Заплаха ли са цените на храните и цената на петрола?

В момента на световните пазари се поставят много рекорди. Цените на петрола надминаха 110 долара за барел. Пшеницата, оризът и други земеделски стоки достигнаха невиждани ценови равнища. Тези явления несъмнено се отразяват на българската икономика, която започва опасно да навлиза в инфлационен цикъл. Последиците засягат и бизнеса, и потребителите.

Необходимо е анализираме текущата ситуация, да посочим една вероятна прогноза за развитието на пазарите на храни и енергия, и да посочим какви могат да са последиците за българската икономика.

В този анализ посочваме само изводите, които се основават на дискусии между експерти икономисти и последните изследвания на влиятелни международни институции. Източниците на данните и изводите могат да бъдат представени допълнително.

Според нас най-важните въпроси за българската икономика в тази ситуация са:

• Ще продължи ли поскъпването на енергийните ресурси?
• Как ще се развият пазарите на земеделска продукция в следващите месеци?
• Доколко ще повлияят цените на основните стоки върху българската икономика?
• Има ли и други рискови фактори за България?
• Кои са успешните практики за реакция на бизнеса и потребителите в тази обстановка?

1. Цени на енергийните ресурси

По всичко личи, че цените на петрола няма да спрат до тук. Прогнозите, които ползваме, показват възможно увеличение до близо 200 долара за барел през следващите 12 месеца. Това означава, че можем да очакваме нови повишения на цените на горивата поне през следващата една година. Според анализите цените могат да се успокоят едва през 2010 г., но няма да слязат много под сегашните си нива, т.е. покачването не е твърде спекулативно.

Наблюдаваме и още един важен феномен – цените на природния газ следват вече своя собствена логика, която не съвпада напълно с тази на петрола.

2. Цени на земеделските стоки

Цените на земеделските стоки тепърва ще се повишават още. Много е просто – населението на света се увеличава, като ръстът в развиващите се държави се съпътства с повишаване на разполагаемия доход и закономерно – увеличаване на търсенето на земеделски стоки.

Тенденцията няма да спре през следващите 10 години. Ще се появи структурна конкуренция за снабдяване със земеделски стоки, което означава, че някои държави ще имат сериозен проблем да си набавят необходимите храни и фуражи.

3. Влияние на цените върху българската икономика

Цените на енергийните ресурси и земеделските стоки безспорно влияят на българската икономика. Увеличаването на цените и на двете категории очевидно е основен двигател на високата инфлация в страната.

Що се отнася до петрола обаче, влиянието е много по-негативно. Проблемът е, че българската икономика е енергийна ламя със седем глави. За всяка единица продукт ние използваме до три пъти повече енергия спрямо другите европейски държави. Така нашите стоки са по-неконкурентни. Тази тенденция се засилва при по-високи цени на енергията, защото нараства нейният дял в структурата на разходите. Особено уязвими са енергоемките производства.

4. Други рискови фактори

Като добавите към това дефицита по текущата сметка и общите проинфлационни очаквания, става наистина горещо. Напълно е възможно тази година инфлацията да надхвърли 15% (и да достигне дори 20%).

Нещо повече, ние не знаем доколко устойчив е ръста на преките чуждестранни инвестиции от 2007 г. В случай, че се забележи стабилна тенденция за намаляване на инвестициите в недвижими имоти, нещата ще станат много неприятни (за миналата година това бяха близо 3 милиарда евро, около половината от общите ПЧИ).

5. Успешни практики за реакция на бизнеса и потребителите

Бизнесът ще срещне стабилни предизвикателства през тази година. Най-важни са намаляване на разходите за енергия и инвестиции в добавяне на стойност. Това са единствените инструменти за подобряване на конкурентноспособността. Допълнителни стратегии могат да включват инвестиции в земеделието (когато това е част от общия профил) и разнообразяване на икономическите дейности извън строителство и търговия на дребно (това са най-уязвимите сектори). Във всеки случай планирането на финансовите потоци трябва да е много задълбочено.

Потребителите са по-пасивната страна в уравнението. Те не могат да направят кой знае какво, за да се защитят срещу инфлационния натиск. И все пак: спестяванията могат да се превалутират в евро; разходите за енергия да се оптимизират; да се търсят допълнителни източници на доход. Инвестициите във взаимни фондове и подобни колективни инвестиционни схеми могат да се предприемат за не повече от половината разполагаеми средства. Ние можем да препоръчаме към момента единствено инвестиции във фондове за земеделска земя в България или инвестиции в чуждестранни фондове, инвестиращи в страните от БРИК (Бразилия, Индия, Китай, Русия).

Очакваме до юни да имаме по-ясна картина на икономическото развитие на страната през следващите 2 до 3 години, като основният показател, който ще следим, е притока на чуждестранни инвестиции.