Един от основните проблеми на българската икономика безспорно е социалното осигуряване. Това е така, защото:
- в България пенсионерите се увеличават по-бързо от броя на започващите да се осигуряват
- на практика истински фондове за социално осигуряване се формираха преди 6 години
- продължава да се прокарва идеята за справедливо равенство (???) на пенсиите независимо от приноса
- самата система на социално осигуряване е неефективна.
Оттук и недоволството и исканията на пенсионерите. Никой не е анализирал сериозно ролята на страховете и притесненията на пенсионерите като влияние върху българската икономическа политика. Самите пенсионери, колкото и да ни ядосват понякога, не са „виновни”, или по-точно казано са толкова „виновни”, колкото и ние. Просто за известен период от време никой не се е замислял какво ще се случи утре.
Сега обаче пенсионерите се чувстват излъгани. За тях ЕС може да означава само по-високи цени, респективно повече мизерия. Те, макар и късно, макар и полунаивно, правят това, което всеки има право да прави – защитават интереса си. Общ проблем (а не само на държавата е) как ще се отговори на тези искания. Идеята за 10% повишение от пленума на БСП на Белмекен е типично социалистическа – на всички поравно. Вместо да се замислят за наистина бедните (да си припомним, според Световната банка прагът за бедност е 2$ на ден за Централна и източна Европа (или ок. 90 лв.), според МТСП – 102 лв., те вдигат пенсиите на всички. Защо? Защото всички пенсионери са избиратели.
Според нас трябва остро да се критикуват идеите за уравняване и неотчитане на приноса. Целта на системата за социално осигуряване трябва да е осигуряване на капиталов принцип. Само тогава ще можем да компенсираме демографските процеси с постигната доходност на фондовете (поне частично). Ако се допусне истински конфликт на интереси между пенсионери и осигуряващи се, последиците могат да бъдат наистина сериозни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар