В събота е постигнато споразумение за провеждане на междуправителствена конференция за приемане на нов договор, с който да се реформира Европейския съюз. Новият договор ще замести провалилата се Конституция за Европа и трябва да бъде ратифициран до юни 2009 г.
Новият договор ще бъде резултат от тежък компромис. Полша до последно се опъваше на промените в начина на гласуване в Съвета на министрите и е получила отсрочка – новата система на гласуване ще се прилага постепенно от 2014 г. В текста на новия договор ще се включат основните права на човека, но тези текстове няма да се прилагат по отношение на Великобритания.
Какво всъщност се случи?
На първо място, Полша се поддаде на безпрецедентния натиск на Германия и Франция. Совалките на Меркел и Саркози във Варшава изглеждаха неуспешни. Но братята близнаци Качински правилно са разбрали посланието, че са на път да изложат Европейския съюз на опасност от системна криза. Това на свой ред би довело до политическа изолация на Полша, която и без това има нужда от всичката политическа подкрепа на света заради конфликта си с Русия.
Великобритания традиционно защити интереса си по два пункта – резервата за правата на човека и запазването на наименованието върховен представител по външната политика вместо външен министър на ЕС.
Изобщо приемането на текста на предложението за реформи стана по типичния начин – след денонощни пазарлъци и powerplay. Въпросът е дали този път поляците и англичаните не пресолиха манджата?
Германия като най-големия нетен контрибутор в ЕС се разочарова от тънките сметки на своите партньори. Канцлерът Меркел прави много, за да неутрализира скептиците в собствената си партия, които донякъде с право негодуват относно твърде компромисния подход на Германия. Франция започва да се реформира и също ще иска ускоряване на процесите в съюза. Но държави като Полша и Великобритания искат хем да участват в клуба, хем да водят независима външна политика.
В дългосрочен план опасността е именно в намаляването на темповете на интеграция поради умората в германската и френската политика от темата Европа. Вътрешните противоречия са присъщи на Европа; и все пак последните преговори са знак за внимание.
За България всичко това има по-малко значение, доколкото ние не сме в състояние да се справим дори и със сегашните изисквания на интеграционния процес. Но в дългосрочен план трябва да преценим дали не е по-добре да работим интензивно с двигателите на съюза, вместо да се опитваме да правим дребна политика на ръба на Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар