Първото дело срещу бившия директор на "Топлофикация - София" Валентин Димитров за нарушения на валутното законодателство във вторник беше върнато от съда на прокуратурата заради серия от технически грешки и неточности. Процесът, който е определян като най-лесния от правна гледна точка от всички разследвания срещу Димитров, трябваше да започне във вторник в Софийския районен съд.
Нека си припомним предисторията на т.нар. Вальо Топлото: през юли 2006 г. той беше арестуван по обвинения за пране на пари след сигнал от финансовите служби на Австрия за съмнителни банкови трансфери от България по негови лични сметки в австрийски банки. Оказа се, че Агенцията за финансово разузнаване е проспала операциите на Димитров.
След това започна вероятно най-непохватното и смешно разследване в историята на българското следствие. Пощенска банка беше „забравила” да съобщи за сейф, използван от Димитров и след него – от съучастничката от „Прострийм груп” Мая Стоилова. Гроздан Добрев, адвокат на Димитров, беше привлечен като обвиняем по делото заради вероятното му участие в замитането на следите и закриване на сметки в други банки. Димитров беше успял 3 пъти да излезе от ареста за няколко часа!
В действие трето на сцената се появи писмото на Димитров, в което се споменаваше изрично Р. Овч. като човек, който може да помогне. Той естествено отрече. Писмото беше ход на министъра на вътрешните работи Румен Петков. От МВР се бяха престарали и бяха дописвали имена и текст, стана ясно малко по-късно.
Поантата на скандала „Топлофикация” беше отстраняването на две следователки по делото след изнесени обвинения на шефа на следствието Ангел Александров, че те с ходатайството на зам. – министър Корнелия Нинова са въздействали на следствието по молба на шефа на „Фронтиер” – фирма, близка до министъра Овчаров.
Скандалът ескалира до степен да излезе извън контрола на тройната коалиция; Овчаров и Александров бяха пожертвани (макар че и на двамата хич не им се подаваха оставки). Започна проверка и срещу двамата от прокуратурата, която естествено не доказа никакви престъпления.
Междувременно съдебната власт си остана на прицела на критиките на Европейската комисия.
И тук стигаме до изводите:
Вече сме казвали, че прокуратурата е фатално обвързана и с политическия елит, и с престъпните структури в държавата. Съдилищата не са в по-розово състояние, както ни напомни казусът „Странджа”. Следствието е в кома. МВР…за МВР по-добре нищо, да не ни спре другарят Петков.
Сега се задава н-тата поред реформа на съдебната власт. Ще избират нов Висш съдебен съвет (ВСС). Опитваме се да убедим Европа, че напредваме в опитите си да ограничим престъпността.
Но играчите са същите – конституционни съдии с картончета от ДС; членове на ВСС с деца, които трябва да бъдат „вкарани” в системата; прокурори-предприемачи; адвокати, по-бетер от адвокати на дявола. Всички те са се оплели в собствените си мрежи от договорки, кешови разплащания и некомпетентност. Е, как да очакваме от тях реформа?
Впрочем за съдебната реформа се дадоха доста пари и от САЩ, и от ЕС. А какво се оказа – трета година не може да тръгне опростения Търговски регистър. Било трудно.
Съдебната власт до днешния ден е най-слабото място на нашата държава. Всъщност вече сме го казвали - държава, в която няма правосъдие, не е държава. Така че ако искаме държава трябва да накараме тези хора да работят. Как? Като уволним половината и поставим другата половина в постоянен стрес, за да не им остава време за умни корупционни схеми.
Това е то.
Няма коментари:
Публикуване на коментар