Обама е

По-малко от седмица преди решаващите предварителни избори в Тексас и Охайо можем да прогнозираме, че Барак Обама ще бъде кандидатът на демократите за президентските избори в САЩ през ноември. Единствено чрез апаратни игри Хилари Клинтън може да се опита да спечели номинацията на Демократическата партия. Но това би довело до „връщане на партията 40 години назад”, според един влиятелен демократ, и е малко вероятно да стане.

При републиканците вече е на практика сигурно, че Джон Маккейн ще бъде техния кандидат за Белия дом.

Така се оформя битка за президентския пост между Маккейн и Обама. Нека го кажем направо: Обама ни харесва повече. Но по-важното е, че според данните към момента той има реален шанс да спечели срещу Маккейн и вероятно една от причините е фундаменталната разлика в позицията им за Ирак.

Разбира се, в едни избори никой кандидат не е „сигурен” преди те да са приключили. Републиканците ще имат много възможности да атакуват Обама в следващите месеци. Но ще им е трудно да повторят кампанията на Буш срещу Ал Гор през 2000 г.

Америка днес е различна и заради 9/11, и заради войната в Ирак. В случай, че не успеят да ударят Обама в сърцето, републиканците ще загубят тези избори. И това е добре, защото според нас те имат нужда от собствен катарзис и преосмисляне на ценностите, след като държаха 8 години на кормилото на САЩ мисионерите неоконсерватори.

Как ще се отрази политиката на бъдещия президент Обама на България?

Барак Обама често е критикуван за липсата на опит в международната политика. От друга страна, повечето външнополитически експерти на демократите вече работят за него. Позициите му са по-умерени и по-миролюбиви от тези на Хилъри Клинтън (което обаче, както знаем, не винаги е добре). Най-важната последица от избирането на Обама за президент ще бъде, че Европейският съюз ще придобие по-голяма чуваемост във Вашингтон.

Това означава, че ще има по-голяма подкрепа за инициативата на ЕС в Косово, както и че ще се стигне до някакви общи позиции за Ирак и Иран, дори и за Израел и Палестина. Обама иска да даде нов тласък на НАТО, което на практика означава повече участие на всички европейски държави (и България) в Афганистан. За разлика от Клинтън, Обама не е толкова войнствен относно търговските спорове с ЕС, следователно ще има повече възможности за бизнес и от двете страни.

Рисковете са свързани с липсата на ясна концепция във външната политика на САЩ. Все пак Обама няма да управлява сам, а Пентагона, ЦРУ и в по-малка степен Държавния департамент са свикнали на съвсем различна философия през последните 8 години. Това може да доведе до някои вътрешни противоречия и да създаде усещане за „слабост” на САЩ.

Така или иначе ни се струва, че е крайно време САЩ да излязат от обвивката на параноята и божествения гняв, и да станат малко по-практични в най-англосаксонския смисъл на думата.

С две думи следва да предвидим и другия вариант – следващия президент да се казва Джон Маккейн. Маккейн има нужда по някакъв начин да преодолее темата Ирак. Ето защо може да се очаква, че поне през първите две години от мандата си той ще е по-склонен на компромиси с Европа. Той все пак гледа на Иран като потенциална заплаха за сигурността на САЩ и е много по-краен в отношението си към Северна Корея. Той гледа на въпроса за бъдещето на НАТО и операцията в Афганистан като жизненоважни. Въпреки това по ред причини на Маккейн ще му е много трудно да се дистанцира напълно от доктрината Буш.

Като заключение – ние предвиждаме, че е много вероятно следващия президент на САЩ да е Барак Обама. Ако това се случи, отношенията между Европейския съюз и САЩ определено и значително ще се подобрят.

Ефекти от повишаването на цената на петрола

Още през септември 2007 г. предупредихме за риска от съществено повишаване на цената на петрола на световните пазари. Сега, когато барел петрол се движи около 100 американски долара, е време да обърнем поглед към краткосрочните и дългосрочни ефекти от високите цени.

На първо място – колко дълго ще се задържат високите (над 60 долара) цени на петрола?

Няма единна прогноза по въпроса. През септември обърнахме внимание на категоричната прогноза на инвестиционната банка Goldman Sachs. Според банката през 2008 г. цената ще остане около 100 долара, което е достатъчно, за да се породят по-дългосрочни ефекти за световната икономика. Дотук всички по-големи оптимисти от Goldman Sachs сбъркаха.

Второ – какво причинява високите цени на петрола?

