват постоянно, оцеляват само най-приспособените. Защо? Защото другите са елиминирани. Но как така само неговият вид е продължил напред? Ами предадена е информация чрез гените.

Така конкуренцията ни позволява да се учим от грешките, защото винаги когато някой направи достатъчно грешки и е елиминиран, това се вижда от останалите. От друга страна, този, който прави малко грешки и успява, също се наблюдава от останалите, те му подражават и в крайна сметка конкуренцията помага на всички да се справят малко по-добре. Един от начините за предаване на такава информация в пазарната икономика са парите – който ги има повече, явно се справя по някакъв начин по-добре.

Концепцията за конкуренцията беше вододел между комунистическите държави и западния свят. Резултатите са известни.

Сега да обърнем поглед към България. Ние не обичаме конкуренцията. Тя ни плаши. Затова си измисляме всякакви начини да я блокираме – чрез „връзкарство” и „шуробаджанащина” през годините на комунизма, чрез корупция сега. По това си приличаме с други държави в Африка и Латинска Америка, където хората също не обичат конкуренцията и затова живеят бедно.

Така погледнат, скандалът с МВР, румен петков и „Винпром Пещера”, СРС и всичко останало намира обяснение.

В държава, където не обичаме конкуренцията, няма как да има правила, които важат за всички. Ако имаше такива правила, щеше да има конкуренция. А това е опасно и много страшно. Затова ние само на теория въвеждаме някакви правила там, от кумова срама, а си правим каквото си искаме.

румен петков* в този смисъл може да се определи като адепт на антиконкурентното начало. Той просто олицетворява желанието на много българи (не само мутрите) да НЕ бъдат оценявани според заслугите им. Поради това нежелание сме си изградили сложна схема от зависимости, потайни пактове и какво ли още не, за да стават нещата „по втория начин”.

Така от самото начало ние можехме да предвидим, че е малко вероятно Петков да подаде оставка. Защо ли? В неговия свят елиминацията поради натрупани грешки не се случва често, а ако се случи - завършва с физическа смърт.

В този неконкурентен свят, в който живеем, закономерно се появяват пукнатини. Те се дължат на два фактора:

1. Невъзможност да се учим от грешките си;
2. Конкурентната среда на Европейския съюз.

Невъзможността да се учим от грешките си чрез елиминация води до това, че продължаваме да разпределяме ресурси към хора, които правят много грешки. Това е основната причина за разпада на комунистическата система. Задайте си и този въпрос – защо и най-корумпирания чиновник в най-корумпираната държава (ние вземаме за пример Путин) не е по-богат от най-богатия бизнесмен (Бъфет)? Защото конкуренцията е мощен акселератор на добри практики, затова.

Следователно, тази невъзможност да се учим от грешките си води до това, че ще оставаме доста по-бедни от останалите.

Вторият фактор също не е за подценяване. По стечение на обстоятелствата станахме държава – член на Европейския съюз. Държавите в Европейския съюз са обикновено в топ 50 на индекса за конкурентноспособност на Световния икономически форум. България е на 79 позиция. Преди нас са държави като Египет и Колумбия.

Това само по себе си е повод за тревога не само в София. Начинът на работа в България вече влияе на целия Европейски съюз заради общия пазар. Никой не иска да е в една икономическа система и беден и бавноразвиващ се партньор.

Именно този фактор е единствената възможност за по-бърза промяна. Идеята беше, че чрез „налагане” на правила и натиск върху политиците в България могат да се постигнат по-конкурентни условия. Оказва се обаче, че натискът е бил недостатъчен.

Така можем да прогнозираме, че държавите от Европейския съюз са единствените играчи, които могат да свалят румен петков от власт. И те ще го направят, ако искат лека-полека да интегрират България в правилата на конкуренцията. Ако се ослушат, значи са ни отписали (което е малко вероятно).

Във всеки един случай може да се очаква мъчително бавна промяна към по-конкурентно общество. Ние доказахме, че се боим от всякакъв подбор като дявол от тамян.

Историята около румен петков и неговата жалка личност е само едно проявление на това фундаментално „бе нема начин да нема начин”, което още трови обществото ни. Не се заблуждавайте – има го във всеки от нас, дори и да е малко. Затова приканваме всеки да се вгледа в собствения си живот и да си зададе въпроса – „Аз искам ли конкуренция? Готов ли съм за нея? Мога ли да играя по правилата?”

Тогава ще започне промяната, а румен петков ще стане излишен.

*Бел.ред. Името на министъра (с извинение) на вътрешните работи ще се изписва в Реалполитик с малки букви, докато не подаде оставка. Същото се отнася и за емел етем. Вот тебя шутка, Сергей