Позицията на Русия за Косово изглежда все по-категорична. Не на плана „Ахтисаари”, не на независимо Косово.
Дотук добре. Въпросът е какво следва?
САЩ и ЕС се опитват да принудят правителството на Сърбия и управляващите Косово да седнат на една маса и да започнат реални преговори. Но какви реални преговори може да има, когато косовските албанци искат безусловна независимост, а Сърбия дори не допуска изваждането на Косово от територията си?
Част от логиката на Европейския съюз, а и на САЩ досега беше да се предложи на Сърбия интеграция в НАТО и ЕС, като така се „омекоти” удара от загубата на Косово. Това обаче би било двоен удар по интересите на Русия. От една страна се създава опасен прецедент, който би могъл да окуражи бунтовниците в Чечения например. От друга страна последната крепост на руския геополитически интерес на Балканите би се превърнала в съюзник на Запада.
Ето от това се страхува Русия. Тя не иска да загуби православната си ос със Сърбия. На Путин не му коства много да насъсква и без това инервените сръбски политици, като ги подпира с ветото си в Съвета за сигурност на ООН. В най-лошия случай това означава забавяне на решаването на въпроса, а в най-добрия – трайно позициониране на Русия като по-голям брат на Сърбия.
Но дотук спира стратегията на Русия. Путин или не знае, или се прави, че не знае колко е нестабилен баланса на силите в Косово и на Балканите. В случай, че не бъде намерено кардинално решение на казуса „Косово” може да се очаква само едно – дестабилизация и на областта, и на самата Сърбия. От една страна Сърбия така или иначе няма да успее да наложи властта си над размирната провинция. От друга, косоварите няма да чакат вечно, за да обявят независимост.
Когато му дойде времето може да се окаже, че никой не е подготвен за последиците. В случай, че в Косово ескалира насилието по отношение на местните сърби, Сърбия ще се окаже в патова ситуация. Тя няма военна възможност да интервенира там, а НАТО ще трябва да свърши нейната работа, с което още веднъж ще се потвърди липсата на сръбски суверенитет в Косово. Русия също няма военни възможности да интервенира. Тя може да се кара отстрани, но не и да участва.
Разликата от сегашното положение ще бъде, че и малкото останали в Косово сърби ще бъдат принудени да напуснат; косоварите сами ще определят правилата на играта. Така Сърбия ще инкасира двойна загуба, плюс дългосрочна изолация в Европа. Русия ще се измъкне по терлици, защото няма никакъв ресурс да оказва стратегическа подкрепа на Сърбия.
Този сценарий обаче е опасен за България. Проблемът е, че едно еманципирано и окуражено албанско малцинство в Македония може да реши отново да се пробва да повтори успеха на косовските си братя. Което може да значи военна интервенция на България и Гърция и дългосрочен конфликт на Балканите.
Това ли иска Русия?
2 коментара:
Mnogo interesno - no vse pak Georgievski i toi ima interesno mnenie, koeto zashtitava v sp.Focus, Macedonia. Vypreki che e negova stara pozicia prodyljava da poznava v niakoi otnoshenia.
moje e severna irlandia i baskite sato da poiskat nezavisimost
Публикуване на коментар