Отново няма единна позиция. Ние сме привърженици на тезата, че повишаването на цените на петрола е част от една много по-голяма причинно-следствена връзка. Това означава, че петролът просто реагира точно както всички останали суровини при повишено търсене и по-статично предлагане – повишава цената си. Ние сме притеснени за нивата на глобалната инфлация, които в последните месеци са прекалено високи. Петролът от тази гледна точка е само част от пъзела на пазара на суровини, а последиците могат да се окажат много по-значителни от очакваните.

Трето – какви ще бъдат последиците?

Има няколко очевидни ефекта. Ръстът на промишлена продукция и заетостта ще намалее в държавите, внасящи петрол (включително България) за сметка на износ на доход за държавите-производителки на петрол. Най-засегнати ще бъдат секторите търговия на едро и дребно, строителството и финансите. Като цяло ще намалее покупателната способност на икономиката.

По-важни са дългосрочните последици. Със сигурност ще намалее потреблението на енергия за единица продукт, както и крайното потребление на енергийни стоки. Но ако ръстът на цената на петрола се корелира с ръст в цените на основните суровини за производство (каквато корелация наблюдаваме в момента) и това доведе до висока инфлация при нисък ръст на икономиката и намалени възможности за активна парична политика – е, ще си имаме световна икономическа криза. Условията, така да се каже, са назрели.

Трябва да се наблюдават внимателно както пазарите на суровини, така и нивата на инфлация в западните икономики, за да се прецени дали се създават условия за по-дългосрочни ефекти, евентуално криза. Според Г-7 не е приключила и кризата с рисковите ипотеки в САЩ, което е съществен рисков фактор, доколкото ограничава паричната политика на централните банки.

Така погледнат, въпросът за ефекта от високата цена на петрола сам по себе си не е толкова важен.

Независимо Косово – какво означава това?

В неделя парламентът в Прищина обяви независимостта на Косово от Сърбия. Последваха тържества в албанската част на Косово, тягостно мълчание в сръбските анклави, тежки думи на премиера Кощуница в Белград. Както може да се очаква – всенародни тържества на косовските албанци,които виждат сбъдването на една своя отколешна мечта – независимост на провинцията.

След отшумяването на празненствата остават последствията за Западните Балкани и Европа като цяло. Можем да ги подредим на рискове и възможности. Най-големият риск е трайната дестабилизация на Западните Балкани. Най-добрата възможност – интегрирането на региона в Европейския съюз. Какво имаме предвид?

На първо място Сърбия може да възприеме Косово като един своеобразен свещен Граал и да преценява своята позиция на международната сцена винаги и само през призмата на въпроса за Косово. Това означава трайно обвързване на Белград с Русия и други „прогресивни” държави като Казахстан, например. В този контекст, ако надделее безпрекословния национализъм, Сърбия ще си остане черна дупка на Балканите – или недоволен тийнейджър, ако щете. Разбира се, Русия ще направи каквото може, за да насърчи тези тенденции в сръбската политика.

По-сериозният риск е друг – т.нар. разлив, spill over, на борбата за независимост. Тук имаме предвид най-вече проблема с албанската общност в Македония. Напълно възможно е там да се засилят сепаратистките тенденции, особено ако някой поработи върху създаването на реална албанска национална идентичност – чрез насърчаване на презграничните контакти, общи празници, обмен на студенти и т.н.

Втората тенденция е по-опасна не само заради последствията си – които могат да включат военно присъствие на България в Македония. За съжаление тя е и по-насърчавана. Все още има кръгове във Вашингтон, които намират логика в умерената подкрепа за албанските сепаратисти в Македония. Както можете да се досетите, дестабилизацията на Македония е направо подарък за Москва. Не е еднозначна и политиката на Турция по отношение на Скопие. Всичко това означава, че рисковете за териториалната цялост на Македония са съществени.

На тези две тенденции може да се противопостави единствено европейската перспектива за Западните Балкани. Именно Европейският съюз е заинтересован на Балканите трайно да се установи мир. Съюзът разполага с всички необходими инструменти – финанси, ноу-хау и административен капацитет, за да наложи ред и законност в региона. Липсва му само едно – единство.

Днес се провежда заседание на Съвета на министрите на ЕС. На него ще се види кой и как разглежда въпроса за Косово. Всъщност това е едно от най-важните заседания в ЕС за следващите пет години, защото на него ще се разбере дали и доколко съюзът е реален играч в глобалната геополитика. Не сме сигурни доколко някои държави (като Румъния и Гърция) реално оценяват рисковете от своето поведение. Лошото е, че няма никакъв смисъл след време да ги посочим с пръст на принципа „ние ви казвахме”. Затова мнозинството държави в ЕС са длъжни да положат всички усилия, за да убедят „отцепниците”.

В противен случай може всички да пострадаме.

Отвратителни човечета - 2

Днес излиза списъкът с агенти на Държавна сигурност, които са били министри и заместник-министри през последните 17 години. Веднага се забелязва, че някои настоящи и бивши министри са "изпуснати" от списъка, т.е. прикрити от НСС и МВР.

За тях и всички, които все пак са осветени, припомняме статията "Отвратителни човечета", която казва всичко, каквото имаме да им казваме.

„Приказки без край” от Тримата лидери

Събра се Съвета на тристранната коалиция в стария, прастар град Хисар. Три дена яли, пили и се веселили, но и работа свършили, така да се каже. И какво свършили:

• Решиха създаването на мегахолдинг, който включва всички важни енергийни активи на държавата;
• Смъмриха безмитните магазини, но не е задължително, че от това ще произлезе тяхното затваряне;
• Предвидиха демонополизация на здравната каса и алтернативно финансиране на сектора, но без да уточнят нищо конкретно;
• Предвидиха премахване и опростяване на лицензионните и разрешителните режими.

Дотук добре. Дето се вика, с изключение на енергийния холдинг (който и без това вероятно няма да бъде допуснат от Брюксел), все добри новини. Но една тема крещящо липсва от актуализираната приказка, пардон, програма.

Темата е борба с корупцията.

Да, няма как да искаме точно от тези трима лидери да говорят точно по тази тема. Как беше – в дома на обесения не се говори за въже. Но за пръв път колаицията показа, че не е в час, че не отчита реалностите на политиката, ако трябва да се изкажем в стил „Доган”.

Корупцията е повсеместна и за сметка на това брутална. Очевидно това не пречи на българските граждани, или ако им пречи – не ги дразни достатъчно. Но освен за гласоподавателите си тримата лидери би следвало да се замислят какво ще се случи с тях, ако Европейската комисия започне да действа, а не само да говори.

Началото вече е дадено – временно спряха достъпа до фондовете за инфраструктура. Но могат да последват и други ограничения, които, струва ни се, не са предвидени в личните бизнес планове на Станишев, Доган и Сакскобурготски.

Сърбия се размина на косъм от хаоса

Сърбия ни даде добър урок по демокрация и преценка на националните интереси. На вота в неделя съседната ни държава беше изправена пред тежък избор – да прегърне миналото и Русия, или бъдещето и Европа. Е, Сърбия избра Европа.

По-важни са детайлите на събитието. Първо, въпреки съдбоносния характер на вота нямаше простотии, които поне малко да приличат на българската пародия „Избори 200Х”. Второ, победения с няколко хиляди гласа не обвини веднага победителя във всички грехове. Не че Тадич е света вода ненапита – просто и той, и Николич уважават президентската институция като такава. Трето, победения поздрави победителя.

Изобщо Сърбия направи съдбовния си избор трезво и открито. В Косово гласуваха за Николич, в Белград – за Тадич. Животът продължава, а Сърбия все повече ще се приближава до Европа. Да, Косово е нерешен проблем. Да, радикалите са огромен фактор в Сърбия. Но там има прозорец на надежда.

Използваме случая за да изразим задоволството си от това конкретно решение на сръбския народ не само заради резултата, а заради начина по който достигнаха до него. Когато Сърбия се оттърве от призрака на Милошевич ще стане едно много по-добро място за живеене, не се съмнявайте в това.

Държавата иска още контрол, още…

Наредба № 40 от 7 януари 2008 г. на Министерство на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения предвижда редица нови мерки за събиране на информация за българските граждани чрез електронните им съобщения.

На практика чрез наредбата МВР си осигурява необезпокояван достъп до вашия личен живот. Кой, в колко часа и с кого си е говорил по Skype; кой точно порно сайт е посетил; в какви неблагонадеждни мрежи е участвал. Акцентът, уважаеми български граждани, е върху „необезпокояван”. Какво означава това?

На първо място, че Румен Петков ще разшири обсега на притежаваната информация. На второ място, че Румен Петков ще използва така придобитата информация точно както прави с информацията от СРС-тата – „изтичане” в медиите, изнудване, продажба. На трето място – че в предните изречения можете да заместите Румен Петков с Ахмед Доган и Георги Първанов.

Тези трима мили политици искат още мъничко да увеличат властта си, още мъничко повече да контролират всичко, още по-малко да се съобразяват с когото и да било.

Ей това ще е резултата. Друг е въпросът, че и системата „Ешелон” не е в състояние да задържи тези тримата във властта завинаги; но те не разбират това. Те са каквото са – властолюбиви, дребнави и маниакални български политици, дребни душички.