01 април 2008

Ситуацията в Тибет – геополитически анализ

Напрежението в Тибет, автономна провинция в Китай, дойде в много неподходящ за Пекин момент – в навечерието на Олимпийските игри. Протестите бяха най-масовите от 60-те години на миналия век.

Реакцията на Китай беше внезапна и категорична – само за няколко дни китайските полицаи и специални части въдвориха ред в столицата на Тибет Лхаса, обвиниха религиозния водач на Тибет в изгнание, Далай Лама, в конспирация и изобщо направиха всичко, което се очаква от държавата Китай.

Това, разбира се, не е достатъчно. Проблемът на Тибет е, че тази провинция беше присъединена към Китай през 1950 г. по чисто геополитически причини – като буфер с Индия. Последва въоръжен конфликт за Тибет и областта Аксай Чин. Китай победи в конфликта, запази контрола над Тибет, а Аксай Чин и до днес е обект на териториален спор между двете страни.

В този смисъл сегашните протести в и за Тибет са израз на един много по-голям геополитически конфликт – между тигъра Китай и все по-модернизиращата се Индия, която придобива и все по-високо самочувствие. Далай Лама и в момента пребивава в Индия, където получи политическо убежище, както хиляди други тибетци. Дори и да не го казват, китайците сериозно подозират Индия в разпалването на протестите и финансирането на тибетската съпротива.

Така конфликтът придобива съвсем друго измерение отвъд проблемите на религиозната свобода и човешките права. Става дума за борбата за надмощие в Азия между два икономически и демографски гиганта.

Към момента Китай е много по-силна държава – и като икономика, и като степен на развитие на въоръжените сили, и като технологии. Индия обаче все по-добре се ориентира в съвременната обстановка и всъщност има добри стартови позиции за дългосрочно лидерство в региона, най-малкото защото е по-диалогична в отношенията си с други азиатски държави.

Следователно Европейският съюз и САЩ не могат да наблюдават безучастно развитието на събитията в Тибет. От една страна, става въпрос за спазването на човешките права. От друга страна, по-големият проблем е възможната ескалация на конфликта между Индия и Китай. Това може да стане при смъртта на сегашния Далай Лама. Поради текущата политика на Китай е напълно възможно да избухне спор относно наследника на Далай Лама. Този спор може да провокира много по-сериозни сблъсъци в Тибет, които от своя страна да доведат до някаква намеса на Индия. Такъв сценарий е най-неблагоприятния за целия регион.

Затова ЕС и САЩ трябва да работят в две посоки. Едната е засилване на сътрудничеството във всички сфери с Индия. Това е абсолютно задължително, за да се изгради Индия като модерна и забележете, демократична, държава в Азия, която може да балансира влиянието на Китай. Другата посока е да се насърчи Китай да търси решение на проблемите в Тибет по мирен път, без насилие. Това е много важно за самия Китай, доколкото Тибет не е единствената проблемна зона. Те трябва да разберат, че не могат да си позволят решаване на проблемите с методите на Мао. По този начин ще бъде предпазен и самия Китай, защото държавата става все по-трудна за управление, а това е опасно за цяла Азия.

В този смисъл Олимпийските игри дават добра възможност на западните държави да въздействат на политическото статукво в Китай. Позицията на Китай е много по-уязвима в контекста на тяхното желание да използват игрите като мощно послание за модерен Китай. Струва ни се, че Пекин добре разбира риска Олимпиадата да се превърне в трибуна за протест срещу положението в Тибет, а и в други части на Китай.

Оформя се безпрецедентна възможност за натиск срещу Китай и тя трябва да се използва на всяка цена. Остава въпросът за политиката на заселване на етнически китайци в Тибет, който също трябва да бъде обект на концентрирани критики. Китай трябва да разбере, че цялата му икономическа мощ не е достатъчна да гарантира ненамеса във вътрешните им работи, когато се нарушават правата на малцинствата

5 коментара:

Анонимен каза...

Коментарът Ви за конфликтът откровенно ме озадачи. Дори ако оставим настрана някои фактологически грешки, оставяте впечатление че информацията Ви за динамиките в региона са с поне 10 години давност.

