На срещата на НАТО: лидерът е САЩ, Франция се завръща

Срещата на върха на НАТО ясно показа линиите на разделение между САЩ и държавите от Европейския съюз. На първо място, по отношение на Афганистан, САЩ с право са недоволни от колебливата позиция на някои европейски държави относно изпращането на нови войски в Афганистан.

Поради операциите си в Ирак САЩ не могат да подсигурят достатъчно военни и друг персонал за мисията в Кабул. Франция засега прави най-смелата крачка, като изпраща един батальон в проблемния южен Афганистан. САЩ и Великобритания считат, че тази колебливост на европейските сили поставя под съмнение концепцията за колективна сигурност (за първи път чл. 5 от Северноатлантическия договор за колективна защита беше задействан именно след 11 септември 2001 г. по отношение на Афганистан). За САЩ изглежда все по-изгодно да сформират плаващи коалиции вместо да „носят на ръце” партньорите си от НАТО.

САЩ се оказаха самотни лидери и по отношение на Русия. Буш смело заяви, че Украйна и Грузия трябва да станат членове на НАТО. Ангела Меркел счита, че това не е добра идея. Саркози също не е очарован. САЩ правят сами стратегически ход, който към момента изглежда обречен. Защо?

Какъвто и да е Буш, той добре разбира, че Русия не иска директна конфронтация. Пример за това е позицията за Косово – Русия остава против независимостта, но реакцията беше слаба. Русия просто иска да се съобразяват с нея, иска да участва. С предложението към Украйна и Грузия Буш напомня на Русия, че има достатъчно инструменти, за да държи Русия нащрек. Неговата по-дългосрочна цел е от една страна еманципирането на Европа от страха от енергиен глад, а от друга – намаляване на руската активност в Азия. Тези две инициативи могат съществено да ограничат влиянието на Русия. За целта САЩ искат да увеличат своята роля (а и ролята на Европа) в тези две държави, които имат важно значение и за двете насоки на действие на Буш. Това, че европейските държави реагират резервирано, е разбираемо. Но ако те продължат да сключват малки сделки с Москва и да се надлъгват помежду си, големият губещ ще е именно Европа.

САЩ бяха единствената държава, която последователно отстояваше идеята, че Македония трябва да получи покана за НАТО на всяка цена, защото това гарантира стабилността на Западните Балкани. Никоя друга държава от алианса, включително България, не оказа съществен натиск върху Гърция, за да не се стигне до вето. Както казват македонските вестници „нема да има вето, но нема да има ни покана”.

Четем коментари в гръцката преса: „Но дори и да сме под голям натиск, какво могат да направят американците и НАТО, за да ни накажат? (…) Ако Гърция загуби тази „канадска борба” със съседната ни новообразувана държава, никой няма да ни взима насериозно повече.” И още: „Скопие знае, че членството [в НАТО] ще защити крехкото единство на нацията, при риска албанците да „освободят” етническите си роднини, и затова, рано или късно, Скопие ще трябва да договори честен компромис, който отразява реалностите в региона.”

Това е възмутително. Това е несериозно. Ако Атина си мисли, че толкова разбира „реалностите в региона” ние питаме – а какво ще стане, ако унесени в преговори за представки и наставки изпуснем питомното? Ако на албанците в Македония им писне да си играят на държава? Как точно ще поеме отговорността Гърция? Кой ще трябва да спасява положението в Македония и ще може ли то да бъде спасено?

За нас най-стряскаща беше информацията, че Гърция си позволява да си мисли, че може да решава съдбата на Македония ЧРЕЗ членството си в Европейския съюз и НАТО.

Нека го кажем така: отдавна е известно, че петата колона на Русия на Балканите не се състои главно от България. Руските интереси в ЕС винаги са намирали добра почва в Гърция, особено при управление на ПАСОК. Това, че Гърция косвено обслужва руския стратегически интерес като подлива вода на стабилността на Западните Балкани, е ясно. Но не сме сигурни дали Гърция осъзнава истинските последици от своето поведение.

Дестабилизацията на Македония е най-лошия сценарий за Балканския полуостров, казвали сме го и преди. Няма държава на Балканите, която безучастно да стои и да гледа разрастването на албанските автономни територии. И не е в гръцки интерес това да се случва. Ето защо съветваме Гърция да извърви своята половина от пътя до компромиса с Македония, вместо да се прави на велика сила. В противен случай може да й се наложи да си припомни, че освен с FYROM граничи и с България, и с Турция.

Така още веднъж се потвърждава тезата, че САЩ са и си остават единствения лидер на НАТО. Без тяхната енергична позиция Русия би била много по-близо до възвръщане на своите предишни позиции, а Македония би била обречена от европейската нерешителност.