04 май 2007

Хроника на един предизвестен резил

Както вече стана ясно, след доста конкретните обвинения на ръководителя на националното следствие Александър Александров, от него се иска да освободи поста си, за да не пречи на разследването по повод на твърденията му. В същото време министърът на икономиката и енергетиката, Румен Овчаров, отказва да подаде оставка или да си вземе отпуска.

Какво всъщност се случва? Просто това, което вече предвидихме. Започна разчистването на сметки на най-високо ниво. Казваме започна, защото сме убедени, че няма да спре дотук.

На първо място е малко неадекватна реакцията на Овчаров по повод на обвиненията на Александров. Става дума за обвинения за заплахи с физическа разправа, отправени от министъра към шефа на следствието. Но Овчаров се държи точно както би се държал ако да беше заплашвал. Което значи, че освен всичко друго е много убеден в своята непоклатимост.

От друга страна Александров прави много рискован ход напред, назовавайки поименно Румен Овчаров. Все пак да се обвинява министър в подобни неща е сериозна стъпка и сам Александров знае какви бих могли да бъдат последствията. Което значи, че или се е прежалил, или че сам е получил уверения за подкрепа.

Тогава кой стои зад Овчаров и респективно Александров? Нека започнем с Александров. Добре се знае, че той е в близки отношения с Ахмед Доган още от времето когато е разследвал лидера на ДПС. Тази дружба всъщност беше (и е) важна част от политическата инфраструктура на Доган, въпреки че той отрича. Но все пак Александров е солов играч с малко приятели. От друга страна той явно е бил инструмент за натиск срещу приватизацията на Булгартабак.

Овчаров на свой ред е политик с дългогодишна кариера в БСП. Той беше и заместник на Жан Виденов. Но именно интересите му в енергетиката го правеха щастлив по времето, когато на Позитано 20 нямаха достатъчно средства, за да си платят парното. В по-близки времена е известен с близките си отношения с руските газовици и техните представители в България. Но всъщност зад Румен Овчаров стоят повече хора – все свързани с олигархичните структури в БСП. Ето защо, поне на думи, Овчаров получава подкрепа от цялата партия. Той е прекалено информиран и прекалено обвързан, за да бъде жертван.

В същото време най-енигматично мълчи президентът. И е нормално – чиято и позиция да вземе, рискува неблагоприятни последствия. Със сигурност Първанов е дълбоко заинтересован от енергийните сделки на Овчаров. Но от друга страна да настъпиш Доган по „Булгартабак” е опасен ход, както разбра и Сакскобурготски.

Бойко Борисов умело използва създалото се напрежение, за да уязви БСП. Всъщност, ако погледнем на ситуацията от този ъгъл, наистина само генералът печели от скандала.

Остава да видим как ще се решат два основни въпроса – ще бъде ли жертван Овчаров в името на коалиционния мир и ако не – кога ще падне правителството?

2 коментара:

Анонимен каза...

Има някои подробности около кризата, които
могат да влияят на развоя и. Овчаров днес оповести, че Александров е бивш сътрудник на 6-ти отдел на ДС и представи нещата като опит за надмощие от кръгове в БСП свързани с ДС (президентът сигурно е сред тях), Иван Григоров (ВКС) даде много висока оценка за главния следовател,
а Борис Велчев, човек на президента, ще разнищва историята.

Реалполитик каза...

Първанов е свързан с полковниците още от ОКЗНИ; неслучайно той не поречи да се конфронтира и с Бойко Борисов.