"Тибет, автономна провинция в Китай"

- Няма такова нещо като "автономна провинция" - Автономен Район (Autonomous Region)


"Реакцията на Китай беше внезапна и категорична – само за няколко дни китайските полицаи и специални части въдвориха ред в столицата на Тибет Лхаса"

- Реакцията нито беше "внезапна" нито пък "категорична", най-малкото в контекстът на "традициите" на режимът в Пекин.

- Учудващо е че не Ви е направило впечатление че от 14 до към 23 март режимът беше по-скоро в очаквателна позиция, отправяше заплахи и се надяваше нещата да се уталожат от самосебе си. "Внезапнат и категорична реакция" се случи на 24 март


"В този смисъл сегашните протести в и за Тибет са израз на един много по-голям геополитически конфликт – между тигъра Китай и все по-модернизиращата се Индия"

- Тука сте в тотална заблуда!

- Точно тези протести нямат нищо общо с противопоставянето между Индия и Китай.

- Хубаво е да се информирате за реакцията и поведението на Индия - по скоро става въпрос за "подпомагане" на Китай от страна на Индия, с цел конфликтът да не ескалира, както и се наблюдава координация между Пекин и Делхи в последните дни.


"Дори и да не го казват, китайците сериозно подозират Индия в разпалването на протестите и финансирането на тибетската съпротива"

- Е, това откъде го взехте? Точно в този конкретен конфликт (от средата на Март) последното нещо което се забеляза е каквато и да е подкрепа от страна на Индия. Напротив - ограничаване или забрана на почти всички протести на тибетци намиращи се в Индия, както и спирането на групи насочили се към границата с Китай!


"Така конфликтът придобива съвсем друго измерение отвъд проблемите на религиозната свобода и човешките права. Става дума за борбата за надмощие в Азия между два икономически и демографски гиганта."

- С риск да се повторя/потретя - конкретният конфликт не е пряко следстви от Китай-Индия противопоставянето.

- Не Ви е направило впечатление за някакви годишнини?!


"Индия обаче все по-добре се ориентира в съвременната обстановка и всъщност има добри стартови позиции за дългосрочно лидерство в региона, най-малкото защото е по-диалогична в отношенията си с други азиатски държави."

- Това по-скоро ми изглежда като някаква декларация с политическа окраска, откоккото познаване на актуалните реалности в региона.

- Учудвам се че не Ви е направило впечатление поведението на Непал (дългогодишен и "верен" съюзник на Индия). За какво Ви говори фактът че Непал е приел разполагането на Китайски спец. части, на собствената си територия, на границата с Китай (Тибет)?


"Следователно Европейският съюз и САЩ не могат да наблюдават безучастно развитието на събитията в Тибет"

- За съжаление, поне до моментът, точно това правят



"От друга страна, по-големият проблем е възможната ескалация на конфликта между Индия и Китай."

- Поне за моментът и намек за наличието и на теоретична възможност не се наблюдава



"Това може да стане при смъртта на сегашния Далай Лама. Поради текущата политика на Китай е напълно възможно да избухне спор относно наследника на Далай Лама."

- Казусът с наследникът на Далай Лама няма нищо общо с Индия!

- Казусът е изключително сложен, а и Пекин си дава сметка че Далай Лама е "удеобен" противник. Проблемът с наследникът му (евентуално "назначен" от Пекин) може да доведе до дисбаланс на "статусът", и като резултат да е причина за нестихващ (перманентна съпротива) конфликт в Тибет.



"Затова ЕС и САЩ трябва да работят в две посоки...."

- Проблемът е от доста по сложен характер.

- Най-просто казано, Китай е "фабриката на света" (ЕС и САЩ), докато Индия не показва какъвто и да е било намек за превръщане на страната в модерна производствена база! Е, има и един куп други моменти :-)


"В този смисъл Олимпийските игри дават добра възможност на западните държави да въздействат на политическото статукво в Китай."

- Възможноста беше дадена с избирането на Пекин за домакин на игрите. За огромно съжаление ЕС и САЩ просто я пропиляха.

- В оставащите няколко месеца просто няма каквато и да е възможност да се въздейства на Пекин в посока "политическото статукво" - разбира се ако изключваме възможноста за реакции/действия които могат да доведат до сериозно политическо дестабилизиране, и като следствие хаос в Китай и тежки последствия за Азия (и не само)

Cheers

Анонимен каза...

Въпреки отдалечеността на този конфликт от Балканите според вас може ли да се направи геополитически аналог със ситуацията в Косово? Имаме историческия фактор, имаме малцинствения/етнически фактор, фактора за човешките права и др. Благодаря.

Реалполитик каза...

Благодарим на marttin за изчерпателната критика. Ще се постараем да отговорим последователно.

ОК, автономен регион (това променя ли нещо??).

За реакцията на Китай – вижте, ако вие сте очаквали незабавно да изколят всички жители на Лхаса, да по-мека беше.

За конфликта Китай – Индия – не знаем откъде черпите информация, но ние четем това –

От Yomiuri Shimbun:

„The local Indian Express newspaper reported Tuesday that the Chinese government summoned Indian Ambassador Nirpuma Rao at 2 a.m. to formally protest the actions of Tibetan protesters who scaled the Chinese Embassy walls in New Delhi and entered its premises Friday.

The story, headlined "Beijing angry," also said the Indian government called off a planned meeting between Indian Vice President Hamid Ansari and the Dalai Lama after China strongly protested against the planned meeting.

Indian Foreign Minister Pranab Mukherjee said in an official statement that India "hopes it will be possible to resolve the issue through peaceful dialogue between the parties concerned." But Indian authorities also showed they had been monitoring anti-China political activities of Tibetans in exile when it arrested 100 Tibetan protesters on March 13, the day before riots began in Tibet.”

И от India Express:

“Tibetans in India are determined to free their homeland with or without the help of United States and Dalai Lama. The young educated Tibetans are eager to free their Tibetan homeland from oppressive Chinese communists.

Indian Commerce Minister Kamal Nath's visit to China next week was cancelled by India as sign of retaliation against the Chinese regime.

Officially India says it was just a scheduling problem. In reality, India does want to show the world that business can’t go as usual (like Americans are doing) as the Chinese use brutal force to crush the ‘desire’ of common people of Tibet.”

Впрочем в самата Индия се води дебат за реакцията на случващото се в Тибет.

Много ни е интересно как точно сте забелязали, че няма подкрепа от страна на Индия (освен ако не работите в китайското посолство:) ). Самият факт, че Далай Лама е в Индия е достатъчен; никой сериозен индийски политик не си е и помислил да му прави забележки (което би могло да се очаква ако вашата теза беше вярна).

Става дума за реален конфликт, уважаеми. Този конфликт е геополитически, важен е и трябва да се наблюдава. Затова ние поддържаме тезата, че ЕС и САЩ трябва да окажат натиск над Китай. Моментът е изключително подходящ и изобщо не му е минало времето. Да, трябва да се „набие канчето” на Китай, грубо казано. Олимпийските игри са удобен момент за това. Поводът – очевадните нарушения на основни човешки права в Тибет, е налице.

Щом като сте стигнали до там да опровергавате така пространно Реалполитик, значи сме на прав път :)

Анонимен каза...

в очакване на Вашия отговор ще цитирам информация, която ме провокира да задам въпроса си.
"China's wish to dominate Tibet is also based on the fear that if it leaves the fold, Muslim-dominated Xinjiang, Inner Mongolia or Taiwan could be next. ''They don't want to set any precedent,'' said Mr Harris, adding this explains China's unwillingness to accept the recent formal independence of Kosovo from Serbia."

Реалполитик каза...

Китай е територия, на която живеят 56 етнически групи (според самото китайско правителство). Естествено, че изпитват неприязън към всякакви движения в посока "независимост".

Голям проблем на Китай са и уйгурите. Те са мюсюлмани, вече са създавали неприятности на Пекин. Така че, да, Китай се стреми да поддържа железен ред в провинциите си (или региони, както ви харесва).

Сравнението с Косово не е съвсем удачно, но така или иначе Китай наблюдава внимателно ставащото там. Те по-скоро се притесняват от "доларовата дипломация" на Тайван (спомнете си за Македония), като от друга страна поддържат тезата, че Косово е "опасен прецедент".

Ние смятаме, че Пекин има нужда от помощ по отношение на регионалната си политика. Колкото и да е трудно да повярвате, тази държава е много по-слаба, отколкото изглежда. От една страна, никой няма интерес от независим Тибет или Тайван. От друга, ако не се оказва натиск върху Китай за спазване на човешките права, могат да тръгнат поцеси на дезинтеграция, които ще са наистина много неприятни.