03 август 2007

Да не забравяме Ирак


Има една област в света, която е постоянен източник на новини за убийства, безпорядък, етнически и религиозни конфликти. Точно така, става дума за Ирак.

Ирак в момента е отворената язва на международния ред. Страната е в много тежко икономическо състояние; не работят основни елементи от инфраструктурата; не е осигурена физическата сигурност на гражданите и представителите на властта.

По-притеснителна е обаче липсата на визия за Ирак. В дългосрочен план няма никакви категорични тези за това, какъв искаме да бъде Ирак. Очевидно визията за Ирак на неоконсерваторите в САЩ се провали. Проблемът е, че няма какво да я замести.

В САЩ вече има обществен консенсус, че е необходимо пълно изтегляне от Ирак. Там въпросът е само кога да стане това – дали за 400 дни, или след постигане на определени критерии (идеи за изтеглянето можете да намерите тук). Разбира се, това изтегляне се подкрепя и от партньорите на САЩ; никой не харесва военната окупация на Ирак.

Но Ирак в момента е по-скоро територия, а не държава. Територията се контролира от три етнорелигиозни групи – кюрди, шиити и сунити. Трите групи са в състояние на постоянен конфликт, като той е най-ожесточен между сунитите и шиитите (на практика представители на двете основни течения в исляма). Кюрдите сами по себе си са огромен проблем, но за това малко по-късно.

В случай, че коалиционните сили се изтеглят от Ирак, без да са структурирани реални институции, страната ще изпадне в колапс. И трите групи са добре въоръжени, имат собствени бойни формирования и малко поле за компромиси. Ирак може да се окаже епицентър на хуманитарна катастрофа с размерите на Дарфур.

Освен хуманитарните измерения, разбира се, Ирак е и геополитически проблем. На първо място, Ирак е основна противотежест на Иран в арабския свят. Липсата на такава противотежест (както и иранския контрол върху шиитите в Ирак) ще увеличат в значителна степен стратегическото положение на Иран. В дългосрочен план Иран може да се окаже център на влияние в Близкия Изток.

На второ място стои въпросът за иракските кюрди. Те се еманципираха от Багдад още по времето на въздушното ембарго, а сега са на практика автономна провинция. И тук не става дума само за богатия на петрол регион на Киркук. Става дума за Турция, която не може да приеме създаването на автономна кюрдска територия на своята граница (и която ще подхранва дейността на ПКК). Което значи, че в Анкара вече готвят своите планове за противодействие. Но от друга страна има и достатъчно аргументи за по-балансиран подход.

Не на последно място, Ирак си остава може би най-успешният франчайз на всякакви терористични организации, които искат да възтържествува идеята за всеобщ ислямски халифат. В случай, че им бъде оставено повече поле за действие, те могат да създадат проблеми на всички правителства в региона. В момента срещу тях е изправена най-добре екипираната и тренирана армия в света; и въпреки това те успяват да убият над 50 американски военни и над 1000 местни военни, полицаи и цивилни всеки месец.

Може да се каже, че Ирак е едно врящо гърне, в което парата вече трудно се задържа. На този фон са малко объркващи сигналите, идващи от Вашингтон и Брюксел за бъдещето.

Няма коментари: