23 февруари 2007

Иранската криза

Иран отказва да спре обогатяването на уран до поставения от Съвета за сигурност на ООН краен срок – 21 февруари. В същото време арестуваха сина на лидера на една от шиитските партии в Ирак при влизането му в страната след пътуване в Иран.

Иран се държи предизвикателно не от вчера. Ясно е, че подкрепя и шиитските милиции в Ирак. Ясно е, че Буш и неговата команда са вдигнали мерника на Ахмадинеджад. И то в едно много важно измерение – възможността за стратегически съюз на Иран с Русия и в газовата сфера.

Би било късогледо да се разглеждат поотделно тези два процеса. Измерението на ядрената безопасност става все по-важно за САЩ поради възможността за асиметрични военни конфликти не само в Близкия изток. От друга страна политиката на Иран и Русия се насочва все повече към организиране на автократични държави в картелно обединение (Ахмадинеджад присъстваше на встъпването в длъжност на Уго Чавес във Венецуела). То логично би трябвало да има и измерение на сигурност.

Голямото неизвестно тук е не Иран или неговата политика, а по-скоро готовността на Русия да подкрепи персийската държава. В случай, че Русия се намеси на страната на Техеран, тя ще блокира шансовете си за интеграция с европейските държави. Както винаги, Израел може да поеме инициативата за собственото си оцеляване (и то не без основание). Към момента Шимон Перес отрича подобен вариант. Правителството на Израел обаче знае, че най-близо до холокоста стои именно иранска ядрена така.

Интересна подробност е позицията на европейските държави. Жак Ширак си каза в прав текст, че едно-две ядрени оръжия в Иран не са проблем, защото ако ги използва, Техеран ще бъде унищожен. Германия не подкрепя военна операция срещу Иран, заяви Меркел. Всичко това значи, че ако САЩ все пак планира такава операция (още от 2005 г.), ще остане сравнително изолиран.

Няма коментари: